№ 808
гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря В.К.Д.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110209908 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Подадена е жалба срещу Електронен фиш серия К, № 3320532, с който на СЛ. СП. П.
ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 600 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Съдържат се оплаквания, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен,
доколкото не става ясно дали на посоченото място действително има поставен пътен знак за
ограничаване на скоростта до 40 км/ч. Намира, че нарушението може да се санкционира
само ако е установено със стационарно техническо средство, което предварително е
обозначено. Намира, че е изтекъл давностния срок, доколкото ЕФ е издаден повече от 6
месеца след деянието. Моли съда да отмени атакувания ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не изпраща процесуален представител.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
На 16.01.2021 г., в 15:47 ч., в гр. София по бул. ЦАР БОРИС III на кръстовището с ул.
Мала Кория с посока на движение към с. Владая от ул. Княжевска се движили два
автомобила, единият от които марка Фолксваген Голф, с ДКН КН **** ВК, собственост на
1
жалбоподателя П., както и на няколко метра непосредствено зад него и в същата лява лента
за движение - лек автомобил с неустановена марка и модел без известен ДКН и в включени
светлини. И двата автомобила се движили в една посока –към с. Владая от ул. Княжевска и
се приближавали едновременно към разположеното АТС. За другия автомобил няма данни
по делото чия собственост е.
На бул. ЦАР БОРИС III на кръстовището с ул. Мала Кория с посока на заснемане към
с. Владая от ул. Княжевска, било позиционирано автоматизирано техническо средство
ATCC ARH CAM S1 №11743F0, което контролирало скоростта на движение на
приближаващите се автомобили. Техническото средство отчело, че единият от двата
автомобила се е движил със скорост от 91 км/ч. След приспадане на 3-процентовия
толеранс, скоростта се зачитала като 88 км/ч. Техническото средство представлявало
преносима система за контрол на скоростта, която към момента на нарушението била
преминала преглед за техническа изправност.
Скоростта за движение в посочения пътен участък не е установена, въпреки усилията
на съда в тази насока, като издателят на ЕФ счел, че такова е въведено в пътен знак В26 – 40
км/ч.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства: електронен фиш; справка за собственост на МПС; заповед за
утвърждаване на образец за електронен фиш; снимков материал, протокол за използване на
АТС, доказателства за изправност на процесното техническо средство, удостоверение за
одобрен тип и други, приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК. Не беше установено
наличието на пътен знак в посочения участък, ограничаващ скоростта, въпреки опитите на
съда да изиска такава информация. Нито Столична община, нито наказващия орган са
представили схема за организация на движението. Единствено от Столична община са
изпратили снимки на неустановен участък от пътната мрежа на страната от приложението
Гугъл карти, без данни да разполагат със схема на организацията на движението, но съдът
следва категорично да посочи, че тези снимки не доказват наличието на знак именно в този
участък. Дори административнонаказващият орган не е представил схема на организацията
на движението, от която съдът да е в състояние да почерпи информация за пътните знаци в
участъка, тяхното действие, обхват и месторазположение. Нещо повече, без да е налична
схема на организацията на движението е невъзможно да се установи къде е бил разположен
знакът, съответно техническото средство и да се прецени дали МПС е заснето в обхвата на
знака. Това е така, доколкото е възможно след знака да е поставен знак В33 "Край на
въведената с пътен знак забрана за движение със скорост, по-висока от означената" или В34
"Край на забраните, въведени с пътни знаци", съответно да е било налично кръстовище
преди разположената камера и съответно дори и да е имало знак В26, същият да е загубил
обхвата си на действие след пресичането на пътищата. Поради тези съображения съдът
прие, че не е доказано в участъка, където е заснет жалбоподателят, да е имало посочения в
ЕФ знак В26, ограничаващ скоростта за движение на 40 км/ч в населеното място, вместо
2
общото въведено ограничение по чл.21, ал.1 от ЗДвП в размер на 50 км/ч.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при издаването на
оспорения ЕФ са допуснати съществени нарушения на материалния закон и същият е
незаконосъобразен.
Само за пълнота съдът следва да посочи, че доводите в жалбата са неоснователни,
доколкото реквизитите на ЕФ са изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. Съответно тази разпоредба е специална спрямо чл.57 от ЗАНН,
уреждащ реквизитите на наказателното постановление. В случая ЕФ съдържа всички
посочени от закона реквизити. Съдът намира, че нарушението е описано с нужната
конкретика, посочена е и нарушената според АНО разпоредба на закона, техническото
средство е било изправно с оглед представената по делото документация. С оглед
измененията в ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, нарушения към датата 16.01.2020г. е могло да бъдат установявани не само със
стационарни камери, както се твърди в жалбата. По делото е представен протокол за
използването на АТСС, който е надлежно изготвен. Приспаднати са 3 км/ч от отчетената
скорост, тъй като толкова е възможността за грешка, видно от протокола за проверка.
Съдът следва да посочи, че към датата на нарушението задължение за обозначението на
техническо средство за регулиране на скоростта ЗДвП не предвижда. Със ЗИД ЗДвП, обн. в
ДВ. Бр. 54/2017 г. беше отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП, налагаща
задължение на контролните органи да обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол
по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или
системи. Също така е отменена и разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018
г.), която също създаваше задължение за обозначаване на техническото средство.
Нарушението е заснето на 16.01.2020г. и към тази дата посоченото в жалбата задължение на
контролните органи не е било предвидено. Отделно Еф е издаден в съответните срокове,
3
доколкото, видно то справката на АНО ЕФ е издаден на 17.01.2020г., ден след установяване
на нарушението. Друг е въпросът, че не е доказано по делото кой от двата автомобила,
посочени по-горе, е заснет да се движи с превишена скорост.
Видно от предоставения снимков материал към електронния фиш, който е оспорен, по
никакъв начин не може да се установи всъщност кой е автомобилът, който се е движил с
отчетената превишена скорост. На снимката се виждат ясно два автомобила, които се
движат в обхвата на АТСС в една посока и в непосредствена близост.
Административнонаказващият орган не е доказал по несъмнен начин авторът на деянието,
съставляващо нарушение на ЗДвП. Това е така, защото видно от приложената снимка, в
обхвата на системата за контрол на скоростта, зададена да следи същата в режим на
приближаващи автомобили, се движат две леки МПС в една посока, непосредствено близко
едно до друго. Не става ясно как АНО е счел, че именно автомобилът, собственост на
жалбоподателя, е този, движещ се с превишена скорост и съответно дали отчетената скорост
е на този автомобил, а не на този зад него, който е логически допустимо да се приближава
до посочения в ЕФ с по-висока скорост от него и съответно неговата скорост да е засечена.
И двата автомобила се приближават към техническото средство, като и двата е видно, че са
в движение, разположени в колона на платното за движение и в обхвата на системата.
Ето защо съдът намира, че нарушението е недоказано от обективна страна. Събраните
по делото доказателства не сочат обективен критерий, от който несъмнено да се прави
извод, че точно този от двата автомобила е управляван с измерената от техническото
средство скорост. Съдът намира, че не би могло нарушението да бъде установено по
безспорен начин, доколкото единственото доказателство за неговото извършване е
процесната снимка, която обаче внася сериозно съмнение в констатациите на АНО, че
именно автомобилът на жалбоподателя е този, движещ се с отчетената скорост. Съдът счита,
че няма ангажирани други доказателства или такива, които да бъдат събрани служебно от
съда, които да установят категорично авторството на деянието.
Освен това от така приетата фактическа обстановка от съда и по изложените по-горе
съображения съдът намира, че не се събраха доказателства, а и такива очевидно обективно
не могат да се установят, от които да е категорично и несъмнено доказано, че МПС е
управлявано в обхвата на знак В26 – 40 км/ч, който е да е бил разположен на участъка от
пътя, контролиран с АТС. Поради това по делото остана недоказано обстоятелството дали в
участъка, където е извършена проверката за скорост, е действал такъв пътен знак, съответно
друг с друго ограничение на скоростта или е било важимо общото ограничение на скоростта
за населено място в размер на 50 км/ч. Липсата на такива доказателства се дължи на
невъзможността на компетентните институции и наказващия орган да ги предоставят,
независимо, че съдът ги е изискал, като е улеснил максимално адресатите на разпореждането
си като е приложил и самия електронен фиш. Обективно различната максимално разрешена
скорост на движение предполага или липса на нарушение, или нарушение с по-голяма или
по-малка разлика между установена и разрешена скорост, съответно друга възможна
4
санкция, поради което нарушението остана недоказано и електронният фиш подлежи на
отмяна.
Ето защо, при недоказано от обективна страна нарушение, съдът намира, че следва да
отмени издадения електронен фиш като незаконосъобразен.
Право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива и съответно не
следва да му се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 3320532, с който на СЛ. СП. П., ЕГН
**********, е наложена глоба в размер на 600 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5