№ 21
гр. Тополовград, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Христов
при участието на секретаря А.В.А.
като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Гражданско дело №
20252320100028 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от
С. Г. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *********** и Д. Г. С. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***********, чрез пълномощник адв.М.К. от
АК – Ямбол със съдебен адрес: *********** против О.Т. с адрес:
***********.
Обстоятелствата, на които ищците основават претендираните права и
предявения иск са следните:
Ищците твърдят, че майката на ищците М. Д. Г. с ЕГН **********,
починала на 24.08.2024 г. е била призната за собственик по давностно
владение с нотариален акт № 174, т.2, рег.№ 492, дело № 325 от 15.09.2009 г.
на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в ***********, с
площ от 5330 кв.м., представляващо поземлен имот с планоснимачен № 75 по
Кадастралния план на ***********, а по картата на възстановената
собственост имот № 106047 в землището на ***********, заедно с
построените в този имот ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА с приземен етаж
със застроена площ 117 кв.м. и застроен обем 585 куб.м. и ВТОРОСТЕПЕННА
ПОСТРОЙКА със застроена площ 50 кв.м. и застроен обем от 110 куб.м., при
1
граници и съседи: ПИ-74 И.И.А., път и извънселищна територия. В този имот
наследодателката е живяла със съпруга си повече от 40 години, там са се
родили и израснали децата им – ищците. След снабдяването й с нотариален
акт, майка им е продължила да владее имота за себе си до смъртта си през
2024 г.
Твърди се, че границите на този имот никога не са били променяни от
влизането в сила на плана от 1962 г. до настоящия момент. Имотът е владян
без прекъсване, явно и спокойно и никога не е имало спор с когото и да е било,
относно собствеността на имота и винаги е бил възприеман от собствениците
като дворно място в регулация, представляващо жилищен имот.
Ищците твърдят, че след смъртта на майка им, преди около 5 месеца,
решили да уредят наследствените си права и по този повод са установили, че
имотът им е изцяло извън регулацията на селото, макар по Кадастрален план
да е записан на майка им и заради това, че не е заявен като земеделска земя за
възстановяване, на основание чл.19 от ЗСПЗЗ е станал общински.
По Картата на възстановената собственост на землището на село Б.п.,
О.Т., този имот представлява: поземлен имот с идентификатор 07346.106.47, с
последно изменение на кадастралните регистри, засягащо имота е от
22.04.2019 г., с площ от 5330 кв.м., с адрес на имота: ***********, местност
„ШИРОК ТРАП“, трайно предназначение на територията: земеделска, с НТП
– нива, десета категория, номер по предходен план: 106047, при съседи: имоти
с идентификатори: 07346.106.46; 07346.106.49; 07346.106.30; 07346.106.31;
07.346.106.37.
Този имот никога не е бил одържавяван и затова не подлежи на
реституция. Имотът е бил третиран от собствениците като дворно място,
застроен е и представлява жилищен имот за тях. Затова не е бил заявен за
възстановяване по ЗСПЗЗ.
Твърди се, че с нотариален акт № 174, т.2, рег.№ 492, дело № 325 от
15.09.2009 г., ако въобще е имало титул за собственост на ответника е съборен,
тъй като наследодателката е призната за собственик и на самия имот, който е
извън регулацията на селото. Към този момент планът за земеразделяне на
това село е бил вече влязъл в сила. Имотът се владял от майката на ищците
повече от 10 години явно, спокойно, непрекъснато и никой не им е оспорвал
собствеността, затова ищците се позовават на придобивна давност, изтекла в
2
тяхна полза. Към момента ищците се грижат за имота, често го посещават,
поддържат го.
Поради което се претендира да бъде постановено решение, с което
на основание чл.124 ал.1 от ГПК съдът да приеме за установено по отношение
на ответника О.Т., че ищците С. Г. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
*********** и Д. Г. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *********** са
собственици с равни права на следния недвижим имот по Картата на
възстановената собственост на землището на село Б.п., О.Т., а именно:
поземлен имот с идентификатор 07346.106.47, с последно изменение на
кадастралните регистри, засягащо имота е от 22.04.2019 г., с площ от 5330
кв.м., с адрес на имота: ***********, местност „ШИРОК ТРАП“, трайно
предназначение на територията: земеделска, с НТП – нива, десета категория,
номер по предходен план: 106047, при съседи: имоти с идентификатори:
07346.106.46; 07346.106.49; 07346.106.30; 07346.106.31; 07.346.106.37.
Претендират се и направените по делото разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени
на ответника на 06.02.2025 г. В законоустановения срок същият е подал
писмен отговор, в който сочи, че искът е допустим, но неоснователен. В
отговора се сочи, че с писмо вх.№ 24-00-563 от 08.12.2008 г. на ОСЗ
Тополовград на ответника е изпратено протоколно решение № 26-32 от
07.07.2008 г., с което са определени имотите по чл.19 от ЗСПЗЗ по землища и
на стр.96 от това решение под № 200 е описан имот № 106047 с площ 5,330
дка. Ответникът посочва, че към настоящият момент не е съставен акт за
общинска собственост за този имот. Моли искът да бъде отхвърлен като
недоказан и неоснователен.
Ищците С. Г. Д. и Д. Г. С. – редовно призовани – явява се Д. Г. С., заедно
с пълномощника си адв.М.К. от АК – Ямбол.
Ответникът О.Т., редовно призовани, не изпращат представител в
съдебно заседание.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от скица № 36 от 20.01.2025 г. на О.Т. процесният имот е записан
на М. Д. Г., съгласно нотариален акт № 174, том 2, дело 325 от 2009 г. лист,
3
ПИ-75, по Кадастрален план на с.Б.п., общ.Т. и е с площ от 5330 кв.м., От
скица № 15-380039-09.04.2021 г. на СГКК - Хасково се установява, че имотът
е извън регулация и е с идентификационен номер 07346.106.47 по КВС на
с.Б.п., общ.Т. и е със собственик О.Т., с основание за собственост –
предоставени земи за стопанисване от общината по чл.19 от ЗСПЗЗ.
От представеното удостоверение за наследници № 26 от 27.08.2024 г. на
Кметство *********** е видно, че ищците са наследници на М. Д. Г..
Видно от гласните доказателства по делото – показанията на
свидетелите В.Д.Р. и И.К.И. се установява, че процесният недвижим имот,
който представлява дворно място около 5-6 дка, с построени в него къща и е
собственост на ищците С. и Д., като са го наследили от майка си М.. Същите
заявяват, че границите на имота не са променяни,никога не е бил включван в
блокове на ТКЗС никой не е предявявал претенции спрямо имота и всички в
селото знаят, че това е техния имот.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които кредитира като обективни и непротиворечиви, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК
е допустим и разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан, и
следва да бъде уважен като такъв. Съображенията на съда са следните:
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че се
касае за имот, който се е владял от ищците по делото и който и в момента
владеят. Имотът никога не е бил отчуждаван, никога не е влизал в ТКЗС нито в
АПК и за този имот през всичките години са плащани данъци. По делото е
установено, че макар имотът да е бил изключен от регулация, същият никога
не е бил включван в блокове на ТКЗС, нито е бил отчуждаван и причисляван
към държавен поземлен фонд по реда на ЗПИНМ /отменен/ или ЗТ/отменен/.
Следователно същият не е бил държавна собственост. В случая не е следвало
да се провежда реституционна процедура, предвидена от ЗСПЗЗ по отношение
на спорния имот и след като не е сторил това, това че имотът е попаднал в
приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ и след изтичането на предвидения в
разпоредбата срок е станал частна общинска собственост е неправилно. Съдът
счита, че имотът на ищците не е бил в категорията на имотите, собствеността
върху които подлежи на реституцията по реда на ЗСПЗЗ. В различните
4
хипотези на нормата на чл.10 се регламентират случаите, при които се
възстановяват правата на собствениците на земеделски земи и съгласно ал.1
по реда на ЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост, които са
притежавани преди образуването на ТКЗС или ДЗС и са били отнети от
техните собственици, независимо дали в последствие са били включени в
стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански
организации. Липсват всякакви доказателства процесният имот след
изключването му от регулация да е бил внесен в ТКЗС или включен в него по
установения ред. Не са ангажирани и доказателства той да е бил стопанисван
от ТКЗС или друга организация, да е бил безвъзмездно отстъпван, отчуждаван
на някакво правно основание или отнеман неправомерно, а напротив,
доказано е непрекъснато и несмущавано владение от страна на ищците.
Поради това по отношение на спорния имот не е следвало да бъдат
провеждани реституционни процедури, а придобивната давност не може да
бъде заличена, както предвижда разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСВОНИ за
имотите подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Следователно, той не
попада и в обхвата на нормата на чл.19 от ЗСПЗЗ и не може да бъде третиран
като незаявена за възстановяване земеделска земя, която да премине в
управление на ответната община, а 10 години след влизане в сила на плана за
земеразделяне да се трансформира в общинска собственост. Категорично и
еднозначно е доказано, че към момента на предявяване на установителния иск
– 24.01.2025 г. ищците са били собственици на процесния недвижим имот,
придобит по наследство. Още повече, че О.Т. не е представила доказателства
за съставяне на акт за общинска собственост.
Поради това следва да бъде признато за установено по отношение на
О.Т., че ищците са собственици на процесния недвижим имот.
При този изход от делото ответникът О.Т. следва да бъде осъдена да
заплати на ищците направените от тях разноски по делото в размер на 1325,00
лв., от които 1300 лв. за адвокатско възнаграждение и 25,00 лв.внесена
държавна такса. Доказателства за други разноски по делото не са представени.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на О.Т., с адрес: ***********,
5
че С. Г. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *********** и Д. Г. С. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: *********** са СОБСТВЕНИЦИ с
равни права на следния недвижим имот по Картата на възстановената
собственост на землището на ***********, обл.Хасково, а именно: поземлен
имот с идентификатор 07346.106.47, с последно изменение на кадастралните
регистри, засягащо имота е от 22.04.2019 г., с площ от 5330 кв.м., с адрес на
имота: ***********, местност „ШИРОК ТРАП“, трайно предназначение на
територията: земеделска, с НТП – нива, десета категория, номер по предходен
план: 106047, при съседи: имоти с идентификатори: 07346.106.46;
07346.106.49; 07346.106.30; 07346.106.31; 07.346.106.37.
ОСЪЖДА О.Т. ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. Д. с ЕГН ********** и Д. Г. С. с
ЕГН ********** направените от тях разноски по делото в размер на 1325,00
лв./хиляда триста двадесет и пет лв./, от които 1300,00 лв. /хиляда и триста
лева/ за адвокатско възнаграждение и 25,00 лв. /двадесет и пет лв./ внесена
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
6