№ 182
гр. гр.Велинград, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело №
20245210101002 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99,
ал. 1 вр. чл. 143 ЗЗД, предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“, № 25, ет. 2, оф. 4, представляван от изпълнителния
директор Ю.Ю., против М. М. Г., с ЕГН **********, с настоящ адрес:
с.*******, общ. Велинград, ул. „******“ №7, с които се иска да бъде
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество
851.01 лв. (осемстотин петдесет и един лева и една стотинка), представляваща
платена главница на „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с договор за
потребителски кредит № 2661097, ведно със законна лихва за забава върху
главницата от датата на депозиране на заявление в съда- 27.06.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 99.67 лв. (деветдесет и
девет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща възнаградителна
лихва за периода 30.11.2022 г. до 30.11.2023 г., във връзка с договор за
потребителски кредит № 2661097; сумата от 150.19 лв. (сто и петдесет лева и
19 стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за периода
01.12.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, за които суми е
издадена заповед за изпълнение № 441/2024 г. по ч.гр.дело № 785 по описа на
1
РС – Велинград за 2024 г..
Ищцовото дружество излага, че подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение №
441/2024 г. по ч.гр.дело № 785, по описа на РС – Велинград за 2024 г., като в
срока по чл. 415 ГПК се предявява настоящия установителен иск във връзка с
указания на съда по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Твърди, че по силата на сключен
на 26.10.2022 г. между "Кредисимо" ЕАД /Кредитодател/ и М. М. Г.
/Кредитополучател/ договор за потребителски кредит с № 2661097. Поддържа,
че между "Ай Тръст" ЕООД и М. М. Г. е сключен договор за предоставяне на
поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение
между кредитополучателя и кредитодателя, по силата на който Поръчителят
се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за
потребителски кредит № 2661097. Твърди се, че поради неизпълнение на
задължението по договора за потребителски кредит от страна на
Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния
длъжник „Ай Тръст“ ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената
сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД възниква правен интерес от предявяване на
претенциите си по съдебен ред, доколкото на 01.02.2022 г. е подписано
Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
01.02.2022 г., сключен между "Ай Тръст" ЕООД и Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, по силата на което вземането на "Ай Тръст" ЕООД,
произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016г. е
прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно
с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Твърди се, че с уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/2661097
от дата 28.06.2024 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента,
ищцовото дружество е уведомило за извършената цесия длъжника, за което
има изрично пълномощно от цедента. Предвид изложеното се моли съдът да
постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител,
адв. Б. оспорва наличието на облигационни отношения по повод на
2
процесиите договори. Поддържа, че липсват доказателства, както че
ответникът е отправил и е автор на електронна заявка за сключване на
договорите, така и че „Кредисимо“ ЕАД, съответно „АЙ тръст“ ЕООД е
предоставил информацията по чл. 8 и чл. 9 ЗПФУР, съгласно изискванията на
чл. 10 ЗПФУР. Оспорва се да е сключен твърденият Договор за поръчителство
между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Сочи се, че съгласно чл. 18, ал.
1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние
доставчикът е длъжен да докаже, че е: изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете по чл. 12, ал. 1
или 2; получил е съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят
има право да се откаже от сключения договор; както и че между страните са
разменени електронните съобщения, отговарящи на изискванията на ЗЕДЕУУ.
Поддържа, че процесните договори са нищожни. Твърди се, че Договора за
потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на императивните
изисквания в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като в него липсвала ясно разписана
методика как се формира годишния процент на разходите по кредита, кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора
ГПР от 23,53 %. Поддържа се, че в процесния договор за паричен заем е
посочен размер на ГПР -23.53%, но от същия не става ясно какви точно
разходи са включени в ГПР, и какво е стойностно измерение в проценти на
всеки един от формиращите го компоненти, така както те са описани в текста
на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в приложение № 1 към закона. Така например според
съдържанието на договора единственият разход за потребителя е заплащането
на възнаградителна лихва от 21,33% на годишна база. Следователно в
договора липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита -
кои компоненти точно са включени в него и как се формира конкретният
размер на разходите по кредита. Също така в договора за паричен заем е
посочена обща дължима сума в размер на 962.72 лева, но в същата не е
включено допълнителното плащане от 811.95 лева, представляващо
дължимото от потребителя възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство, който обезпечава договора за заем. Сочи се, че с това
допълнително плащане се покриват разходи, които са пряко свързани с
договора за паричен заем, тъй като представляват условие за сключване на
самия договор и които са били предварително известни на заемодателя с оглед
3
обстоятелството, че заемодателят и дружеството-гарант са свързани лица по
смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ, доколкото според данните в ТРРЮЛНЦ
заемодателят "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на
дружество-гарант "Ай Тръст" ЕООД. Поддържа се, че след като тези две
условия са налице, разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗГТК изисква
стойността на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция да
бъде включена в размера на ГПР. Посочването в договора на стойност на ГПР
и обща дължима сума, които не отговарят на действителните такива, а са по-
ниски от тях, подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.
19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на
договора. В случая към посочения ГПР в размер на 23.53 % следва да се
прибави и процентното съотношение на дължимото възнаграждение по
договора за гаранция, което ще доведе до надхвърляно на максимално
допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Това противоречи на
изискванията на чл. 11, ал. 1,т. 10 ЗПК води до недействителност на договора
съгласно чл. 22 ЗПК. Твърди се, че нищожността на договора за паричен заем
води и до нищожност на договора за предоставяне на поръчителство. Този
договор има акцесорен характер спрямо договора за паричен заем, служи за
обезпечаване на задълженията по договора за заем и не може да съществува
самостоятелно и отделно от него. Съгласно чл. 138, ал. 2 ЗЗД поръчителство
може да съществува само за действително задължение. В случая липсват
валидни задължения, които да бъдат обезпечени, следователно договорът за
поръчителство е нищожен. Релевират се доводи, че дори и да не бъде
споделено становището, че възнаграждението по гаранционната сделка следва
да бъде включено в ГПР по договора за заем и последния по тази причина да
не е изцяло недействителен, то са налице основания да се прогласи
недействителността на чл. 4 от договора за заем, съответно и на договора за
поръчителство. С посочения текст е създадено задължение за потребителя
(заемополучателя) да заплати възнаграждение за поръчител, което е прекалено
високо (811.95 лева) и почти колкото дължимата главница по договора за
кредит и същото на практика е предпоставка (задължително условие) за
сключване на договора за кредит. Недопустимо е осигуряване на различен
поръчител освен посочения от кредитора и то срещу заплащане на посочената
по-горе цена. Логически неоправдано е представянето на банкова гаранция от
заемополучателя на цялата получена в заем сума. Ако той разполагаше с
4
такава нелогично е да я поиска в заем от кредитора и то при толкова висока
договорна лихва и допълнителни разходи. Поради това единствената
възможност за получаване на главницата по заема е сключването на договор за
поръчителство с юридическо лице посочено от кредитора. Този тип
обезпечение е несъвместим с предоставената услуга. Поддържа се, че
посочените "обезпечения" от кредитора имат единствената цел да създадат
допълнително оскъпяване на кредита и всъщност клаузата на чл. 4
представлява предварително, недобросъвестно и незаконосъобразно
определени от кредитора (а не договорена между страните) допълнителни
разходи, с които многократно се надвишава максимално допустимия ГПР по
чл. 19 ЗПК, тоест тази уговорка заобикаля императивното изискването за
максимален ГПР и съответно се явява нищожна и на основание чл. 21 ЗПК.
Поради това недействителен се явява и договорът за поръчителство, на който
е основана исковата претенция. Последната следва да бъде изцяло отхвърлена,
тъй като в случая цедент на процесното вземане е поръчителя, а не
първоначалния кредитор, който на основание чл. 23 ЗПК би имал правото да
получи неизплатената главница по договора, съответно с това право щеше да
разполага и ищцовото дружество. На следващо място се сочи, че чл. 74 ЗЗД
предвижда възможност за встъпване в правата на кредитора за този, който е
изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това.
В конкретния случай, съобразявайки всички доказателства приложени по
делото и тези, които са общоизвестни, като съдържащи се в Търговския
регистър, би могъл да се направи извод, че поръчителят "Ай тръст" ЕООД има
"интерес" от изпълнение на задължението, но той не е правен, тоест, признат
от закона. 100 % от капитала на дружеството поръчител е притежание на
кредитора "Кредисимо" ЕАД, която свързаност при съобразяване
особеностите на постигнатите между страните по процесиите договори
уговорки, дава основание за следния извод: такъв тип поръчителство има
основна цел не да обезпечи кредитора, а да обремени кредитополучателя с
допълнителни разноски по кредита, в размер над предвидения в чл. 19, ал. 4
ЗПК. Това обстоятелство, както и начинът по който е уговорено задължението
в процесния договор за предоставяне на обезпечение и естеството на същото,
дават допълнително основание да се приеме, че клаузата на чл. 4 от договора
за кредит и договора за поръчителство са нищожни. По изложените
съображения се поддържа, че договора за предоставяне на поръчителство е и
5
нищожен като противоречащ на добрите нрави, тъй като единствената му цел
е оскъпяването на задължението на икономически по-слабата страна -
потребител и генериране на свръхпечалба от небанковата финансова
институция. На следващо място, се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 143
от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението може да иска от
длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е
уведомил за предявения срещу него иск. Поддържа се, че въпреки горното „Ай
тръст“ ЕООД не е изпълнило задължението си за изплащане на твърдените
задължения към „Кредисимо“ ЕАД, поради което и искът следва да се
отхвърли в неговата цялост. Претендират се разноски. Ангажират се
доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните
по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД
За основателността на претенцията в тежест на ищцовото дружество е да
докаже при условията на пълно и главно доказване: 1. че между ответника
като кредитополучател и "Кредисимо" ЕАД е сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит № 2661097 от 26.10.2022 г., по реда на
ЗПУФР, по който последният е изправна страна; 2. на същата дата между
цедента "Ай Тръст“ ЕООД и ответника е подписан договор за
поръчителството, по силата на който цедентът се е задължил да отговаря
солидарно за задълженията на ответника по договора за потребителски
кредит; 3.. ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на
погасителни вноски, съобразно подписания погасителен план към процесния
договор за; 4. цедента е изпълнил в качеството си на поръчител процесните
задължения. По наведените с отговора на исковата молба възражения в тежест
на ищцовото дружество е да установи пълно и главно, че клаузите на договора
са индивидуално уговорени, алтернативно, че не противоречат на
разпоредбите на ЗЗП и ЗПК.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесните вземания,
както и възраженията си срещу възникването и съществуването им.
По делото е приложено ч. гр. дело № 785/2024 г. по описа на Районен
съд Велинград, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника. Издадена е
била заповед за изпълнение на парично задължение № 441 от 01.07.2024 г. за
процесните суми.
В дадения от съда срок, ответникът М. Г. е упражнил правото си на
възражение срещу издадената от съда заповед, поради което и ищецът е
депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право – в
указания от съда срок.
По делото е приет договор за потребителски кредит № 2661097 от
6
26.10.2022 г., сключен между "КРЕДИСИМО" ЕАД и ответника М. М. Г.,
съгласно който дружеството предоставя на ответника заемна сума по
потребителски заем в общ размер на 851,01 лв., а ответникът се задължава да
я върне в срок от 13 месеца с 13 месечни вноски, като размера и падежите на
всяка вноска са посочени в договора. Страните са уговорили фиксиран
годишен лихвен процент 21,33 %, годишен процент на разходите по кредита
23,53 % и в договора е посочено, че общият размер на всички плащания по
договора е 962,72 лв.
На 01.02.2022 г. "Ай Тръст" ЕООД и ищецът "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД са сключили рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) като в приложението към договора от 17.11.2022 г. е описано
и вземането по процесния договор срещу ответника, което е било прехвърлено
на ищеца. По делото са приети и потвърждение за сключена цесия на
основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, пълномощно, с което цедентът е упълномощил
цесионера да уведоми всички длъжници по вземанията съгласно рамковия
договор за цесия, както и уведомително писмо от цедента чрез цесионера до
ответника за извършено прехвърляне на процесното вземане, за което няма
данни и не се твърди да е било връчено преди завеждане на настоящото
производство.
От представената и приета по делото на л. 139 Разписка за извършено
плащане № 2000000324207156 от 27.10.2022 г. се установява, че Кредисимо
ЕАД е изпълнило задължението си по договора, като е превело в полза на
ответника сумата в размер на 800 лв..
По делото е допусната, изслушана и е прието заключението по
съдебно-икономическа експертиза, което следва да бъде кредитирано като
пълно, точно и обективно изготвено. Според заключението ответникът не е
правил плащания по кредита. Поради неизпълнение на ответника, ищецът и
поръчител по договора за кредит между "Кредисимо" ЕАД и ответника е
платил задължението на последния, като това е станало на 09.08.2023 г. чрез
извършено между дружествата прихващане на сумата в размер на 1123,25 лв..
В заключението си вещото лице, установява, че кредиторът е включил
при изчисляване на договорения ГПР 23.53 % само годишния лихвен процент
21.33 % и ако сумата в размер на 811.95 лв., представляваща такса
поръчителство бъде включена в общите разходи по кредита, то размерът на
ГПР би бил равен на 315.17 %.
Съгласно заключението на вещото лице дължимите по договора за
потребителски кредит суми са: 1. Към 09.08.2023 г.: 851,01 лв.- главница,
99,67 лв.- договорна лихва за периода 27.10.2022 г.-09.08.2023 г. и 44,61 лв.-
лихва за забава от 01.12.2022 г. до 09.08.2023 г.; 2. Към 09.08.2024 г.: 851,01
лв.- главница, 99,67 лв.- договорна лихва за периода 27.10.2022 г.-09.08.2023
г. и 161,49 лв.- лихва за забава от 01.12.2022 г. до 09.08.2024 г.
По делото е допусната, изслушана и е прието заключение по съдебно-
техническа експертиза, което следва да бъде кредитирано като пълно, точно и
обективно изготвено. В същото вещото лице установява, че в
административния панел на кредитора фирма "Кредисимо" ЕАД има
регистрирано кандидатстване и сключване на Договор за кредит за сума от
800 лева на дата 26.10.2022 М. М. Г. с ID 2661097 с номер на мобилен
телефонен 0034642348162, като ответникът е попълнил личните си данни във
форма за кандидатстване за финансова услуга по електронен път на
посочената уеб страница и чрез натискане на бутон "Приемам и продължавам"
във формата за кандидатстване за финансова услуга е дал съгласие за
обработка на личните си данни.
7
Вещото лице дава мотивираното си заключение, че чрез маркиране на
предварително празни чекбоксове с хиперлинкове към документи, ответникът
се е запознал с документите, маркирал ги е и е извършил второ активно
действие – натискане на бутона "Вземи парите сега!" Без маркирането на тези
чекбоксове, които съдържат хиперлинкове на ОУ, СЕФ и самия договор за
кредит не може да се завърши процеса по кандидатстване, поради което с
избирането и продължаването напред ответникът е приел Стандартния
европейски формуляр и Договорът за финансова услуга в Кредисимо плюс с
Общите условия.
Според заключението ответникът се е съгласил и е сключил договор за
поръчителство. Даденото от клиента съгласие за предоставяне на лични данни
се отбелязва с "Да" в система на фирма "Кредисимо" ЕАД, а кредита като
"Гарантиран", като ответникът е избрал обезпечен вместо необезпечен. С
предоставяне от ответника на шестцифрения код, изпратен му от "Ай Тръст"
ЕООД с СМС на телефонния му номер, договорът за предоставяне на
поръчителство се счита за сключен. Според вещото лице ответникът е
натиснал бутона "Вземи парите гарантирано до минути. "
По отношение на точното време на сключването на двата договора – за
потребителски кредит и за поръчителство, вещото лице посочва, че
електронното писмо от фирма "Кредисимо" ЕАД с приложени Договор, ОУ,
СЕФ и декларации на клиента са изпратени на ответника на 26.10.2022 г. в
22:33:25 ч.
Електронните писма от фирма "Ай Тръст" ЕООД до клиента са
изпратени на дата 26.10.2022 г. в 22:32:55 часа и в 22:33:35 часа (електронно
писмо с потвърждение от фирма "Ай Тръст" ЕООД за сключен Договор и
приложен договор за предоставяне на поръчителство).
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на
доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е
мотивиран да стори следните правни изводи:
По отношение на валидността на процесния договор неговата
действителност и липса на основания за неговата нищожност и унищожаемост
съдът прави следните мотивирани изводи:
По отношение на сключването на договора с ответника при неговото
знание и съгласие.
Настоящият съдебен състав намира, че между "Кредисимо" и ответника
М. М. Г. на 26.10.2022 г. е сключен договор за потребителски кредит, видно от
приложените по делото доказателства и заключението на СТЕ. Сумата от 800
лв. е била преведена на ответника, чрез Разписка за извършено плащане номер
2000000324207156 на 27.10.2022 в 9:24 ч. Плащането е извършено чрез
системата за електронни плащания ePay. bg.
Следователно, следва да се приеме, че по делото е доказано наличието
на облигационно правоотношение по сключен договор за потребителски
кредит между "Кредисимо" и ответника, по силата на който за ответника е
възникнало задължение да върне на кредитора сума в размер на 800 лева.
Съгласно заключението на вещото лице ответникът не е извършил плащания.
По делото се доказа и знанието и съгласието на ответника за
сключването на договора за потребителския кредит чрез употреба на
електронната система на "Кредисимо, " като това знание и съгласие обхваща
всички необходими документи по реда на ЗПК и други приложими
нормативни актове.
8
По отношение на служебната проверка за неравноправни клаузи.
Доколкото ответникът има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т. 1 от Закона за защита на потребителите, съдът е длъжен служебно да се
произнесе по наличието на неравноправни клаузи (чл. 7, ал. 3 ГПК).
С оглед на това и при направено възражение от страна на ответника за
противоречие на уговорената в процесния договор за потребителски кредит
възнаградителна лихва, настоящият съдебен състав намира следното:
С договора за потребителски кредит страните са уговорили фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 21,33%. Това представлява писмена
уговорка за заплащане на възнаградителна лихва по смисъла на чл. 240, ал. 2
ЗЗД. При преценката размера на уговорената възнаградителна лихва съдът
следва да се съобрази разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно посочената
законова разпоредба, в сила от 23.07.2014 г., следователно приложима към
процесния договор, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерски съвет, като съобразно ал. 5 клаузите, с които
е уговорен ГПР над този размер, са нищожни. Размерът на уговорената
възнаградителна лихва се включва при изчисляване на ГПР съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК. Следователно, приложимият закон не поставя ограничение в
размера на уговорената между страните възнаградителна лихва, стига при
включването й в ГПР, размерът на ГПР да е в рамките на законоустановения
предел по чл. 19, ал. 4 ЗПК, т. е. да не надвишава пет пъти размера на
законната лихва, който съобразно ПМС № 426 от 18.12.2014 г. се равнява на
основния лихвен процент на БНБ, в сила от 01. 01., съответно 01. 07., на
текущата година плюс 10 процентни пункта, или малко над 50 %.
В конкретния случай ГПР по процесния договор е в рамките на
законосутановеното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което съдът
намира, че уговорката в процесния договор за заплащане на възнаградителна
лихва е валидна.
На следващо място относно оплакванията на ответника по повод
годишния процент на разходите, съдът намира следното. По силата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР 23,53 %, т. е. формално е изпълнено изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19,
ал. 4 ЗПК, обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част
от разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с "Ай Тръст" ЕООД,
което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
9
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора. Установява, че "Кредисимо" ЕАД е едноличен
собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД, като двете дружества са с един
адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за
предоставяне на поръчителство, "Кредисимо" ЕАД е овластено да приема
вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се
потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
/датата на която са изготвени договорите и съдържанието на същите/.
От клаузите в договора за потребителски кредит - чл. 4, ал. 1-3 е видно,
че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от
заемодателя "Кредисимо" юридическо лице-поръчител, то заявлението му за
сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от
подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за
отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на
посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се
разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се
касае за отпускане на т. нар. "бързи кредити", при които потребителят разчита
да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в
срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора
за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на
кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с
оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили,
че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице поръчител,
което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на
клаузите относно обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да
ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се
нуждае, следва да сключи "договор за предоставяне на поръчителство" с
посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и
до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да
обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност
на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16
ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на
заетите средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и
този за предоставяне на поръчителство, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно
разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор
за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
10
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в
същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната
уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството
пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 13, ал.
3 от Договор за поръчителство. С оглед изложеното съдът намира, че разходът
за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на "Кредисимо"
ЕАД по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените
от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в този смисъл
и Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. по описа на
СГС).
В процесния случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение
по дело C-714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23
от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ
всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. От посоченото следва, че грешно посочен ГПР води до нищожност
на договора и връщане само на чистата стойност на кредита.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в
процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения
в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че
същият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
По делото е установено, че чистата стойност на кредита е 851,01 лв.
Установено е също от данни по СИЕ, че ищица не е извършвал плащания по
кредита. Ето защо съдът счита, че искът следва да бъде уважен за сумата в
размер на 851.01 лв. (осемстотин петдесет и един лева и една стотинка),
представляваща платена главница на „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с договор
за потребителски кредит № 2661097, ведно със законна лихва за забава върху
главницата от датата на депозиране на заявление в съда- 27.06.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед
за изпълнение № 441/2024 г. по ч.гр.дело № 785 по описа на РС – Велинград за
2024 г., като в останалата част по отношение на сумите от 99.67 лв.
(деветдесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща
възнаградителна лихва за периода 30.11.2022 г. до 30.11.2023 г., във връзка с
договор за потребителски кредит № 2661097 и сумата от 150.19 лв. (сто и
петдесет лева и 19 стотинки), представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода 01.12.2022 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 441/2024 г. по
ч.гр.дело № 785 по описа на РС – Велинград за 2024 г., искът следва да бъде
отхвърлен.
По разноските
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.1
ГПК на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски съгласно
доказателствата и списък по чл. 80 ГПК и съобразно уважената част от
11
исковете. По ч.гр.д. № 785/2024 г. по описа на Районен съд Велинград,
ответникът следва да заплати сумата в размер на 19,33 лв., представляваща
разноски за държавна такса и сумата в размер на 50 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение или общо сумата в размер на 69,33 лв.. По
гр.д. № 1002/2024 г. по описа на Районен съд Велинград ответникът следва да
заплати сумата в размер на 1004,94 лв., представляваща сторените разноски за
държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и на основание 78, ал. 3 ГПК, на ответника се
дължат сторените в производството разноски, съобразно представения списък
по чл. 80 ГПК и съразмерно с отхвърлената част от иска или ищцовото
дружествно следва да му заплати сумата в размер на 158,88 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице
по гр.д. № 1002/2024 г. по описа на Районен съд Велинград и сумата в размер
на 45,40 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.
№ 785/2024 г. по описа на Районен съд Велинград.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, ет. 2, оф. 4,
представляван от изпълнителния директор Ю.Ю., против М. М. Г., с ЕГН
**********, с настоящ адрес: с.*******, общ. Велинград, ул. „******“ №7,
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 вр. чл. 143 ЗЗД, че М.
М. Г., с ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, сумата от 851.01 лв. (осемстотин петдесет и един лева и една
стотинка), представляваща платена главница на „Кредисимо“ ЕАД, във връзка
с договор за потребителски кредит № 2661097, ведно със законна лихва за
забава върху главницата от датата на депозиране на заявление в съда-
27.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 441/2024 г. по ч.гр.дело № 785 по описа на
РС – Велинград за 2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумите от 99.67 лв.
(деветдесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща
възнаградителна лихва за периода 30.11.2022 г. до 30.11.2023 г., във връзка с
договор за потребителски кредит № 2661097 и сумата от 150.19 лв. (сто и
петдесет лева и 19 стотинки), представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода 01.12.2022 г. до датата на подаване на заявлението в
12
съда, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 441/2024 г. по
ч.гр.дело № 785 по описа на РС – Велинград за 2024 г..
ОСЪЖДА М. М. Г., с ЕГН **********, с настоящ адрес: с.*******,
общ. Велинград, ул. „******“ №7 ДА ЗАПЛАТИ НА „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, ет. 2, оф. 4, представляван от
изпълнителния директор Ю.Ю., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 69,33
лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 785/2024 г. по описа на Районен съд
Велинград.
ОСЪЖДА М. М. Г., с ЕГН **********, с настоящ адрес: с.*******,
общ. Велинград, ул. „******“ №7 ДА ЗАПЛАТИ НА „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, ет. 2, оф. 4, представляван от
изпълнителния директор Ю.Ю., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1004,94 лв., представляваща разноски по гр.д. № 1002/2024 г. по описа на
Районен съд Велинград.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, №
25, ет. 2, оф. 4, представляван от изпълнителния директор Ю.Ю. ДА
ЗАПЛАТИ НА М. М. Г., с ЕГН **********, с настоящ адрес: с.*******, общ.
Велинград, ул. „******“ №7, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 45,40
лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 785/2024 г. по описа на Районен съд
Велинград.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, №
25, ет. 2, оф. 4, представляван от изпълнителния директор Ю.Ю. ДА
ЗАПЛАТИ НА М. М. Г., с ЕГН **********, с настоящ адрес: с.*******, общ.
Велинград, ул. „******“ №7, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 158,88
лв., представляваща разноски по гр.д. № 1002/2024 г. по описа на Районен съд
Велинград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
13
14