Решение по дело №338/2023 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 134
Дата: 20 декември 2023 г.
Съдия: Петко Русев Георгиев
Дело: 20231820200338
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Елин Пелин, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Административно
наказателно дело № 20231820200338 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на В. Н. В., ЕГН: **********, с адрес: с. К. обл. Пловдив, ул. С.С.
№ .., п.к. 4112, срещу наказателно постановление № BG03032023/5800/P8-239/23.08.2023 г.
на Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“
(АПИ) гр. София, с което е наложена глоба в размер на 1800 лева за нарушение на чл. 179,
ал. 3а от Закона за движение по пътищата.
В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно
постановление, като се иска изцяло отмяната му. Твърди се, че издателя на АУАН не е
очевидец, а вменява нарушение по данни „заснето“, за които не пояснява от кой е
установено вмененото нарушение. Сочи се, че дружеството има сключен договор с
„РОУДЛИ“ ЕООД, ЕИК ..., съгласно който дружеството предоставя устройства за
спътниково позициониране. Видно от Рамков Тристранен Договор „Диджитол Смарт
Инфраструктура“ АД и „РОУДЛИ“ ЕООД предоставят на дружество „Стефи 90“ ООД,
който е собственик на МПС услуга за електронно събиране на пътни такси на база изминато
разстояние. „Диджитол Смарт Инфраструктура“ АД, който е преминал оперативна
съвместимост и е напълно интегриран със системата за автоматично плащане на TOЛ такси.
От своя страна доставчика е задължен да извърши плащане към АПИ НТУ спрямо
предоставените регистрационни талони, както и да извърши проверка по декларираните
данни.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
1
В съдебното заседание наказващият орган чрез процесуалния си представител юриск.
Касова моли за потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски.
РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на
страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № BG03032023/5800/P8- 239/03.03.2023 г. от В. С. Г., старши инспектор в отдел
МП Калотина, ТД Митница София, за това, че на 03.03.2023 г в 16:51:32 часа, в направление
излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен
пункт Калотина пристигна ППС с peг. Номер СВ4175ВТ, вид: ВЛЕКАЧ, марка ВОЛВО ФХ
12 420, модел ВОЛВО ФХ 12 420, с общата техническа допустима максимална маса на
пътния състав над 3,5 тона / над 12т./ оси. След извършена проверка се установи, че попада в
категорията на ППС за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата (ЗП), тъй като на 24.02.2023, в 11:06:41 часа на Чурек път № А-2 ,
отсечка 27+024, засечено с контролно устройство с идентификатор № 10042 (АПИ). За
нарушението е генериран доказателствен запис в системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДВП с
номер на нарушението F599FB29A37B19BEE053011F160A29B1. Във връзка с
гореизложеното се установи, че на 24.02.2023 г., в 11:06:41 Часа /час по EEST(Eastem
European Summer Time) UTC+2// +3 09:06:41 24.02.2023 на Чурек път № А-2 , отсечка
27+024 , засечен с терминално устройство 10042. Проверката за заплатена такса се установи
чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси, на 03.03.2023г., в
направление излизане от територията на Република България, ГКПП Калотина, В. Н. В.
**********, като управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена, такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, с което жалбоподателят нарушил чл. 179, ал. 3а от Закона за движение
по пътищата. Актът е подписан от актосъставителя В. С. Г., свидетеля при съставяне на акта
Л. Б. К., както и от жалбоподателя В. Н. В., като последният написал „нарушенията не са по
моя вина ”.
Представено е писмо, което на 03.07.2023 г. е изпратено до собственика на ППС „СТЕФИ 90
ООД, ЕИК ....., с искане да представите копие от пътен лист, извлечения от тахографа в
горепосоченото ППС и от картата на водача удостоверяващи самоличността на лицето,
управлявало ППС на процесната дата. Представен е по делото пътен лист серия Т № 358723
за а товарен автомобил, извършващ международен превоз, според който автомобилът е
издаден на 14.02.2023 г. на водач В. Н. и е приключен на 24.02.2023 г. с начален
километраж 319582 и краен километраж 324085. Представен е Рамков тристранен договор
за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с
предплащане от 26.01.2023 г., сключен между „РОУДЛИ” ЕООД ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. София, община Столична, район Средец, п.к.1000, бул. „Витоша“
2
№ 61, ет.4, представлявано от управителя БОРИСЛАВ НИКОЛОВ ЧАЧЕВ, наричан за
краткост ДДД, представител на „ДСИ“ АД, „ДИДЖИТОЛ СМАРТ ИНФРАСТРУКТУРА“
АД със седалище и адрес на управление: Р. България, област София-столица, община
Столична, град София, район Средец, ул. „Георги С. Раковски“ № 96, ет. 1 ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор К.Г. Г., наричано по-долу за краткост
ВЪЗЛОЖИТЕЛ или „ДСИ“ АД, чрез „РОУДЛИ” ЕООД в качеството му на пълномощник,
от една страна, и „СТЕФИ 90 ООД, ЕИК ********* със седалище на управление: гр.
Пловдив 4016, ул. Чинар № 20, представлявано от управител К. А. А. наричано за краткост
„КЛИЕНТ”. Представена е декларация към тристранен договор с клиент от 26.01.2023 г. за
ППС с регистрационен № СВ4175ВТ.
Въз основа на АУАН е съставено наказателно постановление № BG03032023/5800/P8-
239/23.08.2023 г. на Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ) гр. София, с което е наложена глоба в размер на 1800 лева за
нарушение на чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата, за това че на 24.02.2023г.,
в 11:06 часа, пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № СВ4175ВТ, попада в
категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на
24.02.2023 г., 11:06 часа, на Чурек по път А-2, километър 27+024, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса,
съгласно чл. 10. ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Като място на нарушението е посочен
път А-2, километър 27+024, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса,
съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 680 на Министерски съвет от 21.09.2022 г. за
приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние - тол такса. За извършеното административно нарушение е генериран
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на
нарушението F599FB29A37B19BEE053011F160A29B1, който заедно с приложените към
него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор №
10042) - част от системата. Следва да се има предвид, че тол таксите се дължат за всички
пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона и се
диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите,
екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък,
като заплащането на дължимата тол такса се извършва чрез Електронна система за събиране
на тол такси и дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена да измине
определено разстояние между две точки. Посочено е, че правилно в АУАН №
BG03032023/5800/P8-239/03.03.2023r. е отбелязано, че процесното ППС е с обща технически
допустима максимална маса над 12 тона и съответно - при движение по път, включен в
3
обхвата на платената пътна мрежа е дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Горепосоченото обстоятелство се потвърждава от приложения към настоящата преписка
доклад от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който установява, че пътно
превозно средство с peг. № СВ4175ВТ е с обща технически допустима максимална маса над
12 тона и брой оси 5. Горното се потвърждава и от извършена справка в Националния
регистър на превозните средства и техните собственици, воден от Министерство на
вътрешните работи, чрез средата за междурегистров обмен (RegiX), в резултат на която е
установено, че ППС с peг. № СВ4175ВТ е с обща техническа максимална маса 18000
килограма. За извършеното административно нарушение е съставен АУАН №
BG03032023/5800/P8- 239/03.03.2023г. и е връчен на нарушителя на 03.03.2023г., което е
удостоверено с негов подпис. Посочено е, че от страна на Национално тол управление е
изискано потвърждение от законния ползвател на ППС с peг. № СВ4175ВТ - СТЕФИ 90
ООД относно самоличността на лицето, управлявало процесното превозно средство на дата
14.02.2023г. С писмо с вх. № 94-00-15553/09.07.2023 г. от СТЕФИ 90 ООД е потвърдено, че
към датата и часа на извършеното нарушение - 24.02.2023г., в 11:06 часа, процесното ППС с
peг. № СВ4175ВТ е управлявано точно от г-н В. Н. В.. В хода на извършената проверка, на
03.03.2023г. г-н В. е заплатил дължимата независимо от съответната
административнонаказателна санкция, такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата в размер
на 133 лева. Горното се потвърждава от Квитанция за платени пътни такси в Република
България № AM-23BG005804X50223078 от 03.03.2023г. Съгласно чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП
нарушителят разполага с възможността да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП в
14-дневен срок от връчване на акта, в който случай същият би се освободил от
административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение. Компенсаторна такса
по АУАН № BG03032023/5800/P8-239/03.03.2023г. не е постъпвала по сметка на АПИ в 14-
дневния срок от връчването на акта за установяване на административно нарушение на
нарушителя. В хода образуваното административнонаказателно производство, като
доказателство е създаден и приложен към настоящата преписка доклад от Електронната
система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, доказващ обстоятелството, че ППС с peг. № СВ4175ВТ е
с обща технически допустима максимална маса над 12 тона с 5 оси и е засечено на
24.02.2023г., в 11:06 часа, на Чурек по път А-2, км 27+024 като за посоченото ППС е
регистрирано тип нарушение - има тол декларация за преминаването, но платената
категория е по-малка от измерената.
Представена е заповед № ЗАМ-1434/ 32-263874 от 08.08.2022 г. на Директора на Агенция
Митници относно компетентността на актосъставителя. Представена е заповед № РД-11-749/
07.06.2023. на Председателя на УС на Агенция Пътна инфраструктура относно
компетентността на наказващият орган.
Фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от горепосочените писмени
доказателства, както и от гласните доказателства от показанията на свидетеля Л. Б. К., които
съдът кредитира като последователни, логични и кореспондиращи с писмените
доказателства.
4
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в
срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на
обжалване.
Разгледана по същество депозираната жалба е основателна, като атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения:
В случая е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
според която наказателното постановление следва да съдържа пълно, точно и ясно описание
на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е
извършено. В случая наказващият орган не е описал точно и пълно нарушението,
обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които го установяват, което
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като са лишили наказаното лице от
възможността да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този
начин адекватно да организира защитата си.
В процесния АУАН е установено, че жалбоподателят е бил водач на ППС с регистрационен
№ .....на датата, на която е спряно за проверка от контролните органи – 03.03.2023 г., но не
е установено дали той е бил водач на датата, на която се твърди да е извършено
нарушението - 24.02.2023 г. Задължението на водача е преди движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената
пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, респ. заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, освен
когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В случая нарушението не е доказано по
отношение на авторството, като неправилно е била ангажирана отговорността на водача,
тъй като не е доказано осъществяването от него на изпълнителния състав на обявеното за
наказуемо деяние. Следва да се отбележи, че обстоятелството, че жалбоподателят не е
оспорил изрично констатациите в АУАН – било при съставянето му, било в срока за
възражение, не налага извод относно тяхна вярност, тъй като те следва да бъдат установени
по безспорен и категоричен начин в съдебното производство, което в настоящия случай не
е сторено.
От една страна се налага наказание за това, че не е заплатена дължимата пътна такса, а от
друга е приложена санкционна норма, предвидена от законодателят за съвсем друго
административно нарушение - неизпълнение на задължения за установяване на изминато
разстояние за определен участък от път включен в обхвата на пътната мрежа. От фактическа
страна е посочено единствено, че за процесното ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 от ЗП, за определен участък от пътя. Приложената санкционна норма предвижда
налагане на административно наказание за неизпълнение на съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, а не за незаплащане на пътната такса, което
незаплащане би могло да е следствие от неизпълнение на тези задължения, но би могло да
се дължи и на други обстоятелства например възникнала внезапна повреда на устройството,
5
което предава данните, временно прекъсване или смущения на GPS сигнала и много други.
Нито в съставения АУАН, нито в обжалваното НП се съдържат констатации относно
съставомерните признаци навеждащи на евентуално неизпълнение на задълженията на
собственика на ППС за установяване на изминатото разстояние. Не е налице и втората
хипотеза на приложената санкционна норма - чл. 179, ал. 3а, а именно - налагането на тази
санкция и в случаите, когато за ППС няма закупена маршрутна карта съответстваща за
категорията му. Тя не е приложима тук, тъй като собственикът на ППС в този конкретен
случай, видно от приложените писмени доказателства, е избрал друга законова възможност
да заплаща дължимите такси за изминато разстояние, а не чрез закупуване на маршрутни
карти. Безспорно собствениците, респективно ползвателите на ППС са длъжни да осигурят
заплащането на дължимите пътни такси при движение на превозните им средства по път,
включен в платената пътна мрежа, като това движение момее да се осъществи след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на
пътните такси. Тези задължения са регламентирани в Закона за пътищата и в Наредбата за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние (Наредбата), приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП. Съгласно чл. 10б,
ал. 3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно
средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса
над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно
средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Алинея 4
от същия чл. 10б от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се
определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда,
предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна
карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него
разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство,
чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му.
В наредбата по чл. 10, ал. 7 се определят и начините за изчисляване и заплащане на
дължимите тол такси. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредбата действително изминатото
разстояние между две точки от платената пътна мрежа се установява чрез Електронната
система за събиране на тол такси посредством събирането и обработването на декларирани
тол данни по смисъла на Закона за пътищата, като изминатото разстояние се изчислява въз
основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е
навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси. Според ал. 2 на чл. 12 ползвателите на платената пътна
мрежа могат да предоставят на Агенция „Пътна инфраструктура“ данните, необходими за
начисляване на дължимата такса, директно чрез доставчик на услуга за електронно събиране
на такса за изминато разстояние по смисъла на чл. 13, ал. 1 или опосредено от лице,
извършващо дейност като доставчик на декларирани данни по смисъла на чл. 14, ал. 1.
Последната норма сочи, че предоставянето на необходимите данни за изчисляване на
дължимите тол такси от собствениците и ползвателите на ППС може да стане единствено по
6
посочените в нормата два начина- директно чрез доставчик на услуга за електронно
събиране на такса за изминато разстояние или опосредено от лице, извършващо дейност
като доставчик на декларирани данни. И двата метода обаче не допускат собственикът на
ППС да предостави нужните данни направо на Агенция „Пътна инфраструктура“, в
качеството й на ю. л., събиращо пътните такси. Съгласно чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП,
когато нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б са установени в отсъствие на нарушителя се счита,
че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от
ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето
лице и ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен
търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: 1. по чл.
179, ал. 3 - в размер 300 лв.; 2. по чл. 179, ал. 3а - в размер 1800 лв.; по чл. 179, ал. 3б - в
размер 2500 лв. Анализът на цитираните норми сочи, че фактическият състав на
административното нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, въз основа на която е санкциониран
в конкретния случай жалбоподателя - водач на ППС, изисква да е налице неизпълнение на
„съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно ЗП, за
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа“, чието ползване е започнато
или незакупуване на маршрутна карта. В това именно се състои и изпълнителното деяние на
административното нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП - бездействие относно изпълнение
на нормативно предвидени задължения за установяване на изминато разстояние или относно
закупуване на маршрутна карта.
В конкретния случай, с оглед данните по делото, хипотезата със закупуване на маршрутна
карта е неотносима. Налице е предоставяне на данни за установяване на изминатото от ППС
разстояние като предвид представения по делото тристранен договор очевидно собственика
на ППС е избрал да предостави на Агенция „Пътна инфраструктура“ данните, необходими
за начисляване на дължимата такса по реда на чл. 12, ал. 2, предл. второ, т. е. опосредено от
лице, извършващо дейност като доставчик на декларирани данни по смисъла на чл. 14, ал. 1.
Съгласно чл. 14 от Наредбата ползвателите на платената пътна мрежа могат да изберат да
предоставят данни относно географското позициониране и изминатото разстояние на
пътните превозни средства на Електронната система за събиране на тол такси и чрез
услугите на лице, действащо като доставчик на декларирани данни, отговарящо на
изискванията на чл. 32, ал. 1 и сключило договор с доставчик на услуга по електронно
събиране на такса за изминато разстояние. Доставчикът на декларирани данни събира
данните по ал. 1, които предава на съответния доставчик на услуга по електронно събиране
на такса за изминато разстояние, с който е сключил договор в стандартизиран формат, който
позволява допълването им с данни, необходими за формиране на декларирани тол данни, въз
основа на които се извършва изчисление на дължимите тол такси. Данните относно
географското позициониране и изминатото разстояние от пътното превозно средство в
обхвата на платената пътна мрежа, събрани от доставчика на декларирани данни, се
7
предават и обработват от доставчика на услуга по електронно събиране на такса за изминато
разстояние, който обработва и предоставя на Електронната система за събиране на топ такси
съответните декларирани топ данни.
Наказващият орган не е посочил ясно законните разпоредби, които виновно са били
нарушени. Налице е неяснота относно основанието за налагане на глобата, тъй като в
наказателното постановление е посочена санкционната разпоредба на чл. 179а, ал. 3 ЗДвП,
но наказващият орган не е посочил ясно материалната разпоредба, която е приел, че е
нарушена от жалбоподателя. Съгласно чл. 179, ал. 3а ЗДвП водач, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва,
или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Съгласно чл. 179, ал. 3б ЗДвП собственик на
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1
от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания
ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният
ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв. С
разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП е въведено в задължение на водачите на ППС от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползват, или да изпълнят съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице.
В конкретния случай и в акта, и в НП е посочено, че нарушението се изразява в това, че
жалбоподателят е управлявал пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, което е квалифицирано, като нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП. В
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП законодателят е предвидил по този текст да се
ангажира административнонаказателната отговорност на водач, който не е изпълнил
задължението си за установяване на изминатото разстояние или водач, който не е изпълнил
задължението си да закупи маршрутна карта, т.е. предвидени са две различни хипотези, като
нито в акта, нито в НП е конкретизирано в коя от тях попада деянието на жалбоподателя.
Ето защо съдът намира, че при така дадената квалификация на нарушението в акта и в НП е
налице противоречие с описаното нарушение, тъй като в чл. 179, ал. 3а ЗДвП не е
предвидено ангажиране на административнонаказателната отговорност на водач за това, че
не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Съгласно разпоредбата на
чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно
8
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното
превозно средство, както и че ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател,
задължението се изпълнява от него. Следователно собственикът на пътното превозно
средство е задължен да изпълни задължения свързани с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Посочената в акта и в
НП като нарушена разпоредба - чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е административнонаказателната
разпоредба въз основа на която се ангажира административнонаказателната отговорност на
нарушителя, т. е. липсва посочване на законната разпоредба – материалноправната норма,
което е нарушена. В конкретния случай това би била разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, но
такава квалификация липсва както в акта, така и в НП, т. е. липсват задължителни реквизити
съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, което от своя страна отново
води до неяснота за какво нарушение е наказан жалбоподателят. В конкретния случай
описаното в АУАН и НП деяние не е квалифицирано с надлежната
административнонаказателна разпоредба, а е посочена като нарушена санкционната норма
на чл. 179, ал. 3а ЗДвП т. е. за описателното в НП нарушение следва да бъде посочена
нарушената материалноправна норма, за да бъде ясно на нарушителя, това с кои свои
действия коя норма на закона е нарушил. Задължение на органа е съобразно чл. 57, ал. 1, т.
6 ЗАНН да посочи законните разпоредби, които виновно са били нарушени, което в
настоящия случай не е сторено. Описаното в АУАН и НП деяние не е квалифицирано с
надлежната административнонаказателна разпоредба, която да съответства на вменените
на жалбоподателя факти. Изложеното представлява съществено нарушение на
процесуалните правила и обосновава извод за незаконосъобразност на административния
акт и основание за неговата отмяна на процесуално основание. Привлеченият към
административнонаказателната отговорност следва да знае всички факти, които
наказващият орган възвежда като обосноваващи обективната страна на състав на
нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и правно единство с конкретна
разпоредба на закона. Следва също да се има предвид, че в санкционните производства,
каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да
могат да породят правните си последици. В административнонаказателното производство не
е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно
недопустимо съществуването на такава, когато се касае за правна квалификация, явяваща
се задължителен съгласно чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизит на същия акт. Наказателните
постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по
НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно
административно нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на
обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително
мотивирани, нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по
тълкувателен път законово определените им реквизити.
С оглед изложеното, съдът намира, че издаденото наказателното постановление е
9
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Поради изложените съображения съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG03032023/5800/P8-239/23.08.2023 г. на
Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“
(АПИ) гр. София.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
10