№ 171
гр. Н., 07.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Г.
при участието на секретаря Ивелина Г. Василева
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Г. Административно
наказателно дело № 20252150200327 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Г. Й. И. с ЕГН **********, подадена чрез
пълномощника му – адв.М. Б. от АК-Б., със съдебен адрес: гр.Б., площад „Г. И.в“ № *,
офис *, тел: ********6 против Наказателно постановление № 22-0002316 от
20.05.2025г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ /ОО
„АА“/ – гр.Бургас, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвП/, на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в
размер на 2000 /две хиляди/ лева, за административно нарушение по чл.6, ал.1 от
ЗАвП. Моли се съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на административно-
производствените правила.
В съдебно заседание жалбоподателя И. не се явява и не изпраща
представител. Не сочи нови доказателства. Прави искане за събиране на нови такива.
За Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” – гр.Бургас, ОО
„АА” – гр.Бургас, в съдебно заседание представител не се явява. Представят писмени
и ангажират гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от
лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради
което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
1
доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 02.05.20256г., около 07.30 часа, на път I-9, срещу Кметството в с.Б.,
общ.Н., контролните органи от ОО „АА” – гр.Бургас спрели за проверка движещия си
в посока гр.О. л.а. „П****“ с рег.№ *******, от категория М1, собственост на „Т.Г.О.“
ЕООД. Автомобилът бил управляван от жалбоподателя Г. И., който извършвал
обществен нерегламентиран превоз /срещу заплащане/ на 4 бр. пътници, съгласно
Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № 581 от 15.09.2023г. по
маршрута с.Б. – гр.О. за специализиран превоз на пътници. При проверката било
констатирано, че водачът Г. И. извършва нерегламентиран обществен превоз на 4 бр.
пътници, без да има за управляваното от него МПС издадено Удостоверение за
обществен превоз на пътници или заверено копие от Лиценз на Общността за
извършване на обществен превоз на пътници или МПС да е включено към списък към
Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници,
установено след извършена справка в Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ /ИААА/. За така установеното нарушение, на водача И. бил съставен
акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който било
издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление. В
заключение, наказващият орган е приел, че за констатираното нарушение не са налице
основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. На место, водачът бил уведомен, че МПС
с рег.№ ******* се спира временно от движение чрез сваляне на предната
регистрационна табела и временно отнемане на СРМПС, част II с № *********.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Г., който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в
настоящото производство. В жалбата си същият излага многобройни възражения за
допуснати съществени процесуални нарушения на административно-производствените
правила при издаване на наказателното постановление, довели до нарушаване правото
му на защита. На първо място сочи, че нарушението е описано твърде общо, което
препятствало възможността му да разбере извършването на какво всъщност нарушение
му е вменено във вина. На следващо място заявява, че в наказателното постановление
липсва посочена разпоредба, визираща размера на наказанието за предвиденото
административно нарушение, с което било ограничено правото на защита на
жалбоподателя. Наред с това се сочи, че към административно-наказателната
преписка били приложени писмени документи, на които липсвало анализ в
обжалваното наказателно постановление. Акцентира се, че в акта за установяване на
административно нарушение за свидетел била посочена Д. Г. Д., по чийто сигнал била
извършена проверката, с което били нарушени изискванията при съставяне на АУАН.
Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като
2
провери изцяло и служебно съставения акт за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Не се установява
наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта, съответно
при издаване на атакуваното наказателно постановление.
Изложените в акта за установяване на административното нарушение
фактически констатации съответстват на тези в издаденото въз основа на него
наказателно постановление и се подкрепят от показанията на актосъставителя С. Г. А.
– старши инспектор в ОО „АА” - гр.Бургас, присъствала при установяване на
нарушението. Същият установява пред съда, че проверката е била извършена по повод
постъпило в ОО „АА“ писмо. При проверката било установено, че водачът Г. И.
извършва нелицензиран превоз на четирима ученици от с.Б. до гр.О. с л.а. П. Е.“,
категория М1, собственост на фирма „Т.Г.О.“ ЕООД. На место било установено, че
„Т.Г.О.“ ЕООД е сключило договор с О.Н. за превоз на учениците от селата до
училището в гр.О., но с автобус, а не с л.а., какъвто бил процесния. Актосъставителят
А. допълва, че ученици могат да бъдат превозвани с автобус, категория М2 или М3, а
не с л.а..
Показанията на актосъставителя А. се подкрепят изцяло от показанията на
свидетеля Д. Г. Д. – Директор на ОУ „С.С.К.М.“ – гр.О., допусната до разпит по
искане на жалбоподателя. Същата установява пред съда, че нарушенията при превоза
децата до училището в гр.О. били месеци наред. В края на месец февруари 2025г.,
свид.Д. получила жалба от родител на ученик от с.Б. за лошо отношение спрямо
детето от шофьора, извършващ превоза. Поради изискване учениците да пътуват
винаги с придружител, свид.Д. решила тя да пътува с тях, за да провери какво се
случва. По време на превоза на учениците, свид.Д. констатирала, че всички микробуси,
с които пътували децата нямали табела „Специализиран превоз“. Имало случаи, в
които пътували повече деца, отколкото били местата в микробуса. Транспортът
обслужвал и училището, и детската градина, като в никой от ползваните МПС нямало
обезопасителни системи – столчета за малките деца и колани, съответстващи на
възрастта на децата. Когато констатирала тези нарушения, свид.Д. се обърнала към
управителя на фирмата, извършваща превоза – „Т.Г.О.“ ЕООД, който обещал да отиде
на разговор в училището, но не го сторил. Тогава, свид.Д. написала писмо на
20.03.2025г. до фирмата с обратна разписка и до Кмета на О.Н. с въпрос, дали МПС,
които изпълняват обществената поръчка и техните водачи отговарят на изискванията,
3
но отново не получила отговор. С оглед на този резултат, свид.Д. изчакала повече от
месец и на 28.04.2025г. сезирала ОО „АА“, тъй като за нея най-важна била
безопасността на учениците. Към писмото до ОО „АА“, свид.Д. приложила Договора
за възлагане на обществена поръчка за услуга – специализиран превоз на деца и
ученици, който бил публичен, и в който било отразено, че средствата за обществения
превоз са за сметка на Държавата с дофинансиране от страна на О.Н..
На процесната дата, свид.Д. сочи, че в 07.10 часа тръгнали от гр.О. за с.Б..
Около 07.30 часа били в с.Б., общ.Н.. След като тръгнали с учениците към гр.О. били
спрени от брандиран автомобил на ОО“АА“, който проверил картите за пътуване на
учениците, които се издавали, независимо, че превозът им е безплатен, след което била
извършена проверка на МПС, с което били превозвани учениците. В края на
проверката свид.Д. сочи, че регистрационният номер на микробуса, с който пътували
бил свален. Същата заявява, че никога родителите на децата и учениците не са
заплащали транспорта, тъй като същият се заплаща с целеви държавни средства,
отпуснати съобразно справките за децата, които училището, респ.детската градина
изготвя и изпраща до О.Н..
По искане на жалбоподателят, по делото е постъпило писмо от ОО „АА“ –
гр.Бургас с вх.№ 9564 от 06.10.2025г., от което се установява, че фирма „Т.Г.О.“ ЕООД
притежава лиценз на Общността № 10544 за превоз на пътници, издаден на
28.08.2017г., валиден до 27.08.2027г. Към лиценза са вписани осем броя превозни
средства, сред които не фигурира процесното МПС – л.а. „П****“ с рег.№ *******
/л.147-л.148 вкл./.
Гореизложеното налага извода, че на процесната дата – 02.05.2025г., водачът
И. е извършил обществен превоз на ученици с горепосоченото МПС, което не е било
вписано в издадения на „Т.Г.О.“ ЕООД лиценз на Общността № 10544 за превоз на
пътници. Санкционната норма на чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП предвижда задължение за
съответния водач, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари, да управлява автомобил, за който е налице редовно издадени
лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. Нарушението е ясно описано, както в акта за
установяване на административно нарушение, така и в обжалваното наказателно
постановление, поради което съдът намира за неоснователни твърденията на
жалбоподателя, че не било ясно какво точно нарушение е извършил.
В чл.6, ал.1 ЗАвП е предвидено, че обществен превоз на пътници и товари се
извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници
или товари на територията на Република България или удостоверение за регистрация -
за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от
4
този закон. На наказание по реда чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП подлежи лице, което е водач на
автомобил, за който не е издаден който и да е от посочените документи (лиценз и
удостоверение). От друга страна всеки от документите сам по себе си дава право на
водача да превозва пътници. Т.е. наличието само на лиценз или само на удостоверение
за регистрация на обществен превоз е достатъчно, за да се извършва превоз по
смисъла на чл.6, ал.1 ЗАвП. Следователно, ако водачът представи който и да е от тези
документи, той на практика ще е изпълнил задължението, вменено му с чл.6, ал.1 и
чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП. В настоящият случай нарушението на чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП се
изразява в управление на МПС, с което се извършва обществен превоз на ученици, без
съответните документи, посочени по-горе, издадени за конкретния автомобил.
В чл.93, ал.1 ЗАвП е направено разграничение между обществен превоз и
превоз за собствена сметка, като в АУАН и НП изрично е вписано, че става въпрос за
„обществен превоз” и само наличието на такъв вид превоз подлежи на изследване в
настоящото производство. „Обществен превоз” е превоз, който се извършва с моторно
превозно средство срещу заплащане. От данните по делото, а и от показанията на
свид.Д. безспорно се установява, че между О.Н. и фирмата-превозвач е бил сключен
Договор за въцлагане на обществена поръчка за услуги № 581 от 15.09.2023г. /л.16-
л.29 вкл./, в който е посочена прогнозна стойност за целия период в размер на 150000
лева без ДДС /чл.5, ал.2 от Договора/. Съгласно чл.6, ал.1 от Договора, плащането се
осъществява след постъпване на средствата от републиканския бюджет по бюджета на
Възложителя /О.Н./ и след представени от Изпълнителя „Т.Г.О. ЕООД/ справки и
фактури за извършения през отчетния период пробег и за броя на издадените превозни
документи. Т.е. извършваният обществен превоз на ученици се заплаща от Държавата.
Недоказани останаха и възраженията на жалбоподателя, че в Наказателното
постановление не била посочена санкционна норма, съдържаща предвидено наказание
за установеното нарушение. Такава е разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП.
Действително в разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗАвП не се съдържа размер на
наказанието, но това е защото нормата не е санкционна, а е материалноправна
императивна норма.
На последно място, но не по важност, съдът намира за неоснователни и
възраженията на жалбоподателя относно вписването в акта за установяване на
административно нарушение на Д. Д., като свидетел при установяване на
нарушението, която е подала сигнала до ОО „АА“. Действително свид.Д., в качеството
й на Директор на ОУ „С.С.К.М.“ – гр.О. и отговаряща за безопасността на учениците,
след установяване на редица нарушения, свързани с превоза на същите, и след покана
и писмо до управителя на транспортната фирма и Кмета на О.Н., останали без отговор,
е подала сигнал до ОО“АА“ – гр.Бургас. В конкретният случай обаче, АУАН и
обжалваното наказателно постановление не са издадени въз основа на изпратеното от
5
свид.Д. писмо, ведно с приложени документи, а след извършване на конкретна
проверка по повод извършен конкретен превоз на ученици от с.Б., общ.Н. до гр.О., на
конкретното МПС, с което е извършен превоза и на която проверка, свид.Д. случайно е
присъствала. Видно от показанията й пред съда, през месец април 2025г., други нейни
колеги са придружавали учениците и децата от детската градина при превоза им от с.Б.
до гр.О.. Самата свид.Д. също не е била предварително предупредена за извършената
на 02.05.2025г. проверка от контролните органи на ОО “АА“-Бургас.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира жалбата за
неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното наказателното постановление – потвърдено, като законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Н.ският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0002316 от 20.05.2025г.
на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ /ОО „АА“/ –
гр.Бургас, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвП/, на Г. Й. И. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Б., площад „Г. И.в“ № *,
офис *, тел: ********6 /чрез адв.М. Б. от АК-Б./, е наложено административно
наказание – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за административно нарушение
по чл.6, ал.1 от ЗАвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6