Решение по дело №8892/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 811
Дата: 4 март 2025 г.
Съдия: Чавдар Александров Костов
Дело: 20231110208892
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 811
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20231110208892 по описа за 2023 година
при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното
от съдията н. а. х. дело № 8892 по описа на СРС за 2023 г., за да се произнесе
с решение, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и сл. от Закон за
административните нарушенишя и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „А.С., ЕИК ********* представлявано заедно
от А***** депозирана чрез адв. М.В. от САК, срещу Наказателно
постановление (НП) № Р-10-107 от 22.05.2023 г., издадено от М.А.Ф. в
качеството й на Заместник -председател на Комисията за финансов надзор
(КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което
на "А.С. на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от Закон за мерките срещу изпирането
на пари /ЗМИП/ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 /пет
хиляди/ лева, за нарушение на чл. 54, ал. 7, изречение първо, хипотеза втора
във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5, предл. второ във вр. с чл. 10, т. 1 от ЗМИП.
В жалбата от "А.С., депозирана чрез адв. М.В. от САК, редовно
упълномощена се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление от процесуалноправна и материалноправна
страна. В тази насока и в жалбата се излагат доводи за неправилно установена
фактическа обстановка, като се твърди, че изводът на наказващия орган за
допуснато от страна на дружеството-жалбоподател „А.С. нарушение, почива
единствено на факта, че в представените при проверката на КФН документи
липса данни за адрес на оторизираното лице Ф.Ю., макар, че изискан към
съответното „Искане“ е бил само превод на лична карта на оторизираното
1
лице. В тази връзка се сочи, че единствената причина за пропуска документа
да бъде представен на проверяващия орган се явява големия обем от
документи, като при всяко депозиране на такива, изрично от страна на
проверяваното дружество е отбелязвана възможността да разполага и с
допълнителни такива. При това се заявява, че от проверяващия екип в нито
един момент не е правено запитване за изискване на конкретния документ,
като пропускът да се приложи се дължи на технически пропуск и данните за
адрес на лицето са представени с писмо от 19.04.2023 г. с входящ номер в КФН
91-01-338. Изтъква се в жалбата, че наказващият орган неправилно не е взел
предвид представени след издаването на АУАН писмени доказателства в
нарушение на принципите на НПК и ЗАНН. В допълнение се излагат доводи
за неразбирателство между служителите на дружеството жалбоподател и
проверяващия екип по отношение на понятията „потребител“, „клиент“,
„пълномощник“, „оторизирано лице“.
На следващо място се излагат доводи за неприложимостта на
изискването на чл. 54, ал. 7 от ЗМИП по отношение на оторизираните от
клиентите на „А.С. физически лица, предвид ограничените правомощия на
същите, които не включват разпореждания с активите на клиента. В
заключение се сочат аргументи, че процесният случай може да бъде
квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Претендира се
присъждането на разноски.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
дружеството жалбоподател „А.С., се представлява от адв. М.В. от САК,
редовно упълномощена, която поддържа доводите, изложени в жалбата.
Застъпва, че фактическата обстановка не е била изяснена правилно в хода на
извършената от КФН проверка, и дори да се приеме, че нарушение е
извършено, то съответства на критериите за маловажност. Моли
наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – Заместник - председател на КФН, редовно
призована се представлява от главен юрисконсулт А.Г. редовно упълномощен,
който пледира съдът да потвърди издаденото наказателно постановление, като
излага подробни доводи в тази насока. Представя подробни писмени бележки,
в които изразява становище по съществото на правния спор, а именно за
правилност и законосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Претендира присъждане в полза на КФН на юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Дружеството - жалбоподател „А.С. е лицензиран инвестиционен
посредник (ИП), съгласно Решение № 145-ИП/24.02.2011 г. на КФН. „Аларик
Секюритис” ООД е вписано под № РГ-03-236 в регистъра на инвестиционните
2
посредници по чл. 30, ал. 1, т. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор
(ЗКФН), воден от КФН. Предвид притежавания лиценз, „Аларик Секюритис”
ООД се явява задължено лице по чл. 4, т. 8 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари /ЗМИП/.
На основание Заповед № З-26/19.01.2022 г., изменена и допълнена със
Заповед № З-201/20.07.2022 г. на Заместник-председателя на КФН, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност“ от служители на КФН, е
извършена проверка на инвестиционен посредник „А.С.. На 21.01.2022 г. Д.Д.,
надлежно упълномощена от представляващите „А.С., се е явила в сградата на
КФН, при което й е връчен екземпляр от Заповед № З-26/19.01.2022 г. на
заместник- председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“, както и въпросник „Данни и сведения“ и Искане
№ 1, с което проверката е била открита.
В хода на проверката, по данни предоставени от инвестиционния
посредник, проверяващите от КФН, сред които била и свид. Ю. К. - главен
експерт в отдел "Специализиран надзор на мерките за превенция на
изпирането на пари и финансирането на тероризма" при КФН установили, че
дружеството "А.С. е предлагало възможност на свои клиенти да дават
правомощия на трети лица да извършват сделки с финансови инструменти от
тяхно име и за тяхна сметка, като за целта попълват и подават пред
инвестиционния посредник в електронен вид оторизационна форма, към която
се прилага документ за самоличност на оправомощеното лице.
Оторизационната форма съдържала информация, както следва: името на
клиента на инвестиционния посредник; уникален идентификационен номер на
лицето, на което са предоставени права да извършва сделки от името и за
сметка на клиента; име на оторизираното лице; номер на паспорт или на лична
карта на оторизираното лице и адрес на оторизираното лице, град, щат/област,
пощенски код, държава.
Във връзка с оправомощаването на третите лица, които да извършват
сделки от името и за сметка на клиент на ИП, с писмо вх. № РГ-03-236-
5/30.05.2022 г. са представените писмени разяснения от инвестиционния
посредник относно извършваната комплексна проверка на потенциалните
клиенти.
С писмо вх. № РГ-03-236-5 от 30.05.2022 г. ИП „А.С. представило
оторизационна форма (Тrader Details) от 30.07.2021 г., с която са дадени
правомощия на Ф.Ю., дата на раждане 18.03.1996 г., да извършва сделки с
финансови инструменти от името и за сметка на клиента ****л. №
AL0000000190, като същата била изискана посредством т. 3 на Искане № 7,
връчено на законните представители на "А.С. на 12.05.2022 г. чрез електронна
поща на адрес: office@**s.com.
В т. 12 на Искане № 6, връчено на законните представители на "А.С. на
27.04.2022 г., чрез електронна поща на адрес: **.***@**s.com, от
инвестиционния посредник е изискано да представи официални документи за
3
самоличност на оторизираните лица, на които клиентите са дали
представителна власт да извършват сделки с финансови инструменти от тяхно
име и за тяхна сметка, като документите били представени в КФН на
29.04.2022 г., с писмо вх. № РГ-03-236-5.
При проверката на представените документи било установено, че на
30.07.2021 г. (Starting date) ****л. № AL0000000190 е подал оторизационна
форма (Trader details), с която се дава представителна власт на Ф.Ю., дата на
раждане 18.03.1996 г. да извършва сделки с финансови инструменти от негово
име и за негова сметка, като с подаването на заявлението на оправомощеното
лице се дава ID номер (Trader,s Account ID) и на Ф.Ю. е даден номер BOS074.
От страна на "А.С., в отговор на т. 1 на Искане № 13, връчено на
законните представители на 04.07.2022 г., чрез електронна поща на адрес:
office@**s.com. са представени справки за извършени сделки с финансови
инструменти от името и за сметка на клиента ****л. № AL0000000190,
постъпили в КФН с вх.- № РГ-03-236-5/13.07.2022 г., като видно от същите в
периода на проверките Ф.Ю. (** **), дата на раждане 18.03.1996 г., е
извършвал сделки от името и за сметка на клиента ****л. № AL0000000190.
В този смисъл и в изпълнение на чл. 54, ал. 7, изречение първо от ЗМИП,
ИП "А.С. е следвало да идентифицира лицето Ф.Ю., дата на раждане
18.03.1996 г. по начина посочен в чл. 53 от ЗМИП и да събере данните,
изброени в чл. 53, ал. 2 от ЗМИП, като във връзка с идентификацията на
оторизираното лице Ф.Ю., дата на раждане 18.03.1996 г., било предоставено
електронно копие на лична карта, сериен номер № А19U29855, без дата на
издаване и с валидност до 07.06.2029 г., като в личната карта не е бил наличен
реквизит "адрес" и такъв не е вписан.
Посредством т. 6 от Искане № 15, връчено на представляващите ИП по
електронна поща на 09.08.2022 г., проверяващият екип от КФН изискал от
Посредника писмени разяснения относно това как са прилагани и
документирани изискванията на чл. 54, ал. 7 от ЗМИП, като в отговор с писмо
вх. № РГ-03-236-5/17.08.2022 г. "А.С. представило съответните пояснения в
КФН.
Проверяващите от КФН, установили, че съгласно представения
официален превод на личната карта сериен номер № А19U29855 на Ф.Ю., дата
на раждане 18.03.1996 г., документът не съдържа информация за адрес на
лицето, а в оторизационната форма, било предвидено поле, в което да се
вписва адрес на оторизираното лице, както и че в настоящият случай в полето
нямало вписване.
С оглед на така установените обстоятелства при проверката и било
установено, че при подаване в гр. София на оторизационната форма на
30.07.2021 г., с която е дадена представителна власт (Trader Details) на Ф.Ю.
(** **), дата на раждане 18.03.1996 г. да извършва сделки с финансови
инструменти от името и са сметка на клиента ****л. № AL0000000190,
инвестиционния посредник „А.С. не е идентифицирал пълномощника на
4
клиента, съгласно изискванията на чл. 54, ал. 7, изречение първо, хипотеза
втора от ЗМИП, като събере данни относно адреса на лицето съгласно чл. 53,
ал. 2, т. 5 от ЗМИП. Предвид това и на 30.11.2022 г. свид. Ю. К., в
присъствието на двама свидетели и на упълномощен представител на
дружеството – жалбоподател, съставила на „А.С. акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № Р-06-446/30.11.2022 г., в който
описаните фактически констатации са квалифицирани като нарушение на чл.
54, ал. 7, изречение първо, хипотеза втора във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5, предл. 2
във вр. с чл. 10, т. 1 от Закон за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/.
Актът бил предявен и връчен на представителя на дружеството-жалбоподател
- Д.Д., която отразила, че ще представи писмени възражения. Такива били
депозирани в законоустановения срок.
Въз основа на така съставения АУАН, на 22.05.2023 г. Заместник -
председателя на КФН издала (НП) № Р-10-107 от 22.05.2023 г., с което на
основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП на жалбоподателя „А.С. е наложена
"имуществена санкция" в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, за извършено
нарушение на чл. 54, ал. 7, изречение първо, хипотеза втора, вр. чл. 53, ал. 2, т.
5, предл. второ вр. чл. 10, т. 1 от ЗМИП. Видно от известие за доставяне
наказателното постановление било връчено на представител на дружеството-
жалбоподател на 26.05.2023 г.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства,
както следва: показанията на свидетеля Ю. К., писмени - материалите по
административнонаказателната преписка, включващи разменена между КФН
и „А.С. кореспонденция; писмени обяснения; писма; заповед № З-
26/19.01.2022 г. и заповед № З-201/20.07.2022 г. на заместник - председателя
на КФН, веществени - оптичен носител, съдържащ приложения към писма вх.
№ № РГ-03-236-5#83/29.04.2022 г.; РГ-03-236-5#269/13.07.2022 г.; РГ-03-236-
5#270/13.07.2022 г.; РГ-03-236-5#271/13.07.2022 г. и РГ-03-236-
5#276/13.07.2022 г. - справки за извършени сделки с финансови инструменти
от името и за сметка на ****л. № AL0000000190, както и от събраните
писмени доказателства по надлежен процесуален ред на чл. 283 от НПК.
Съдът извърши внимателна преценка на показанията на Ю. Г. К. -
актосъставител и намира, че същите са пълни, последователни и логични, без
вътрешни противоречия, като в тях актосъставителят излага своите преки и
непосредствени възприятия относно извършената проверка, констатираното
нарушение и съставянето на процесния АУАН. Показанията на свид. К. в
пълна степен кореспондират и със събраните по делото писмени
доказателства, в това число справките, представени от дружеството -
жалбоподател "А.С. относно извършените сделки с финансови инструменти
от името и за сметка на ****л. № AL0000000190, от които се установява, че
при подаване на оторизационната форма на 30.07.2021 г., с която е
5
предоставена представителна власт на лицето Ф.Ю. да извършва сделки с
финансови инструменти от името и за сметка на клиента Асе Trading
Management Ltd., инвестиционният посредник не е събрал данни относно
адреса на лицето съгласно чл. 53, ал. 2, т. 5 от ЗМИП.
След анализ на събраните писмени доказателствени материали,
разгледани поотделно и в своята съвкупност, съдът им даде вяра, като
прецени същите за достоверни, вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и
способстващи за установяване на обективната истина по делото, предвид
което съдът прецени за ненужно да подлага всяко от приобщените писмени
доказателства на отделно обсъждане и анализ.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията
на съда в тази насока са следните: Административнонаказателното
производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна
степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица.
Последното обуславя и необходимостта съдебният контрол, установен с
разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните
органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната
законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК
съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите
констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по
спазването на процесуалните правила относно компетентността на
длъжностните лица, съставили, съответно издали двата процесуални
документа (АУАН и НП) счете, че правилата за компетентност са спазени.
Материалната компетентност на свид. Ю. К. по съставяне АУАН следва от
разпоредбата на чл. 123, ал. 1 ЗМИП и от приложената заповед № З-
320/08.11.2022 г., а компетентността на наказващия орган - по силата на
закона, съгласно чл. 123, ал. 1 ЗМИП.
Актът за установяване на административно нарушение от 30.11.2022 г. е
съставен в срока по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН. Обжалваното наказателно
постановление е издадено в шестмесечния срок на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Съставените АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42,
респективно на чл. 57 от ЗАНН. И двата акта съдържат по идентичен начин
изчерпателно описание на констатираното нарушение, включително мястото и
времето на извършването му, както и съответствие между фактическото
6
описание на нарушението и неговата правна квалификация. С оглед
изложеното, съдът прие, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице и да представляват формални основания за отмяна на
НП.
Административнонаказателната отговорност на дружеството -
жалбоподател „А.С. е ангажирана за осъществено административно
нарушение чл. 54, ал. 7, изречение първо, хипотеза втора във вр. с чл. 53, ал. 2,
т. 5, предл. второ във вр. чл. 10, т. 1 от ЗМИП.
Съгласно чл. 54, ал. 7, изречение първо от ЗМИП, по отношение на
законните представители на клиент юридическо лице или друго правно
образувание, пълномощниците и другите физически лица, които подлежат на
идентифициране във връзка с идентификацията на клиент - юридическо лице
или друго правно образувание, се прилага чл. 53 от ЗМИП. В чл. 53, ал. 7 от
ЗМИП е посочено, че когато идентифицирането се извършва без присъствието
на подлежащото на идентификация физическо лице, идентифицирането може
да се извърши и чрез представяне на копие на официален документ за
самоличност. В чл. 53, ал. 8 от ЗМИП е предвидено, че в случаите по чл. 53, ал.
7 от ЗМИП идентифицирането на клиента и проверката на
идентификационните данни може да се извършват и чрез средства за
електронна идентификация, съответни удостоверителни услуги, предвидени в
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент
(ЕС) № 910/2014”, или по друг признат с нормативен акт начин за електронна
идентификация или квалифицирана удостоверителна услуга по смисъла на
същия регламент, при условие че са изпълнени изискванията на ЗМИП и на
правилника за прилагането му по отношение на идентифицирането на клиента
и проверката на идентификацията.
По делото е безспорно установено, че при подаване на оторизационната
форма в гр. София на 30.07.2021 г., с която е дадена представителна власт на
Ф.Ю., дата на раждане 18.03.1996 г., да извършва сделки с финансови
инструменти от името и за сметка на клиента ****л. № AL0000000190, „А.С.
не го е идентифицирало съгласно изискванията на чл. 54, ал. 7, изречение
първо, хипотеза втора от ЗМИП по начина, посочен в чл. 53, ал. 2, т. 5, предл.
второ от ЗМИП - при идентифицирането на физически лица се събират данни
за: адрес (номер на пощенска кутия не е достатъчен). В настоящия случай е
предоставена лична карта сериен номер № А19U29855, без дата на издаване,
валидна до 07.06.2029 г., без документа да съдържа данни за адрес на лицето.
При това е извършено нарушение по чл. 54, ал. 7, изречение първо, хипотеза
втора вр. чл. 53, ал. 2, т. 5, предл. второ вр. чл. 10, т. 1 ЗМИП.
7
Дата на извършването му е 30.07.2021 г. - моментът на подаване на
оторизационната форма. Извършено е в гр. София, по седалището на
инвестиционния посредник.
При така установеното е видно, че задълженото лице по чл. 4, т. 8 от
ЗМИП - „Аларик Секюритис” ООД с ЕИК ********* не е идентифицирало по
надлежния ред лицето данни Ф.Ю. и формално е осъществило състава на
нарушението, за което е привлечено да отговаря.
Тъй като е ангажирана административната отговорност на юридическо
лице не следва да бъде обсъждан въпросът за вината, тъй като отговорността
на юридическите лица е обективна и безвиновна. Предвид това
ирелевантни за съставомерността на нарушението са изтъкнатите в жалбата
доводи относно големия обем на изисканата от контролните органи
информация, както и досежно съдържанието на понятията „потребител“,
„клиент“, „пълномощник“ и „оторизирано лице“. Понятието „клиент“ е
легално дефинирано в т. 9 от ДР на ЗМИП, а „оторизирано лице“ и
„потребител“ са въведени в хода на проверката на „А.С. и са използвани от
проверяващия екип в съответния смисъл. Поради това и съдът не споделя
доводите в жалбата на дружеството и наведените от адв. М.В. от САК в тази
насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т. 3 от Закон за мерките срещу
изпирането на пари /ЗМИП/ за нарушението на чл. 33-60 от закона, сред които
подадат и нормите на чл. 54, ал. 7, изречение първо, хипотеза втора във вр. с
чл. 53, ал. 2, т. 5, предл. второ във вр. чл. 10, т. 1 от ЗМИП, когато нарушителят
е лице по чл. 4, т. 1-6 и 8-11, се предвижда административно наказание -
имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че наложената на дружеството
жалбоподател санкция е определена при спазване на установените в чл. 27 от
ЗАНН принципи, като размерът на санкцията съответства на характера и
тежестта на извършеното нарушение и е съобразен с целите, визирани в
ЗАНН.
Наложената с атакуваното наказателно постановление санкция е
индивидуализирана от наказващия орган в минимално предвидения размер от
5 000 /пет хиляди/ лв., предвид което се явява законосъобразно определена и
справедлива, и основания за изменението й не се констатират.
Съдът намира, че извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид.
Нарушението е формално, на просто извършване, като законодателят не е
предвидил в състава му настъпването на вредни последици, което обуславя и
ирелевантността на липсата на такива за съставомерността на деянието.
По изложените съображения и настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото се явява и основателно претендираното от
8
процесуалния представител на въззиваемата страна КФН - гл. юрисконсулт
А.Г. присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение. В случая настоящото дело не е било с особена фактическа
или правна сложност, поради това на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН във вр. с
чл. 27е от Наредбата за правната помощ, съдът прецени, че жалбоподателят
„А.С. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна – Комисия за
финансов надзор /КФН/, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуалният представител на КФН.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд,

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-107 от 22.05.2023
г., издадено от М.А.Ф. в качеството й на Заместник - председател на
Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“, с което на "А.С., ЕИК ********* на основание чл.
116, ал. 1, т. 3 от Закон за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ е
наложена имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, за
нарушение на чл. 54, ал. 7, изречение първо, хипотеза втора във вр. с чл. 53,
ал. 2, т. 5, предл. второ във вр. с чл. 10, т. 1 от ЗМИП.
ОСЪЖДА "А.С., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 20, да заплати на Комисията за
финансов надзор /КФН/ сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от уведомяването на страните за
изготвянето му.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9