гр.Пловдив, 12.11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, Х-ти състав, в публично заседание на шести октомври през две хиляди
и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР
ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като
разгледа докладваното от съдия Румяна Андреева гр.дело № 1525/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
въззивно и е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция
при МВР“ – **** против решение № 1358/14.04.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 17175/2019 г. По описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ гр.
състав, с което Дирекцията е осъдена да заплати на Д.Д.Р. сумата 1 674,26 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за 1 913,10
часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1,143, положен през
периода 22.10.2016 г. - 22.10.2019 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума
за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца,
следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до
22.10.2019 г. в размер общо на 200,33 лв., заедно със законната лихва върху
главницата, начиная от 22.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
направените разноски за производството по делото в размер на 350 лв. С въззивната жалба се излагат
съображения за неправилност на обжалваното решение , като се иска същото да се
отмени и предявените искове да се отхвърлят. Претендира разноски за двете
инстанции.
Въззиваемият
Д.Д.Р. оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното решение да се потвърди. Претендира
разноски за въззивното производство.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и становищата на страните,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от лице, имащо право на жалба, поради което
съдът я намира за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена проверка в рамките на своите правомощия
настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно и
допустимо.
Ищецът Д.Д.Р. претендира за заплащането от страна
на ответника Главна дирекция „Гранична полиция при МВР“ – **** на сумата от 1 674,26 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за положени 1 913,10 часа нощен
труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143 , положен за периода от
22.10.2016 г. до 22.10.2019 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за
периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца,
следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до
датата на подаване на исковата молба в размер общо на 200,33 лв., както и ведно
със законната лихва върху главницата от деня на предявяване на иска до
окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба ответникът Главна дирекция „Гранична полиция при МВР“ – **** е оспорил исковете по основание и
размер, като счита, че всички дължими суми на ищеца са изплатени и не следва да
се извършва преизчисляване на нощните часове положен труд с коефициент 1,143.
Не се спори между страните, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че страните са
обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител
в МВР, като
през процесния период е заемал длъжността „****“ в Група „Летищна сигурност“
при ГПУ „Летище Пловдив“.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.
9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на
вътрешните работи. През исковия период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016
г). В чл. 3, ал. 3 същата гласи че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 и 6. 00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР,
държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч. се
ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Израз на тази
специална закрила е и отчитане тежестта на нощния труд при полагането му като
част от отработеното време при сменния режим на работа. Трудовото
законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено
почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да
преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността
на работния ден. Когато последната е надвишена се касае за положен извънреден
труд, който следва да бъде компенсиран.
В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Налице е празнота, поради което следва да се приложи субсидиарно чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която
гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, тоест 1,143.
Настоящият съдебен състав намира
за неоснователно възражението на жалбоподателя за неприложимост на тази наредба
към процесното правоотношение.
По силата
на разпоредбата на чл.188,
ал.2 от ЗМВР, тези норми на КТ,
с които се въвежда специална закрила
на нощния труд,
следва да намерят
приложение и по
отношение на държавните
служители от МВР. Такива са нормите на чл.140 от КТ, чл.140 а от КТ.
При това
положение, при сумирано изчисляване
на работното време за работещите
на смени служители на МВР,
следва да се прилага и изрично уредения
в общото трудово
законодателство принцип за
превръщане на нощните
часове в дневни. Приложение
намира Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която конкретно в чл.9,
ал.2 предвижда при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени
за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Обратното разрешение би поставило
в неравностойно положение държавните служители в системата на МВР спрямо работниците и служителите по трудово
правоотношение.
По
изложените съображения, настоящият съдебен състав на ПОС намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание и
размер. От
приетото
пред ПРС заключение на вещото лице С. К. по ССЕ е видно, че през процесния
период ищецът е положил общо 1 674 часа нощен труд, възнаграждение за които е
било изплатено от ответника. Отчитането на положения нощен труд се е извършвало
на тримесечие, а заплащането му – в първия месец от новото тримесечие. С оглед
разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата от 2007 г. положеният от ищеца нощен труд за периода е
следвало да бъде приравнен на дневен с коефициент 1, 143 и съответно – да бъде
допълнително заплатен, което не е сторено.
Видно от заключението, положените от ищеца часове нощен труд през
процесния период след приравняването им на дневен труд с коефициент 1, 143 стават
1 913,10 часа и за тях се полага допълнително възнаграждение в размер общо
на 1 674,26 лв., а мораторната лихва върху тази сума за исковия период е в
размер общо на 200,33 лв.
При така установената фактическа обстановка, доколкото
претендираните от ищеца размери съвпадат с установените от вещото лице по ССЕ,
съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и
по размер и следва да се уважат изцяло.
Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил
исковете районният съд е постановил правилно решение, което следва да се
потвърди.
Предвид неоснователността на въззивната жалба,
жалбоподателят ще бъде осъдаен да заплати на въззиваемия направеноти от него
разноски за въззивното производство, които се констатираха на 300 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1358/14.04.2020 г., постановено по гр.д.№
17175/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ гр. Състав.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Гранична полиция“ към МВР, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. **** да заплати на Д.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300 /триста/ лв., представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: