Определение по дело №520/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 373
Дата: 20 септември 2023 г. (в сила от 20 септември 2023 г.)
Съдия: Пламен Димитров Стефанов
Дело: 20232200600520
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 373
гр. С., 20.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Мая П. Величкова

Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
в присъствието на прокурора Б. Н. С.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно
наказателно дело № 20232200600520 по описа за 2023 година

На основание чл.64, ал.8 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:


ОТМЕНЯ определение№ 784/2023г. от 13.09.2023г., постановено по
ЧНД № 1205/2023 г. по описа на РС – С., като ВМЕСТО това:

ИЗМЕНЯ взетата по отношение на Д. П. В., ЕГН **********,
обвиняем по досъдебно производство № 1050/2023 по описа на РУ - С., вх. №
3715/2023 г. на РП – С., мярка за неотклонение ”ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА” в „ДОМАШЕН АРЕСТ”.

Мярката за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ” да се изпълнява на
адрес гр.С., кв. „Б.“ бл.28, вх.“А“ ет.9 ап.43.

На основание чл. 63 ал. 5 от НПК спазването на определената спрямо
обвиняемия Д. П. В., ЕГН **********, мярка за неотклонение „ДОМАШЕН
АРЕСТ” да се контролира от органите на РУ - С..

1
На основание чл. 62 ал. 6 от НПК, спазването на определената спрямо
обв. Д. П. В., ЕГН **********,, мярка за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ”
ДА СЕ КОНТРОЛИРА и чрез средства за електронно наблюдение по реда
предвиден в ЗИНЗС.
Определението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към Определение № 373/20.09.2023 г. по ВЧНД № 520/2022 г.
по описа на Окръжен съд – С..
Производството е по реда на чл. 64 ал.6 от НК.
Образувано е по частна жалба, подадена от защитника на обвиняемия Д.
П. В. против определение№ 784/2023г. от 13.09.2023г. постановено по ЧНД №
1205/2023 г. по описа на РС – С., с което по отношение на обв. Д. П. В. е взета
мярка за неотклонение задържане под стража. Частната жалба се развиват
съображения, че дори да се приеме, че е налице обосновано предположение
обвиняемия да е извършил престъпленията, в които е обвинен, мярката за
неотклонение е несъразмерна и същата роля би изиграла и мярка за
неотклонение „Домашен арест“, която също би попречила на обвиняемия да
извърши друго престъпление. В заключение се иска мярката за неотклонение
по отношение на обвиняемия да бъде изменена в „Домашен арест“, която
мярка би обезпечила целите по чл. 57 от НПК.
В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в
нея аргументи.
Обвиняемият иска да му бъде променена марката в „Домашен арест“.
Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна.
От фактическа страна е безспорно, че на 11.09.2023 г. с постановление
на разследващ полицай, е повдигнато обвинение по досъдебно производство
№ 1050/2023 по описа на РУ на МВР-С., вх. № 3715/2023 г. на РП – С. на Д. П.
В. ,ЕГН ********** за две престъпления, а именно: Затова, че в периода
25.07.2023г – 28.08.2023г. в гр. С. в условията на продължавано престъпление,
не изпълнил заповед за защита от домашно насилие спрямо Р.Г.П. –
престъпление по чл.296, ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и за това, че за времето от
25.07.2023г. до 10.09.2023г. системно следял Р.Г.П., и това би могло да
възбуди основателен страх за живото и здравето й, и извършеното не
съставлява по – тежко престъпление, като деянието е извършено в условията
на домашно насилие – престъпление по чл.144а, ал.3, вр. ал.1 от НК.
До настоящия етап на разследване по досъдебното производство са
разпитани множество свидетели, назначена и е изготвена видеоскопска
експертиза, комплексна техническа и фоноскопска експертиза, приложена е
справка за съдимост характеристична справка на обвиняемия и от събраните
доказателства се установяват данни, че въпреки заповеди за незабавна защита
№29 от 13.07. 2023г. и №15 от 08.082023г./приложени в досъдебното
производство/ обвиняемия е извършвал действия сочещи за не
неизпълнението им. Обвиняемият официално не работи, получава доходи
като сценичен работник в Драматичен театър гр.С., има постоянен адрес,
няма финансова възможност да издържа двете си деца, за които се грижи
майка им Ралица Пърева.
Въз основана на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
1
Не са налице основанията за вземане на най-тежката мярка за
процесуална принуда. На първо място следва да бъде посочено, че е налице
обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпленията, в
които е обвинен. Предвидените наказания за тези деяния да са съответно за
деянието по чл. чл.296, ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК лишаване от свобода до 3
години или глоба до 5000лева за деянието по чл. чл.144а, ал.3, вр. ал.1 от НК
лишаване от свобода до една година или пробация, т. е. извършените
престъпления не са тежки умишлени по смисъла на чл.93, т. 7 от НК. Няма
данни обвиняемият да се е укривал. Осъждан е като последното му осъждане
е по НОХД №359/2019г. със споразумение от 05.03.2019г., по което е наказан
с пробация с две пробационни мерки за срок от 6 месеца за деяние по чл.270,
ал.1 от НК. След това осъждане е бил освободен от наказателна отговорност и
наказан по чл.78а от НК с глоба от 1000 лева за деяние по чл.343в ал.2 от НК.
Тези обстоятелства не дават основание да се приеме, че обвиняемият е лице
със завишена степен на обществена опасност.
На следващо място от събраните до този момент доказателства от
образуване на досъдебното производство до привличането на обвиняемия в
това качество не може да се направи извод, че обвиняемият е имал поведение,
което е целяло да осуети приключването на разследването в разумни срокове,
чрез укриването си от компетентните за разследване органи, нещо повече по
повдигнатите му обвинения желае споразумение с прокуратурата.
Що се касае за опасността той да извърши друго престъпление,
развитите в тази насока съображения на РС, че в случая е налице такава
опасност следва да бъдат споделени. Настоящата инстанция не споделя
доводите на Районния съд, че единствено адекватна мярка за неотклонение е
„Задържане под стража“. В този смисъл доводите на защитника за вземане на
по лека мярка за неотклонение „ Домашен арест“ могат да бъдат приети.
Мярка за неотклонение „Домашен арест“ също би обезпечила целите по чл.
57 от НПК.
Ръководен от гореизложените съображения съдът постанови
определението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
2