№ 339
гр. Плевен, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на първи юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20254400100397 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба
/ИМ/, депозирана от ищцата Н. И. И. от гр. Плевен чрез пълномощника й
адвокат Б. К. от АК Кърджали против ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр.
София, ЕИК *********, с която ищцата е предявила против ответника
следните обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр.
1 пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД вр. чл. 146 ал. 1 от ЗЗП вр. вр. чл. 21 и чл. 22 от ЗПК за
прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит №
**********, сключен между страните на 12.04.2022 г. и иск с правно
основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 1 000 лв., платена без основание по нищожния договор за
кредит. В ИМ ищцата твърди, че в договора за потребителски кредит, сключен
между страните се съдържат редица клаузи, които са неравноправни, създават
значително неравновесие между правата и задълженията на ищцата като
потребител и противоречат на закона и добрите нрави. Твърди се, че клаузата
на чл. 7.1 от договора за кредит за заплащане на застрахователна премия е
клауза, която е неравноправна, не е индивидуално договорена и ищцата не е
могла да повлияе на съдържанието й, а чрез включването на премията към
главницата по кредита същият се е оскъпил, тъй като завишаването на размера
на главницата води до завишаване на размера и на възнаградителната лихва по
кредита. Счита, че при изчисляването на годишния процент на разходите /ГПР/
1
по кредита не е включена посочената в чл. 7.1 застрахователна премия в
размер на 4 456,53 лв. и е налице противоречие между посочения в договора
размер на ГПР и действителния размер на ГПР по кредита. Твърди се, че с
посочената клауза се нарушава разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК като се
заобикаля закона по отношение на размера на ГПР по кредита без разходите
по тази допълнителна услуга да се включат в разходите по кредита, отчитани
при изчисляване на ГПР, както и се нарушава императивната разпоредба на
чл. 33 ал. 1 от ЗПК, съгласно която при забава на потребителя, кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава, а
чрез включването на застрахователната премия кредиторът недопустимо
начислява други дължими суми, различни от лихвата. Твърди се, че пропускът
в договора за кредит да бъдат посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на посочения в договора бланкетно ГПР в размер
на 34,74 % е в нарушение на чл. 11 ал. т. 10 от ЗПК и това нарушение само по
себе си води до нищожност на договора за кредит при условията на чл. 22 от
ЗПК. Твърди се, че вземането по застрахователния договор, сключен с
„Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо
застраховане, Клон България“ не се дължи на ответника и същият, действайки
като застрахователен посредник няма право да получи застрахователната
премия, а това, че премията е част от погасителната вноска не го легитимира
като титуляр на това вземане спрямо кредитополучателя. Твърди се също, че
размерът на възнаградителната лихва по кредита надвишава 30 % от кредита и
се явява договорен в противоречие с добрите нрави. С ИМ се представя
адвокатско пълномощно и договор за правна помощ, сключен при условията
на чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗАдв..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на ИМ от
ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр. София чрез пълномощника му
юрисконсулт К. З., с който се оспорва основателността на предявените искове.
Ответникът излага подробни твърдения за начина на изчисление на ГПР по
конкретния договор за кредит и прави възражение, че всички компоненти по
кредита – главница и лихва са ясно посочени в договора и същият е сключен в
съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 10 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Възразява, че ищцата е
била задължена да сключи застраховка по договора и твърди, че ищцата сама е
подписала заявление-декларация за установяване на договорни отношения във
връзка със сключената застраховка по кредита и наред с това възразява
2
клаузата на договора за кредит да е неравноправна по смисъла на чл. 143 от
ЗПК. Възразява разходите във връзка със застрахователния договор да
съставляват разходи по договора за кредит и да следва да бъдат причислени
към ГПР. Възразява размерът на договорната лихва да е определен в
противоречие с добрите нрави и се позовава на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от
ЗПК и цитирана практика на съдилищата, в която се приема, че размерът на
възнаградителната лихва следва да бъде съобразен с максимално предвидения
размер на ГПР и ако не го надвишава не е налице противоречие с добрите
нрави. С отговора на ИМ се представя юрисконсултско пълномощно и се
претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв.. Прави се
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от
ищцата по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК.
В о.с.з. ищцата не се явява, но чрез пълномощника си адвокат К.
поддържа предявените искове и прави увеличение на цената на предявения
иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД от 1 000 лв. на 9 090,43 лв.. В
депозираната по делото молба от 30.06.2025 г. ищцата чрез пълномощника си
уточнява, че е заплатила изцяло дължимите суми по кредита и тъй като с
оглед недействителността на договора за кредит дължи само чистата сума по
кредита в размер на 11 350 лв. ответникът й дължи връщане на разликата,
представляваща платена без основание сума в размер на 9 090,43 лв..
Уточнява, че е получила само сумата от 11 350 лв., но поради включване на
застрахователната премия от 4 456,53 лв. към главницата при договорена
годишна договорна лихва по кредита в размер на 30,39 % общият размер на
кредита е нараснал на 27 490,09 лв.. Поддържа, че реалния ГПР по кредита,
установен от вещото лице е 35 %, а не посочения в договора от 34,74 %, което
само по себе си е достатъчно за прогласяване на нищожността на договора за
кредит. Поддържа, че включването на застраховката към главницата я
превръща в лихвоносно вземане, което не е в интерес на потребителя и го
поставя в неблагоприятно и неравнопоставено положение, още повече, че
размерът на застраховката съставлява приблизително 30 % от размера на
главницата по кредита, което чрез завишаване на размера на
възнаградителната лихва допринася търговецът кредитор да увеличи
печалбата си за сметка на въведения в заблуждение потребител. Наред с това
сочи, че сумата по застраховката реално не е ползвана от потребителя
кредитополучател, поради което не е следвало да се включва към главницата.
3
Позовава се на заключението на вещото лице, от което не се установява сумата
от 4 456,53 лв. да е преведена в полза на застрахователя, като единствено
счетоводната сметка на потлебителя е заверена с посочената сума с основание
усвояване, но без да предоставена информация към кого е извършен превода
й. Поддържа се, че в договора за кредит не са посочени компонентите на ГПР
съгласно изискванията на закона така, че на потребителя да стане ясна цената
на предоставения финансов продукт и по този начин е налице нарушение на
императивни правни норми, уреждащи обществените отношения. Претендира
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38 ал. 2 от ЗАдв.. Представя доказателства за вписването на адвокат К. в
регистъра на българската адвокатура. Прави се възражение за прекомерност
на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът, редовно призован не се представлява по делото в о.с.з. и не
взема становище по уточненията на ИМ.
Плевенския окръжен съд, като съобрази становищата на страните и
представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл.
235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
След допуснато в о.с.з. на 01.07.2025 г. по делото увеличение на цената
на втория от исковете, съдът приема, че е сезиран от ищцата Н. И. И. със
следните обективно съединени искове, предявени против ответника „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД, гр. София, ЕИК *********:
иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД вр. чл. 146
ал. 1 от ЗЗП вр. вр. чл. 21 и чл. 22 от ЗПК за прогласяване на нищожността на
договор за потребителски кредит № **********, сключен между страните на
12.04.2022 г. и
иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 9 090,43 лв., платена без правно
основание по нищожния договор за кредит.
Исковете са допустими, като предявени при наличие на правен интерес
между надлежни страни и следва да бъдат разгледани по същество. В тежест
на ищцата е да докаже твърденията, на които основава иска си, а именно
сключен договор за потребителски кредит между страните при посочените от
4
същата условия и извършени плащания по кредита в посочения от нея размер,
а в тежест на ответника е да докаже, че процесният договор е сключен при
спазване на императивните законови изисквания на ЗПК и ЗЗП, че клаузите на
договора са индивидуално договорени, че по силата на договора между
страните в негова полза са възникнали изискуеми парични вземания в
заплатените от ищцата размери, както и възраженията си във връзка с
твърденията на ищцата за наличие на неравноправните клаузи на договора за
кредит, вкл. възраженията си, че ищцата е имала възможност да сключи
договора за кредит без да сключи договори за застраховка със посочените
застрахователни дружества и застрахователните премии са превеждани от
ответника по сметка на застрахователните дружества във връзка със
застрахователното правоотношение.
Не се спори между страните, а видно и представения по делото договор
за потребителски кредит № **********, сключен между страните на
12.04.2022 г., че съгласно чл. 7.1 от договора ответникът е предоставил на
ищцата кредит в размер на 11 360 лв., към която сума чрез начисляване на
застрахователна премия в общ размер на 4 456,53 лв., от която застраховка
BANK Пакет 3 сметка в размер на 479,53 лв. и застраховка BANK Пакет 3
кредит + сметка в размер на 3 977 лв. общият размер на кредита е посочен
като 15 806,53 лв.. Установява се, че съгласно чл. 7.2.3 от договора за кредит,
че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от
застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните
програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19 частта от
средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка
/застраховки/ се превежда от кредитора за сметка на потребителя по банковата
сметка на съответния застраховател, респ. по банковата сметка на съответния
застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си
нареждане и съгласие с подписване на договора. Установява от чл. 9.1 от
договора за кредит, че страните са договорили годишен лихвен процент /ГЛП/
по кредита в размер на 30,39 %, като съгласно чл. 9.4 от договора при
просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната
лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. В договора е
посочено, че законната лихва е в размер на основния лихвен процент /ОЛП/,
посочен от БНБ + 10 пункта надбавка и се определя с постановление на МС.
Установява се от чл. 10 на договора, че ГПР по кредита и общата сума,
5
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се вземат предвид допусканията, използвани при изчисляване на
ГПР по определение в Приложение № 11 към ЗПК начин е 27 490,09 лв., като
е посочено, че при просрочие от страна на потребителя дължимата сума ще се
увеличи с лихвите и разходите по чл. 15 от договора. Установява се, че
съгласно чл. 11 от договора същият съдържа погасителен план, в който следва
да са посочени размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски и последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погадяването. Видно от чл. 11.1 на договора, че в
случай на просрочие на погасителна вноска потребителят е длъжен да заплати
и начислените лихви за забава за периода на разсрочие, както и евентуално
съдебните и други разходи при условията на чл. 15 от договора, като е
възможно първата погасителна вноска да е различна от посочената в
погасителния план поради по-кратък или по-дълъг лихвен период от
отпускане на кредита до първата падежна дата. От инкорпорирания в договора
в чл. 11.2 погасителен план се установява, че първият падеж по договора е на
15.05.2022 г., а последния падеж по договора е на 15.06.2026 г., като
кредитополучателят следва да заплати на 48 равни месечни вноски, всяка от
които в размер на 572,71 лв. общата сума от 27 490,09 лв., погасявайки
посочен в погасителния план размер на главницаат и възнаградителната
лихва. Установява се от чл. 11.3 от договора, че в случай, че потребителят
упражни правото си на отказ чрез отправяне на уведомление в 30 –дневния
срок по чл. 20.4 от договора и изплати дължимата сума по кредита,
калкулирана по начина посочен в чл. 20.4 договорът за кредит се прекратява
при условията на чл. 23.12 от договора, а в противен случай съгласно чл. 11.4
при неплащане на дължимата сума договорът продължава своето действие и
потребителят дължи всички суми по кредита съгласно погасителния план.
Установява, че в чл. 12 от договора е посочено правото на потребителя да
получи извречение по сметката си, а в чл. 14. 1 от договора за кредит е
посочено правото на потребителя да посочи начина, по който ще погасява
задълженията си към кредитодателя - в брой или по банков път или друг
посочен в договора и одобрен от кредитора начин. Установява се, в чл. 15 от
договора за кредит са договорени последиците от просрочие на плащанията от
страна на потребителя, а в чл. 16 страните са договорили възможността при
6
пълно или частично просрочие на 3 поредни месечни вноски кредиторът да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Установява, че съгласно чл. 18 от
договора за кредит потребителят не дължи обезпечения по кредита, а съгласно
чл. 19 от договора за кредит потребителят не е длъжен да сключва
застраховка, а по свое желание може да сключи някоя от застраховките или да
се присъедини към някоя от застрахователните програми предлагани от
кредитора, в качеството на застрахователен агент, без това да е задължително
за сключване на договора за кредит. Установява се, че в чл. 20 от договора за
кредит страните са договорили право на потребителя да погаси при отказ от
договора дължимата главница по кредита и лихвата съгласно чл. 29 ал. 4 и ал.
6 от ЗПК, като са посочени конкретните действия, които следва да извърши
потребителя за да упражни правото си на отказ. Установява се, че съгласно чл.
22.1 от договора за кредит потребителят има право по всяко време да погаси
изцяло или частично задълженията си по този договор, в който случай има
право на намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване се
отнася за лихвата и останалите разходи по кредита за оставащата част от срока
на договора, като в чл. 22.2 е посочено, че при предсрочно погасяване на
кредита кредиторът има право на обезщетение за разходите си в размер на
1/100 от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащия период по
договора е по-голям от 1 година и размер на 0,5/100 от предсрочно погасената
сума по кредита, когато оставащия период по договора е по-малък от 1 година.
Установява се, че съгласно чл. 25.15.1 от договора потребителят е поел
задължение да заплаща в срок на падежа дължимите суми по кредита съгласно
подписания от страните погасителен план.
Установява се от представената декларация от ищцата, подписана на
12.04.2022 г., че в качеството на кредитополучател при ответното дружество е
посочила обстоятелства, имащи значение за сключване на застраховки
„защита на кредита“ и „защита на сметките“ и допълнителна медицинска
услуга „Второ медицинско мнение“, като е декларирала, че е получила
информационен документ за застрахователния продукт и информация
съгласно КЗ по отношение на застрахователя, застрахователния посредник и
застрахователната програма „защита на кредита“ и „защита на сметките“. От
представения сертификат № 1**********2022, издаден от застрахователите
CARDIF ASSURANCES VIE SA FRANCE чрез клона му „Кардиф
Животозастраховане, Клон България“ с посочен ЕИК и CARDIF
7
ASSURANCES RISQUES DIVERS SA FRANCE чрез клона му „Кардиф Общо
застраховане, Клон България“ с посочен ЕИК, представлявани от М. К. и
застрахователен агент – ответното дружество се установява, че ищцата е
сключила договори за застраховка „защита на кредита“ и „защита на
сметките“, като срокът на застраховката е равен на срока на договора, а при
пълно предсрочно погасяване на кредита ползващо лице по всички рискове е
застрахования или законните му наследници. Установява се от сертификата, че
застраховките покриват рискове при смърт и трайно намалена или загубена
работоспособност в резултат на злополука или заболяване, временна
неработоспобност над 30 дни в резултат на злополука или заболяване,
нежелана безработица в резултат на уволнение над 30 дни, хоспитализация
над 3 дни в резултат на злополука, в случай, че застрахованото лице не се
ползва от риска посочен по-горе за временна неработоспособност, полагане на
грижа за болен над 30 дни. Видно от сертификата, че по застрахователната
програма „защита на кредита“ застрахователната сума е в зависимост от
размера на кредита, а застрахователната премия и ползващото лице са в
зависимост от баланса по кредита, като на застраховащия кредитодател се
изплаща баланса по кредита към датата на застрахователното събитие, а на
застрахования или наследниците му разликата между първоначалния размер
на кредита и баланса по кредита. От сертификата се установява, че общо
дължимата сума по застрахователна програма „защита на кредита“ и
допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ се заплаща
еднократно при отпускане на кредита и е в размер на 0,730 % от размера на
първоначалния размер на кредита, умножен по продължителността на кредита
в месеци, като в общата дължима сума се включват дължима еднократна
застрахователна премия в размер на 0,678 % от първоначалния размер на
кредита, данък върху застрахователната премия в размер на 0,004 % и размер
на еднократна такса за ползване на медицинската услуга. От сертификата се
установява, че общо дължимата сума по застрахователна програма „защита на
сметките“ се заплаща еднократно застрахователна премия в размер на 9,99 лв.
месечно, умножена по продължителността на кредита в месеци, като в
дължимата сума се включва данък върху застрахователната премия в размер
на 0,08 лв.. От сертификата се установява, че еднократната застрахователна
премия по посочените по-горе програми е в размер на 4 430,93 лв.. По делото
са представени и Общи условия /ОУ/ за застрахователните програми,
8
посочени по-горе на кредитополучателите на потребителски кредити,
предоставяни от ответното дружество, като както от сертификата, така и от
ОУ се установява, че същите са подписани от кредитодателя, в качеството на
застрахователен агент на посочените застрахователи.
Установява се от заключението на приетата по делото съдебно-
икономическа експертиза, изготвено от вещото лице Т. И., което не е оспорено
от страните, че при ответното дружество е осчетоводен кредит на главница в
размер на 15 806,53 лв., формирана като сбор от сумата 11 350 лв.,
представляваща реално получената сума от кредитополучателката и сумата от
4 456,53 лв., предсталвяща застрахователна премия, като договорната лихва с
ГЛП 30,39 % е начислявана върху цялата главница като по този начин е
формиран общия размер на задължението на кредитополучателката в размер
на 27 490,09 лв.. Вещото лице установява, че в деня на сключване на договора
по банковата сметка на ищцата е преведена сумата от 15 806,53 лв., след което
на каса същата е получила само сумата от 11 350 лв., а разликата в размер на
4 456,53 лв. е прехвърлена по друга сметка с основание „усвояване на кредит“
без на вещото лице да се предостави информация на кого е преведена тази
сума. Вещото лице установява, че при съобразяване на размера на
договорената месечна вноска в размер на 572,71 лв. и срока на договора за
кредит реалният ГПР по кредита е в размер на 35,0016 %, а не посочения в
договора от 34,74 %, като съгласно счетоводните записвания при ответника
възнаградителната лихва по кредита е в размер на 11 683,56 лв.. Вещото лице
установява съобразно поставената му от съда задача, че възнаградителната
лихва в договорения размер на ГЛП от 30,39 % се начисли само върху
главница в размер на 11 350 лв., то общият размер на възнаградителната лихва
по кредита би бил 8 389,67 лв., а ГПР ще се запази в размер на 35,0016 %.
Вещото лице установява, че ищцата е извършила плащания по договора за
кредит в общ размер на сумата от 20 440,43 лв., като кредитът окончателно е
погасен на 27.04.2023 г., а погасените суми по пера са: главница в размер на
15 806,53 лв., договорна лихва в размер на 4 489,45 лв., наказателна лихва в
размер на 6,83 лв. и такса предсрочно погасяване на кредита в размер на
136,50 лв.. Вещото лице установява, че към датата на сключване на договора
законната лихва е в размер на 10 %. Установява, че ако се възприеме за
главница сумата от 11 350 лв. и без да се начислява застрахователна премия
като разход по кредита, надплатената сума по кредита би била 5 667,19 лв.,
9
като с останалата част от платената сума общо в размер на 14 733,29 лв. ще се
погаси главницата, възнаградителна лихва в размер на 3 281,67 лв., 5,12 лв. –
лихва за забава и 136,50 лв. такса предсрочно погасяване на кредита.
По делото не се спори, че ищцата Н. И. е физическо лице и при
сключване на процесния договор за кредит е действала извън рамките на
своята професионална или търговска дейност, респ. същата има качеството на
"потребител" съгласно чл. 9 ал. 3 от ЗПК и § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. Ответникът
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД като банка има качеството на кредитор по смисъла на
чл. 9 ал. 4 от ЗПК, поради което съдът приема, че между страните е налице
сключен договор за потребителски кредит и ищцата в качеството на
кредитополучател и потребител се ползва със защитата, установена с
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, а съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 3 от ГПК
съдът следи и служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен спотребител, какъвто е процесния.
За да се произнесе по първия спорен въпрос налице налице ли са
предпоставките на чл. 22 от ЗПК за обявяване на недействителност на
процесния договор за потребителски кредит поради нарушаване на чл. 11 ал. 1
т. 10 от ЗПК във връзка с ГПР по кредита съдът съобрази разпоредбите на ЗПК
и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. ГПР е един от
съществените реквизити на договора за потребителски кредит и съгласно чл.
11 ал. 1 т. 10 от ЗПК всеки договор за потребителски кредит трябва да има в
съдържанието си ясно и разбираемо посочване на ГПР по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Целта на тази разпоредба е да се даде точна и пълна
информация на потребителя за разходите по кредита, за да може да направи
информиран и обоснован избор дали да сключи договора за кредит или не,
както и да разбере реалният процент на оскъпяване на ползвания финансов
продукт. С разпоредбата на §1 т. 1 от ДР на ЗПК е възпроизведено
определението, съдържащо в чл. 3 б.“ж“ на Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на
Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета относно общите разходи по
кредита за потребителя и следва да се приеме, че това са всички разходи, вкл.
лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят
10
следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора, с изключение на нотариалните разходи, вкл. разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, а застрахователните
премии се включват в тези разходи, ако сключването на договор за услугата е
задължително условие за получаване на кредит или получаването му при
предлаганите условия. От представените по делото доказателства не се
установява, тежестта за което е върху ответника, същият да е предоставил на
ищцата като потребител предварителна информация съгласно изискванията на
чл. 5 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗПК във формата на стандартен европейски формуляр
/СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно
приложение № 2 към ЗПК, от който да се установява, при търсена от нея
финансова услуга, а именно предоставяне на потребителски кредит в размер
на 11 350 лв. какви са основните характерики на кредита, какви са разходите
по кредита и какви са другите важни условия по кредита, поради което не
може да се приеме, че ищцата е взела информирано решение за сключване на
процесния договор за потребителски кредит при предварително известни за
нея условия за сключването му. Неоснователни според съда са възраженията
на ответника, че сумата от 4 456,53 лв. съставлява част от отпуснатата
главница по кредита, а не един от общите разходи по кредита, които имат
значение при определяне на ГПР, както и възраженията, че ищцата не е имала
задължение да сключи посочените в договора застраховки като условие за
сключване на договора за кредит. Действително от съдържанието на клаузата
на чл. 7.2.3 от договора може да се направи формален извод, че ищцата, в
качеството на потребител не е била задължена да сключи предлаганите от
кредитора, в качеството на застрахователен посредник застраховки, но при
съобразяване на обстоятелствата, че тя не е предварително информирана за
различни възможни варианти, при които да сключи договора за кредит, със и
без застрахователна премия чрез СЕФ и значително по - ниските й разходи по
кредита в последния случай, характера на конкретно договорените
застрахователни услуги „защита на кредита“, "Защита на плащанията" и
"Второ медицинско мнение", конкретния начин на сключване на договора за
застраховка – чрез банката - кредитодател в качеството й на застрахователен
агент, извършващ допълнителна търговска дейност, размерът на дължимата
застрахователна премия по двете застраховки общо 4 456,53 лв., който
съизмерен с размера на заемната сума от 11 350 лв. съставляваща 39 % от нея,
11
начинът на заплащане на застрахователната премия – от кредитора за сметка
на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател, изискването
за еднократно плащане на застрахователната премия в деня на сключване на
договора за кредит, при положение, че кредитополучателят е икономически
по-слабата страна и очевидно се нуждае от парични средства, които няма в
наличност и без да му се предостави избор за разсрочено плащане на
застрахователната премия по време на срока на договора с оглед установената
обичайна търговска практика, пряката обвързаност на размера на
застрахователните премии и срока на договорите за застраховки с размера на
кредита и срока на договор за кредит, приравняването на застрахователна
премия към главницата по кредита, начисляването на договорна
възнаградителна лихва върху размера на застрахователната премия и
включването й в размера на месечната погасителна вноска за главница без
обособяването й като вноска за застрахователна премия, обстоятелството, че
по делото не е доказано и реалното заплащане на застрахователната премия от
банката-кредитодател по сметка на застрахователите, а напротив вещото лице
по назначената СИЕ установява единствено, че сумата е удържана на
основание „усвояване на кредит“, както и съобразяване на съдържанието на
посочените в застрахователния сертификат покрити рискове, които не
обосноват толкова висока застрахователна премия и ползват единствено
кредитодателя, обезпечавайки връщане на предоставения паричен ресурс по
кредита и гарантирайки печалбата му и по изключение, ако сумата по кредита
е предсрочно върната ползвайки кредитополучателя или наследниците му по
някои от рисковете, съдът приема, че е налице сключване на договори за
застраховка, които са задължително условие за сключване на договора за
кредит. При съобразяване на гореизложеното съдът намира, в конкретната
хипотеза получаването на кредита включва заплащането на застрахователна
премия за покупка на две застраховки „Bank Пакет 3 кредит+сметка“ и
застраховка „Bank Пакет 3 сметка“ и застрахователната премия представлява
разход, който е следвало да бъде включен в ГПР съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК,
тъй като съгласно разпоредбата на §1 т. 1 от ДР на ЗЗП застрахователната
премия, която е условие за сключване на договора за кредит е част от общите
разходи по кредита. В този смисъл е и установената практика на ВКС, а
именно: определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г.,
III г. о., ГК и др.. При съобразяване на предоставените от законодателя
12
стандарти на защита и обстоятелството, че в конкретния случай
застрахователната премия не е включена в ГПР по кредита, а е следвало да
бъде включена, както и бланкетното съдържание на договора за кредит, в
който ГПР е посочен само като процент – 34,74 %, при това неточен с оглед
заключението на вещото лице, което установява реален размер на ГПР – 35 %,
без да е налице яснота относно начина, по който е формиран и какви точно
разходи включва, съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11 т. 10 от ЗПК
и на ищцата като потребител не е дадена възможност да прецени
икономическите последици от сключване на договора за кредит, независимо
от обстоятелството, че в погасителния план е посочена обща сума за
погасяване. Като съобрази, че неспазването на изискването на чл. 11 ал.1 т. 10
ЗПК е самостоятелно основание за недействителност на договора за
потребителски кредит съгласно чл. 22 от ЗПК, съдът приема, че
гореизложените правни изводи са достатъчни за прогласяване на
недействителността на договора за кредит. В конкретния случай е налице и
още едно основание за това, тъй като при съобразяване на действителният
размер на ГПР след включване на застрахователната премия към установения
от вещото лице ГПР по кредита може да се направи обоснован извод, че
същият е пет пъти по-висок от размера на законната лихва към датата на
сключване на договора за кредит и налице нарушение и на императивната
разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗЗП. При съпоставяне на размера на
застрахователната премия спрямо размера на договорената възнаградителна
лихва по кредита във втория вариант на заключението на вещото лице по
назначената СИЕ, а именно 4 456,53 лв. спрямо 8 389,67 лв. и
обстоятелството, че само последната води до формиране на ГПР в размер на
35,0016 % може да се направи обоснован извод, че след като разходът за
застрахователни премии съставлява 53 % от разхода за възнаградителна лихва,
то при прибавяне на този разход, разходите по кредита са общо в размер на
12 846,20 лв. и ГПР по кредита категорично надхвърля 50 % , какъвто е
петкратния размер на ГПР към този момент спрямо размера на законната
лихва, като наред с това надхвърля и размера на отпуснатия кредит. Наред с
гореизложеното следва да се посочи, че заобикалянето на закона чрез
посочване в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна и следователно измамна информация относно общите
разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща
13
търговска практика по смисъла на чл. 6 §1 от Директива 2005/29/ЕО за
нелоялните търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да
заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го
подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в
противен случай не би взел. За да обоснове горепосочените правни изводи,
съдът съобрази и установената многобройна непротиворечива практика на
съдилищата в този смисъл, която в преобладаващата си част е на окръжни
съдилища с оглед цената на исковете, а именно: решение № 201/29.04.2024 г.
по в.гр.д. № 172/2024 г. на ОС-Плевен, решение № 664/03.06.2025 г. по в.гр.д.
№ 1098/2025 г. на ОС-Пловдив, решение № 803/17.07.2025 г. по в.гр.д. №
1119/2025 г. на ОС-Варна, решение № 85/09.04.2025 г. по в.гр.д. № 15/2025 г.
на ОС-Кюстендил, решение № 106/17.02.2025 г. по в.гр.д. № 22/2025 г. на ОС-
Бургас, решение № 2401/17.04.2025 г. по в.гр.д. № 2703/2025 г. на СГС,
решение № 210/18.11.2024 г. по в.гр.д. № 411/2024 г. и решение №
398/07.11.2024 г. по в.т.д. № 421/2024 г. на ПАС, определение №
2161/09.07.2025 г. по т.д. № 129/2025 г. на ВКС и др.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 21 и чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от
ЗПК е основателен и следва да бъде уважен и процесният договор за
потребителски кредит обявен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй
като е нарушена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК относно размера на
ГПР и неправилно застрахователната премия е начислена към главницата, а не
е включена като разход при формиране на ГПР, като не следва да се обсъжда
подробно наличието на други отделни неравноправни клаузи в договора.
При тези правни изводи според съда изцяло основателен и доказан се
явява и втория предявен от ищцата иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от
ЗЗД за сумата от 9 090,43 лв.. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК при
недействителност на договора за потребителски кредит кредитополучателят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. При съобразяване чистата стойност по кредита, която е
11 350 лв., съответстваща на реално отпуснатия кредит по договора, а не
сумата от 15 806,53 лв., при която в нарушение на закона към главницата е
включена и застрахователната премия, съдът приема, че при доказано
заплатена сума по кредита от страна на ищцата в размер на 20 440,43 лв.
ответникът се е обогатил без правно основание за това със сумата от 9 090,43
14
лв. и искът се явява доказан както по основание, така и по размер. Не следва
да се преповтарят горепосочените правни изводи, че сумата от 4 456,53 лв. не
съставлява част от чистата стойност на кредита, респ. е недължима от
кредитополучателката в хипотезата на чл. 23 от ЗПК, като следва да се посочи
само, че същата реално не е усвоена от ищцата и няма доказателства да е
заплатена от кредитодателя на застрахователя.
По разноските:
Съдът приема при съобразяване на разпоредбите на чл. 68 и чл. 69 ал. 1
т. 4 от ГПК, че искът за прогласяване на недействителността на договора за
потребителски кредит има за цена размера на отпуснатия кредит, а не общата
стойност на кредита, формирана чрез сумиране на всички възнаградителни
лихви, неустойки, застраховки и други разходи по кредита, като споделя
практиката на ВКС, която е в тази насока, а именно определение № 1368 от
5.05.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 596/2025 г., I т. о., ТК, определение № 134 от
22.01.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1958/2023 г., I т. о., ТК, определение № 829
от 3.04.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 618/2024 г., I т. о., ТК и др.. С определение
от 12.02.2025 г. по гр.д. № 621/2025 г. преди да го прекрати и изпрати по
подсъдност на ПлОС, ПлРС е освободил на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК
ищцата от заплащане на държавна такса и разноски по делото. С оглед
уважаване изцяло на предявените искове ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ПлОС сумата от 817,62 лв. за държавна такса, като по
отношение на първия от исковете държавната такса се определя при цена на
иска в размер на 11 350 лв. съобразно изложените по-горе правни изводи.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда и направените
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 600 лв..
Съдът намира, че с оглед представения договор за правна помощ,
установяващ осъществяване на безплатна правна помощ по делото от адвокат
К. в полза на същия следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за
осъществената на ищцата безплатна правна помощ по делото в хипотезата на
чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗАдв.. При съобразяване на решението на СЕС от
25.01.2024 г. по дело C-438/22 г. и актуалната практика на ВКС, съдът приема,
че нормите на ЗА, препращащи към Наредбата на ВАС, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на които е придаден
задължителен характер с националната правна уредба противоречат на
15
разпоредбите на чл. 101 § 1 от ДФЕС вр. с чл. 4 § 3 от ДЕС, поради което не е
задължен да ги приложи. При определяне на възнаграждението на адвокат,
осъществил безплатна правна помощ по делото съдът следва да съобрази вида
и интереса на спора, вида и количеството на извършената работа, реалната
пазарна цена на адвокатската услуга и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото. В този смисъл са определение № 50015/16.02.2024 г. по
к.ч.т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, І т.о., определение № 1570/13.06.2024 г. по
к.ч.т.д. № 664/2024 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.. В конкретният случай релевантно е
обстоятелството, че са разгледани и уважени два съединени иска, първият от
които е установителен за прогласяване на нищожност на договор за
потребителски кредит, а вторият е осъдителен за връщане на платеното без
основание по договора, поради което приема, че материалният интерес на
ищцата по спора е пряко свързан с уважаване на втория иск, чиято цена
следва да вземе предвид. По делото е проведено едно открито съдебно
заседание, в което пълномощниците и на двете страни не са се явили, а
пълномощникът на ищцата е депозирал писмено становище, което има
характера на молба за уточняване на обстоятелствата, на които са основани
исковете и на писмени бележки по делото, поради което съобразявайки
защитавания материален интерес, ниската фактическа и правна сложност на
делото и процесуалните усилия на пълномощника на ищцата, съдът приема,
че адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 1 000 лв.
отразява адекватно положените процесуални усилия от пълномощника на
ищцата по делото по защита на предявените и уважени искове.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. И.
И., ЕГН ********** от гр. Плевен, със съдебен адрес: адвокат Б. К. – гр.
**************************** и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано в производството от юрисконсулт К.
З., че сключеният между Н. И. И. в качеството на потребител и Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, гр. София в качеството на кредитор договор за потребителски
кредит № ********** от 12.04.2022 г. е нищожен на основание чл. 26 ал. 1
16
пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 21 и чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 да ЗАПЛАТИ на Н. И. И., ЕГН
********** от гр. ************* сумата от 9 090,43 лв., представляваща
платена без правно основание парична сума по нищожен договор за
потребителски кредит № ********** от 12.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
29.01.2025 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец,
ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 да ЗАПЛАТИ на адвокат Б. К. от
Адвокатска колегия Кърджали, личен № ********** от гр.
**************************** сумата от 1 000 лв. за осъществена
безплатна правна помощ по делото на ищцата Н. И. И..
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 от ЗАдв. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец,
ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 да заплати по сметка на Плевенския
окръжен съд държавна такса в размер на 817,62 лв. и разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 600 лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Великотърновски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с
въззивна жалба.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
17