П Р И С Ъ Д А
№ 17
гр. Сливен, 4 октомври 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Военен
съд - Сливен на четвърти октомври две
хиляди и седемнадесета година, в
публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:полк.ВОЛЯ П. КЪНЕВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.к-н К. Ц. Г.
2.к-н С. П. Т.
при
участието на секретар С.Ганева и в
присъствието на военен прокурор полк.Кулев,
като разгледа докладваното от военния съдия НОХД № 92 по описа за 2017 година и на основание чл. 301 от НПК,
съдът
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия
Бивш матрос М.И.В. от военно формирование 54 940 - Варна – роден на *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, с висше образование, разведен, осъждан, ЕГН:**********
ЗА ВИНОВЕН
в това, че:
1.На
26.03.2016 година в град Варна пред служители на „Провидент Файненшъл България“
ООД съзнателно се ползвал от преправен официален документ – български документ
за самоличност лична карта № ********* на името на Д.Ц.Д., в която снимката
била на М.И.В., като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност и деянието е извършено с цел имотна облага – получаване
на потребителски кредит, поради което и на основание чл.316, пр.2 вр. чл.308,
ал.3, т.2 вр. ал.2 пр.3 вр. ал.1 и чл.54 от НК го ОСЪЖДА на три години „Лишаване от свобода“.
2.По
същото време и на същото място, за да получи потребителски кредит представил
пред служители на „Провидент Файненшъл България“ ООД неверни сведения към
формуляр за кандидатстване за кредит от 26.03.2016 година и договор за кредит №
********* представляващи удостоверения за настоящ адрес с изх. № 123252/07.11.2013
година, фиш за възнаграждение на името на Д.Ц.Д. за месец февруари 2016 година
и договор за военна служба № 802 - 134/24.06.2010 година на името на Д.Ц.Д.,
поради което и на основание чл.248а, ал.1 и чл.54 от НК го ОСЪЖДА на една година „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на
1500,00 лева.
На
основание чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ общо наказание на подсъдимия в размер на
по-тежкото, а именно три години „Лишаване от свобода“, като на основание чл.23,
ал.3 от НК ПРИСЪДЕДИНЯВА към него
изцяло и наложеното наказание „Глоба“ в размер на 1500,00 лева.
На
основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА
изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок
от пет години.
На основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ общо наказание по настоящата
присъда и по Присъда № 13/27.06.2017 година по НОХД №58/2017 година на
Сливенски военен съд в размер на по-тежкото, а именно три години „Лишаване от
свобода“, към което присъединява изцяло и наказанието „Глоба“ в размер на
1500,00 лева.
На
основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА
изтърпяването на така определеното общо наказание „Лишаване от свобода“ с
изпитателен срок от пет години.
ОСЪЖДА подсъдимия да заплати
направените по делото разноски в общ размер на 191,10 лева, от които 84,06 лева
по сметката на РС „Военна полиция“ град Варна и 107,04 лева в полза на бюджета
на съдебната власт по сметката на Сливенски военен съд.
Присъдата
подлежи на протестиране и обжалване пред Военно-апелативен съд на РБ в
петнадесетдневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
полк.
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:
1.
2.
МОТИВИ:След съвкупна преценка на
събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото,
съдът установи следното:
Бившия
матрос М.И.В. *** е завършил висше образование. На кадрова военна служба
постъпил през 1998 година, като няколко пъти е бил освобождаван и отново
приеман на служба. Последната заемана от него длъжност е била охранител, на
която е бил назначен през 2013 година. Освободен със заповед от 14.06.2016
година на командира на формированието. Изпълнявал поставените му задачи и не е
допускал дисциплинарни нарушения. С присъда № 21/06.12.2016 година по НОХД №
107/2016 година по описа на Военен съд - Сливен в сила от 22.12.2016 година е
признат за виновен по чл.316 вр. чл.309, ал.1 НК, като на основание чл.78а НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева. С присъда № 13/27.06.2017 година по НОХД № 58/2017
година по описа на Военен съд – Сливен, в сила от 13.07.2017 година е бил
признат за виновен по чл.212, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК и осъден на две години и
шест месеца „Лишаване от свобода“, условно с изпитателен срок от четири години,
за деяния извършени през периода от 12 до 19.01.2016 година.
В
началото на 2016 година подсъдимият В. имал намерение да кандидатства за отпускане
на кредит в кредитна организация „Провидент Файненшъл България“ ООД. Тъй като
предполагал, че ако посочи личните си данни няма да бъде одобрен за отпускане
на кредит, поради обстоятелството, че вече имал отпуснат такъв от друга
финансова организация, решил да ползва личните данни на свой колега - свидетеля
Д.Ц.Д..
По време на периодични медицински изследвания, военнослужещите попълвали
формуляри по образец, в които вписвали личните си данни. Възползвайки се от
това В. получил информация за трите имена, ЕГН, адрес, номер на лична карта и
други лични данни за свидетеля Д.. След това, той влязъл в интернет страницата
на „Провидент Файненшъл България“ ООД, където имало записан телефон за връзка. В.
се обадил на посочения телефон и заявил желанието си да получи кредит, като
посочил личния си телефонен номер и адрес *** 13, но се представил с имената на
Д.Ц.Д.. Заявката му била приета и разпределена за обработка на служителя във
фирмата А.Ж.М.. Последната се свързала по телефона с подсъдимия и съгласно
установената практика в „Провидент Файненшъл България“ ООД, уговорила среща с
кредитоискателя на посочения от него адрес *** 13.
При срещата М. казала на В., че следва да представи копие от личната си карта, удостоверение
за настоящ адрес, документ за доход и договор за работа. Подсъдимият уверил М.,
че ще подготви документите и ще ги представи, след което се обадил на своя
познат Стоян И.. В. знаел, че срещу възнаграждение И. може да му изготви и
предостави подправени лична карта и документи, каквито се изисквали за
отпускане на кредит и поискал да му изготви документи на името на свидетеля Д.,
като му предоставил необходимите лични данни. И. се съгласил да изготви
документите срещу сумата от 300,00 лева и да го изпрати в плик, който ще бъде
пуснат в пощенската кутия на подсъдимия. Около два часа след разговора В.
намерил в пощенската си кутия плик, в който се намирали лична карта № *********
на името на Д.Ц.Д., в която снимката била на В., удостоверение за настоящ адрес
с изх. № 123252/07.11.2013 година, фиш за възнаграждение за месец февруари 2016
година на името на Д.Ц.Д. и договор за военна служба № 802 - 134/24.06.2010
година също на името на Д.Ц.Д.. Всички документи били с преправено съдържание,
като според заключението на извършената видео-техническа, почеркова и
техническо изследване на документи експертиза най-вероятно, чрез използване на
компютърни приложения и обработващи програми, като софтуерен редактор за
растерни изображения в оригинални документи са били замествани първоначалните
данни, като от други документи са копирани различни части и поставяни в оригиналния
документ или са променяни текстове в него, докато е била получена желаната
форма на всеки един от тях. След като се снабдил с необходимите му документи В.
се свързал по телефона с М., за да се срещнат отново и да подпишат договора. М.
била новоназначен служител и нямала право самостоятелно да подписва договори,
поради което се обадила на майка си – свидетелката Ю.Д.И., която също била
служител на „Провидент Файненшъл България“ ООД. М., свидетелката И. и
подсъдимият В. отново се срещнали на адреса, посочен от подсъдимия и в
присъствието на двете служителки на кредитната организация направил заверка на
копието от личната карта и на копията от представените документи. Били
изготвени формуляр за кандидатстване за кредит от 26.03.2016 година
и договор за кредит № ********* от същата дата, в които били вписани имената Д.Ц.Д.,
но подпис положил подсъдимият В., представяйки се за Д.. Към договора били
приложени и удостоверение за настоящ адрес с изх. № 123252/07.11.2013 година,
фиш за възнаграждение за месец февруари 2016 година на името на Д.Ц.Д. и
договор за военна служба № 802 - 134/24.06.2010 година също на името на Д.Ц.Д..
В тях се съдържали неверни данни, касаещи кредитополучателя. Въз основа на тези
преправени документи и съдържащите се в тях неверни сведения на В. бил отпуснат
кредит в размер на 600.00 лева, който той следвало да обслужва, чрез месечни
вноски. Първите вноски подсъдимият направил в срок, но в последствие
изплащането им се забавило, което наложило М. да търси връзка с него по
телефона. След, като подсъдимият спрял да отговаря на повикванията и получена
информация от неустановено лице, че реалният кредитополучател не е Д., а В.,
била извършена вътрешна проверка в „Провидент Файненшъл България“ ООД. След
запознаване с архива на отпуснатите кредити, служителите установили, че
снимката в копието от лична карта на името на Д., е на техен предишен клиент, а
именно В.. М. се свързала по телефона с брата на подсъдимия – свидетеля Б.В. и
му казала, че кредитът получен от брат му е изискуем с лихвите и следва да бъде
изплатен. Подсъдимият В. също се свързал с брат си и поискал да му помогне, за
да върне кредита. До края на месец май 2016 година свидетелят В. изплатил
цялата сума в полза на „Провидент Файненшъл България“ ООД.
Описаната
фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от
обясненията на подсъдимия, депозирани в съдебно заседание, от показанията на
разпитаните свидетели, от писменото заключение по назначената експертиза, което
заключение съдът приема изцяло, тъй като е мотивирано, онагледено и не буди
съмнение, относно изложените в него аргументи и изводи, от приложените към
делото документи.
За да
получи имотна облага –
потребителски кредит, на 26.03.2016 година в град Варна пред служителите на
„Провидент Файненшъл България“ ООД Ю.Д.И. и А.Ж.М., подсъдимият В.
съзнателно се ползвал от преправен официален документ, а именно български
документ за самоличност - лична карта № *********, в който било вписано името
на Д.Ц.Д., но снимката била на М.И.В.. Преправянето на документа било извършено
от друго лице и за това не може да се търси наказателна отговорност от
подсъдимия. По този начин В. е осъществил престъпния състав на чл.316, пр.2 вр.
чл.308, ал.3, т.2 вр. ал.2 пр.3 вр. ал.1 от НК.
По
същото време и на същото място, с цел да получи потребителски кредит от „Провидент
Файненшъл България“ ООД, подсъдимият В. представил пред служителите на кредитната
организация Ю.Д.И. и А.Ж.М. неверни сведения, съдържащи се в удостоверение за
настоящ адрес с изх. № 123252/07.11.2013 година, фиш за възнаграждение за месец
февруари 2016 година и договор за военна служба № 802 - 134/24.06.2010 година и
двете на името на Д.Ц.Д.. По този начин е осъществил и престъпния състав на чл.248а,
ал.1 от НК.
Причини,
условия и мотиви за извършеното престъпление са слабите морално-волеви задръжки
на подсъдимия, принизеното чувство за отговорност към собствените действия,
липса на колегиалност и незачитане правото на неприкосновеност на личните данни,
стремежът му към престъпно облагодетелстване.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид, като смекчаващи вината
обстоятелства направените в съдебно заседание признания, добрите
характеристични данни, относително ниския размер на получената сума и
възстановяването й, а като отегчаващи – обремененото съдебно минало,
обстоятелството, че за трети път е ангажирана наказателната му отговорност във
връзка с измамни действия, говорещо за проявена престъпна упоритост.
Съобразявайки всичко това съдът определи наказание в рамките на предвидените в чл.308,
ал.3, т.2 вр. ал.2 пр.3 вр. ал.1 и чл.248а, ал.1 от НК наказания при превес на
смекчаващите вината обстоятелства и при условията на чл.54 от НК. По първото
обвинение, съдът наложи наказание в размер на три години „Лишаване от свобода“,
а по второто в размер на една година „Лишаване от свобода“, както и кумулативно
предвидената санкция „Глоба“ в размер на 1500,00 лева. Съдът не констатира
наличието на многобройни или изключителни по своя характер смекчаващи
обстоятелства, които да предпоставят приложението на чл.55 НК.
По
правилата на съвкупността и съобразно разпоредбите на чл.23, ал.1 от НК, съдът
определи едно общо наказание на подсъдимия В. в размер на по-тежкото, а именно
три години „Лишаване от свобода“. Съобразявайки користния характер на деянието
и целта за имуществено облагодетелстване, съдът прецени, че на основание чл.23,
ал.3 от НК следва да присъедини към наказанието „Лишаване от свобода“ и наложеното
наказание „Глоба“ в пълния му размер от 1500.00 лева.
Деянията
предмет на настоящата присъда и присъда № 13/27.06.2017 година по НОХД №58/2017
година на Сливенски военен съд са извършени преди влизане, на която и да било
от двете присъди в сила. С оглед на това са налице предпоставките на чл.25,
ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК и съдът определи общо наказание по двете присъди в
размер на по-тежкото от тях, а именно това по настоящата присъда в размер на три
години „Лишаване от свобода“, като по посочените по-горе причини присъедини към
него изцяло и наказанието глоба в размер на 1500.00 лева.
Съдът
направи заключение, че определеният размер на наказанието „Лишаване от свобода“
е достатъчен за постигане целите на специалната и генерална превенции и не го
увеличи, съобразно визираното в чл.24 НК.
Преценявайки
видът и размера на наложеното наказание, както за деянията, предмет на
обвиненията по настоящото дело, така и по общо определеното наказание по чл.25 НК, а също и съдебното минало на подсъдимия, съдът сложи за обсъждане и въпроса
за приложението на чл.66, ал.1 от НК. Наложеното наказание „Лишаване от
свобода“ е в размер на три години, а деянията на В., за които е признат за
виновен по настоящата присъда и по присъда № 13/27.06.2017 година по НОХД
№58/2017 година на Сливенски военен съд са извършени при условията на реална съвкупност.
Имайки предвид направените самопризнания, критичното отношение към извършеното
и възстановяване на сумата, макар и със съдействието на брат му, съдът направи
извод, че е налице започнал превъзпитателен ефект. Изтърпяване на наказанието в
местата за лишаване от свобода според съда би изиграло негативен ефект върху
подсъдимия и по тази причина отложи изтърпяването му, както за деянията предмет
на настоящото дело, така и по общо определеното наказание „Лишаване от свобода“
с максималния изпитателен срок от пет години.
Предвид
осъдителната присъда, В. следва да заплати направените по делото разноски,
които са във връзка с обвиненията му. Общия размер на тези разноски е 191.10
лева, от които 84.06 лева са направени от РС „Военна полиция“ – Варна на
досъдебното производство и съдът присъди подсъдимият да ги заплати по сметката
на РС „Военна полиция“ град Варна. В съдебно заседание бяха направени и
заплатени от бюджета на съда общо 107.04 лева, който размер съдът присъди В. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Сливенски военен
съд.
Воден
от гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
Мотивите се написаха на 05.10.2017 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:полк.