Решение по дело №935/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260008
Дата: 2 февруари 2022 г. (в сила от 19 февруари 2022 г.)
Съдия: Дарин Николаев Йорданов
Дело: 20204520100935
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

260008

гр.Русе, 02.02.2022г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД  X-ти граждански състав в публично заседание на 15-ти декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Дарин Йорданов

 

при секретаря Ширин Сефер,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 935 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

Претенцията на ищцата Л.Г.Н. се основава на твърдения, че имала сключен договор за аренда с ЕТ С.М., по силата на който той имал парично задължение към същата за заплащане на дължими суми за обработване на земеделска земя. На 06.03.2019 г. ищцата отправила предложение до същия за изменение на арендния договор и увеличаване на арендната цена. Тъй като не получила отговор завела дело. С решение по гр. д. № ****/2019 г. на РсРС арендната цена била увеличена в размер на 50 лева. Със същото решение арендатора бил осъден да заплати на ищцата и разноски в размер на 385 лева. Въпреки че знаел за това свое задължение, той дарил на ответника А.В.К. свое имущество, а именно имот с площ 15.235 дка в землището на с. Червен. Сделката била безвъзмездна. Със същата длъжника целял да намали имуществото си, което служело за обезпечаване на задължението към ищеца. При справка се установявало, че в кратък период от време той се е разпоредил с недвижимите си имоти, като е продал почти всички такива, включително и този по цитираната сделка. Имало заведени изпълнителни дела и от други собственици  на земеделска земя, на които дължал парични суми. Това обуславяло правния интерес на ищцата да претендира недействителност на сделката на основание чл. 135 от  ЗЗД до размер на 1/2 ид.ч. от имота, което се претендира и с настоящото дело. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът А.В.К. оспорва иска. Счита, че иска е неоснователен, защото дарителя е разполагал с много други имоти и не е целял да увреди ищцата. Към момента на сделката той не е бил длъжник, тъй като дължимата рента се изплащала за изтекла стопанска година, а именно след 30.10.2019 година. Разполагал и с много имоти и вещи, засята продукция и други движими вещи, от които ищцата би могла да се удовлетвори. Към момента на дарението бил болен и искал да остави нещо на своя внук – ответника, като към до това имущество да нямат достъп сина му и дъщеря му. Не е имал за цел да уврежда кредиторите си. По тези съображение се моли предявения иск да бъде отхвърлен.

Първоначално с исковата молба като ответник е посочен и С.В.М. /ЕТ С.М./, който е починал в хода на производството. Като ответници са били конституирани наследниците му, но впоследствие са заличени при изпълнени процедури по чл.51 от ЗН по отношение на всеки наследник. Така делото се развива само спрямо ответника А.В.К..

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства е видно, че ищцата е кредитор на ЕТ С.М., който има задължения към същата по договор за аренда в земеделието като дължи арендна цена за стопанската 2018/2019 г., т.е. задължение с падеж 02.10.2019 г. и разноски по гр.дело №****/19 г. по описа на РРС, за които на 26.11.2019 г. е издаден изп. лист  въз основа на дело постановено на 22.10.2019 г. съдебно решение по гр.дело №****/19 г. На 07.06.2019 г. с нот. акт за дарение  № *, том № *, рег. № *****, дело № *** на 221-ви РН Георги Георгиев, вписан в СВ при РРС под №***, том **, дело №****  ЕТ С.М. е дарил на своя внук А.В.К. поземлен имот земеделска земя с площ от 15.235 дка в землището на с.Червен.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.135, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, като когато действието е безвъзмездно /както в процесния случай – дарение/, не е необходимо лицето с което длъжникът е договарял да е знаело за увреждането. В настоящият случай се установява по категоричен начин, че ЕТ С.М. е длъжник на ищцата. Същият е знаел, че със сключването на безвъзмездна сделка намалява своето имущество, а така и възможността за удовлетворение на кредитора си съгласно изричната разпоредба на чл.135, ал.1, изр. второ от ЗЗД когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Следователно при безвъзмездна сделка знанието на приобретателя на имуществото се презумира, още повече че той е низходящ на прехвърлителя и знанието му се презумира и на това основание. Към момента на сключване на атакуваната сделка за дарение вземането на ищцата за разноски по г.дело №****/19 г. по описа на РРС все още не е било възникнало. Не така обаче стоят нещата с вземането й за неплатена рента. Същото е с ненастъпил падеж, но е съществуващо вземане, не е било оспорвано и длъжникът е бил наясно със съществуването му, още повече че към него момент е било висящо гр.дело №****/19 г. по описа на РРС, което е с предмет изменение на размера на дължимата рента по договора за аренда с ищцата. При това положение не е необходимо изрично да се цели увреждане на кредитора. В случая обаче дори може да се направи извод за такава цел на длъжника, т.к. и до момента вземанията на ищцата не са удовлетворени, същият е получавал книжа по гр.дело №****/19 г. по описа на РРС и е бил наясно с предмета му, а дори до приключването на настоящото дело не са представени доказателства за наличие на каквото и да било друго имущество на длъжника, от което ищцата да се удовлетвори. Поради това съдът счита, че са налице предпоставките за уважаване на иска, визирани  хипотезата на чл.135, ал.1 от ЗЗД.  Предявеният иск е доказан и следва да се уважи като основателен.

Предвид уважаването на иска ответникът дължи на ищеца разноските по делото.

         Така мотивиран съдът

        

                   Р   Е   Ш   И   :

 

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо Л.Г.Н., ЕГН:********** *** сключения между че С.В.М., ЕГН:********** от една страна и А.В.К., ЕГН:********** – от друга, договор за дарение на недвижим имот, сключен с нот.акт № *, том № *, рег. № ****, дело № *** на 221-ви РН Георги Георгиев, вписан в СВ при РРС под №***, том **, дело №**** с който С.В.М. дарява на своя внук А.В.К. следния недвижим имот поземлен имот земеделска земя, НИВА, имот №*******, находящ се в землището на с.Червен, ЕКАТТЕ ****** с площ от 15.235 дка в местността „Баба Вела“, четвърта категория до размер на 1/2 ид.ч. от дарения имот.

ОСЪЖДА А.В.К., ЕГН:********** да заплати на Л.Г.Н., ЕГН:********** *** разноските по делото в размер на 515 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: