№ 2027
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110207655 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от И. А. И. срещу
Наказателно постановление (НП) № BG2024/5800-80/НП/17.04.2024 г.,
издадено от заместник-директора на териториална дирекция (ТД) „Митница
София“, Агенция „Митници”, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 12434,40 лева за нарушение
на чл. 233, ал. 1 вр. ал. 3 от Закона за митниците (ЗМ), и са отнети в полза на
държавата стоките, предмет на нарушението, на основание чл. 233, ал. 6, вр.
чл. 233, ал. 1, вр. с ал. 3 от ЗМ.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно, необосновано, постановено в
нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на
производствените правила. В тази насока изцяло се оспорва фактическата
обстановка, която е описана в АУАН и НП. Твърди се, че са допуснати
нарушения на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН във връзка с описанието
на времето, мястото и обстоятелствата, при които било извършено
нарушението, което довело до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя и неправилно приложение на материалния закон. Възразява се,
че в НП било вписано, че нарушението е извършено на 22.01.2024 г., но на
тази дата не е била извършена проверка или отваряне на багажа и не било
установено, че в него има тютюневи изделия, като едва на 26.01.2024 г.
багажът е бил отворен. Твърди се, че същият не е бил заключен. В заключение
жалбоподателят сочи, че нарушението е недоказано от обективна и
субективна страна и не са налице безспорни данни, че той е осъществил
1
виновно нарушението по чл. 233 от ЗМ. Направено е искане за отмяна на
обжалвания акт.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява лично, но е бил представляван от упълномощен адвокат. В хода на
съдебните прения същият моли НП да бъде отменено по съображенията,
изложени в жалбата. Поддържа се, че нарушението е недоказано и по делото
не се установявало на датата 22.01.2024 г. посочените в наказателното
постановление забранени вещи по вид и брой да са били в багажа на
жалбоподателя, доколкото последният е бил отворен 4 дни по-късно.
Направено е искане за отмяна на обжалвания акт и за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна - заместник-
директора на ТД „Митница София“ към Агенция „Митници”, се представлява
от упълномощен юрисконсулт. На етап съдебни прения е направено искане
жалбата да бъде оставена без уважение, а НП – да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Поддържа се, че от свидетелските показания на
митническите инспектори и служителите на рентгените в летището се
установявало, че в процесния куфар се съдържали акцизни стоки – цигари.
Индивидуализацията на съдържанието на куфара е направена при отварянето
му, след като бил открит нарушителя при спазване на всички процедури за
митническа проверка. Направено е искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Към 22.01.2024 г. свидетелите К. Г. Р. и П. А. В. били служители в
дружеството „***” АД, отдел „Проверка на регистриран багаж”, дирекция
„Сигурност”, на длъжност „сътрудник, охрана”, като местоработата им била
на Летище София. На същата дата жалбоподателят И. А. И. се явил за
пътуване с полет LH1431/ LH0974 на авиокомпания „Луфтханза” от Летище
София до гр. Глазгоу, Обединено кралство през гр. Франкфурт, Германия.
Жалбоподателят регистрирал за пътуването си два багажа - с етикети с №
********** и № **********. Упражнявайки служебните си задължения на
същата дата, свидетелите Р. и В. извършили проверка на регистриран багаж,
принадлежащ на жалбоподателя, на скенер, като свидетелите установили
наличието на цигари, индициирани с изображения в оранжев цвят и по форма.
За констатациите бил подаден сигнал до органите на Агенция „Митници”, ТД
„Митници - София”, Митнически пункт „Летище София - пътници”,
Терминал 2. Към този момент служители в Агенция „Митници” били
свидетелите Н. Б. Б., държавен инспектор в Агенция „Митници“, и Д. Г. Д.,
инспектор в Агенция „Митници“. Били предприети действия по
2
осъществяване на проверка на багажа на И. И., но се установило, че той не е
открит нито в салон „Заминаване” на Терминал 2, нито в зоната след
паспортен контрол, нито на изход В7 за извеждане към самолета. През това
време багажите били заделени при служителите от проверката при скенера в
същото пространство. Впоследствие на органите на Агенция „Митници“
станало известно, че в салон „Заминаване” И. И. е преминал през паспортна
проверка и е преминал през салон „Пристигане”, като е влязъл обратно в
страната, без да потърси регистрираните и предадени за качване куфари.
Органите на Агенция „Митници“ не отворили куфарите, като същите били
взети от служители на митническите органи и оставени за пазене в стаята на
началника им в Митнически пункт „Летище София - пътници”, в очакване
жалбоподателят да ги потърси, която стая се заключвала.
На 26.01.2024 г., около 11:30 ч., жалбоподателят кацнал с полет FR6336
на авиокомпания „Райънеър” от гр. Бирмингам, Обединено Кралство в
България, като същият бил доведен от служители на Главна дирекция
„Гранична полиция“ за извършване на проверка на багажите. За целта
куфарите били взети от стаята на началника на Митническия пункт и внесени
в съседната на нея стая за проверката. В присъствието на митническите
служители Н. Б. Б. и Д. Г. Д. жалбоподателят саморъчно отключил куфарите,
които били заключени с неустановено по делото устройство. В тях било
установено наличието на недекларирани по установения ред следните
предмети:
729 кутии по 20 къса - общо 14580 къса цигари, облепени с български
акцизен бандерол, марка Dunhill Fine Cut Master blend, с единична
продажна цена 6,80 лева за кутия;
200 кутии по 20 къса - общо 4000 къса цигари, облепени с български
акцизен бандерол, марка Davidoff, с единична продажна цена 6,30 лева за
кутия.
Резултатите от извършената проверка и направените констатации били
обективирани в искане № 18/26.01.2024 г. за извършване на съвместна
проверка и протокол за извършена митническа проверка №
24BG005106М004781/26.01.2024 г. по описа на ТД „Митница София”. На
основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ били изискани писмени обяснения от И. И.,
в които той е заявил, че такива ще даде на по-късен етап, ако е нужно. На
основание чл. 41 от ЗАНН цигарите били задържани с Разписка №
24000918/26.01.2024 г. по описа на ТД „Митница София”, а за предаването им
бил съставен приемо-предавателен протокол от 23.02.2024 г. и складова
разписка № **********.
На 26.01.2024 г. бил съставен АУАН № BG26012024/5800/М-89, издаден
3
от свидетелката Н. Б. Б., в който било прието, че на 22.01.2024 г.
жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл.
233, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗМ за това, че направил опит да пренесе през
държавна граница акцизни стоки, забранени за износ – тютюневи изделия,
недекларирани по установения ред, без знанието и разрешението на
митническите органи. Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя в същия
ден, като няма данни в законоустановения срок същият да е направил
възражения срещу него.
Видно от Служебна бележка с рег. № 32-812775/10.04.2024 г., изготвена
от отдел „Акцизна дейност” при ТД „Митница - София”, общата продажна
цена на стоките (цигарите), предмет на нарушението, била 6217,20 лева.
Въз основа на АУАН, със сходна фактическа обстановка и правни
изводи, на 17.04.2024 г. било издадено обжалваното наказателно
постановление от Г. Г., заместник-директор на ТД „Митница - София”,
Агенция „Митници”, оправомощен за това със Заповед № ЗАМ-502/32-
817160/15.04.2024 г. на директора на Агенция „Митници”. Препис от НП бил
връчен на И. И. на 02.05.2024 г. На 15.05.2024 г. същият депозирал жалба
срещу него.
Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на:
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
представляващи заверени копия документи от административнонаказателната
преписка, представена от въззиваемата страна, от писмо-отговор от
изпълнителния директор на „***” АД с вх. № 351205/04.11.2024 г., както и
гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите Д. Г. Д., Н. Б. Б.,
К. Г. Р. и П. А. В..
Съдът дава вяра на представените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, тъй като същите, ценени заедно и поотделно, са
еднопосочни, непротиворечиви, достатъчно ясно описват обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, и от тях може да се направи категоричен
извод както за времето, мястото и начина на извършване на нарушението, така
и за неговото авторство. Доколкото писмените доказателства и
доказателствени средства са непротиворечиви, съдът намира, че по арг. на
противното от чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 305, ал. 2 от НПК, не е необходимо
да подлага на подробен доказателствен анализ всяко от тях.
Свидетелите К. Р. и П. В. първи са установили, че жалбоподателят прави
опит да пренесе цигари в багажа си, поради което са сезирали органите на
Агенция „Митници“. Доколкото показанията им са относими към предмета на
доказване и констатираното от тях впоследствие е било потвърдено при
извършената митническа проверка, за съда не са налице основания за
4
съмнение в достоверността на техните показания. Ето защо, съдът кредитира в
цялост показанията на посочените свидетели.
Обстоятелствата около нарушението и проверката на стоките - предмет
на същото, съдът установи въз основа на показанията на свидетелите Д. Г. Д. и
Н. Б. Б.. Съдът се доверява на техните показания, доколкото същите, ценени
заедно и поотделно, са логични, последователни, допълващи се и са в синхрон
с доказателствената съвкупност по делото.
С оглед възраженията на жалбоподателя относно възможността за
вмешателство в проверения багаж на жалбоподателя, следва да се посочи, че
съдът прие за доказано по несъмнен начин, че това не може да се изведе в
случая. Свидетелските показания на служителите на „***“ АД сочат по
еднопосочен начин, че след констатиране на нерегламентирано пренасяне на
предмети в багажа вследствие сканирането му, багажът се отделя, като оставя
встрани от рентгените, но при служителите, докато не дойдат митническтие
служители, за да го вземат. Свидетелите Д. Г. Д. и Н. Б. Б. също посочват
„пътят“ на багажа в конкретния случай, като по ясен и недвусмислен начин се
установява, че същият след отделянето му е бил взет от служители на
митницата и занесен в стаята на началника на Митническия пункт, до която
имат достъп определени лица и която е под наблюдението на камерите в
салона, граничещ с това помещение. Следва да се отбележи с оглед на
сигурността на помещението, че свидетелят Д. при допълнителния му разпит
изрично посочва, че помещението се заключва и че той и колегите му
изпълняват служебните си задължения в помещение в непосредствена близост.
Свидетелите разказват, че едва непосредствено преди проверката багажът е
бил взет от тази стая и занесен в съседната, където е бил отворен от самия
жалбоподател. Свидетелите, станали очевидци на проверката, посочват, че
багажът не просто е бил затворен, а е бил заключен с някакво устройство, като
свидетелят Д. дори споменава, че жалбоподателят е имал в началото
затруднения с отключването. В този смисъл съдът счита, че с необходимия
доказателствен стандарт се установява, че след регистрирането и предаването
на багажа от жалбоподателя до отварянето му при проверката не е имало
вмешателство от трето лице в багажа на жалбоподателя.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от правнолегитимирана страна, а именно адресата
на обжалваното наказателно постановление и санкционирано лице. Подадена
е в законоустановения 14-дневен срок от връчването на наказателното
постановление, срещу подлежащ на обжалване акт. Ето защо съдът намира, че
жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
5
В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва
да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това
административни органи, предвид представените заповеди по делото и чл. 15,
ал. 2, т. 10 от ЗМ, и при спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, като е
спазена и процедурата по връчване и обезпечаване възможността за защита от
нарушителя.
АУАН и оспореното НП по форма и съдържание отговарят на
изискванията на чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като съдържат
изчерпателно описание на констатираните нарушения, включително мястото и
времето на извършването им, описание на обстоятелствата, при които са
извършени, посочени са нарушените законови разпоредби, които от своя
страна съответстват на словесното описание на нарушенията. В тази връзка,
съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че в АУАН и
НП времето и мястото и обстоятелствата, при които било извършено
нарушението били неясно и непълно описани, и това довело до съществени
процесуални нарушения и неизпълнение на чл. 42, т. 3 и и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН. Актосъставителят и административнонаказващият орган достатъчно
ясно и подробно са описали обстоятелствата, при които е било извършено
нарушението, в АУАН и НП. От възприетата от тях фактическа обстановка се
установява по ясен начин на кои дата и място, какво деяние е извършено, от
кого е извършено, кога, как и от кого е установено то, като дадената от
административнонаказващият орган в НП правна квалификация съответства
на изложената фактическа обстановка.
Съдът не може да се съгласи, че фактът, че на 22.01.2024 г. е бил
задържан багажът на жалбоподателя, а едва на 26.01.2024 г. същият е бил
отворен, представлява съществено процесуално нарушение или пропуск в
посочване на датата на нарушението. Съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗМ
„Митническа проверка на стоките и на парични средства, съгласно Валутния
закон се извършва чрез проверка на декларираните от пътника данни, а по
преценка на митническите органи - чрез проверка на багажите и чрез личен
преглед на пътника.“. Съгласно ал. 2 „проверка на багажите се извършва в
присъствието на пътника или на упълномощено от него лице.“. По аргумент
на противното от чл. 266, ал. 2 от ЗМ, проверка на багаж не може да се
извършва в отсъствието на пътника, като същият или упълномощено от него
лице следва да присъстват. От събраните доказателства по делото се установи,
че на 22.01.2024 г., когато е било установено нарушението, доколкото именно
6
тогава е направен опитът за пренасяне през държавната граница на
предметите, който не е бил довършен, тъй като след сканирането на багажът,
същият е бил задържан за проверка, понеже служителите на рентгена са
констатирали, че в него има стоки, забранени за износ - цигари.
Жалбоподателят е бил потърсен от органите на Агенция „Митници“ веднага,
за да може да бъде извършена проверка в негово присъствие, но същият не е
бил открит, тъй като не се е качил на полета, за който багажът е бил
регистриран. Едва няколко дни по-късно, след като жалбоподателят се е
върнал в страната и е бил открит, е могъл лично да присъства при отварянето
на куфарите му и проверката, на която само са индивидуализирани стоките по
брой и марка, но е потвърдено, че става въпрос за цигари. Фактическото
отваряне и проверката на куфарите от органите на Агенция „Митници“ не
представлява елемент от фактическия състав на нарушението, за да се приеме,
че същото е извършено на 26.01.2024 г. Жалбоподателят е бил санкциониран
за опит за пренасяне на тези стоки, който е бил извършен именно на
22.01.2024 г. Нещо повече, по делото се установи, че забавянето в
извършването на проверката е станало поради поставянето на жалбоподателя
сам себе си в невъзможност да бъде открит от митническите органи, а като
принцип действа правилото, че никой не може да черпи права от собственото
си неправомерно поведение. В АУАН и в НП достатъчно ясно е посочено
значението на двете различни дати, като на стр. 3 от обжалвания акт
наказващият орган по ясен и недвусмислен начин е посочил коя дата приема
като дата на нарушението. Следователно съдът намира, че не е допуснато
процесуално нарушени при описанието на времето (дата) на извършване на
деянието в АУАН и НП.
На следващо място, неоснователно е възражението на жалбоподателя и
относно това, че не било ясно описано мястото на извършване на деянието. В
обжалваното НП изрично е посочено, че място на извършване на деянието е
Митнически пункт „Летище София – пътници“, Терминал 2, Салон
„Заминаване“. Съдът намира, че описанието на местонарушението освен, че е
конкретно посочено, е и правилно определено, доколкото именно там е било
установено, че жалбоподателят е направил опит да пренесе през държавна
граница тютюневи изделия, без знанието и разрешението на органите на
Агенция „Митници“.
Що се отнася възражението на жалбоподателя, че в АУАН номерът на
полета на И. И. за Глазгоу, Обединено Кралство, бил посочен като LH 1431, а
в НП - LH1431/LH0974 и това било съществено противоречие в описанието на
фактическата обстановка, съдът намира същото за неоснователно. На първо
място, не е налице невярно, а само непълно посочване на номера на полета в
АУАН. На второ място, номерът на полета, с който е летял жалбоподателят,
7
нито е обстоятелство от състава на нарушението по чл. 233 от ЗМ, нито е от
значение за законосъобразността на издадените АУАН и НП. Поради това
настоящата съдебна инстанция приема, че не е допуснато процесуално
нарушение поради непълно/неточно изписване на номера на самолетния
полет, а дори да приеме, че такова е налице, същото не е съществено и не е
основание за отмяна на обжалвания акт.
По повод възражението на жалбоподателя, че задържаните за проверка
куфари не били заключени и тютюневите изделия не били негова собственост,
съдът счита, че същото е неоснователно. Както беше посочено по-горе, от
доказателствата по делото (в частност показанията на свидетелите Д. и Б.) се
установи, че към момента на задържането и след това при проверката,
куфарите са били заключени и впоследствие са били отключени лично от И.
И.. А що се отнася до това чия собственост са били тютюневите изделия –
това обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на нарушението. За да
бъде довършено същото е достатъчно цигарите да са се намирали във
фактическата власт на нарушителя към момента на извършване на
нарушението, т.е. при пренасянето/опита за пренасянето им през държавна
граница без знанието и разрешението на органите на Агенция „Митници“.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение
по чл. 233, ал. 3, вр. с ал. 1 от ЗМ.
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ „който пренесе или превози стоки през
държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на
митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление,
се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху
митническата стойност на стоките или при износ - стойността на стоките.“
Съгласно ал. 3 „когато за извършване на нарушението по ал. 1 е използвано
превозно или преносно средство с тайник или когато предмет на митническа
контрабанда са акцизни стоки, или забранени за внос или износ стоки, глобата
е от 200 до 250 на сто върху митническата стойност на стоките при внос или
стойността на стоките при износ, а в случаите на контрабанда на тютюневи
изделия - от 200 до 250 на сто от продажната им цена.“
Нарушението по чл. 233, ал. 3 от ЗМ е формално такова и да
довършеността му от обективна страна е достатъчно да бъде установено, че са
пренесени или е бил направен опит да бъдат пренесени акцизни стоки през
държавна граница без знанието и разрешението на митническите органи, като
не е необходимо да са настъпили други последици.
В настоящия случай безспорно бе установено от обективна страна, че на
22.01.2024 г. И. И. е осъществил изпълнителното деяние на нарушението по
чл. 233, ал. 3, вр. с ал. 1 от ЗМ, като е направил опит да пренесе през държавна
8
граница - през Летище София, и без знанието на митническите органи 729
кутии по 20 къса - общо 14580 къса цигари, облепени с български акцизен
бандерол, марка Dunhill Fine Cut Master blend, с единична продажна цена 6,80
лева за кутия, както и 200 кутии по 20 къса - общо 4000 къса цигари, облепени
с български акцизен бандерол, марка Davidoff, с единична продажна цена 6,30
лева за кутия.
Съгласно чл. 4, т. 1, вр. чл. 2, т. 2 вр. чл. 11 от Закона за акцизите и
данъчните складове, цигарите са вид тютюневи изделия, които от своя страна
са акцизна стока. Доколкото предмет на нарушението, извършено от
жалбоподателя, са били цигари, т.е. акцизна стока,
административнонаказващият орган правилно е квалифицирал деянието като
нарушение по по-тежко наказауемия състав на митническата контрабанда, а
именно - чл. 233, ал. 3 от ЗМ.
За липсата на знание и разрешение за пренасяне на стоки от страна на
органите на Агенция „Митници“ като обективен признак на състава на
нарушението по чл. 233 от ЗМ свидетелства липсата на подадена митническа
декларация от страна на жалбоподателя, в която да описва какви стоки същият
ще пренася през държавна граница. Задължението за деклариране на стоките,
предмет на превозване извън границата на страната, е предвидено в
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗМ, съгласно която всяка стока, предназначена
да бъде поставена под митнически режим, каквито са тютюневите изделия
като акцизни стоки и доколкoто количеството им обосновава търговски
характер, а не за лична употреба, подлежи на деклариране за съответния
режим, като са допустими при определени условия писмено или устно
деклариране. Наред с това, съгласно чл. 269, ал. 1 от Регламент /ЕС/ №
952/2013 г. от 09 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на
Съюза, съюзните стоки, предназначени да бъдат изведени от митническата
територия на Съюза, каквито са в случая процесните тютюневи изделия,
доколкото се изнасят за държава не член на ЕС – Великобритания, се поставят
под режим износ. На основание чл. 158 от същия регламент, всички стоки,
предназначени да бъдат поставени под митнически режим износ се обхващат
от митническа декларация, подходяща за конкретния режим.
В настоящия случай, жалбоподателят не е подал до органите на Агенция
„Митници“ писмена митническа декларация, в която да декларира
пренасяните от него стоки. Поради това съдът приема, че той е направил опит
да пренесе процесните акцизни стоки без знанието и без разрешението на
органите на Агенция „Митници“ и с това си поведение е осъществил
изпълнителното деяние на нарушението по чл. 233, ал. 3 от ЗМ.
С оглед на това, че жалбоподателят съзнателно е пренасял акцизна стока
през държавна граница и то в немалки количества, доколкото същите са се
9
намирали във вещ (багаж) в неговите владение и държане до предаване на
багажа за превозването му с полета и в същото време съзнателно не е
уведомил органите на Агенция „Митници” за това, съдът намира, че от
субективна страна нарушението е извършено с форма на вината пряк умисъл -
жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на нарушението,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
им.
Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 3 от ЗМ, предмет на нарушението
по ал. 1 са акцизни стоки, нарушителят се наказва с глоба - от 200 до 250 на
сто от продажната им цена. В настоящия случай се установи, че продажната
цена на акцизните стоки - цигари, е била 6217,20 лева. С обжалваното НП е
била наложена „глоба“ в размер на 12434,40 лева, което представлява 200
процента от продажната цена на тютюневите изделия, т.е. наложено наказание
е в минимален размер. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, „не се
допуска също така определяне на наказание под предвидения най-нисък
размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност, освен в предвидените в закон случаи.”,
като в настоящия случай липсва подобно специално изключение. Предвид
това, настоящата съдебна инстанция намира, че наложеното административно
наказание е правилно определено и инвивидуализирано, същото е справедлИ.
и ще способства за постигане целите на административното наказание по
смисъла на чл. 12 от ЗАНН.
С извършеното нарушение са накърнени обществени отношения,
свързани с митнически режим, установен в Република България и на
територията на ЕС, предполагащи засилена защита и постигане на
превантивната цел на наказанието. Като взе предвид това, както и вида и
количеството на пренасяната стока, съдът намира случаят не може да бъде
третиран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са
налице факти и обстоятелства, които да занижават обществената опасност на
извършеното в сравнение с обичайното проявление на нарушенията от
съответния вид.
На основание чл. 233, ал. 6, вр. ал. 1 и ал. 3 от ЗМ наказващият орган
правилно е отнел стоката – предмет на нарушението в полза на държавата.
Съдът, след като направи служебна проверка на обжалваното НП,
намери, че в случая не са допуснати съществени нарушения при провеждането
на процедурата по издаване на обжалваното наказателно постановление, които
да налагат неговата отмяна. По изложените съображения съдът счита, че
атакуваното наказателно постановление е постановено при правилно
приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните
правила, и следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
10
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН
в полза на въззиваемата страна се дължат разноски, като страната претендира
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ минимален размер, а именно 80,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № BG2024/5800-
80/НП/17.04.2024 г., издадено от заместник-директора на териториална
дирекция „Митница София“, Агенция „Митници”, с което на И. А. И., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
12434,40 лева за нарушение на чл. 233, ал. 1 вр. ал. 3 от Закона за митниците и
са отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушението, на
основание чл. 233, ал. 6, вр. чл. 233, ал. 1, вр. с ал. 3 от ЗМ.
ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН: **********, с адрес: *** и със съдебен адрес:
***, да заплати на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН на Агенция „Митници“,
Код по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Г.С. Раковски“ № 47, сума в размер на 80,00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното съдебно
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11