№ 5882
гр. София, 20.11.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Юр. Хинов
Членове:Анелия Щерева
Михаела П. Михова
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
и прокурора Г. Люб. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Анелия Щерева Въззивно
административно наказателно дело № 20251100607386 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:29 часа се явиха:
За СГП се явява прокурор Г. С..
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В. Е. С. явява се лично и с упълномощения си
защитник адвокат Д.Д. от САК.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като намери, че не са налице процесуални пречки,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В. Е. С. със снета самоличност и разяснени права
пред Първата инстанция.
СЪДЪТ отново му разясни правата.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В. Е. С.: Ясни са ми правата. Нямам искания за
отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи, няма да соча нови
доказателства.
АДВ. Д.: Нямам искания за отводи.
1
Делото се докладва с прочитане на депозирана касационна жалба от адв.
Д. срещу Решение на СРС, НО, 11 състав, от 09.11.2025 г. по НАХД №
15881/2025 г.
Прочете се.
Адв. Д.: Поддържам жалбата. Няма да соча доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм с жалбата. Оспорвам същата и нямам
искания по доказателствата.
СЪДЪТ, като намери делото за изяснено от фактическа страна,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Адвокат Д.: Поддържам изцяло жалбата и изложените в нея доводи.
Единствено и само ще допълня, че според първоинстанционния съд, за да
приеме, че моя подзащитен е извършил нарушението си, в мотивите си прие,
че при така събраните доказателства има липса на използване на
пиротехническо средство по начин, по който реално не е застрашил лицата и
тези които са присъствали на футболната среща. С оглед на което също има
едно нарушение в тази насока, защото спрямо моя подзащитен АУАН е по чл.
21, т. 11, препращащ към т. 9. Тоест, нарушението което е повдигнато в акта е
точно за използване на пиротехническо средство по време на футболната
среща, което е застрашило живота и здравето на присъстващите на
футболната среща. С оглед на което, считам, че тук също първоинстанционния
съд щом прие това свое становище в мотивите си, би следвало да
преквалифицира евентуално деянието посочено в АУАН.
С оглед на изложеното, Ви моля и при така изложените в жалбата
искания и доводи, да отмените акта като незаконосъобразен или да върнете
административното дело на СРС, за разглеждане от друг състав, или да
преквалифицирате деянието.
ПРОКУРОРЪТ: Считам жалбата за неоснователна. Моля да потвърдите
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В. Е. С.: Моля да отмените решението на СРС.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
2
ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В. Е. С.: Нямам какво да добавя.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ след съвещание, като изслуша доводите на страните, намира за
установено следното:
Производството е по чл. 34, ал. 2 от Закона за опазване на обществения
ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) и е инициирано
по касационна жалба на адв. Д. като защитник на наказаното от СРС лице В.
Е. С. срещу Решението на СРС, НО, 11 състав от 09.11.2025 г. по НАХД №
15881/2025 г., с което на С. е наложено административно наказание
„Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 60 часа и
принудителна мярка „Забрана за посещение на спортно мероприятие в
страната и чужбина за срок от 2 години.
В касационната жалба са наведени аргументи за допуснати нарушения,
както на процесуалния, така и на материалния закон. Настоящият съдебен
състав като се запозна с материалите по делото, намери, че СРС не е допуснал
твърдените в касационната жалба нарушения и е постановил законосъобразно
и правилно решение.
На първо място, СРС подробно и аргументирано е дал отговор на всички
възражения, които са били направени от защитата срещу процедурата по
установяване на административно нарушение, включително относно
компетентността на органа съставил акта за констатиране на нарушение срещу
С., които съображения този състав изцяло споделя.
На второ място, СРС е базирал изводите си за извършеното от страна на
С. спортно хулиганство, на базата на валидни и допустими доказателства и
доказателствени средства, като същите е анализирал според точния им
смисъл, без да допуска превратно тълкуване. Действително СРС не е допуснал
непосредствено събиране на гласни доказателствени средства, в какъвто
смисъл е имало искане от страна на защитата. Настоящият състав на базата на
съвкупната преценка на доказателствения материал, прецени, че с това не е
допуснато нарушение на процесуалните права на заинтересованото лице, тъй
като доказателствената съвкупност е достатъчно убедителна и еднопосочна,
установявайки както самоличността на нарушителя, така и естеството на
извършеното нарушение.
Като съпоставя установените факти от обективната действителност с
материалния закон, СРС отново не е допуснал нарушение. Правилно е
извършена преценката, е в случая се касае до нарушение на чл. 25, ал. 2, вр.
чл. 21, т. 11 и т. 9 от ЗООРПСМ, доколкото включително и чрез обективни
доказателствени източници е констатирано, че В. С. е използвал
пиротехническо средство по време на провеждане на футболна среща. Това
деяние е забранено от закона и е въздигнато в административно нарушение, за
което са предвидени съответни санкции.
В конкретния случай, СРС действително е формирал извод, че с
3
деянието си С. не е застрашил живота и здравето на лицата, които са се
намирали на футболната среща, което може да бъде споделено предвид на
установените факти. Но трябва да бъде посочено, че този негов извод не е
налагал преквалификация на деянието, защото съобразно закона и в частност
чл. 21, т. 9 от ЗООРПСМ, всяко внасяне на изброените в точка 9 изделия,
включително пиротехнически, по принцип може да застраши живота и
здравето на околните. В случая, нарушението се изразява в използване на
такова средство, което действително реално не е нарушил, но във всяка една
ситуация според законодателната воля, такова средство е от естество по
принцип да застраши живота и здравето, което именно е и определящото
високата степен на обществена опасност на такова нарушение, без значение
дали реално е застрашил. Затова и в случая касационният състав прие, че се
касае до съставомерно деяние, вярно квалифицирано от административния
орган, съответно преценката на СРС за това, че то е извършено от С. също е
валидна. Именно поради обстоятелството, че с държането на запалената факла
С. не е застрашил живота и здравето на околните присъстващи на футболната
среща лица, е мотивирало и СРС да му наложи минималното предвидено в
закона наказание и съответно императивно задължителната принудителна
мярка Забрана за посещение на спортно мероприятие в страната и чужбина за
срок от 2 години.
При това положение настоящият състав не намери основания да отмени
или измени Решението на СРС и същото трябва да бъде потвърдено изцяло.
Ето защо, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решението на СРС, НО, 11 състав от 09.11.2025 г. по
НАХД № 15881/2025 г.
Решението е окончателно.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:40
часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
4