№ 576
гр. Пловдив , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330201830 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на П. Д. М. против Наказателно постановление
№ 20-0432-000090/27.03.2020г., издадено от *** РУ към ОДМВР-Пловдив,
РУ 01 Пловдив, с което на П. Д. М., ЕГН **********, е наложена глоба в
размер на 400 лв. за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.
С жалбата се навеждат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП. Сочи се, че издаденото наказателно
постановление е неправилно, незаконосъобразно и съставено в нарушение на
административно-производствените правила и на материалния закон.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователността на
жалбата. Прави възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, доколкото НП е връчено
на 24.02.2021г., а жалбата е подадена на 26.02.2021г. Освен това същата е
подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на
обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
1
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа
обстановка: на 29.02.2020г. около 21,30 часа в гр.Пловдив на ул. „Славееви
гори“ №21 в посока запад-изток, жалбоподателят, като водач на лек
автомобил Тойота Авенсис 2.0 Д 4 Д с рег. № ****, управлява МПС, което е
регистрирано на територията на Република България и е чужда собственост
във връзка с чието притежаване няма сключен действащ договор за
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите –
МПС с рег. № ****, марка Тойота, с което извършва следното нарушение:
лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния
случай констатациите в АУАН, не само че не са опровергани, но и изрично
са потвърдени от актосъставителя, заяви, че категорично поддържа заявеното
в АУАН, като освен това и даде подробни сведения за самото нарушение и
механизма на установяването му. Актосъставителят посочва, че
жалбоподателят е управлявал МПС-то, като след спирането му не е
представил полица за гражданска отговорност. При извършена проверка се
установило, че съответното МПС няма валидно сключена зсастраховка
„Гражданска отговорност“ в сайта на Гаранционния фонд. От жалбоподателя
не са представени доказателства, нито е твърдяно автомоболът да е имал
сключена застраховка към датата на извършване на нарушението.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед рег.№
317з-3985/22.10.2018г. се установява компетентността на наказващия орган, а
компетентността на актосъставителя произтича директно от разпоредбата на
2
чл. 647, ал.1 КЗ.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 29.02.2020г., а
НП - на 27.03.2020г., тоест преди изтичане на давностните срокове,
предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените
правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във
връзка с извършеното нарушение- време, място на извършване, субект на
нарушението, съставомерни признаци от обективна страна- управление на
автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ
към момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност.
Изрично е посочено че жалбоподателят не е собственик на автомобила, който
в жалбата не оспорва този факт, като посочва, че автомобилът е собственост
на жена му. Сочи се и защо е счетено, че сключването на застраховката е
било задължително в съответствие с основанията на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, с
оглед обстоятелствата, че МПС е регистрирано на територията на Република
България.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващият орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е нарушил чл. 638, ал.3 КЗ. В разпоредбата на чл. 638, ал.3
КЗ е предвидено както правилото за поведение, което жалбоподателят е
нарушил, така и предвидената санкция, като привръзки с други правни норми
не са необходими. В този смисъл са и Решение № 1081 от 16.05.2019 г. по к.
адм. н. д. № 779 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив,Решение № 510 от 08.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 99 / 2019 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 1213 от 10.07.2017 г.
по н. д. № 1236 / 2017 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив,Решение № 2176 от 11.12.2017 г. по н. д. № 2993 / 2017 г. на XXII
състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 1657 от 13.10.2017 г.
по н. д. № 1780 / 2017 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив
3
Решение № 2089 от 09.11.2016 г. по н. д. № 2094 / 2016 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив.
В чл. 483 КЗ е предвидено, че задължението за сключване на
застраховка гражданска отговорност тежи само върху собственика на
автомобила. Чл. 638, ал.3 КЗ обаче въвежда задължение за всеки водач преди
да предприеме управление на МПС, да се убеди, че за автомобила има
сключена задължителна застраховка и да се откаже от управлението, ако
такава не е налице. Така изрично Решение № 1081 от 16.05.2019 г. по к. адм.
н. д. № 779 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив. В тази
насока и дължимото поведение от нарушителя преди поемането на
управлението на автомобила е най-малкото да установи валидността на
застраховката чрез проверка на удостоверителния знак по чл. 487 от КЗ, от
който може да извърши преценка за срока, за който е платена
застрахователната премия, респ. дали застраховката е действаща.
Неоснователно се явява възражението, че лицето не е управлявало
превозното средство. Актосъставителят изрично посочи, че си спомня как
жалбоподателят е управлявал съответния автомобил, в АУАН е посочена и
посоката му на движение – запад-изток, като жалбоподателят е подписал акта
без възражения. Същевременно не са представени никакви доказателства, че
нарушението не е извършено във време на управление.
Не следващо място, неоснователно се явява възражението, че лиспва
нарушение, доколкото автомобилът е спрян от движение. Действително от
представените писмени доказателства се установява, че автомобилът е бил
спрян от движение считано от 17.07.2019г. до 19.02.2021г., т.е. към момента
на извършване на нарушението е бил спрян от движение. В случая обаче не е
ангажирана административно-наказателната отговорност на собственика на
автомобила, а на водач, който го управлява. В тази връзка задължението на
собственика за сключване на гражданска отговорност съгласно чл. 483, ал. 1
от КЗ не би възникнало, ако съответното превозно средство е спряно от
движение. Идеята на законодателя е, че след като автомобилът е спрян от
движение, той логично не би следвало да се движи по пътищата и затова
става ненужно сключването на застраховка. Същевременно обаче в чл. 638,
ал. 3 от КЗ единственото изискване е автомобилът в момента на
4
проверката да се управлява от лицето, като без значение за
осъществяване на състава от обективна страна е дали автомобилът е
регистриран, дали същият е спрян от движение или друго обстоятелство,
което би могло да доведе до ангажиране на административнонаказателна
отговорност по други състави и евентуално за други лица. В тази връзка и
законодателят е преценил, че е налице по-голяма степен на обществена
опасност в случаите, когато превозното средство се движи без сключена
застраховка, от случаите когато единствено не е сключена застраховка,
поради което и е предвидил по-голяма санкция в чл. 638, ал. 3 от КЗ за
физическото лице, управляващо автомобила, от санкцията по чл. 638, ал. 1 от
КЗ за физическото лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 483 от
КЗ да сключи застраховка. Член 483, ал. 1, т. 1 от КЗ визира МПС, които са
регистрирани и не са спрени от движение, тъй като само такива МПС могат
да бъдат управлявани по пътищата, отворени за обществено ползване (арг.
от чл. 140, ал. 1 и 2 от ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства). След като обаче водачът
управлява неизрядно МПС, това обстоятелство категорично не го
освобождава от задължението управляваният от него автомобил да има
сключена застраховка "Гражданска отговорност". Това е така, тъй като и чл.
481, ал. 3 от КЗ въвежда абсолютна забрана за движение на МПС, за които
няма сключена и действаща застраховка ГО за водача: "не се допуска
движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за
обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс", поради което
и е без значение дали управляването МПС е спряно от движение. В тази
изрична насока е и Решение № 89 от 25.02.2020 г. на АдмС - Хасково по к. а.
н. д. № 1373/2019 г.
Липсата на установяване на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП на
водача – управление на автомобил, спрян от движение, е пропуск на органите
на реда, доколкото актосъставителят в съдебното заседание посочи, че не си
спомня да е била направена проверка дали е бил регистриран автомобилът, а
единствено посочи, че са проверили дали автомобилът има сключена
5
застраховка.
Неоснователно се явява и възражението, че водачът е бил с отнета
книжка, тъй като към момента на извършване на нарушението, видно от
представените справки, СУМПС-то му е било отнето на 19.07.2018г. и е било
възстановено на 22.03.2019г.
Неоснователно се явява и възражението, че е сгрешен членът на
нарушението по КЗ. Аргумент за това жалбоподателят сочи че е наличността
на повторност на нарушението, доколкото автомобилът е с прекратена
регистрация за същото нарушение през юни 2019г. В случая обаче, видно от
справката за нарушител-водач, към момента на извършване на нарушението
не се е касаело за повторно нарушение по чл. 638, ал. 5 вр. ал. 3 от КЗ. Видно
от справката, жалбоподателят е бил наказван за извършено нарушение на чл.
638, ал. 3 от КЗ с НП № 19-1030-005857/19.07.2019г. Същото обаче е влязло в
сила на 10.03.2020г., т.е. преди датата на деянието и на съставяне на АУАН
по процесното нарушение от 29.02.2020г. Съгласно §1, т. 51 от ДР на КЗ
"Повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено
наказание за същия вид нарушение. В случая нарушението е извършено
преди влизането в сила на НП, поради което и не е налице повторно
нарушение. Дори да е било налице повторно нарушение обаче, това би било
пропуск на административно-наказващият орган, който е предявил обвинение
за по-леко наказуемо нарушение, което е било налично, поради което и не би
било налице съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на
жалбоподателя, който ще може да заплати по-ниската санкция за нарушение,
което е извършено и са налице всички признаци от обективна страна, а
наказващият орган ще загуби възможността си да наложи по-високата
санкция за действително извършеното нарушение.
Съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ, предвидената глоба е в абсолютно
определен размер от 400лв., който е съобразен от административно-
наказващия орган.
Предвид горното, обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски би имала въззиваемата
6
страна, но доколкото такива не са поискани и не са представени доказателства
да са сторени, то не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0432-
000090/27.03.2020г., издадено от *** РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ 01
Пловдив, с което на П. Д. М., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
400 лв. за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7