РЕШЕНИЕ №
гр. Павликени 17.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и седми май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Р.Цариградска
при секретаря Ирена
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело N 884 по описа за 2018г.
на Павликенския районен съд, за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Предявен негаторен иск по чл.109 ЗС.
Ищците Р.Т.Г. и Й.Т.Г., излагат в исковата си молба, че са съсобственици по
наследство на дворно място с построени в него жилищна и стопански постройки в с.***, общ.***, представляващо УПИ V-*** по плана на селото, което на юг граничи с имоти УПИ VІІІ *** и VІ-***, собственост на ответника. Твърдят,
че в имота на ответника УПИ VІІІ *** е построена масивна стопанска постройка по протежение на цялата
регулационна линия, висока на 2,50м. и постоянно бива надстроявана. Излагат, че
постройката е незаконна и създава невъзможност за нормално ползване на двора, поради
сянката на насажденията и задържане на влага от отоците на същата сграда в почвата
в двора на ищците и че е в нарушение на ЗУТ. Твърдят, че в същата постройка ответникът
отглежда не малък брой прасета, в нарушение на ЗВМД и наредбата на Община *** за хигиенните изисквания при отглеждане на животни, от което ищците търпят вреди.
Молят ответникът да бъде осъден да прекрати действията, с които създава
пречки на ищците при упражняване правото им на собственост върху процесния имот,
като премести северната стена на селскостопанската постройка, построена на
регулационната линия.
Ответникът в депозиран чрез пълномощника му писмен отговор оспорва редовността
и допустимостта на исковата молба, като счита, че искът е недопустим, тъй като имотите
не са съседни. При условията на евентуалност излага възражения по основателността
на иска, а именно, че постройката не е незаконна, а е окачествена като търпима и
е съобразена с изискванията за застрояване към времето на построяването й –
1980г. Твърди, че действия на ответника не са засегнали правото на собственост на
ищците, тъй като те не живеят в имота, същият е изоставен и необитаем. Излага, че
ответникът вече не отглежда животни в постройката, а когато го е правел, е било
в рамките на изискванията на общинската наредба и то много под максималния брой.
Не оспорва, че притежава недвижими имоти, съседни на имота на ищците, но възразява,
че процесната постройка е в УПИ VІІІ-***. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, претендира разноски.
По делото е постановено решение № 118/27.06.2019г., с което са разгледани
по същество исковете за обезщетение, а искът с правно основание чл.109 от ЗС за
осъждане на ответника да преустанови незаконосъобразните си действия, с които
пречи на ищците, като премести северната стена на селскостопанската постройка е
оставен без разглеждане като недопустим. В тази си част решението, с характер на определение, е отменено от въззивната
инстанция с решение №566/09.12.2019г. по ВГр.Д № 826/2019г. по описа на ВТОС и
е върнато на настоящия състав за произнасяне по същество. С оглед дадените
указания съдът дължи само произнасяне с решение, без да е необходима ново
разглеждане на делото в открито с.з. по предявения негаторен иск.
Въз основа доводите на страните и събраните по делото доказателства съдът
приема за установено следното:
Видно от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка
№*** от ***1982г., том ***, дело №***/1982г. на РС ***, Т. Г. И. от с.*** е придобил собствеността върху недвижими имот – едноетажна
жилищна сграда, кухня, гараж и сайвант, заедно с дворното място в което са построени,
съставляващо парцел *** в кв.20 по плана на с.***. Както се установява от
Удостоверение за наследници №***/***2017г. на Кметство с.*** ищците са наследници по закон - дъщери на приобретателя и след неговата смърт
/***2014г./ са станали собственици на
имота. Видно от скица №***/03.05.2018г. на Община *** УПИ V-*** в кв.43 по ПУП на с.*** е записан на името на наследниците на Т. Г. И. и е идентичен с парцел Х-*** в кв.20 по стария РП на с.***. Имотът граничи на изток с улица, на север с УПИ II ***, на запад с УПИ III *** и IV ***, на юг с УПИ VIII *** и VI ***. Ответникът Д.А.Н. е собственик
на УПИ VIII ***, видно от скицата и нотариален
акт №***/1987г. на РС ***. На границата между двата имота,
в имота на ответника е нанесена масивна сграда на регулационната линия, заемаща
около 2/3 от нея. При придобиване на имота от ответника, същият е описан като дворно
място с къща, пристройка, плевня и гараж.
По делото е представена многобройна документация по повод депозирани жалби от
ищцата Р.Г. *** и ДНСК Централно управление. Първата жалба датира от 14.10.2016г.
и в нея ищцата излага оплаквания, че няколко години преди да придобие имота, ответникът
е построил на границата между двата съседни имота навес, снегът и водите от който
се отичат в двора на ищците, както и че през пролетта ответникът се „зарежда” с
животни – прасета и пилета, от които се носи неприятна миризма на животинска тор.
Първият отговор на Община *** - от 02.11.2016г. е след извършена проверка по документи и
на място и в него се съдържат констатации за наличие на навеси и в двата имота на
същата регулационна линия, които фигурират и в кадастралната основа. Двамата собственици
са задължени да представят строителни книжа или да се установят режим на търпимост
на постройките. Видно от писмо от 13.06.2017г. на Община *** до ответника, при извършена контролна проверка на 08.06.2017г. във връзка с
дадените указания е установено, че пристройката, находяща се в двора на ищцата е
съборена, а тази в двора на ответника е налична. Тъй като не е представил строителни
книжа се приканва отново с определен срок до 30.09.2017г. да установи режим на търпимост
или да събори постройката. Ответникът отговоря с писмо от 21.07.2017г. с твърдения,
че постройката е стара, построена от дядо му, преди ответникът да придобие имота.
Сочат се свидетели на строежа.
В рамките на административното производство пред Община *** ответникът е представил декларации с нотариална заверка на подписите от четири
лица /от м.Х.2017г./, според които стопанската постройка в неговия имот, намираща
се на границата с имота на ищците е построена в периода 1979-1980г. с устното съгласие
на техните дядо и баща. Съгласно конструктивното становище, дадено от лице с пълна
проектантска правоспособност /л.92 от делото/, стопанската постройка е с площ
32 кв.м., намира се до границата с имота на ищците, размерите й са 4х8 метра, масивна,
на един етаж, с двускатен покрив, покрит с керемиди. Междувременно ищцата Р.Г. в
нова жалба излага, че ответникът не е спазил срока за събаряне на постройката. След
препращането на жалбата от ДНСК към Община *** е направен пореден оглед от назначена комисия, която в протокол
от 04.12.2017г. е отразила констатациите си, а именно, че изградената на границата
стопанска постройка е покрита с ламаринени плоскости, покривът вече е едноскатен, с наклон към собствения имот и максимална
височина от 2,70м. Като краен резултат е издадено становище на главния архитект
на Община *** за търпимост на процесната постройка на основание пар.16, ал.1 и пар.127 от
ПЗР на ЗУТ. В същото е отразено, че като търпима, постройката не подлежи на премахване
или забрана за ползване. С нарочно писмо на Община *** от 08.02.2018г. всички заинтересовани лица са уведомени за
резултата от преписката, ищцата на 09.02.2018г.
Видно от адресите за призоваване на ищците, същите живеят съответно в гр.*** и гр.***, което се установява и от показанията
на всички свидетели. Показанията на изслушаните
по делото свидетели потвърдиха времето на изграждане на постройката, местонахождението
й и промените през последните две години.
Според показанията на св. М. и Д., на юг имотът на ищците граничи с този на ответника. Още при предходните собственици
и на двата имота, през осемдесетте години на ХХ век на границата между двата имота
и от двете страни били построени второстепенни постройки – селскостопанска с двускатен
покрив в двора на ответника и гараж в двора на ищците. Гаражът започнал да се събаря,
останали само тухлените стени и ищците го разчистили като го доразрушили. /св.М./. При това разчистване били премахнати
и други постройки на техния наследодател в същата част на дворното място, както
и овошки. Това е сторено преди година. Постройката в имота на ответника преди година
променя вида на покривната си конструкция – от двускатна, отичаща се наполовина
към имота на ответниците, в едноскатна, с наклон изцяло към имота но ответника,
поради което се повишава височината на стената откъм имота на ищците. Вероятно така
се получава по-голяма сянка от преди, но е спрян проблемът с оточните води, а височината
е в рамките на допустимото според становището на главния архитект.
При така установената фактическа обстановка съдът обоснова следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността, съгласно
който собственикът може да иска преустановяване на всяко неоснователно действие,
което му пречи да упражнява правото си на собственост. Предпоставките за уважаване
на предявения иск са при условията на пълно и главно доказване ищците да установят,
че са собственици на процесния имот, както и че ответникът въздейства върху този
имот по начин, който пречи на осъществяването на правата им на собственост. В тежест
на ответника е да установи, че осъщественото от него въздействие върху процесния
имот е правомерно. Страните не спорят, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че ищците са съсобственици по наследство при права по 1/2 ид.ч. за
всяка от тях от недвижим имот, намиращ се в с.***, общ. ***, представляващ УПИ V-*** по ПУП на селото, в който не живеят постоянно, но посещават
през почивни дни, както и че ответникът е собственик на съседен недвижим имот, представляващ
УПИ VIII-*** по ПУП на с. ***, общ.***. Установи се, че в имота на
ответника е налице постройка, намираща се на регулационната линия между имота на
ответника и този на ищците, която е с вход-изход към имота на ответника и с покрив,
чието водоотвеждане е към същия имот. От страна на имота на ищците в тази част на
техния двор се намират лозови и овощни насаждения и разчистен терен след наскоро
съборен гаражен навес.
За да бъде уважен иска по чл. 109 собственикът следва да установи кое е действието,
което препятства упражняване правото на собственост, кой е автора на това действие
и в какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване на употребената глаголна
форма, сочеща на резултат в сегашно време, изисква установяване на действието и
съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзката между
конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване
правото на собственост на ищеца от тези действия. Съгласно задължителните разяснения
на ТР 31/84 г. ОСГК на ВС неоснователното действие следва да е такова, че да създава
пречки за ползване на собствената вещ. За основателността на иска е необходимо не
само да се установи наличието на неоснователно въздействие, ограничаващо правото
на собственост на ищеца, но и търсената защита да е съответна на вида на нарушението
и да се свежда до преустановяване само на онези действия или бездействия, които
реално възпрепятстват упражняването на правото на собственост, без да ги надхвърля,
или до премахване на източника на неоснователното въздействие, когато се касае за
неоснователно създадено състояние.
В процесния случай неоснователното въздействие се състои според ищците в наличието
на назаконна постройка, която вреди на насажденията в имота на ищците чрез засенчване
и отичане на дъждовните води.
По отношение на постройката бе установено, че преди завеждане на делото, нейната
покривна конструкция е променена така, че отичането на вода от дъжд и снеготопене
да е към имота на ответника, поради което твърденията на ищците в обратна посока
останаха недоказани. Също преди образуване на настоящото дело за процесната сграда
е призната търпомост по смисъла на ЗУТ и същата не се явява построена и съществуваща
в противоречие със закона. Не е налице противоправно поведение от страна на ответника,
а от друга страна не се доказаха и никакви смущения в правото на собственост на
ищците в резултат на наличието на тази постройка. Не бяха ангажирани никакви доказателства,
установяващи конкретни затруднения за ищците да упражняват спокойно правото си на
собственост, вкл. изложените в исковата молба за засенчване и наводняване.
Искът следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на спора ищците следва да заплатят на ответника разноските по
делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Р.Т.Г. ***, ЕГН ********** и Й.Т.Г. *** с ЕГН **********
против Д.Н.А. ***, на основание чл.109 от Закон за собствеността да преустанови
незаконосъобразните си действия, с които пречи на ищците необезпокоявано да осъществяват
правото си на собственост върху недвижим имот, намиращ се в с.***, общ. ***, представляващ УПИ V-***, в кв.*** по ПУП на с.***, общ. ***, като премести северната стена
на селскостопанската постройка, построена в неговия имот УПИ VIII-*** на границата с имота на ищците, на допустимото по закон отстояние, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Р.Т.Г. ***, ЕГН ********** и Й.Т.Г. *** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ
на Д.Н.А. *** всяка от тях по 150лв. (сто и петдесет лева), представляваща направени
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ЙП