№ 484
гр. в., 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – в., 26 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20223110109355 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Г. И. М. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. в., бул. „С.“ № **, ет. * срещу К. В. К., ЕГН
********** и Д. Б. К., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. в., ул. „Л.“ № *,
с която е предявен иск за признаване за установено между страните, че
ищцата е собственик на основание изтекла придобивна давност в периода от
09.12.2005г. до 18.07.2022г. на ½ ид.ч. от следния недвижим имот: част от
първия етаж на триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. в., бул. „С.“ №
**, ет. *, представляващ самостоятелно жилище, състоящо се от входно антре,
салон, две стаи, кухня с трапезария, баня-тоалет и стълбище към избата,
ведно с припадащото се избено помещение, без данни за квадратура по
документ за собственост, представляващ имот с идентификатор
*************** по КК и КР на гр. в., при граници: имот с идентификатор
*********** на същия етаж, над обекта имот с идентификатор ***********,
под обекта: няма, както и 1/6 ид.ч. от поземления имот, в който е построена
сградата с идентификатор *********** по КК и КР на гр. в., с площ от 824,40
кв.м. по нот.акт, а по скица 393 кв.м., при граници и съседи: имоти
************************************.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е собственик на
гореописания имот по силата на изтекла придобивна давност в периода от
09.12.2005г. до 18.07.2022г. Твърди, че имотът е закупен от нейната майка
1
Т.П. Д.а с нот.акт № ***, том *, рег. № ****, дело № ***г. на нотариус Л.Г..
Впоследствие на 09.12.2005г. Т.П. Д.а прехвърлила на дъщеря си /ищцата/
имота по силата на предварителен договор за издръжка и гледане. От
посочената дата ищцата живеела в имота непрекъснато и необезпокоявано от
никого и го владеела като неин собствен имот. Ответниците от своя страна се
легитимирали като собственици на ½ ид.ч. от имота по силата на нотариален
акт за замяна на недвижими имоти № ***, том *, рег. № ***, дело №
**/****** на нотариус р.г.. Същите водили и дело срещу майката на ищцата –
гр.д. ****/****г. на ВРС, от решението по което тя не била обвързана, тъй
като не е участвала в процеса.
В законоустановения срок ответниците са депозирали писмен отговор
на исковата молба, с който оспорват предявения иск като неоснователен.
Оспорват твърдението, че ищцата е владяла процесния имот от датата на
сключения предварителен договор с нейната майка. Сочат, че договорът няма
достоверна дата, като считат, че е антидатиран с нарочно подбрана дата преди
датата на предявяване на иска им срещу Т.П. Д.а. Отделно от изложеното,
считат, че обстоятелството, че ищцата е живяла в имота, не означава, че е
била владелец на същия. Сочат още, че А.В. – съпруг на ищцата е бил
ответник по техния установителен иск. Считат също така, че ако владението е
предадено от майката на ищцата в полза на ищцата, то последната като
правоприемник също е обвързана от решението по предходното дело. Сочи се
още, че предварителният договор поначало не може да се противопостави на
ответниците не само в настоящия процес, но не може да се противопостави и
като доказателство за установено владение от ищцата отпреди предявяване на
иска по делото, в което е постановено осъдителното решение, в
изпълнителното дело, в което следва да се осъществи въвода им в имота
срещу длъжника по изпълнителния лист и майката на ищцата Т.П. Д.а.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа
исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Представен по делото е нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, дело
2
№ ***/**** г. на нотариус Л.Г., с рег. № 116 в регистъра на НК, в който е
обективиран договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на
31.05.2005г., по силата на който Т.П. Д.а е придобила собствеността върху
част от първи етаж на триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. в., бул.
„с.“ № **, представляващ самостоятелно жилище, състоящо се от входно
антре, салон, две стаи, кухня с трапезария, баня-тоалет и стълбище към
избата, ведно с припадащото се избено помещение, както и на 1/6 ид.ч. от
поземления имот, в който е построена сградата, целия с площ от 824.40 кв.м.
Представен от ищцата е и предварителен договор от 09.12.2005г.,
сключен между Т.П. Д.а и Г. И. М.. В същия е записано, че Т.П. Д.а прехвърля
на Г. И. М. три недвижими имота, един от които е и гореописаното
самостоятелно жилище, а Г. И. М. приема имотите и се задължава да се
грижи за Т.П. Д.а, да извършва описаните дейности в пълномощно от
01.12.2005г. (3 броя), издадено й от Т.П. Д.а, както и да осигурява
безпрепятствено пребиваване на прехвърлителката в имотите без ограничение
във времето. Вписано е още, че Г. И. М. приема владението на имотите от
датата на сключване на договора и ги владее като свои собствени имоти, а
прехвърлителката се задължава при поискване от приобретателката да я
снабди с нотариален акт за описаните имоти, като разходите по
прехвърлянето са за приобретателката.
С пълномощно от 01.12.2005г. с нотариална заверка на подписа с рег. №
***** на помощник-нотариус Ж.К. Т.П. Д.а е упълномощила Г. И. М. да я
представлява пред нотариуси, физически и юридически лица и за нейна
сметка да продаде, дари, замени, прехвърли при цена и условия както намери
за добре, както и да получи продажната цена в брой или по банков път, както
и да договаря сама със себе си за за следния неин собствен недвижим имот:
първи етаж на триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. в., бул. „с.“ №
**, представляващ самостоятелно жилище, състоящо се от входно антре,
салон, две стаи, кухня с трапезария, баня-тоалет и стълбище към избата,
ведно с припадащото се избено помещение, както и на 1/6 ид.ч. от поземления
имот, в който е построена сградата, целия с площ от 824.40 кв.м.
Пълномощното включва и овластяване на Г. М. да представлява майка си
пред Община, данъчни подразделения и кметства относно имота,
включително и да заплаща такси и данъци, както и пред Община в. Дирекция
„Архитектура и благоустройство“, РДНСК и други компетентни органи.
3
С нотариален акт за замяна на недвижими имоти № ***, том *, рег. №
***, дело № **/**** г. на нотариус р.г., с рег. № 330 в регистъра на НК, Н.Д.
И. е прехвърлила на К. В. К. и Д. Б. К. своите идеални части от собствеността
на три недвижими имота, които е придобила по чл.10а от Закона за
наследството от дъщеря си Д.Г.Ж.-В., последната наследник на съпруга си
В.В.В., сред които и ½ ид.ч. от част от първи етаж на триетажна жилищна
сграда, находяща се в гр. в., бул. „с.“ № **, представляващ самостоятелно
жилище, състоящо се от входно антре, салон, две стаи, кухня с трапезария,
баня-тоалет и стълбище към избата, ведно с припадащото се избено
помещение, както и 1/6 ид.ч. от поземления имот, целия с площ от 824.40
кв.м., в замяна на недвижим имот, находящ се в гр. Д., местност „Г.Б.“, целия
с площ от 550 кв.м., ведно с построените в него еднофамилни вилни сгради
със застроена площ от 22 кв.м. и 21 кв.м. Вписано е, че за уравнение на
дяловете К. В. К. и като пълномощник на Д. Д. И. доплаща на Н.Д. И. сумата
от 7500 лева.
С влязло в законна сила решение № 4779 от 30.11.2011г. по гр.д. №
****/****г. по описа на ВРС е прието за установено по отношение на и Т.П.
Д.а и А.В.В., че К. В. К. и Д. Б. К. са собственици на ½ ид.ч. от следния
недвижим имот: част от първи етаж на триетажна жилищна сграда, находяща
се в гр. в., бул. „с.“ № **, представляващ самостоятелно жилище, състоящо се
от входно антре, салон, две стаи, кухня с трапезария, баня-тоалет и стълбище
към избата, ведно с припадащото се избено помещение, както и 1/6 ид.ч. от
поземления имот, целия с площ от 824.40 кв.м., при твърдения за
придобиване на собствеността от ищците с договор за замяна, сключен с
нотариален акт № ***, том *, рег. № ***, дело № **/**** г. и е осъдена Т.П.
Д.а да предаде на К. В. К. и Д. Б. К. владението върху описаната ½ ид.ч от
имот.
Видно от удостоверение за наследници от 25.02.2021г. А.В.В. е починал
на 24.02.2021г. и е оставил за наследник своята съпруга Г. И.М..
Представени от ищцата са множество писмени доказателства, че пред
различни лица и институции в периода 2005-2010г. като свой адрес тя е
посочвала гр. в., бул. „с.“, 27, ет.1.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели на страната на ищцата – Х.П. и С.И.. Съгласно показанията на
4
свидетелите, Г. живее в имота на ул. „с.“ от 2004г, когато се е омъжила за
съпруга си А.. Няколко месеца след това А. бил задържан и впоследствие
осъден за убийство. Г. продължила да живее сама в имота, правела ремонти,
плащала си сметките. Със св. П. си помагали взаимно, а със св. И. и съпругата
му си ходели на гости. В тази част съдът кредитира показанията на
свидетелите, които са еднопосочни и не противоречат на събрания по делото
доказателствен материал. И двамата свидетели сочат, че не са чували някой
да е заявявал претенции спрямо имота, но св. П. при изричен въпрос отговаря,
че мисли, че майката на Г. има дела за този имот.
Освен относно обстоятелството, че Г. живее в имота, св. П. дава
показания и във връзка със съставянето на договор между Г. и майка й Т. по
отношение на имота. Свидетелката сочи, че когато А. е бил осъден, майка му,
която е била собственик на имота, прехвърлила същия /заедно с още два/ на
майката на Г., може би за да се спаси собствеността. Последната обаче казала
на св. П., че не й се занимава с всички въпроси, които възникват във връзка
със собствеността на имота, и затова трите заедно – св. П., Г. и Т., съставили
договор, с който Т. прехвърля на дъщеря си собствеността срещу задължение
за издръжка и гледане. На два пъти св. П. сочи, че договорът е съставен в
началото на м. декември 2005г., а веднъж сочи, че това се е случило в
началото на м.декември 2004г. Съставянето на договора било провокирано от
това, че Г. имала сестра, а двете с майка й живеели с мисълта, че тези имоти
са на Г.. Т. живеела на друго място и никога не била живяла в имота на ул.
„с.“.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и е
процесуално допустим.
За да бъде уважен искът, ищцата следва да докаже правото си на
собственост на твърдяното в исковата молба основание, a именно
осъществяване на фактическия състав на придобиване по давност на правото
на собственост върху процесните ид.ч. от имота.
Установи се безспорно по делото, че между майката на ищцата Т. П.
Д.а и И.В.К. /майка на съпруга на ищцата/ е сключен договор за покупко-
продажба от 31.05.2005г. на част от първи етаж на триетажна жилищна
5
сграда, находяща се в гр. в., бул. „с.“ № **, представляващ самостоятелно
жилище, състоящо се от входно антре, салон, две стаи, кухня с трапезария,
баня-тоалет и стълбище към избата, ведно с припадащото се избено
помещение, както и на 1/6 ид.ч. от поземления имот, в който е построена
сградата, целия с площ от 824.40 кв.м.
С влязло в законна сила решение № 4779 от 30.11.2011г. по гр.д. №
****/****г. по описа на ВРС е прието за установено по отношение на и Т.П.
Д.а и А.В.В. /в качеството му на наследник на И.В.К./, че К. В. К. и Д. Б. К. са
собственици на ½ ид.ч. от гореописания имот, на основание договор за
замяна, сключен с нотариален акт, сключен с нотариален акт № ***, том *,
рег. № ***, дело № **/**** г. В мотивите към решението е прието, че имотът
е бил собственост на В.В.В. и след смъртта му същият е наследен от неговата
майка И.В.К. и неговата съпруга, която е прието, че е починала преди него на
основание презумпцията на чл.10а от ЗН /доколкото двамата са убити в един
и същи ден/, при равни квоти. ½ ид.ч. от имота, която е наследена от
съпругата, е преминала по наследство към нейната майка, която от своя
страна е сключила с ответниците по делото горепосочения договор за замяна.
Безспорно между страните, а и установено от свидетелските показания
по делото е обстоятелството, че ищцата фактически е живяла в процесния
имот в период от над десет години. Спорният въпрос касае обстоятелството
дали през този период ищцата е владяла имота с намерение за своене.
Ищцата се позоваван на придобиване на владението върху целия имот
по силата на предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, сключен с нейната майка Т.П. Д.а на
09.12.2005г., т.е. преди завеждане на гр.д. № ****/****г. по описа на ВРС.
Счита, че предоставеното владение по силата на предварителния договор
доказва намерението й за своене от деня на получаване на владението.
На първо място, за обосноваване тезата на ищцата е необходимо да се
докаже валидно сключен предварителен договор от определена дата и
предаване на владението на недвижимия имот по същия. По делото ищцата е
представила саморъчно изписан предварителен договор, сключен между нея и
майка й, подписан и датиран от 09.12.2005г. Ответникът е оспорил
достоверността на представения договор, който съставлява частен писмен
документ. Същият няма отразена достоверна дата, която да отговаря на
6
изискванията на чл.181, ал.1 от ГПК, поради което е непротивопоставим на
трети лица, каквито се явяват ответниците по делото / в този смисъл и
Решение № 89 от 30.09.2020г. по гр.д. № 3827/2019г. по описа на ВКС, IV
г.о./. Предвид изложеното, сключването на договора на посочената в него
дата подлежи на доказване. В настоящия случай датата на сключване на
предварителния договор е от съществено правно значение, с оглед момента на
предаване на владението върху имота и началото на твърдяното от ищцата
давностно владение. За доказване датата на сключване на представения
договор ищцата е ангажирала гласни доказателствени средства чрез разпита
на св. Х. П.. В частта относно прехвърлянията на имота и съставянето на
договора съдът не кредитира показанията на свидетелката, доколкото същите
са хаотични и непоследователни. На първо място, свидетелката не е
категорична за датата на подписване на договора, а именно дали е през
декември 2004г. или 2005г. Сочи, че е участвала в оформянето му, но също
така сочи и че е помагала на В.В. да състави завещание в полза на майка си.
Следва да се има предвид, че същото завещание е обследвано в процеса
срещу Т. Д.а и А.В. и е прието за нищожно, тъй като не е изписано саморъчно
от В.В. Изложеното е предпоставка за възникване на съмнение в
достоверността на показанията на свидетелката. Х. П. дава и разбъркани
показания досежно мотивите на майката на А. да прехвърли имота на майката
на Г.. От една страна свидетелката говори с убеденост, когато става въпрос за
договора и сочи месец и година, а от друга страна дава уклончиви показания
по останалите зададени въпроси и изрично казва, че дати не помни. На
следващо място, с категоричност П. първоначално посочва, че никой не е
предявявал претенции към имота, а при изричен въпрос досежно делото
срещу майката на Г., заявява, че мисли, че има дела за този имот, но по
отношение на Г. няма спорове. С оглед на всичко изложеното и предвид че
показанията на св. П. са единствените ангажирани доказателства в подкрепа
на твърдението за ищцата за датата на съставяне на договора, съдът намира,
че не може да приеме същата за достоверна.
При липсата на индикация кога е сключен предварителния договор /и
дали не е съставен за процеса/ , съдът на би могъл да определи началния
момент на давностното владение /дори и да е имало такова/ и евентуално
неговия период.
При изключване на качеството „владелец“, което съгласно чл.70, ал.3 от
7
ЗС е относимо към лицето, което е получило владение върху имот на
основание предварителен договор, ищцата не може да се ползва от
презумпцията на чл.69 от ЗС и като държател на имота следва да докаже
елементите от фактическия състав на давностното владение, а именно
упражняване на фактическата власт върху имота с намерение за своене в
продължение на определен период от време.
В настоящия случай безспорно по делото е, че ищцата е живяла в
имота, но недоказано остана намерението й за своене. Действията по
извършване на ремонти и плащане на данъци биха могли да бъдат
извършвани и от името на собственика на имота. В тази насока е и
упълномощаването на ищцата да извършва широк обхват от действия от
името и за сметка на нейната майка с нотариално завереното пълномощно от
01.12.2005г., съставено към момент, в който майка й се е водела собственик
на целия имот и при липса на данни за оттеглянето му. Следва да се има
предвид и обстоятелството, че с влязлото в сила решение на ВРС от
30.11.2011г. по гр.д. № ****/****г. на ВРС /потвърдено с решение на ВОС от
25.02.2015г. по в.гр.д. № 3380/2013г./ е прието, че имотът се владее от Т.П.
поради, което същата е осъдена да предаде владението му на К. В. К. и Д. Б.
К.. Действително ищцата не е обвързана от посочените решения, но същите
съставляват индиция, че фактическата власт върху имота е упражнявана не
само от Г. М., но и от нейната майка и допълнително разколебават
показанията на св. П., която сочи, че само ищцата е живяла в имота, но не и
майка й, както и извода, че всички действия, които е извършвала в него са
били с намерение да свои имота за себе си.
По всички изложени съображения съдът намира, че искът за
установяване, че ищцата е собственик на ½ ид. ч от процесния имот по
давност се явява недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. И. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. в.,
бул. „С.“ № **, ет. * срещу К. В. К., ЕГН ********** и Д. Б. К., ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр. в., ул. „Л.“ № *, иск за признаване за
8
установено между страните, че ищцата е собственик на основание изтекла
придобивна давност в периода от 09.12.2005г. до 18.07.2022г. на ½ ид.ч. от
следния недвижим имот: част от първия етаж на триетажна жилищна сграда,
находяща се в гр. в., бул. „С.“ № **, ет. *, представляващ самостоятелно
жилище, състоящо се от входно антре, салон, две стаи, кухня с трапезария,
баня-тоалет и стълбище към избата, ведно с припадащото се избено
помещение, без данни за квадратура по документ за собственост,
представляващ имот с идентификатор *************** по КК и КР на гр. в.,
при граници: имот с идентификатор *********** на същия етаж, над обекта
имот с идентификатор ***********, под обекта: няма, както и 1/6 ид.ч. от
поземления имот, в който е построена сградата с идентификатор ***********
по КК и КР на гр. в., с площ от 824,40 кв.м. по нот.акт, а по скица 393 кв.м.,
при граници и съседи: имоти ************************************, на
основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – в.: _______________________
9