Р Е Ш
Е Н И Е
1462/18.7.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 10.07.2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря *,
като разгледа докладваното от районния
съдия АНД № 2367 по
описа за 2019 г., за което съобрази, че производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила
е жалба от „П* ООД, ЕИК *********, против наказателно постановление № 03-009769/
06.06.2018 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на същия е наложено наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 1800 /хиляда и осемстотин лева/ лв., на основание чл. 416 ал. 5 във връзка с чл. 414 ал. 1 от КТ, за нарушение на чл.
153 ал. 2 от КТ.
В жалбата се сочат
пороци при съставяне на АУАН и НП, като се твърди, че същото е издадено в
нарушение на материалния закон. Излага доводи за липса
на нарушение от обективна страна и се иска отмяна на НП. Сочи се, че има допусната техническа грешка в отчетната форма.
Оспорва обстоятелството, че служителката * е работила в седем последователни дни.
Твърди, че същата не е работила на 02.04.2018 г., а
друго лице, което е било обяснено по време на проверката. В
съдебно заседание моли наказателното постановление да бъде отменено,
алтернативно да се измени като извършеното административно нарушение да бъде
счетено за маловажен случай, съгласно чл. 28 ЗАНН или наложената
„Имуществената санкция“ в размер на 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ да бъде намалена до минимума, посочен в
чл. 415 ал. 1 КТ.
Въззиваемата страна – Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна,
счита жалбата за неоснователна, а НП за законосъобразно, поради което моли да
бъде потвърдено.
Варненският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактичска
страна следното: При извършена проверка на работещите в обект: сладкарница –
пекарна „П*, находящ се в гр. В*, бул. „К* 1“ № 162, стопанисван от
„П* ООД контролните органи установили, че въззивното дружество, явяващ се
работодател, при сумирано изчисляване на работното време и работа по график не
е осигурил непрекъсната седмична почивка не по – малко от 36 часа на лицето * с ЕГН **********,
на длъжност „помощник сладкар“ за периода от 27.03.2018 г. до 02.04.2018 г.
включително, видно от график за работа и присъствена форма за месец март и
месец април 2018 г. на работещите в обекта. Нарушението
според наказващият орган е извършено на 02.04.2018 г. в сладкарница – пекарна
„П*, находяща се в гр.
Варна, бул. „Княз Борис 1“ №
62.
Актът,
установяващ нарушението е прядевен и връчен на надлежно упълномощен
представител на дружеството.
По делото
е разпитан св. Д. – актосъставител, които показания съдът кредитира
като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност. От същите се установява начина на
констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по
съставяне на акта. Заявява, че към момента на
проверката, при представянето от страна на въззивното дружество на графика и
присъствената форма за месец март и месец април 2018 г. пред проверяващия орган
е нямало възражения.
Въз основа на така
изложените фактически обстоятелства, съдът направи
следните правни изводи: Жалбата като подадена в срок, от лице имащо право на
това и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, е допустима. Съгласно
дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна проверка на
обжалваното НП, досежно неговата законосъобразност.
Съдът намира, че наказателното постановление е издадено при
спазване изискванията на чл.57 ал.1
от ЗАНН и същото не страда от пороци, касаещи неговата валидност и редовност.
Описаното нарушение съдържа обстоятелствата на същото в
достатъчна степен, щото на жалбоподателя е станало ясно в какво точно е обвинен - съдържа време, място, начин на
извършване и обстоятелствата на извършването му. АУАН
също отговаря на формалните изисквания на чл.42 от ЗАНН откъм съдържание.
И двата акта са съставени от компетентни лица, в кръга на
предоставените им правомощия, при спазване на съответните ред и срокове.
Жалбоподателят
е санкциониран за нарушение на чл.153 ал.2
от КТ, която разпоредба предвижда при
сумирано изчисляване на
работното време непрекъснатата седмична почивка да е не по-малко от 36 часа.
Съгласно нормата на чл.142 ал.2 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време -
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече
от 6 месеца, а ал.4 предвижда максималната продължителност на работна смяна при
сумирано изчисляване на работното време да бъде до 12 часа, като
продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за
работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им
работно време. Нормата на чл.9а от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските изисква едновременно
с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142 ал. 2 КТ, работодателят да утвърди поименни графици за
работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се
съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Сумираното изчисляване на работното време следва да бъде регламентирано в правилника за вътрешния
трудов ред, като спазването на тези разпоредби би следвало да е видно от
изготвен график, в който предварително да е указана продължителността на
работното време за съответния период.
В конкретният случай от доказателствата по делото е видно, че работодателят е въвел този начин на отчитане на работното време, а именно месечно отчитане на работното време. От приложените по делото график за работа и присъствена форма за месец март и април 2018 г. е видно по какъв начин е отчетено работното време в обекта. От същите се установява, че*е работила непрекъснато от 27.03.2018 г. до 02.04.2018 г., включително без почивен ден. Посочено е от въззивника, че е въведено сумарно изчисляване на работното време. От друга страна КТ въвежда именно петдневната работна седмица, при която работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, като му се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. Изключение се допуска при сумирано изчисляване на работното време, като непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. Сумираното изчисляване на работното време не е работно време по смисъла на чл. 136
от КТ, а начин на неговото изчисляване. Нещо повече и при сумирано изчисляване на работното време трудовите договори се сключват за петдневна работна седмица. Седмичната почивка обхваща времето от края на последния работен ден на предходната работна седмица до началото на първия работен ден на следващата работна седмица. Седмичната почивка не се включва в работното време. Седмичните почивки и работните дни се определят в графиците за работа при сумирано изчисляване на работното време, както и в правилник за вътрешния ред в предприятието. В зависимост от начина на изчисляване на работното време седмичните почивки биват: седмична почивка при подневно изчисляване на работно време и седмична почивка при сумирано изчисляване на работно време. Работната седмица е 5-дневна, като минималната задължителна непрекъсната седмична почивка при сумирано изчисляване на работно време е по-кратка от тази при подневното отчитане на работното време, но не по-малка от 36 часа. На практика в този размер се включва освен седмичната и минималната междудневна почивка /24+12/. По изключение се допуска седмичната почивка да бъде под 36 часа, но не по-малко от 24 часа. Законодателят допуска тази най-къса минимална седмична почивка само в случаите, когато действителната и техническата организация на работа налага това, но при спазване на броя работни дни. Съдът счита, че правилно
наказващия орган е извършил преценка, че Изет, работила 7
последователни дни, и не е осигурена седмична почивка не по-малко
от 36 часа. Максималната продължителност на работната смяна при сумираното
изчисляване на работното време може да е до 12 часа, продължителността на
работната седмица не може да надвишава 56 часа, също така според чл. 153, ал.2 от КТ непрекъсната седмична почивка не може да е по-малко
от 36 часа. Видно от отчетните форми тя е работила 7 последователни дни без почивка. В случая важно
за съставомерността на нарушението е обстоятелството, че не е спазена
седмичната почивка, която обхваща времето от края на последния работен ден на
предходната седмица до началото на първия работен ден на
следващата седмица, като тази почивка не се включва в работното време. Законът определя календарните дни, през които следва да се ползва
седмичната почивка и те трябва да са последователни. Допустимо
е разместване на почивните дни и тяхното намаляване, но в изрично предвидени от
КТ случаи. Случаите на намалена продължителност на седмичната почивка до
24 часа са: при сумирано изчисляване на работното време при
производства с непрекъсваем процес и при промяна на смените. По
делото не се доказва нито една от тези три хипотези, поради което работодателят
е следвало да осигури 36-часова седмична почивка. Седмичната почивка е 2
последователни дни, които са събота и неделя, а при
сумираното изчисляване почивката не може да е
по-малка от 36 часа, като седмицата остава да е 5-дневна. Видно от графика е, че Селвиназ Хасанова Изет е работила от 27.03.2018 г. до
02.04.2018 г. включително, което
съставлява нарушение на чл. 153, ал.2 от КТ. Нарушението
следва да е осъществено именно на 02.04.2018г.
Както по-горе бе посочено,
съгласно КТ в РБългария е установена 5-дневна работна седмица и изключението е
именно при сумираното изчисляване на работното време, при което е допустимо да
се работи на 6-ия ден от работната седмица, но така, че сумирайки часовете след
края на работното време на 6-я ден + тези на 7-я ден от работната седмица, да
се осигури на работника най-малко 36 часова седмична почивка.
Съдът намира, че не са
били налице спорни обстоятелства по фактите, които да са налагали провеждане на
допълнително разследване, тъй като доказателства относно обстоятелството колко
часа е работило лицето през сочения в НП период са се съдържали в представените
пред наказващият орган писмени доказателства- отчетни форми.
Въпросът, който се поставя пред настоящият състав не е спор
по фактите, а по правото, който правилно наказващият орган е квалифицирал като
нарушение на чл.153 ал.2 от КТ.
Приложените график
за работа и присъствена форма за м. 03. и 04.2018г.,
на
които се позова наказващият орган в настоящото производство, представляват частен писмен документ, съставен и утвърден от управителя, представен е от него на проверяващите
служители на Дирекция “Инспекция по труда” и удостоверява факти относно действително отработеното от работника време през периода 03-04.2018г. Тъй като отчетните
форми удостоверяват неизгодни факти за страната, която ги е съставила и представила по време на извършване на проверката, то същите се ползват с материална
доказателствена сила в административно-наказателното
производство, още повече, че тези доказателства са
представни от управителя на обекта, ведно с неговостановище, че отразяват реално отработеното
време от лицата заети в дружеството.
Съдът намира за неоснователно възражението
на жалбоподателя, че е допусната техническа грешка в присъствената
форма, предоставена на наказващия орган по време на проверката. В деня на проверката няма данни за възражения относно
предоставените графици, а точно обратното.
Предвид
горното съдът намира, че въззивното дружество е осъществил вмененото му
административно нарушение от обективна и субективна страна. Същият е бил санкциониран по чл.414ал.1
от КТ в качеството му на работодател.
Съгласно разпоредбата на чл.414ал.1 от КТ работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Също така съдът намира, че в случая не се констатират основания за приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и
обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.153, ал.2 от Кодекса
на труда, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
Процесното нарушение е такова на простото извършване и
законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като
конкретни обществено опасни последици не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушенията, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл.414, ал.1
от Кодекса на труда за нарушение на чл. 63, ал.
1 или 2 от Кодекса на труда на работодател - юридическо лице се
налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв..
В случая определената имуществена санкция е над минималния размер или в такъв от 1800 лв.
/хиляда и осемстотин лева/. Същият размер на наказанието е
незаконосъобразен като необоснован, доколкото в наказателното постановление не
се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното –
нито във връзка с обществената опасност на деянието, нито предвид личността на
дееца. Не се твърди поредност на нарушението, определени неблагоприятни
последици от деянието, разкриващи по-висока степен на обществена опасност от
типичната, не се коментира личността на дееца и др. Ето
защо съдът счете, че така определеното наказание следва да бъде коригирано
към определения от закона минимум, като намери същото в този му размер за
достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 03-009769/ 06.06.2018 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Варна, с което на „П*“ ООД е наложено
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1800 /хиляда и осемстотин лева/
лв., на основание чл. 416 ал. 5 във връзка с чл. 414 ал. 1 от КТ, за нарушение на чл. 153 ал. 2
от КТ, като намалява размера на ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ на 1500 лв.
/хиляда и петстотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: