Решение по дело №2750/2019 на Районен съд - Казанлък

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

 

гр. К.,18.12.2019 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 16.12.2019 г., в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията  гражданско дело № 2750 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск от Ю.М.К., ЕГН ********** ***  против Р.П.Р., ЕГН ********** *** с правно основание в чл. 127, ал. 2 и чл. 143, ал. 2 СК.

В исковата молба ищцата сочи, че с ответника живеели на семейни начала от м.септември 2016 г. в семейното жилище на родителите на ответника в с. В., имали едно родено дете на *** г. -  Б. Р.П..

Сочи, че в началото на съвместното им съжителство отношенията им били нормални и се разбирали по всички семейни въпроси. Твърди, че на ****.2019 г. родителите на ответника ги посетили в семейното им жилище в с. В., общ. М., вдигнали скандал и й заявили да си събира багажа и този на детето и да напусне семейното им жилище с ответника. Твърди, че Р.Р. застанал на страната на родителите си.

Сочи, че от тогава до сегашния момент живеели с ответника в трайна раздяла, като същият се дезинетересирал от детето им и не предоставял средства за неговата издръжка.

Моли съда да постанови решение, с което да определи детето им Б. Р.П., ЕГН ********** да живее при нея в жилището й в с. Д.; да й предостави упражняването на  родителските права спрямо детето Б. Р.П., като определи режим на лични контакти на детето с ответника, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа до 16,30 часа без преспиване между дните с оглед ниската възраст на детето; да осъди ответника да заплаща чрез нея като майка и законен представител  на малолетното дете Б. Р.П. ежемесечна издръжка в размер на 160,00 лева, считано от ****.2019 г. – датата на окончателната раздяла с ответника, до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.

Посочва банкова сметка, *** издръжка.

Претендира за разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.

 

В открито съдебно заседание, ищцата се явява лично и поддържа исковата молба чрез процесуалния си представител. Ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител, не депозира и становище делото да се гледа в негово отсъствие.

 Заинтересована страна - АСП, Дирекция „Социално подпомагане“, гр. М. – редовно призовани, не изпращат представител в откритото съдебно заседание. Изготвят социален доклад, приложен към делото.

           

              От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено следното:

Детето Б. Р.П., ЕГН ********** е родено от майка Ю.М.К., ЕГН ********** и е с баща Р.П.Р., ЕГН **********, видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № **** от ****.2018г., издадено от Община С.. Родителите на детето не са сключили граждански брак и не живеят в едно домакинство.

Към настоящия момент ищцата Ю.М.К. не работи, подпомага се от ДСП-М., като получава помощи съгл. чл. 7 /1/ и чл. 8 /1/ от ЗСПД в обща размер на 140,00 лева месечно.

Доказателства за доходите на бащата на малолетното дете не се събраха.

По делото е изготвен социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане”, гр. К.. От същия е видно, че Б. Р.П., на 1 година и 6 месеца, се отглеждал от майка си, с помощта на бабата и дядото по майчина линия. Всички потребности на детето се задоволявали в достатъчна степен в семейството на майката. Същата притежавала необходимите жилищно-битови условия, но към момента не работела и не разполагала със собствени средства, а разчитала на финансовата издръжка от своите родители. След раздялата с майката, бащата заминал да работи в Ирландия и до този момент не се прибирал в страната, не търсил контакт с детето, не предоставял средства за неговата издръжка.

 

По делото се събраха гласни доказателства.

            Свидетелките  С. Х.К. и  А. Я. Я., без родство със страните заявяват, че познават ищцата Ю.,***. Сочат, че ответникът бил от село В.. Страните заживели заедно през 2016 г. и имали дете -   Б. на година и 5-6 месеца. Първо живеели в неговата къща, после купили друга къща. Твърдят, че ищцата се скарала с родителите на ответника и те я изгонили. Това се случило през пролетта на настоящата година. Сочат, че не са виждали от тогава Р., не е ходил да види детето, не им изпращал  пари.  Твърдят, че ответникът е в Ирландия, където работи заедно с родителите си, но не изпращал никакви средства на сина си.  

 

            В откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищцата, на основание чл. 214 ГПК, направи искане за  изменение на размера на иска относно издръжката, като същият да бъде изменен  за сумата от 180,00 лева, считано от ****.2019 г. до настъпване на  законови основания за нейното изменяне или прекратяване. 

            С определение в откритото съдебно заседание е изменен размерът на предявения иск с правно основание чл. 143 СК, като съдът постанови същият да се счита за предявен за сумата от 180,00 лева.

 

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 127 ал. 1 от СК предвижда, че когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Алинея две на същият член гласи, че ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.

Законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права. Определянето на мерките по отношение на родителските права, следва да става съобразно обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. По-съществени от тях са: възпитателски качества на родителите; моралният облик на родителя; грижи и отношение на родителите към децата; желанието на родителите; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални условия на живот, както изисква ППВС № 1/1974г..

Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, поради което той е длъжен служебно да събере относимите доказателства за правнорелевантните факти, като осъществява тази си функция в защита на публичния интерес.

По делото се установи, че детето Б.  е на навършени 1 година и 5 месеца.

От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че бащата се е дезинтересирал трайно от родителските си задължения спрямо своя син, като от раздялата си с ищцата от ****.2019 г. не е полагал  грижи за детето. По данни на социалния доклад, а и от разпита на свидетелите в откритото съдебно заседание, се установи, че същият е напуснал пределите на държавата, работил заедно с родителите си в Ирландия,   не се интересувал и не е търсил детето.

Ищцата е полагала непосредствени грижи за сина си от раждането му с помощта на родителите й.  Продължила е да го отглежда и възпитава и след напускането на ответника. По делото не се установява невъзможност или негодност на майката да полага нужните грижи и внимание за детето си, поради което съдът приема, че същата разполага с необходимите качества да обгрижва дете на тази възраст.

В процесния случай не бяха констатирани някакви тежки провинения на майката, които да са отречени от морала и обществото, дори напротив - тя изразява своето желание, привързаност и обич към сина си по начин, по който разбира, че е редно да прави това. Същата няма аморално поведение, няма упражнени прояви на малтретиране.

При тези данни, според настоящия съдебен състав, майката е доказала възможността си да отглежда детето  си още от самото му  раждане по подходящ за него начин и при по-добри условия, с помощта на родителите си. По-добре за малолетния  Б.  е да остане в дома и семейната среда на майката, където е доказано обгрижен и се чувства спокоен.

По тези съображения съдът счита, че следва да уважи ищцовата претенция, спрямо детето Б. Р.П., като предостави на майката  упражняването на родителските права спрямо малолетния Б. и определи местоживеенето му при майката Ю.М.К..

Законът овластява родителите да се грижат за децата си, да ги отглеждат, възпитават и представляват. Всеки родител има правото и задължението да вижда детето си, да контактува с него, да го възпитава, да му отделя нужното внимание и да засвидетелства своите чувства към него. Тези контакти се отразяват благоприятно на психическото развитие на детето и оказват влияние върху оформянето на характера и възприятията му към обкръжаващия свят. От друга страна, правата и задълженията на родителите принадлежат и на двамата родители, като всеки от тях е носител на тези права и задължения в пълния им обем. Детето чувства естествена потребност да общува с всеки от тях, да търси подкрепата им, както и да изгради своя модел на поведение. Родителят не би могъл да осъществява това си право само ако интересите на детето налагат това.

Тъй като режимът на контакти между бащата  и детето  се налага от нуждата да не се прекъсва емоционалната връзка между тях, на ответникът следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения. Контактите с бащата са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето. Ето защо съдът счита, че режим на контакти с него следва да бъде осъществяван по следния начин: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа до 16,30 часа без преспиване между дните с оглед ниската възраст на детето.

 

ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА:

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1 СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. С Постановление № 320  от 20.12.2018 г. на Министерски съвет, считано от 01.01.2019 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 560 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 140,00 лева. Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл. 139 СК).

По делото не се спори и се установи от представеното удостоверение за раждане, че ответникът е баща на детето Б. Р.П..   

С оглед възрастта си, детето  е дефинитивно неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено имущество /което не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК) поради липса на лица от първи ред.

Нуждите на Б. се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.

По делото не се установи детето да има нужда от средства за разходи, различни от обичайните за дете на неговата  възраст (за храна, дрехи, учебни пособия, помагала и др.).

Бащата е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността му и може да издържа детето си.  Освен това по данни от социалния доклад и от събраните гласни доказателства по делото, се установи, че същият, заедно с родителите си, е заминал да работи  в Ирландия – страна с по-висок жизнен стандарт от този в Република България.

Съдът, след като взе предвид, че ответникът е в най-близка степен на родство с детето, както и възрастта му, нуждата от храна, облекло и други потребности настоящият съдебен състав намира, че претендираната сума в размер на 180,00 лв. за Б. Р.П. се явява достатъчна за месечната му издръжка, за което намира, че бащата следва да бъде осъден да заплаща издръжка на сина си  в този размер, а останалите средства ведно с ежедневните грижи, следва да бъдат осигурявани от майката.

Безспорно по делото се установи, че за периода от раздялата на родителите,  бащата  не е давал издръжка и не е полагал грижи за сина  си. В тази връзка  ответникът дължи и следва да заплаща месечна издръжка, така както е поискано  в исковата молба – ****.2019 г.

 

По разноските:

С исковата молба ищцата е направила искане за присъждане на разноски в производството.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в общ размер на 630,00 лв., представляващи заплатена държавна такса за завеждане на делото в размер на 30,00 лв. и разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 600,00 лв.

Ответникът ще следва да заплати по сметка на Районен съд- К.  сумата от 259,20 лв. окончателна държавна такса върху размера на така присъдената издръжка.

Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.

Водим от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:                 

 

ПОСТАНОВЯВА детето Б. Р.П., ЕГН ********** да живее при майка си Ю.М.К., ЕГН ********** на адрес: ***.

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, спрямо детето Б. Р.П., ЕГН ********** на майката Ю.М.К., ЕГН **********, като дава възможност на бащата Р.П.Р., ЕГН ********** да осъществява режим на лични контакти със сина си:  всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа до 16,30 часа без преспиване между дните.

 

  ОСЪЖДА Р.П.Р., ЕГН ********** *** да заплаща на детето Б. Р.П., ЕГН **********, чрез неговата майка Ю.М.К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 180,00 лв. /сто и осемдесет лева и нула ст./, считано от ****.2019 г. и до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, по банкова сметка ***: ***.

 

  ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдената издръжка.

 

 ОСЪЖДА Р.П.Р., ЕГН **********о*** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на РАЙОНЕН СЪД- К. окончателна държавна такса в размер на 259,20 лв. /двеста петдесет и девет лева и нула стотинки/.

 

 ОСЪЖДА Р.П.Р., ЕГН **********о*** да заплати на Ю.М.К., ЕГН **********  сумата от 630,00 лв. /шестстотин и тридесет лева и нула стотинки/, представляващи направените по делото съдебни и деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- С..

 

 

 

 

 

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: