Р Е Ш Е Н И Е № 817 / 3.11.2022г. гр. Пазарджик   В ИМЕТО НА НАРОДА   Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди двадесет и втора година в състав:                                                                                           Председател: Георги Видев   при секретаря Радослава Цоневска, като разгледа докладваното от съдия Георги Видев административно дело № 856, по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на лишения от свобода Д.Г.А., находящ се понастоящем в Затвор – Пазарджик, с която е предявен иск за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с твърденията, че такива са му причинени в резултат на действията на администрацията на Затвор – Пазарджик, която на 28.08.2022 г. не му е допуснала да получи разрешена хранителна пратка, (2 бр. сурово сушени колбаси (с етикети на чужд език) и пакет сушени плодове) и по този начин той е преживял негативни емоции и е гладувал.

Ищецът лично поддържа исковата си молба в проведеното съдебно заседание. Сочи доводи за нейната основателност.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в писмен отговор, както и в проведеното съдебно заседание. Излага съображения за нейната недоказаност и неоснователност.

Прокурорът представя заключение за отхвърляне на исковата претенция, като недоказана и неоснователна.

Исковата молба е допустима, като подадена от засегнато лице – лишен от свобода, който твърди, че са му е нарушено правото да получи хранителна пратка, в резултат на което са му причинени неимуществени вреди. Разгледана по същество същата е неоснователна:

От събраните по делото доказателства се установи, че на 28.08.2022 г., по време на свиждане, свидетелката К. (майка на ищеца), му е донесла храни, част от които са били върнати от свидетеля Б. (надзирател). Единият върнат продукт е колбас около 1 кг., с фабрична опаковка, внесен от Германия и съответно без етикет на български. Вторият върнат продукт също е тежал около 1 кг и е представлявал плик без фабрична опаковка, съдържащ в насипно състояние дребни сушени плодове.

Спорът между страните е дали ищецът е имал правото да получи двата продукта или те правилно са върнати, тъй като не са отговаряли на изискванията.

Мотивите на администрацията за връщането им са, че те не са отговаряли на изискванията на чл. 73, ал. 15 и чл. 82, ал. 5 от ППЗИНЗС. Единият продукт е върнат, тъй като е представлявал малотраен колбас (недопустим съгласно заповед от 2017 г. на Министерството на правосъдието), като липсата на етикет на български е пречела да се разбере произхода им, датата на производство и срокът на годност. Дребните сушени плодове са върнати, тъй като според правните норми сушени плодове не се приемат, ако не са във фабрична опаковка. Смисълът според администрацията е, че сушените плодове не могат да бъдат проверени в насипно състояние. В тази връзка надзирателят сочи случаи, при които в сушените плодове, доставяни като хранителна пратка на затворници са били откривани наркотици.

Посочените разпоредби на чл. 73, ал. 15 и чл. 82, ал. 5 от ППЗИНЗС предвиждат следното:

Чл. 73. (15) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Не се приемат хранителни продукти, вещи и предмети, които не могат да бъдат проверени.

Чл. 82. (5) (Доп. – ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Хранителните пратки могат да съдържат до 5 кг хранителни продукти и до 5 кг сурови плодове и зеленчуци, които подлежат на проверка и се предават на лишените от свобода преди започване на свиждането. Пратки, които надвишават установеното количество, по желание на лишения от свобода му се предават за следващ период или се връщат обратно на подателя за негова сметка. Получените хранителни пратки се отразяват в личните картони на лишените от свобода.

При това съдържание на законовите норми е видно, че правилно двата продукта не са предадени на жалбоподателя, а са върнати на неговата майка.

Очевидно липсата на етикет на български език е пречела да се разбере точния вид на колбаса, дали е бил малотраен, полуфабрикат и т.н. Надзирателят е бил в невъзможност и да установи датата на производство и срокът на годност на колбасите и от там да се увери дали консумацията му не е опасна за здравето на жалбоподателя. Следователно донесеният колбас, макар и фабрично опакован, не е можело да бъде проверен и затова правилно е върнат в съответствие с чл. 73, ал. 15 от ППЗИНЗС.

От друга страна – липсата на фабрична опаковка (насипното състояние) на сушените плодове е представлявало пречка те да бъдат проверени, за да се установи дали в тях не се съдържат забранени субстанции. При това плодовете са били сушени, а не сурови, т.е. пресни, каквото е законовото изискване. Затова правилно са върнати и сушените плодове, тъй като получаването им от жалбоподателя би било нарушение, както на чл. 73, ал. 15, така и на чл. 82, ал. 5 от ППЗИНЗС.

Независимо от това, дори и за момент да се приеме, че неправилно на жалбоподателя е отказано получаването на двата продукта, то и в този случай по делото не се установи той да е претърпял неимуществени вреди:

С определението за насрочване на делото, съдът разпредели доказателствената тежест, като указа на ответника, че следва да установи, че ищецът не е бил подложен на нечовешко или унизително отношение, а на ответника – че действително е претъпял твърдените от него неимуществени вреди.

В случая се установи, че на ищеца не са засегнати основни права, поради което той не е бил подложен на нечовешко или унизително отношение. Освен това той не ангажира никакви доказателства, за да установи, че дори и действително неправилно да му е отказано получаването на двата продукта, то от това да са последвали каквито и да са болки, страдания или други неимуществени вреди.

Недоказани останаха твърденията му, че е гладувал. Преди всичко отказаните му храни са били само около 2 килограма. (Сушените плодове са били около 1 кг, както е видно от докладната записка, а не 4 кг, както сочи ищеца). Освен това на процесната дата, майка му, му е предала и други хранителни продукти, които той е имал възможността да консумира. На следващо място, храната, която администрацията на затвора предоставя на жалбоподателя е с необходимите качества и калорийност, като му е осигурена специална диета без свинско месо, в съответствие с неговите религиозни предпочитания.

Не се доказа и жалбоподателят да е претърпял значителни негативни емоции и преживявания. Случаят се отнася до сравнително малко количество върнати хранителни продукти (2 кг). Освен това надлежно му е разяснено, защо му се отказва да те да му бъдат предадени (дори и за момент да се приеме, че отказът е бил неоснователен). Не на последно място ищецът изобщо не доказа, че се е почувствал зле, че е страдал от безсъние, нервност или други външни признаци, от които да се направи категоричен извод, че действително евентуалният незаконосъобразен отказ да му бъдат предадени двата хранителни продукта е предизвикал у него някакви по-значителни негативни преживявания.

Следователно, предявеният иск остана недоказан и от това следва, че е неоснователен.

Предвид гореизложеното Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля исковата молба на лишения от свобода Д.Г.А., находящ се понастоящем в Затвор – Пазарджик, с която е предявен иск за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с твърденията, че такива са му причинени в резултат на действията на администрацията на Затвор – Пазарджик, която на 28.08.2022 г. не му е допуснала да получи хранителна пратка – 2 бр. сурово сушени колбаси  и пакет сушени плодове – и по този начин той е преживял негативни емоции и е гладувал.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подавана чрез настоящия съд,  пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

                                    

                                                                          Съдия: /п/