Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 13.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на седемнадесети август през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №8091 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска
885,50 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 102,95 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от "***" ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу Р.Д.М., ЕГН **********,***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№***по описа на РС-***,
която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Твърди, че
претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради
доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника- ***, находящ се на
адрес ***, с аб.№***. Твърди, че като
собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ответника и
клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1)
(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно
чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като съгласно
ал.2, същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че
общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата
13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на
основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата
сума. Твърди, че ответника, съгласно
приложеното към заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № ***
е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и
не е погасил задължението си. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са
начислявани от “Топлофикация - ***” ЕАД по изготвяни отчети от
фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
Топлоснабдяването. Посочва, че
претендираните суми за процесния период са:
сума за отопление с ИРУ-305,12 лв., сума за отопление без ИРУ-154,45
лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 275,74 лв., сума за битово горещо
водоснабдяване –72,00 лв., услуга дялово разпределение- 78,19 лв. Твърди, че сумите са начислени на база на
реалния отчет на уредите за дялово разпределение, монтирани на отоплителните
тела в имота на ответника 1 бр. водомери и 4 бр. индивидуални разпределителни
уреди и щранг-лира в баня. Отправя се искане, за постановяване на решение, с
което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата
885,50 лева за главница за периода 01.04.2017г. – 21.08.2019 г. и лихва върху
главницата в размер на 102,95 лева за периода 02.06.2017 г. до 21.08.2019 г. и
законната лихва върху главницата от 28.08.2019 г. до изплащане на вземането, за
които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 5637/2019г. по описа на
ПлРС. Претендират се и направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ответника.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от назначения особен представител на ответника, в който взема становище
за допустимост и вероятна частична основателност на предявената претенция, тъй
като между страните по делото има действащ договор за покупко-продажба на
топлоенергия за процесния имот по силата на чл.153, ал.1 ЗЕ. Прави възражение за погасяване по давност на
основание чл. 111, б.В ЗЗД на вземането за периода от 01.04.2017г. до
06.04.2017г. от 1,5 лв. главница и 0,27 лв. лихва.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от Съобщение от Дирекция „Местни данъци и
такси“/л.25 от делото/, с Декларация № ***от 27.03.1998г., подадена от Р.Д.М. ***,
тя е декларирала като собствен процесния имот топлоснабден имот- ***, находящ
се в ***.
По делото са представени Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.***, приети
с протокол от 12.09.2007г на ***на „***”ЕАД и одобрен с Решение
№ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото.
Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна
енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди,
наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик
или титуляр на вещно право на ползване
на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30
дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на правото на
собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от
Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право
на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат
до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на
партида, към което са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването
или прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване на
имота.
Видно от Препис-извлечение от сметка за абонат № ***,
водено на името на Р.Д.М. и фактури, неоспорени от процесуалния представител на
ответника, се установява, че общия размер на воденото за посочения абонат
задължение за периода от 01.04.2017г. до 30.04.2019г. е в размер на 885,50 лв.
главница, а лихвата за забава е в размер на 102,95 лв. за периода от 02.06.2017г.
до 21.08.2019г. в тази сума е включено задължение за главница за периода от
06.04.2017г. до 02.06.2017г. в размер на 1,50 лв., както и лихва за забава за
периода от 06.04.2017г. до 21.08.2019г. в размер на 0,27 лв.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По искът
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на
иска 4513,31 лв.:
Видно от Съобщение от Дирекция „Местни данъци и
такси“/л.25 от делото/, с Декларация № ***от 27.03.1998г., подадена от Р.Д.М. ***,
тя е декларирала като собствен процесния имот топлоснабден имот- ***, находящ
се в ***.
Съдът намира, че страните по делото са
в облигационно правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията
на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ
„Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между
страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна
енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва
имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150
от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност
съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да
заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост
или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик
или титуляр на вещно право на ползване на доплоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на
право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект,
находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид
гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен индивидуален
договор за доставка на топлинна енергия.
Установи се, че процесния топлоснабден имот се намира в сграда, за която е
сключен договор за топлоснабдяване. В качеството си на клиент на топлинна
енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за
топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за услуга дялово
разпределение. Клиента на топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на
отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея,с
оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6
от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна
собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при което и с оглед разпоредбата на
чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и тежестите на
тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение
№5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на РБ,заплащането
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни
права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по
предназначение,от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.В случаите на чл.153,ал.6
от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,
същите остават потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата.
По изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с ангажираните по
делото доказателства предявената искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по основание. Съдът намира, че беше
установено вземането на ищеца по отношение на ответника в претендирания размер
от 885,50 лв.
При този извод за основателност на предявената претенция, съдът е длъжен да
разгледа направеното възражение за частично погасяване на вземането по давност
за периода от 01.04.2017г. до 06.04.2017г.
Съдът приема, че вземането на "Т.П." ЕАД спрямо ответника е
периодично плащане по смисъла на чл. 111 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД), по отношение на което се прилага
специалната норма на тригодишен давностен срок. С решение № 168/22.12.2009 г.,
постановено по т. дело № 408/2009 г. по описа на Върховния касационен съд,
Търговска колегия, Второ отделение по реда на чл. 290 от ГПК е прието, че
задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за
периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения с посочен в ОУ падеж, поради което и по отношение на
тях е приложима специалната норма за давността по чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Съдебната практика е уеднаквена и в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012
г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГК на ВКС относно понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от
Закона за задълженията и договорите, което се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В случая правопораждащия факт е възникналото облигационно
правоотношение, породено от договора за продажба на ТЕ от "Т.П." ЕАД
на потребителите за битови нужди, а падежа на задълженията е точно определен на
равни интервали от време. Страните не спорят, че купувачите на ТЕ са длъжни да
заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, което е отразено и в приетите по
делото общи условия, както и, че при неизпълнение на задължението в срок дължат
лихва за забава в размер на законната лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането,
като при срочните задължения (каквито са процесните за главница), давността
тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). Следователно, задълженията
на ответника за заплащане стойността на доставената енергия са възникнали като
срочни, а според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съдът приема че следва да бъдат погасени по давност всички месечни
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 28.08.2019г., с който момент законът свързва настъпването на
последиците на подаване на исковата молба, т.е. преди 28.08.2016 г., а такива
задължения не са претендирани от ищеца по делото. Поради което, искът се явява основателен
и доказан в предявения си размер и следва да бъде уважен изцяло за сумата от 885,50
лева.
По искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 102,95 лв.:
Искът
с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен
по отношение на предходния. С оглед установеността на претендираните задължения
на ответника по делото за заплащане на главница за процесния период, се дължи и
обезщетение за забавеното им изплащане в размер на законната лихва на основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е следвало
да се осъществи най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за които се
отнасят те. Поради уговорения от страните начин на плащане на главницата, и на
основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на потребителя в забава след
изтичането на този 30-дневен срок, не е необходима изрична покана. С изтичането
на определения в договора срок, потребителят е изпаднал в забава без покана и
дължи обезщетение за забава. Доколкото не се спори от страните, че не са
извършени плащания на суми за главница и лихва за процесния период, съдът
приема, че предявения в обективно кумулативно съединение акцесорен иск за лихва
за забава също е доказан по основание.
При този извод следва да бъде
разгледано направеното възражение за погасяване по давност. Вземанията за лихви
се погасяват с изтичането на същия срок за погасяване на главницата, когато те
са капитализирани, когато са присъдени със съдебно решение и когато главното
вземане е погасено по давност - по аргумент от чл. 119 от ЗЗД. Извън тези
случаи вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност по
силата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Съдът приема с оглед развитите
по-горе съображения, че претендираното вземане за лихва за забава не е погасено
по давност и следва искът да бъде уважен в предявения си размер от 102,95 лв.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер,
ответника следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 75,00
лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за
държавна такса 75,00 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от
съда 100 лв. и депозит за особен представител 150 лв. съразмерно с уважената
част на исковата претенция в общ размер от 325,00 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на Р.Д.М., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ
на кредитора “***” ЕАД гр.***, ЕИК***,със седалище и адрес на
управление:*** сумата 885,50 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена
топлоенергия за периода от 01.04.2017г. до 30.04.2019г., в едно със законната
лихва от 28.08.2019г. за която сума е издадена заповед за изпълнение № 3175/29.08.2019г.
по ч.гр.д.№5637/2020 по описа на РС-***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника Р.Д.М., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата 102,95 лева, представляваща
лихва за забава върху 885,50 лв. за периода 02.06.2017г. – 21.08.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
3175/29.08.2019г. по ч.гр.д.№5637/2020 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Р.Д.М., ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “***”
ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 75,00 лв. направени разноски
за производството по ч.гр.д.5637/2019 по
описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Р.Д.М., ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “***”
ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 325,00
лв. направени по делото разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение
и депозит за особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: