Р Е Ш
Е Н И Е
№ 269
гр.Плевен, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, втори състав, в открито съдебно заседание на десети
март две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Николай Господинов
при
секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело № 16
по описа на Административен съд-Плевен за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от М.П.Г. с ЕГН ********** ***, против Решение №2153-14-68/18.12.2019 год.,
постановено от „За Директор“ на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба с
вх.№1012-14-98/19.11.2019 год. на Г. и е
потвърдено Разпореждане №37/22.10.2019 год. на ръководител ПО.
С жалбата се претендира за отмяна на решението. Сочи
се, че при изчисление на пенсията й в действителен размер не е взето предвид
прехвърлянето на средства от УПФ във фонд „Пенсии“ на НОИ, вследствие на което
й и е определен по-малък индивидуален коефициент и това е довело до изчисляване
на по-нисък размер на личната й пенсия за инвалидност. Претендира да се
определи действително полагащата й се
пенсия.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и моли съда да постанови решение, по силата на който да й се
преизчисли размера на пенсията, като се изчисли добавка от допълнителния фонд.
Ответникът по жалбата-Директорът на ТП на НОИ-Плевен в
съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Т., която моли съда да остави
без уважение жалбата и да потвърди решението на директора на ТП на НОИ – Плевен
като правилно и законосъобразно. Счита, че административният орган правилно е
приложил нормативната уредба. Изцяло поддържа мотивите, излоЖ.в решението. Счита, че за да бъде
изчислена пенсията на лицето в действителен размер без намален индивидуален
коефициент, то прехвърлянето на средствата от Универсалния пенсионен фонд на
фонд „Пенсии“ на доброволното обществено осигуряване следва да е станало преди
да бъде издадено разпореждане, с което е отпусната пенсия на лицето. В
конкретния случай средствата от Универсалния пенсионен фонд са прехвърлени във
фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване на 18.10.2019 г., а
разпореждането, с което е отпусната пенсия на лицето е постановено от
13.09.2019 г. Т.е. средствата са прехвърлени след като има постановено
разпореждане, с което е отпусната пенсия. В тази връзка счита, че решението на
директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него разпореждане за правилно
и законосъобразно и моли съда да ги потвърди.
Административен съд-Плевен, втори състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с
правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
М.Г. е подала приложеното на л.4-5 от делото заявление вх. №2112-14-711/9.09.2019 г., с
което е поискала отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване (ИОЗ). В заявлението е посочено да се ползват данните от Регистър на
осигурените лица (РОЛ). Приложено е и ЕР на ТЕЛК №2027 от заседание №140 от
30.07.2019 г., с което на лицето са определени 71% т.н.р със срок на
инвалидността 2 години - до 1.07.2021 г.
Въз основа на подаденото заявление е извършена
проверка, установено е , че съгласно чл. 72 от КСО пенсия за инвалидност се
определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и
степен на увреждане, каквато по отношение на Г. е налице. Установено е, че
съгласно чл. 74, ал. 1 от КСО осигурените придобиват право на пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и
имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането до 30-годишна
възраст - 3 години. Към датата на подаване на заявлението, с което е поискано
отпускане на лична пенсия за ИОЗ е установено, че Г. има навършена възраст 28 г. и 02 мес., и
зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране - 08 г. 04 м. 25 дни.
Лицето отговаря на изискуемите предпоставки на разпоредбите на чл. 72 - 74 от КСО, поради което с Разпореждане №17/13.09.2019 г. на ръководител ПО пенсия за
ИОЗ е отпусната, считано от 30.07.2019 г. (датата на инвалидизиране) и същата е
определена за изплащане в минимален размер - 230.40 лв. до определянето на
действителен такъв по реда на КСО.
С последващо разпореждане №37/22.10.2019 г. на ръководител
ПО е изменена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ) от
30.07.2019 г. и е определена в размер на
413.28 лв.
Срещу постановеното разпореждане е подадена жалба вх. №1012-14-98 от 19.11.2019 г., в
която Г. сочи, че при определянето на
пенсията й в действителен размер не е взето предвид прехвърлянето на средства
от УПФ във фонд „Пенсии“ на НОИ, поради което е определен по-малък индивидуален
коефициент, а оттам и по-малък размер на личната пенсия за инвалидност. Иска да
бъде постановено решение, с което да се определи действително полагащата й се
пенсия.
По жалбата е постановено оспореното в настоящото
производство Решение №2153-14-68/18.12.2019 год., постановено от „За Директор“
на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх.№1012-14-98/19.11.2019
год. на Г. и е потвърдено Разпореждане
№37/22.10.2019 год. на ръководител ПО. В решението са излоЖ.следните мотиви:
Изчисляването на индивидуалния коефициент на пенсията на Г. е извършено при
спазване текста на разпоредбата на чл. 70 от КСО. Съгласно ал. 8 на
разпоредбата за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г.,
индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за
периодите след 31 декември 1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за
период, не по-малък от 36 месеца. А съгласно ал. 9 на същата разпоредба
индивидуалният коефициент по ал. 8, се изчислява, като сборът на месечните
съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и средния
осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от
съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителният
доход на лицето за съответния месец, и броя на работните дни през месеца - за
всички месеци, участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент.
Отработените часове от лицето се изчисляват пропорционално на
законоустановеното работно време. Съгласно чл. 70, ал. 10, т. 2 от КСО
осигурителният доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент на лице,
родено след 31 декември 1959 г., се намалява, както следва: при изчисляването
на индивидуалния коефициент по ал. 8, осигурителният доход за всеки месец, през
който лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд, се намалява с дохода,
определен въз основа на съотношението за съответния месец между размера на
осигурителната вноска за универсалния пенсионен фонд и размера на вноската за
фонд "Пенсии" за трета категория труд, за лицата, родени преди 1
януари 1960 г. При спазване на цитираните по-горе разпоредби органът е определил
индивидуален коефициент на лицето - 1.0793, при зачетен общ осигурителен доход
за периода 22.10.2010 г-29.07.2019 г.- 114256.13 лв. При изчисляването на
индивидуалния коефициент, осигурителният доход за всеки месец, през който
лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд е намален съобразно реда на
чл. 70, ал. 10, т. 2 от КСО. Възражението на Г., че не е взето предвид
прехвърлянето на средствата от УПФ към фонд „Пенсии“ на НОИ е прието за
неоснователно, като е взето предвид, че на
18.10.2019 г. Г. е подала заявление в
НАП, с което е прехвърлила средствата си от универсалния пенсионен фонд към
фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. Съгласно разпоредбата на
чл. 46, ал. 1 от КСО осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да
изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд
"Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69",
с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за
универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта им по чл.
68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Органът
се е позовал на разпоредбата на чл.70, ал.11 от КСО, съгласно който осигурителният
доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент на лице, родено след 31
декември 1959 г., не се намалява, когато към датата на постановяване на
разпореждането за отпускане на пенсията лицето е с променено осигуряване по чл.
46. Органът е взел предвид, че лицето е
променило осигуряването си от УПФ във фонд „Пенсии“ на ДОО, за което е подало
заявление в НАП. Установил е, че в случая пенсията на Г. е отпусната с
разпореждане №17/13.09.2019 г. на ръководител ПО, а лицето е подало заявление в
НАП за прехвърляне на средствата от УПФ към фонд „Пенсии“ на ДОО на 18.10.2019
г. т.е. след постановяване на разпореждането за отпускане на пенсия на лицето. Направил
е извод, че с оглед на тези факти личната
пенсия за ИОЗ правилно е изчислена с намален осигурителен доход/съответно
индивидуален коефициент и няма основание за преразглеждане и изменение на разпореждането.
Решението е връчено на адресата си на 28.12.2019 год.,
а жалбата против същото е подадена на 30.12.2019 год. и е заведена с
вх.№1012-14-98
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Решението е връчено на адресата си на 23.12.2019 год.,
а жалбата против същото е подадена на 30.12.2019 год. и е заведена с
вх.№1012-14-98#3. Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО,
срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от
момента на получаване му. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е
подадена в законоустановения срок за обжалване, от активно легитимирано лице,
при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване
административен акт, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради
което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред
ръководителя на съответното ТП на НОИ се
подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или
изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3
от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по
жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. В този
смисъл, оспореното решение е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен, който
е компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. В случая решението е подписано от „За Директор“ на ТП на НОИ-Плевен-П.Д.,
съгласно Заповед №1016-40-691/10.06.2016 год. С последната заповед, приложена
на л.26 от делото, е определен П.Д.да изпълнява правомощията на Директор на ТП
на НОИ-Плевен в случай на отсъствие на титуляра поради разрешен отпуск или
друга необходимост. Представена е и Заповед
№33175/10.12.2019 год.за разрешен платен отпуск на дата 18.12.2019
год.-това е датата на постановяване на оспореното решение, на титуляра на
длъжността Директор на ТП на НОИ-Плевен. Следователно, оспореното решение е
издадено при условията на заместване на титуляра от друго лице, надлежно
оправомощено затова при доказано отсъствие на титуляра на датата на
постановяване на решението.
Оспореното Решение е писмено, издадено
в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО, в
предписаната от закона форма, съдържа изискуемите от закона реквизити, в това
число фактически и правни основания за издаването си. Решението е постановено
при спазване на административнопроизводствените правила.
По делото няма спор относно фактите. Безспорно е между
страните, че в случая пенсията на Г. е
отпусната с разпореждане №17/13.09.2019 г. на ръководител ПО, а лицето е
подало заявление в НАП за прехвърляне на средствата от УПФ към фонд „Пенсии“ на
ДОО на 18.10.2019 г. т.е. след постановяване на разпореждането за
отпускане на пенсия на лицето. Спорен е въпросът при определяне на индивидуалния коефициент и размера на
пенсията следва ли да се вземе предвид прехвърлянето на средствата от УПФ към фонд
„Пенсии“ на НОИ. За да отговори на този въпрос, съдът взе предвид, че
индивидуалният коефициент на Г. е изчислен при спазване на методологията, разписана в чл. 70 от КСО.
Съгласно ал. 8 на разпоредбата за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31
декември 2018 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход
на лицето за периодите след 31 декември 1999 г. до датата на отпускане на
пенсията, но за период, не по-малък от 36 месеца. А съгласно ал. 9 на същата
разпоредба индивидуалният коефициент по ал. 8, се изчислява, като сборът на
месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и средния
осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от
съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителният
доход на лицето за съответния месец, и броя на работните дни през месеца - за
всички месеци, участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент.
Отработените часове от лицето се изчисляват пропорционално на
законоустановеното работно време. Съгласно чл. 70, ал. 10, т. 2 от КСО
осигурителният доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент на лице,
родено след 31 декември 1959 г., се намалява, както следва: при изчисляването
на индивидуалния коефициент по ал. 8, осигурителният доход за всеки месец, през
който лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд, се намалява с дохода,
определен въз основа на съотношението за съответния месец между размера на
осигурителната вноска за универсалния пенсионен фонд и размера на вноската за
фонд "Пенсии" за трета категория труд, за лицата, родени преди 1
януари 1960 г.
При спазване на тази разписана методология, органът е
определил индивидуален коефициент на лицето - 1.0793, при зачетен общ
осигурителен доход за периода 22.10.2010 г-29.07.2019 г.- 114256.13 лв. При
изчисляването на индивидуалния коефициент, осигурителният доход за всеки месец,
през който лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд е намален
съобразно реда на чл. 70, ал. 10, т. 2 от КСО.
В случая по
делото не се доказва да са налице изключенията,
предвидени в чл. 70, ал. 11 от КСО, което изключение жалбоподателката
претендира по същество да бъде приложено. Съгласно този текст, осигурителният
доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент на лице, родено след 31
декември 1959 г.(а жалбоподателката е родена през
1991 год.), не се намалява, когато към
датата на постановяване на разпореждането за отпускане на пенсията лицето е с
променено осигуряване по чл. 4б.
В случая Г. е подала заявление в НАП, с
което е прехвърлила средствата си от универсалния пенсионен фонд към фонд „Пенсии“
на държавното обществено осигуряване на 18.10.2019 г., а пенсията на Г. е отпусната с разпореждане
№17/13.09.2019 г. на ръководител ПО,
т.е. прехвърлянето на средствата
от УПФ към ФП е станало след датата на отпускане на пенсията на лицето,
пора ди което към датата на отпускане на пенсията, Г. не е била с променено
осигуряване. Ето защо личната пенсия за
ИОЗ правилно е изчислена с намален осигурителен доход/съответно индивидуален
коефициент и няма основание за приложение на изключението на чл.70, ал.11 от КСО.
Предвид изложеното оспореното решение и потвърденото с
него разпореждане се явяват правилни и законосъобразни и жалбата против същите
следва да бъде отхвърлена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, втори състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.Г. с ЕГН ********** ***, против Решение №2153-14-68/18.12.2019 год.,
постановено от „За Директор“ на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба с
вх.№1012-14-98/19.11.2019 год. на Г. и е
потвърдено Разпореждане №37/22.10.2019 год. на ръководител ПО.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: