МОТИВИ
Подсъдимият П.Й.С. е обвинен в това, че
на
24.08.2018 г. около 16.00 ч. след обяд на ул. Първа, пред дом № 4Б управлявал
лек автомобил „Опел Астра” с ДК № М 2797 АК, собственост на Б. Петкова И. ***
след употреба на алкохол, при
концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 ‰, а именно 2.30 ‰, установена с
техническо средство „Алкотест 7510 с фабричен № ARBB 0051, тариран и годен за работа до
08.01.2019 година - престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
Представителят на обвинението поддържа фактите, изложени в обвинителния
акт и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен. При определяне на
наказанието иска то да бъде определено при условията на чл.54 НК около
минималния размер, като отчете наличието и на предишни осъждания.
Подсъдимият
не се признава за виновен. Според обясненията му колата нямала ключове и ори
акумулатор и той само я бутал.
Защитникът му пледира за
оправдателна присъда, тъй като доказателствата по делото не установяват по
несъмнен начин извършване на престъпление.
След
обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, съдът
възприе за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият и св.Б. Илиеви живеят на
съпружески начала. Последната притежава МПС „Опел Астра” ДК
№ М 2797 АК. На 24.08.2018 година около
16.00 часа подсъдимият се качил в колата и при опит да я изкара на улицата,
ударил съседната къща. И. подала сигнал на тел.112, че С. е неправоспособен и
пиян и е реализирал ПТП. На място пристигнали намиращите се в района служители
на РУ Вършес – св.К. и А.. Установили насъбрала се тълпа. Между подсъдимия от
една страна и св.И. и баща й се водел спор за собствеността на колата. Присъствалите
на място заявили пред полицаите, че по този повод С. се качил в колата и
потеглил, при което се блъснал в къщата. Последният бил във видимо нетрезво
състояние. Самата кола служителите на полицията установили действително
блъсната в съседна къща. За да избегнат ескалиране на конфликта поради
насъбралата се тълпа, отвели в управлението, където го тествали за употреба на
алкохол с техническо средство. Уредът отчел концентрация на алкохол - 2.30
‰. Издаден бил и талон за медицинско изследване, но
подсъдимият не се възползвал от възможността за извършване на медицинско
изследване.
За да достигне до извод за установена
именно такава фактическа обстановка, съдът взе предвид показанията на
разпитаните св.К. и А. и доказателствата, събрани в хода на ДП. Съдът не
кредитира показанията на доведените в съдебно заседание свидетели, които не са
разпитвани в хода на разследването. Св.И. живее на съпружески начала с
подсъдимия и е пряко заинтересована от изхода на делото. Не може да бъде
пренебрегнат фактът, че именно тя е подала сигнал на тел.112 за това, че С. е
неправоспособен, употребил е алкохол и в това състояние е управлявал лекия
автомобил, при което е реализирал ПТП. Това е заявила и в присъствието на полицаите,
отишли на място. Показанията на другите двама свидетели отново целят да
подкрепят изцяло защитната теза на подсъдимия. Следва да се отбележи, че
последните заявиха, че не са били на място на инцидента, не са видели
подсъдимия да кара, но чули, че колата няма акумулатор и той я бутал. Особено
св.Б., която спала, но чула, че се карат.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намери, че е налице престъпление, квалифицирано по чл.343б,
ал.1 НК.
От субективна страна подсъдимият е съзнавал противоправния характер на
деянието си. Същото е извършено при форма на вината – пряк умисъл. С
управлението на МПС след употреба на алкохол
деянието е завършено от обективна страна. Затова и призна подсъдимия за виновен.
За извършеното от подсъдимия престъпление се предвижда наказание
лишаване от свобода от една година до три години и глоба.
При индивидуализиране на
наказанието съдът намери, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание
при условията на чл.54 НК. Последният е неправоспособен. Осъждан е с влезли в
сила присъди, като му е налагано наказание лишаване от свобода, което е търпял
ефективно. Съдимостта му няма отношение към размера и вида на наложеното за това
престъпление наказание, но е пречка за приложение разпоредбата на чл.66 НК.
Затова съдът му наложи наказание лишаване от свобода в минималния размер от 12
месеца и глоба в размер на 200.00 лева.
С така наложеното по вид и
размер наказание съдът се надява да бъдат постигнати целите на личната и
генерална превенция.
При такива мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: