№ 772
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Темислав М. Димитров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100512967 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №12967/2022 г по описа на СГС е образувано :
-въззивна жалба на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР гр.София
срещу решение №20060154 от 03.10.2022 г постановено по гр.д.№75074/2019 г на СРС , 64
състав , в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.178 ал.1 т.3
ЗМВР във вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД на И. Д. А. ЕГН ********** от гр.София
кв.Илиенци сумата от 572,80 лева възнаграждение за положен извънреден труд за периода
01.11.2016 г – 30.11.2019 г , ведно със законната лихва от 23.12.2019 г до окончателното
заплащане на сумата ; сумата от 108,96 лева лихви за забава върху посочената главница за
периода 01.01.2017 г – 23.12.2019 г ; както и в частта за разноските ;
- по въззивна жалба на И. Д. А. ЕГН ********** от гр.София кв.Илиенци срещу посоченото
решение на СРС , но в частта , в която искът за главница е отхвърлен за разликата над 572,80
лева до предявения размер от 1464 лева ; , ведно със законната лихва от 23.12.2019 г до
окончателното заплащане на сумата ; искът за лихви за забава е отхвърлен за разликата над
108,96 лева до предявения размер от 180 лева ; както и в частта за разноските .
1
Въззивникът ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР гр.София излага
доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната от него част . Не трябва да се
прилага НСОРЗ и не е налице празнота в нормативната уредба по ЗМВР и издадените въз
основа на него наредби . ЗМВР не установява различна продължителност на труда положен
през деня и нощта . С решение от 24.02.2022 г по дело С-262/20 СЕС е посочил , че е
обосновано различно третиране на служители от системата на МВР и на други държавни
служители по отношение на нощния труд .
Въззивникът И. Д. А. излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната от
него част . Незаконосъобразно е кредитирано от СРС заключението на ССЕ , което е
немотивирано и неясно . Вещото лице не следва да взема предвид извънредния труд
положен „по заповеди“ , който „не е елемент на график“ и не е включен в графиците .
Другите вещи лица дават съвсем различни заключения , а СРС неправилно не е допуснал
повторна ССЕ .
И. Д. А. е подал писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“-МВР гр.София . Налице е празнота в закона и трябва
да се приложи НСОРЗ , защото в противен случай държавните служители по ЗМВР ще са
поставени в неблагоприятно положение . КТ е „нормативен акт от по-висока степен" .“
Нощните часове трябва да се преизчислят с коефициент 1,143 .
ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР гр.София не е подало отговор на
въззивната жалба на И. Д. А. .
Въззивните жалби са допустими. Решението е връчено на въззивниците на 04.10.2022 г и на
19.10.2022 г , поради което въззивните жалби от 11.10.2022 г и от 31.10.2022 г са подадени в
срок .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените по-горе части от
решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
За да уважи частично исковете СРС е приел , че ищецът е работил при ответника по
служебно правоотношение за процесния период и е полагал труд и през нощни часове . За
процесния период са положени 56 часа нощен труд . Според чл.187 ал.1 ЗМВР максималната
продължителност на дневното работно време е 8 часа . В приложимата Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г не съществува норма за преобразуване на часовете нощен труд с
коефициент 1,143 . Налице е противоречие между чл.188 ал.2 ЗМВР и чл.187 ал.3 ЗМВР ,
според който работата през нощта не трябва да надхвърля 8 часа .
Според СРС няма разумно основание максималната продължителност на нощния труд да е
различна по КТ и по ЗМВР . Вярно е , че по държавните служители по ЗМВР ползват
придобивки по специалния закон , но те не са достатъчни и не компенсират вредното
въздействие на нощния труд . При изчисляване на отработеното време нощните часове
трябва да се преизчислят с коефициент 1,143 . От друга страна начинът на изчисляване на
2
извънредния труд в исковата молба е неправилен , защото не е взето предвид дали е
превишена установената продължителност на работното време за съответното тримесечие .
Вещото е лице е установило , че за някои тримесечни периоди няма извънреден труд .
Извънредният труд през деня не е предмет на делото . Поради частично уважаване на иска за
главница трябва да се уважи частично и искът за лихви за забава .
Решението на СРС е частично неправилно в частта , в която са уважени частично
предявените искове . СРС е приел , че се дължат суми за главница и лихви за забава въз
основа на преизчисление на положения нощен труд с коефициент 1,143 .
Според настоящия съд това е незаконосъобразно . Съгласно чл.187 ал.1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според чл.187 ал.3 ЗМВР работното време на
държавните служители в МВР се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8,
12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Трудът с 8-часова продължителност,
полаган от работещите на смени държавни служители в интервала от 22.00 до 6.00 часа е
нощен.
Нормата на чл.187 ЗМВР се явява специална спрямо общите правила в КТ . ЗМВР въвежда
еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през
нощта от 8 часа в сравнение с чл.140 ал.1 КТ , според който нормалната продължителност
на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това
различие се обуславя от функциите, вменени с чл.2 ал.1 ЗМВР на служителите от МВР .
Извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието
и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за
служителя работно време по график. Нормата на чл.187 ал.7 ЗМВР ограничава извънредния
труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а
разпоредбите на, ал. 5 и, ал. 6 указват как следва да бъде възмезден положеният от
служителя извънреден труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за
нощен труд е регламентирано в чл. 179 ал.2 ЗМВР , според който размерът на
допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на Министъра на
вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд
е определен в самия закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно
възнаграждение /чл.187 ал. 6 ЗМВР/.
В нормата на чл.187 ал. 9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на Министъра на
вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за неговото
отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън установеното
редовно работно време /така в решение №55 от 07.04.2015 г. по гр. д. № 5169/2014 г. на
ВКС-III ГО/. Действително с чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
3
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР е било предвидено при сумиране
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 06, 00 ч.
за отчетния период да се умножават по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния
период , тъй като същата е отменена с Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на
ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /обн. ДВ 59/29.07.2016г/. В чл.3 ал.3 от приложимата Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г е посочено , че служителите в МВР може да полагат труд през
нощта между 22.00ч до 6.00ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа
за всеки 24-часов период, което съответства на чл.187 ал.3 ЗМВР. Положеният ношен труд
се остойностява в съответствие със Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на
вътрешните работи, в която в т. 1 е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от
него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0, 25лв. В т.5 от
същата заповед е посочено, че допълнителните възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат в
часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на протокол-
приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата № 8121з-407/11.08.2014 г.
Следователно положеният нощен труд ако е в рамките на установеното работно време от 8
часа не се явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената в
заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Не е налице празнота в
ЗМВР и издадените въз основа на него наредби , която да налага субсидиарното приложение
на КТ, а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-
конкретно нормата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 /НСОРЗ/ за преобразуването на часовете нощен труд
с коефицент 1,143. Нормата е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР. С
новия и специален закон нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време е еднаква - 8 часа.
Не е възпроизведена изрично в приложимите наредби нормата на чл.31 ал.2 от
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г , а напротив законодателят се е отказал от въпросното
преизчисляване .
Според решение №197 от 07.10.2019 г по гр.д.№786/19 г на ВКС , IV ГО при работата на
смени (дежурства) работното време на държавните служители в МВР се отчита по
специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и
конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент 1,143. В
исторически план посоченият коефициент 1,143 е определен в Писмо изх. № 94-НН-
198/29.08.2011 г. на МТСП, което се явява задължително предписание за всички
работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено от МТСП в качеството му
на орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство "когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТ/ и
4
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 КТ/,
съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е
равен на 1,14285 или приблизително 1,143. Целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да
получава трудово възнаграждение за 8 часа.
Следователно, превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с
цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд
по смисъла на чл.143 ал. 1 КТ. В конкретния случай няма основание да се извършват
преизчисления с коефициент 1,143 заради полагане на нощен труд от ищеца , респ.да се
достига до резултат на положен извънреден труд.
Решението на СРС трябва да се отмени в частта , в която исковете са уважени и същите да
се отхвърлят . Тъй като е допуснато увеличение на исковете пред въззивния съд , исковете
трябва да се отхвърлят в увеличените им размери .
Разноски пред СРС и СГС се дължат само от ищеца , като пред СРС трябва да се присъди на
ответника допълнителен размер . Ответникът не дължи разноски на ищеца и на съда .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20060154 от 03.10.2022 г постановено по гр.д.№75074/2019 г на СРС ,
64 състав , в частта , с която ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР
гр.София е осъдена да заплати на основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР във вр.чл.187 ал.5 т.2
ЗМВР и чл.86 ЗЗД на И. Д. А. ЕГН ********** от гр.София кв.Илиенци сумата от 572,80
лева възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.11.2016 г – 30.11.2019 г ,
ведно със законната лихва от 23.12.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата
от 108,96 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 01.01.2017 г –
23.12.2019 г ; както и сумата от 185,88 лева разноски пред СРС ; както и да заплати по
сметка на СРС 155,83 лева разноски за държавни такси и експертиза ; и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на И. Д. А. ЕГН ********** от гр.София кв.Илиенци да се осъди ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР гр.София да му заплати на основание
чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР във вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 572,80 лева
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.11.2016 г – 30.11.2019 г , ведно
със законната лихва от 23.12.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от
108,96 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 01.01.2017 г – 23.12.2019
г.
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , в която посочените искове са
отхвърлени и отхвърля исковете в увеличените им размери за разликата над 572,80 лева
5
до увеличения пред СГС размер от 2583,23 лева възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 01.11.2016 г – 30.11.2019 г , ведно със законната лихва от 23.12.2019 г до
окончателното заплащане на сумата ; и за разликата над 108,96 лева до увеличения пред
СГС размер от 354,76 лева лихви за забава върху посочената главница за периода
01.01.2017 г – 23.12.2019 г.
ОСЪЖДА И. Д. А. ЕГН ********** от гр.София кв.Илиенци да заплати на ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“-МВР гр.София допълнително сумата от 62,20 лева
разноски пред СРС и сумата от 75 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6