Решение по дело №1104/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

 

260003/21.8.2020г.                                                         гр.Шумен,21.08.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Шуменският районен съд, в открито заседание на единадесети август  двехиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                                Председател: Емилиян Ангелов

 

при секретаря В. С., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД № 1104 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № В-0050590 от 19.05.2020г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр.Варна към главна дирекция „Контрол на пазара“  при КЗП, с което на „Теленор България“ ЕАД  гр. София е наложена имуществена санкция в размер на 3000/три хиляди/ лева на основание чл.222А от ЗЗП във връзка с чл.113,ал.1 от ЗЗП.

Дружеството - жалбоподател моли съда да отмени наказателното постановление, като излага подробни доводи за това в жалбата. В съдебно заседание дружеството - жалбоподател не се представлява от  процесуален представител.   

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП със седалище гр. Варна – административно -наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61,ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява процесуален представител, като в придружителното писмо се изразява становище че жалбата е неоснователна .

            Жалбата е подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе  предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

 

Дружеството – жалбоподател „Теленор България“ ЕАД   гр. София   извършва търговска дейност в стопанисвания от него обект - магазин „Теленор“  за продажба на мобилни телефони, аксесоари и телекомуникационни услуги, находящ се в  Шумен, бул.“Велики Преслав“ №6. На 25.03.2020г. била извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, гр. Шумен, по повод постъпила потребителска жалба от Борислав Александров  с Вх. № В – 03-510 от 18.03.2020г. относно отказан гаранционен ремонт на мобилен телефон „Huawei Р20“. В хода на проверката в търговския обект, проверяващите  установили, че потребителят Александров на 14.06.2018г,  закупил,    от„Теленор България“ ЕАД   гр. София       мобилен телефон „Huawei Р20“ ,  като в срока по чл.115 ал.1 от ЗЗП, потребителя на 17.02.2020г.,предявил рекламация, приета с протокол  за приемане на устройството №*********. В посочения протокол, като описание на повредата, било посочено, че „от време на време „Power“ бутона задържа, петно на дисплея до„Power“  бутона“, а като състояние на телефона, било записано-„следи от драскотини в областта на зарядното“ . На 21.02.2020г. обаче със сервизен протокол на потребителят е отказан гаранционен ремонт и е отнета гаранцията с мотива, че  корпуса е деформиран, вследствие на силен натиск, удар или усукване/ изисква и заплащане на ремонта в размер на 162 лева/, обстоятелство неясно защо не е било отбелязано в протокол  за приемане на устройството №*********.

.

 На 07.04.2020 бил съставен АУАН № К – 0050590 в присъствието на упълномощено от жалбоподателя лице, което го е подписало без каквито и да било възражения. В акта за установяване на административно нарушение,  актосъставителят приел, че жалбоподателя   не е изпълнил административното си задължение когато стоката не съответства на договора за продажба да я приведе в съответствие с договора за продажба, с което нарушил изискванията на чл.113,ал.1 от ЗЗП.

Дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не  е депозирало писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт, съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка и писменото възражение било издадено наказателно постановление № В-0050590 от 19.05.2020г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр.Варна към главна дирекция „Контрол на пазара“  при КЗП,, с което на „Теленор България“ ЕАД  гр. София     е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл.222А от ЗЗП във връзка с чл.113,ал.1 от ЗЗП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят В.Г.  и свид.Н.Й., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на  процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Съгласно разпоредбата на чл.113,ал.1 от ЗЗП когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба, а съгласно ал.2 на цитираната правна норма привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя, което е безплатно за потребителя съгласно ал.4 на същата норма. От друга страна, съдържанието на задължението по чл.113,ал.1 от ЗЗП е посочено  в разпоредбата на чл.104,ал.4 от ЗЗП - привеждането в съответствие с договора за продажба става чрез поправка или ремонт на потребителската стока, когато има несъответствие между тях.

Безспорно установено по делото е, че в стопанисвания от дружеството -жалбоподател „Теленор България“ ЕАД   гр. София        , обект - магазин, находящ се в гр. Шумен, бул. Велики Преслав  № 6 се предлагат за продажба  мобилни телефони . От материалите по делото се установява по безспорен начин, че закупения от потребителя Александров мобилен телефон „Huawei Р20“ е дефектирал , поради което и същия  е предявил  рекламация на 17.02.2020г., като  в протокола за приемане на устройството №*********, с който е приет за  ремонт посочения по горе мобилен телефон като описание на повредата, било посочено, от време на време „Power“ бутона задържа, петно на дисплея до„Power“  бутона , а като състояние на телефона, било записано „следи от драскотини в областта на зарядното “ , а вече на 21.02.2020г.,на потребителят е отказан гаранционен ремонт  с мотива- , че  корпуса е деформиран, вследствие на силен натиск, удар или усукване“,  обстоятелство което незнайно защо не е било отбелязано в горепосочения протокол за приемане на устройството.

          Съобразявайки се с изложеното, съдът намира, че„Теленор България“ ЕАД      гр. София         , в качеството си на търговец, действително е осъществил състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.113,ал.1 от ЗЗП, а именно: не е изпълнил административното си задължение да преведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба.

Освен това, настоящия съдебен състав намира, че в процесния случай не може да бъде приложена  разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената разпоредба,  доколкото  Закона за защита на потребителите регулира отношенията между търговец и потребител и неговата цел основно е да гарантира правата на потребителите. Процесното нарушение не покрива един от най-важните критерии при определяне на нарушението като маловажно, а именно липсата или незначителност на вредните последици.

В същото време  обаче, съдът намира, че административно наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер идентичен с  максималния, предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена имуществена санкция в  близък до предвидения в разпоредбата на чл.222а от ЗЗП среден размер , а именно „имуществена санкция” в размер на 1500 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № В-0050590 от 19.05.2020г  на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр.Варна към главна дирекция „Контрол на пазара“  при КЗП, с което на „Теленор България“ ЕАД  гр. София  е наложена имуществена санкция в размер на 3000/три хиляди/ лева , като намалява размера на наложената „имуществена санкция” на 1500  /хиляда и петстотин/ лева. 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: