№ 2105
гр. С., 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110155146 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Дженерали Застраховане“ АД, чрез адв.
Х., срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен
установителен иск с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 307,25 лв. (с вкл. 15 лв.
ликвидационни разноски), представляваща обезщетение за вредите, причинени на л.а.
„Форд“, модел „Галакси”, с рег. № *******, от настъпило на 24.12.2023г. пътнотранспортно
произшествие в гр. Д.град, на бул. „Димитър Благоев“ № 19-Е по вина на водача на л.а.
„Опел Зефира“, с рег. № ***********, гражданската отговорност на който е застрахована по
силата на сключен със ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва от 17.09.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.08.2024 г. по ч.гр.д. № 44101/2024 г. по описа
на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
24.12.2023 г., в гр. Д.град, на бул. „Димитър Благоев“ № 19-Е, при отваряне на вратата на
автомобил „Опел Зефира“, рег. № ********* от страна на водач/пътник, били причинени
щети на застраховано при „Дженерали Застраховане“ АД имущество – л.а. „Форд Галакси“,
с рег. № ******. Сочи, че събитието е настъпило по вина на водача на л.а. „Опел Зефира“,
рег. № *********, поради неспазване на дистанция. Излага доводи, че в резултат от
настъпилото ПТП били реализирани щети по л.а. „Форд Галакси“, с рег. № ******, по
отношение на който била налице имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в
застрахователна полица № **********. Сочи, че за настъпилото ПТП бил съставен
Двустранен констативен протокол, в който било отбелязано, че същото е било реализирано
по вина на водача на л.а. „Опел Зефира“, рег. № *********. Твърди, че към датата на
събитието гражданската отговорност на водача на л.а. „Опел Зефира“ била застрахована при
ответното дружество. Сочи, че доколкото има качеството на застраховател по отношение на
1
увреденото МПС, пред дружеството е било заявено искане за изплащане на застрахователно
обезщетение, въз основа на което е била образувана ликвидационна преписка, като били
извършени оглед и опис на щетите по автомобила. Сочи, че необходимите ремонтни
дейности за възстановяване на нанесените щети по автомобила били извършени в
автосервиз, като стойността им възлизала на 292,25 лв. Твърди, че дружеството е заплатило
сумата с преводно нареждане от 30.01.2024 г., като били реализирани и ликвидационни
разходи на стойност от 15 лв. Поддържа, че с изплащането на дължимото застрахователно
обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя на делинквента. В
тази връзка, с писмо отправил регресна покана до ответното дружество, но плащане не
последвало. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца посочената сума, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 17.09.2024 г. до окончателното й заплащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.08.2024
г. по ч.гр.д. № 44101/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. П., е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на описаното
ПТП, вината и противоправното деяние на водача на л. а. „Опел Зефира“, рег. № *********.
Релевира възражение за съпричиняване, а отделно от това поддържа, че размерът на
заплатените от ищеца ремонтни дейности бил прекомерно завишен. Ето защо моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ, приложима към процесното
спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП
застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка “Каско” на
МПС, сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ ищецът да е
обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на
договора; 3/ наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване
на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и
причинените вреди) 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
сключен между делинквента и ответното дружество.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число и
застрахователна полица № ********** със срок на действие от 08.12.2023г. до 07.12.2024г.,
се установява, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е съществувало
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС,
възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско на МПС”, по силата на
който ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования МПС,
както и че в срока на действие на договора – на 24.12.2023г., около 16:00 ч., в гр. Д.град е
настъпило пътнотранспортно произшествие – водачът на лек автомобил „Опел Зафира“, с
рег. № ********* се движи по бул. „Димитър Благоев“ и в района на № 19Е превозното
средство спира, след което пътник на задна лява седалка отваря лявата врата и удря задна
2
дясна врата на паркирания лек автомобил „Форд Галакси“, с рег. № ******, при което на
посоченото моторно превозно средство с рег. № ****** са били причинени материални
щети. Безспорно е, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че
на 30.01.2024 г. застрахователят-ищец е изплатил обезщетение за причинените на
застрахованото имущество щети в размер на 292,25 лв. в полза на сервиза, извършил
ремонта, като е сторил и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., т.е. общо 307,25 лв.,
поради което е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на увреждането.
От заключението на САТЕ и показанията на свидетеля В. Д. К. несъмнено се
установява, че действията на водача на лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № *********,
съставляват граждански деликт. Той е извършил нарушение на чл. 94, ал. 3 и чл. 95, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата, тъй като не е спрял най-вдясно на платното за движение
по посока на движението и успоредно на оста на пътя, както и не се е уверил, че е осигурил
достатъчна странична безопасна дистанция, при която може да се отвори вратата без да
настъпи съприкосновение със задната дясна врата на лек автомобил „Форд Галакси“, с рег.
№ ******. Съгласно заключението на приетата съдебно – автотехническа експертиза в пряка
причинна връзка от това деяние за собственика на увреденото МПС - „Форд Галакси“, с рег.
№ ******, са произлезли вреди. Вината на водача се предполага по силата на оборима
законова презумпция (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), която поради липсата на проведено обратно
доказване от страна на ответника е необорена и следователно следва да бъде приложена.
Релевираното от процесуалния представител на ответника възражение за
съпричиняване на вредите е неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди (или необходимо е действията или
бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният да е тяхно следствие). В частност от заключението на изслушаната
и приета САТЕ несъмнено се установи, че виновен за материалните щети, причинени на л.а.
„Форд Галакси“, с рег. № ******, е водачът на л.а. „Опел Зафира“, с рег. № *********. Ето
защо в конкретния случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха каквито и да
било данни и доказателства, от които може да се изведе заключение за съпричастност на
водача на увреденото МПС към възникването на вредите и техния обем, а това
обстоятелство е било в доказателствена тежест на ответника. Неоснователно е и
релевираното от процесуалния представител на ответника в проведеното открито съдебно
заседание възражение, че двете превозни средства били в „покой“ и било налице увреждане
от вещ, поради което не следвало да носи отговорност. В случая от събраните по делото
доказателства несъмнено се установи, че увреденото МПС е било паркирано, а другото МПС
е било в престой по смисъла на чл. 93, ал. 1 ЗДвП, т.е. е било спряно за ограничено време,
необходимо за слизане на пътник в присъствието на водача.
Не е предмет на спор фактът, че гражданската отговорност на делинквента е покрита
по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от
делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Спорен по делото е действителният размер на претърпените вреди, вследствие на
процесното ПТП, която доказателствена тежест се носи от ищеца.
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване
на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части,
материали и труд за ремонт на автомобила, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Тъй като застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава
деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат,
3
неговата обезпечително-гаранционна отговорност е функционално обусловена от
отговорността на делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което застрахователят по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената
отговорност на делинквента. В конкретния случай действителните вреди са тези, които
увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС на свободния пазар по
средни пазарни цени, възлизащи според приетото заключение на САТЕ в размер на 430,20
лв.
Следователно предявеният иск е основателен до пълния предявен размер плюс 15 лв.
ликвидационни разходи или общо 307,25 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба (предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес) – 17.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
единствено ищецът. В заповедното производство същият е сторил разноски в размер на 25
лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл. ДДС или общо
505 лв. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 25
лв., за САТЕ в размер на 300 лв., за разпит на свидетел в размер на 200 лв., както и за
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл. ДДС или общо 1005 лв. Релевираното
от процесуалния представител на ответната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е
неоснователно, тъй като претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е в
минимален размер. Следователно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за заповедното производство в общ размер на 505 лв. и за исковото
производство в общ размер на 1005 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно
основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 КЗ, че ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.Ш.“ № 67А, дължи на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
“К.А.Д. № 68, сумата в размер на 307,25 лв. (с вкл. 15 лв. ликвидационни разноски),
представляваща обезщетение за вредите, причинени на л.а. „Форд“, модел „Галакси”, с рег.
№ *******, от настъпило на 24.12.2023г. пътнотранспортно произшествие в гр. Д.град, на
бул. „Димитър Благоев“ № 19-Е по вина на водача на л.а. „Опел Зефира“, с рег. №
***********, гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен със
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва от 17.09.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 02.08.2024 г. по ч.гр.д. № 44101/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „С.Ш.“ № 67А, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “К.А.Д. № 68, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, направените разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №
44101/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 с-в, в размер на 505 лв., както и направените
разноски в исковото производство пред СРС в размер на 1005 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5