№ 260
гр. Варна, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20253001000300 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на С. Т. С., ЕГН **********, представлявана от адв. Н. Д. от ШАК,
срещу решение № 58/25.03.2025г., постановено по гр. д. № 156/2024 г. по
описа на Шуменския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен предявен от въззивницата срещу ЗАД „Алианц България“ АД-
гр. София, ЕИК *********, осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, за
присъждане на сумата 100 000 лв., съставляваща разликата над 100 000 лв. до
предявения размер от 200 000лв., претендирана като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди– болки и страдания, вследствие получени
травматични увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 02.03.2020г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 07.06.2023г. до окончателното й
изплащане.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно
като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано.
Излагат се съображения за недостатъчно задълбочен анализ на установените
по делото конкретни факти и обстоятелства при постановяване на решението,
1
относими към размера на обезщетението за неимуществени вреди, касателно
интензитета на претърпените от ищцата болки и страдания и степента на
уврежданията. На следващо място, релевират се оплаквания за неправилно
приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД, с твърдения, че определеното от съда
обезщетение е необосновано занижено по размер и несъответно на
претърпените болки и страдания, в т.ч. и бъдещи такива, не са отчетени в
достатъчна степен действителният интензитет и степен на травматичните
увреждания, търпените болки и страдания, както и остатъчните проявления на
уврежданият- дефицит в походката на пострадалата и изразената слабост във
функцията на горния десен крайник, както и установената от ТЕЛК трайно
намалена работоспособност; не са взети предвид икономическите отношения
в страната. Сочи се също, че съдът не е изложил обосновани изводи за точния
еквивалент на всички понесени от пострадалата емоционални, физически и
психически болки и страдания, с което не е изпълнил изискванията на чл. 235,
ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Искането е за отмяна на решението в
отхвърлителната част и уважаване на исковата претенция изцяло чрез
присъждане допълнително на сумата от 100 000лв., ведно със законна лихва,
считано 07.06.2023г. до окончателното погасяване на задължението, ведно със
съдебно- деловодни разноски за двете инстанции съобразно крайния изход от
спора, в т. ч. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално
допустима.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната
страна ЗАД „Алианц България“ АД, представлявано от адв. М. К., в който се
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за
правилност и обоснованост на обжалваната отхвърлителна част от решението,
с подробно изложени съображения и доводи. Искането към въззивния съд е за
оставяне на жалбата без уважение, респ. за потвърждаване на решението в
тази част като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на
разноски на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, като са представени писмени доказателства
за реално направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Третото лице- помагач ЗД „Бул Инс“ АД, представлявано от адв. М. Г.,
2
също е депозирало отговор в срок, с който се заявява становище за
неоснователност на въззивната жалба, като се оспорват съображенията и се
репликират доводите в жалбата за неправилност на решението в обжалваната
отхвърлителна част.
В проведеното открито съдебно заседание в тази инстанция
представители на страните не се явяват. Подадени са молби от името на всяка
от страните, чрез процесуален представител, преди провеждане на съдебното
заседанието, съдържащи становища за даване ход на делото в тяхно отсъствие,
както и по съществото на спора.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Шуменският окръжен съд е бил валидно сезиран с осъдителен иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявен от С. Т. С. от гр. Шумен срещу
ЗАД „Алианц България“ АД, за присъждане на сумата 200 000 лв.,
претендирана като обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени
вреди- болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на 02.03.2020г.,
съпричинено при независимо нарушение на правилата за движение от Ш Р С
при управление на л. а. „Рено Меган“, с рег. № Х ХХХХХ, застрахован по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” от
ответното дружество, със застрахователна полица № BG/01/119002624242,
валидна към датата на процесното ПТП, както и акцесорна претенция с
правно основание чл. 86 ЗЗД за законната лихва върху главницата, считано от
07.06.2023 г. до окончателното погасяване на задължението.
Обжалваното решение, с което искове са уважени частично, до размер на
100 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, е валидно по
критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по
тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е
допустимо - налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват
процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на
иск, включително и специалните такива съгласно приложимия КЗ (в сила от
01.01.2016г.).
Не се спори между страните и се установява от представените с
исковата молба писмени доказателства, че на 07.06.2023г. от името на ищцата
3
е подадена извънсъдебна претенция към застрахователя на виновния
застрахован водач на МПС за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди на ищцата, въз основа на която е образувана
преписка по щета № 1001/23/217/500114, както и че между застрахователя и
пострадалото лице не е постигнато съгласие за справедлив размер на
дължимото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР
№ 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1
ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и
допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция,
въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.
Решението на ШОС, в осъдителната му част, с която е уважена исковата
претенция на С. Т. С. срещу ЗАД „Алианц България“ АД за заплащане на
сумата 100 000 лв. за обезщетяване на неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.06.2023г., не е обжалвано и е
влязло в законна сила. Следователно, със сила на пресъдено нещо е
установено в отношенията между страните наличието на правопораждащия
фактическия състав за основателността на прекия иск на увредено лице срещу
застраховател, по чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетяване на причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди от деликт, а именно: валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите” за
увреждащия л. а. „Рено Меган“, с рег. № Х ХХХХХ ВА, сключено със
застрахователя, привлечен като ответник, със застрахователна полица №
BG/01/119002624242, валидна към датата на процесното ПТП- 02.03.2020г.;
настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора– ПТП
на 02.03.2020 г. на общински път край гр. Шумен; причинени неимуществени
вреди на лицето, претендиращо обезщетение. Въпросите относно извършване
на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на
застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на средна телесна
повреда на ищцата, по непредпазливост, са разрешени със задължителна за
гражданския съд сила- с влязло в сила на 04.09.2020г. решение №
260000/19.08.2020г., постановено по АНД № 1340/2020 г. по описа на
Шуменския районен съд, Ш Р С, е призната за виновна за това, че на
02.03.2020 г. на общински път край гр. Шумен при управление на л. а. „Рено
4
Меган“, с рег. № Х ХХХХХ ВА, нарушила правилата за движение по
пътищата – чл. 97, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинила средна телесна повреда на С. Т. С., изразяваща се в трайно
затруднение в движението на горния десен крайник за срок по-голям от един
месец, като причиняването на телесната повреда е извършено при условията
на независимо съпричиняване с Бюрхан Хасанов Руфадов, който по същото
време и на същото място, при управление на л. а. „Фолксваген Поло“ с рег. №
Х ХХХХХ ХХ, е нарушил правилата за движение по пътищата– чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, като Ш Р С е осъществила от обективна страна престъпление по чл.
343, ал.3, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
При съобразяване на конкретните оплаквания в жалбата и изразеното
становище по тях в отговора на насрещната страна и третото лице- помагач,
съставът на въззивния съд намира, че единственият спорен въпрос, за
разрешаване на който е надлежно сезиран въззивният съд, въведен с
конкретни оплаквания и съображения, е за справедливия размер на
обезщетението, подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД, с оглед
на установените пред съда интензитет и вид на претърпени болки, страдания и
други негативни преживявания на пострадалото лице. Оплакванията са
основани на твърденията, че обезщетението не кореспондира с критериите за
справедливост с оглед конкретно установените, обективно съществуващи
факти, явяващи се релевантни съобразно формирана от ВКС задължителна
практика по приложение на чл. 52 ЗЗД – ППВС № 4/1968г., като според
въззивницата справедливият размер възлиза на предявената за присъждане
сума от 200 000лв.
Възприетата от окръжния съд фактическа обстановка относно
получените от ищцата телесни увреждания, вида и интензитета на
претърпените болки, страдания и други негативни преживявания, е резултат
от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството
доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК. Безспорно е
установено от медицинската документация и от заключението на назначената
от първоинстанционния съд комплексна съдебно- автотехническа и
медицинска експертиза в медицинската й част, изготвена от вещо лице с
необходимите специалност и квалификация, че ищцата е получила следните
травматични увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка с
5
процесното ПТП: съчетана травма, включваща: контузия на главата: лека
степен на черепномозъчна травма; контузия на шията: многосегментно
увреждане на междупрешленните шийни дискове, увреждане на нервни
коренчета, контузия на гръбначния мозък на ниво С5– огнище на мозъчно
размекчение (миеломалация); десностранна горна монопареза. В първите дни
след травмата на ищцата е било проведено консервативно лечение, а след
това- оперативно неврохирургично лечение, наложило се поради
притискането в шийната област на гръбначния мозък и нервните окончания.
След оперативната интервенция, която е била успешна, е последвал дълъг
период на възстановяване с методите на рехабилитационната медицина; в
първите от 3 до 6 месеца ищцата е била на легло, обслужвана за най-
елементарни хигиенни и битови нужди от близките си, изпитвала е болки и
неудобства; налице са данни за получен лек декубитус в седалищната област,
създал на пострадалата допълнителни неудобства и болка. Към датата на
изготвяне на експертизата, както и към момента (видно от представените в
тази инстанция амбулаторни листи), ищцата продължава редовно да провежда
физиотерапия. Походката на ищцата се е възстановила след шестия месец от
операцията на шийния отдел. Към момента на прегледа от експертите е налице
лекостепенна квадрипареза с леко изразени промени в походката и по-
отчетливо изразена слабост в дясната ръка, съпроводено от смутен усет (не се
възприемат нормално усещания като болка, допир, температура). В дясната
ръка липсва сила и скорост на активните движения в китката, крайникът може
да се ползва, но с намален обем на всички движения, като това се дължи на
засегнати нервни структури от травмата в шийната област и получената
вследствие на това компресия на гръбначния мозък. Прогнозата е, че с голяма
степен на вероятност смущенията в усета на дясната ръка и леко изразените
промени в походката ще останат постоянно във времето.
Тъй като деликвентът, застрахован при ответното дружество, като
водач на увреждащия лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № Х ХХХХХ ВА, е
признат за виновен с решението на наказателния съд по АНД № 1340/2020 г.
по описа на Шуменския районен съд само за причинена на ищцата средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на горния
десен крайник за срок по-голям от един месец, пострадалото лице носи
доказателствена тежест съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, за главно
пълно доказване на причинна връзка между произшествието и всички други
6
телесни увреждания и страдания, заявени за обезщетяване в гражданския
процес, като част от общо заявената искова сума от 200 000лв.
В първоинстанционното производство процесуалният представител на
ищцата е заявил като релевантни за определяне размера на дължимото
обезщетение от застрахователя, болки и страдания, свързани с увреждания и
проведено оперативно лечение, за които категорично се установява с помощта
на експерт по медицина, разполагащ с подходящите специалност и
квалификация, че нямат причинно- следствена връзка с процесното
застрахователно събитие. Тези заболявания и страдания за ищцата, които
несъмнено също повлияват съществено на качеството й на живот, на нейното
актуално физическо и психологично състояние и самочувствие, следва да
бъдат ясно отграничени от претърпените болки, страдания и други негативни
преживявания в резултат на причинената на ищцата средна телесна повреда от
застрахователното събитие.
Според експертното заключение, към датата на ПТП ищцата е страдала
от шийна спондилоза, установена още при посещение на болнично заведение
непосредствено след произшествието, която няма връзка с него, а е
дегенеративно заболяване, свързано с възрастта на лицето. В началото на 2023
г., тъй като ищцата се оплакала от болки в кръста и десния крак, е проведена
компютърна томография, от която се установяват дегенеративни промени с
доминиращо увреждане на междупрешленните дискове в областта на кръста;
проведено е неврохирургично лечение за стабилизация на поясния гръбнак,
като интраоперативно е описана фрактура на трети поясен прешлен.
Претърпените болки и страдания, както и проведеното оперативното
неврохирургично лечение на установеното интраоперативно, три години след
ПТП от 2020г. счупване на гръбначния стълб в поясната област, според
експертизата, не са в причинно- следствена връзка с произшествието, респ.
установената по време на операцията находка не може да се отнесе нито по
механизъм, нито по давност към „камшичния удар“, получен в резултат на
процесното ПТП от ищцата в началото на 2020г. Същевременно, в
представеното в тази инстанция Експертно решение № 90596/25.02.2025г.,
издадено от „МБАЛ- Шумен“ АД, лекарската комисия е придала равна тежест
при определяне на общ процент на трайно намалена работоспособност от 60
% на ищцата, за срок от три години, въз основа на всяка от двете посочени
7
диагнози: „счупване на други уточнени шийни прешлени“ и „счупване на
гръбначния стълб в поясната област“.
За установяване характера и интензитета на претърпените от ищцата
болки, страдания и негативни преживявания пред първоинстанционния съд са
ангажирани и гласни доказателства, като са разпитани свидетелите Т П С– син
на ищцата, и Д Н П– приятелка. Обстоятелства, които да са свързани с
възможност за заинтересованост на свидетелката Д П от изхода на спора по
делото не се установяват. Предвид пряката родствената връзка от първа степен
между свидетеля Стефанов и пострадалата, следва да се отчете евентуалната
му заинтересованост от изхода на спора, свързана с необходимост от преценка
на показанията по правилото на чл. 172 ГПК. Показанията се кредитират в
частта, в която се констатира съответствие между обстоятелствата, за които се
свидетелства, и останалите събрани доказателства, в това число от
мотивационната част на експертизата относно характерните за травматичните
увреждания физическо състояние и страдания на пострадалия индивид.
Въз основа на свидетелските показания, преценени във връзка с
установимите от останалите събрани доказателства факти и обстоятелства,
съдът приема за установено следното:
Лечението на С. Т. С. първоначално е провеждано в болница, а след
това е продължило в домашни условия. Първоначално ищцата е била
неподвижна, на легло, с яка на врата, изцяло зависима от помощта на близките
си за задоволяване на хигиенни и битови потребности в продължение на 4-5
месеца, като общо периодът на възстановяването й бил около 6 месеца. Към
края на петият месец тя започнала да се опитва да става и да се раздвижва с
помощта на близките си; при раздвижването не можела да използва помощни
средства, защото дясната страна на тялото й била изтръпнала, нямала
чувствителност на ръцете си, губела равновесие. След шестият месец
пострадалата започнала да се придвижва самостоятелно, но не се е върнала на
работа, а била пенсионирана по болест. Към момента тя все още има проблеми
с дясната ръка, която изтръпвала и липсвала сетивност. След произшествието
ищцата се е затворила в себе си, не излизала без придружител, изпитвала
страх да се вози в кола или да шофира.
Като резултат от проведеното доказване, надлежно са установени
следните релевантни факти и обстоятелства за определяне размера на
8
обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. и допълнени
със съдебни актове на ВКС по чл. 290 ГПК на ВКС, отнасящи се до
приложението на чл. 52 ЗЗД:
Възрастта на пострадалата е била 50 години към момента на
застрахователното събитие. Произшествието е настъпило в период, когато тя е
била в активна възраст, заета по трудово правоотношение. Степента,
характерът и видът на уврежданията, посочени по- горе в мотивите, са
обусловило болки и страдания с първоначално значителен интензитет,
причинили са невъзможност за самообслужване за елементарни дейности–
хранене, обличане, ходене до тоалетна, къпане и др. и необходимост от
активната чужда помощ за продължителен период от време- няколко месеца,
като периодът на възстановяване е продължил около шест месеца.
Наложилото се оперативно лечение е съпътствано с нови болки и страдания.
Преживеният стрес, страхови изживявания и отбягващо поведение и всички
други установени и посочени– по- горе в мотивите релевантни факти и
обстоятелства, обосновават извод за значителни не само физически, но и
психически страдания и негативни емоционални преживявания, които ищцата
е претърпяла. Засегнати са значими за пострадалото лице човешки
потребности. Настъпила е коренна промяна в обичаен начин на съществуване
и живот на ищцата, невъзможно е било не само самостоятелно
функциониране за период от около пет- шест месеца, но и поддържане на
обичайните за нея социални контакти и полагане на труд. Провокираните у
пострадалата интензивни негативни емоционални преживявания от
преживяното злощастно събитие не са преодолени напълно, тъй като тя все
още изпитва страх от това да се вози в автомобил и да шофира. Ищцата ще
продължава да търпи неимуществени вреди, в причинна връзка с процесното
застрахователно събитие, и в бъдеще, тъй като прогнозата е, че с голяма
степен на вероятност смущенията в усета на дясната ръка и леко изразените
промени в походката ще останат постоянно във времето.
През 2020г., съгласно официалните данни на НСИ,
средностатистическите показатели за едно лице са за общ годишен доход от
7 002 лв. От 07.12.2018г. и към датата на застрахователното събитие лимитът
на отговорността на застрахователите за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт са в размер на 10 420 000 лв.,
независимо от броя на пострадалите лица– чл. 492 КЗ. Към датата на деликта
9
пострадалото лице е в трудоспособна възрастта, с постоянна трудова заетост, с
местоживеене в гр. Шумен,- десети по брой на населението град в България,
областен център. Посочените обстоятелства са показателни за помощните
критерий за справедливост на дадения етап на социално– икономическото
развитие в страната и социалния статус на ищцата, относими към спорния
въпрос за размера на обезщетението.
При правилно възприемане и обсъждане на всички установени
релевантни факти и обстоятелства, които са в причинна връзка с процесното
застрахователното събитие, първоинстанционният съд е определил размер на
дължимото обезщетението, съобразен с указанията, дадени с ППВС №
4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, с обществения критерий за
справедливост на дадения етап на социално – икономическото развитие в
страната, с лимитите на застрахователни обезщетения, както и с обичайната
съдебна практика при определяне на обезщетения при деликти с подобен
характер и интензитет на вредите. При определяне по справедливост на
паричния еквивалент на претърпените от ищцата неимуществените вреди в
размер на 100 000лв. не е допуснато нарушение на чл. 52 ЗЗД.
По въпроса за релевантността на обезщетенията за неимуществени
вреди, присъждани от съдилищата на други увредени лица, в период близък до
процесния, но от различни застрахователни събития /деликти/, като критерий
за определяне на паричния еквивалент, дължим на ищцата, е даденото
разрешение в постановеното, по реда на чл. 290 ГПК, решение №
204/07.11.2016г. по т. д. № 3568/2015г. на ВКС, I т. о. С това решение е прието,
че релевантна е обществената оценка за баланс и еквивалентност, която
следва да намери отражение при обосноваването, съобразно принципа на чл.
52 ЗЗД, на конкретния размер на обезщетението. Субективната преценка за
справедливо определени суми за подобни, причинени в близък период вреди
от деликт, следва да има за коректив формираната обща оценка за
пропорционалност, защото справедливостта е елемент от правната реалност.
Присъдените от състава на съда обезщетения за подобен вид неимуществени
вреди от други деликти, настъпили в период близък до процесния, при
неидентичност на установените релевантни обстоятелства, не могат да имат
самостоятелно значение за формиране на критерия за справедливост и да
бъдат отделен фактор за определяне на паричния еквивалент, дължим по
10
конкретното дело. Той следва да отговаря на общественото разбиране за
справедливост на съответния етап от развитието на обществото, защото само в
този случай обезщетението би било обективно справедливо. Даденото
задължително разрешение от ВКС по приложение на материалния закона е
пряко относимо към разглеждания правен спор и се възприемат изцяло от
настоящия съдебен състав.
В резултат на преглед на цялата публикувана практика на съдилищата в
АПИС, по чл. 432 КЗ /2016г./, относима към деликти с подобни физически,
психологически и емоционални последствия за пострадалото лице, съдебният
състав установи, с оглед размерите на присъжданите от съдебните състави
обезщетения, че определеният от ШОС по справедливост паричен еквивалент
на претърпените от ищеца неимуществени вреди няма основание да се
коригира въз основа и на този допълнителен коректив за формирана от
практиката обща оценка за пропорционалност в посока на увеличение на
присъдения размер, вкл. и при отчитане на инфлационните процеси в
страната. По- високи размери на обезщетения по чл. 52 ЗЗД се присъждат от
съдилищата при пълна загуба на крайник или орган.
Напр. с решение № 50064 от 23.06.2023 г. на ВКС, ГК, II- ро г. о. по гр.
д. № 3156/2022г. е присъдено обезщетение в размер на 60 000 лв. за
неимуществени вреди- болки и страдания от телесни повреди резултат на
ПТП от 2019г.: счупване с раздробяване на лява раменна кост с изкълчване на
раменната става, счупване на големия туберкул на лявата раменна кост,
травматична увреда на лакътния и срединния нерв с пареза на левия горен
крайник, причинена тежка травма на главата, обективирана в разкъсно-
контузна рана над костта в меките тъкани челно, счупване на черепа,
кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, мозъчен оток, кръвоизлив под
меката мозъчна обвивка, пареза на горен клон на лицевия нерв в ляво. С
решение № 187 от 1.07.2020 г. на ПАС по в. т. д. № 76/2020 г. е определено по
правилото на нормата на чл. 52 ЗЗД и е присъдено обезщетение в размер на
90 000 лв. за неимуществени вреди от ПТП от 2018г., претърпени от
пострадало лице във връзка със следните телесни увреждания: тежка травма
на главата, обективирана в разкъсно- контузна рана над костта в меките тъкани
челно, счупване на черепа, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка,
мозъчен оток, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, пареза на горен клон
11
на лицевия нерв в ляво, наложили извършване на неврохирургична операция
за отстраняване на вбитите костни фрагменти на черепа, евакуиране на
получения кръвоизлив, кръвоспиране на наранените кръвоносни съдове и
поставяне на дренаж.
В първоинстанционното производство въззиваемото дружество е
релевирало своевременно в процеса, с отговора на исковата молба,
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице,
с искане за редуциране на обезщетението, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Проведеното доказване в първоинстанционното производство по това
възражение е неуспешно, а застрахователят не е сезирал въззивния съд с
оплаквания и не са изложени съображения за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд за неоснователност на възражението, които се
възприемат от въззивния състав.
По изложените съображения въззивният съд прави крайния правен
извод, че предявеният иск с правно основание чл. 432 КЗ е доказан до размер
на сумата 100 000 лв., която е присъдена на пострадалото лице с
първоинстанционното решение в необжалваната му част, ведно с акцесорната
претенция за законна лихва, респ. искът се явява неоснователен за разликата
над 100 000 лв. до претендираната сума от 200 000 лв. и подлежи на
отхвърляне.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по
съществото на спора, първоинстанционното решение следва се потвърди в
обжалваната част.
Въззиваемото дружество е направило своевременно искане за
присъждане на съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, и
са представени доказателства за реално направени разноски в размер на
сумата 10 380 лв., представляваща заплатено по банков път адвокатско
възнаграждение за осъщественото от адв. М. К. процесуално
представителство на застрахователното дружество пред въззивна инстанция.
Процесуалният представител на въззивницата възразява за прекомерност на
заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение в молба вх. №
7559/21.10.2025г. и моли за намаляването му, в случай, че е налице основание
за присъждане на разноски на застрахователя за тази инстанция.
Независимо от това, че с решение на СЕС по дело C – 438/22г. от
12
25.01.2024г. е отречен задължителният характер на Наредба № 1/2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), то
същата следва да се вземе като ориентир за паричния еквивалент, който
специализираният труд на адвоката има и за пазара на този вид труд. В случая,
с оглед материален интерес по жалбата, платеният от въззиваемия адвокатски
хонорар на процесуалния му представител е в минималния размер съобразно
Наредбата. Въпреки това този размер се явява прекомерен по смисъла на чл.
78, ал. 5 ГПК, тъй като спорът пред тази инстанция не разкрива фактическа и
правна сложност, не се е наложило осъществяването на допълнителни
процесуални действия в тази инстанция, а пълномощникът на въззиваемото
дружество е осъществил процесуално представителство само в писмена
форма, без явяване в съдебно заседание. Сумата, която следва да се присъди,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, въззивният съд определя в размер на сумата
5 190лв., явяваща се половината от уговорения между клиента и адвоката и
заплатен по банков път адвокатски хонорар. Този размер е определен въз
основа на вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената
работа от адвоката, и преди всичко, въз основа на фактическата и правна
сложност на делото във въззивната инстанция. Съобразява се също, че
дължимата държавна такса за въззивна инстанция съгласно Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е половината от
тази, която се събира за производството пред първа инстанция.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, IIІ- ти състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 58/25.03.2025г., постановено по гр. д. №
156/2024 г. по описа на Шуменския окръжен съд, в отхвърлителната му част.
В останалата (осъдителна) част решението на ОС- Шумен не е
обжалвано и е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“, № 87, като трето лице- помагач на страната на ответника ЗАД
„Алианц България“ АД- гр- София, ЕИК *********.
13
ОСЪЖДА С. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. „Ген.
Драгомиров“, № 50, да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК
********* с адрес в гр. София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“, № 16, сумата
5 190лв. / пет хиляди сто и деветдесет лева/, представляваща направени
съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14