Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 25.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и шести юли две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при секретаря Цветелина Банинска, като разгледа гр.д. № 5185 по описа на ВрРС за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415,
ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.149 и сл. ЗЕ, във вр. с чл.79, ал.1
и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
„Топлофикация-Враца” ЕАД гр. Враца e подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Л.Х.Д.
за следните суми: 98,78 лева, представляваща
стойността на незаплатена доставена топлинна енергия, битово горещо
водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградна инсталация за периода от
30.09.2015г. до 30.06.2016г., и сумата от 26,03 лева, представляваща размера на
обезщетението от всяко отделно месечно задължение до датата на подаване на
заявлението за периода от 31.10.2015г. до 04.07.2018г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното му изплащане. По
ч.гр.д. №3457/2018г. на ВрРС е била издадена заповед за изпълнение от
07.08.2018г. за посочените суми. Твърди, че ответника е потребил услуги:
отопление, битово и горещо водоснабдяване и топлоенергия отдадена от сградна
инсталация за жилище на адрес гр. Враца, ********Въпреки многократно
отправяните покани, ответникът не изпълнил задължението си. Срещу заповедта за
изпълнение е постъпило възражение от длъжника. С оглед указанията на съда е
предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в
заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника, в който
исковете са оспорени изцяло като неоснователни и недопустими. Направено е
възржение за изтекла погасителна давност. Оспорени са обстоятествата, изложени
в исковата молба, включително че ответникът живее на посочения в исковата молба
адрес. Посочено е, че оспорва всички доказателства, представени по делото.
Съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На 01.08.2018
г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против ответника за: 98,78 лева, представляваща стойността на
незаплатена доставена топлинна енергия за периода от 30.09.2015г. до
30.06.2015г., и сумата от 23,64 лева, представляваща размера на обезщетението от всяко отделно месечно
задължение до датата на подаване на заявлението за периода от 31.10.2015г.
до 04.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от 01.08.2018 г. до изплащане на
вземането; разноските по делото – 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Представил е справка за неплатените фактури и дължими лихви и
изравнителни сметки. Исканата заповед е била издадена на 07.08.2018г. Заповедта
е била връчена на ответника по чл.47 ГПК, поради което на заявителя са дадени
указания, че може да предяви иск за установяване съществуването на вземането
му. В предоставения му едномесечн срок ищецът е подал исковата молба, по която
е образувано настоящото производство. Горното се установява от приложеното по
делото ч.гр. дело №5185/ 2018 г. по описа на ВРС.
Представена
е справка за неплатените фактури и дължими лихви от Л.Х.Д. за апартамент,
находящ се в гр. Враца, ********, ***, от която е видно, че в счетоводството на
ищцовото дружество са отразени шест фактури с №№ **********/30.09.2015г.; **********/30.11.2015г.;
**********/31.12.2015г.; **********/31.01.2016г.; **********/29.02.2016г.;
**********/30.06.2016г., които не са издължени от ответника. Посочени са датата
на тяхното издаване, падежът на плащане, както и дължимата сума по тях.
Представени
са два броя изравнителни сметки за топлоенергия по отношение на Л.Х.Д. за адрес
*** за периодите м.09.2015г. – м.03.2016г.; м. 04.2016г. – м. 06.2016г.,
издадени от ищцовото дружество по отчет от топлинния счетоводител. Видно от
същите е, че не са налице основания за корекция и няма суми за връщане по
партидата.
По делото са
представени Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация Враца“ ЕАД на потребителите в гр.Враца, одобрени
с решение № ОУ-004/07.01.2008г на ДКЕВР, по отношение на които на съда е
служебно известен факта, че същите са публикувани във в.“24 часа“ в броя му от
25.01.2008 г. и във в.“Шанс“ в броя му от 14.07.2008 г., като са поместени и на
интернет страницата на дружеството.
Представена
е по делото справка за начислени суми за топлинна енергия на Л.Х.Д., издадена
от ищцовото дружество, от която е видно, че има шест записа за задължения на
същата по шест броя фактури, като в справката е посочено и за какво са
начислени сумите – посочен е размер на задължение за отопление по всяка от фактурите.
Представено
е писмо от Община Враца рег.индекс 2600-104/1/ от 29.01.2016г., към което е
приложен списък на общинските жилища, наематели, титуляри по настанителни
заповеди, дата, месец и година на настаняване. От същия е видно, че Л.Х.Д. е
била настанена в общинско жилище на адрес гр. Враца, ж.к. „Дъбника“ бл.12, ***
на 01.03.2009г. и че същата е продължавала да ползва жилището към датата на
изпращане на писмото от Община Враца – 29.01.2016г.
По делото е
допуснато и изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, което не е
оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено. В
констативно-съобразителната част на експертизата вещото лице е посочило, че за
процесния недвижим имот в ищцовото дружество е открита и се води партида с аб.№
7802, като абонатите на имоти обслужвани от тази абонатна станция са избрали
топлинен счетоводител „Техем Сървисис” ЕООД, с която са сключили договор за
извършване на услугата топлинно счетоводство. Според вещото лице, отчитането,
дяловото разпределение и начисляването на изразходваната топлинна енергия в
абонатната станция обслужваща имота, е извършвано в съответствие с изискванията
на нормативната уредба, въз основа на извършвани отчети на мерителните уреди от
топлинния счетоводител и извършено разпределение на отчетената топлинна
енергия. Топломерът на абонатна станция 269, която захранвала имота, е преминал
метрологичен контрол в специализирана лаборатория и същият отговаря на техническите
изисквания. В имота не е била отчитана и разпределяна топлинна енергия за БГВ и
отопление, а била разпределяна и начислявана топлинна енергия за сградна
инсталация – общи разходи, на база на отопляемия обем на имота по проект. Вещото
лице е изчислило, че за процесния период от 30.09.2015г. до 30.06.2015г. е
дължима сумата от 98,78 лева, а лихвата за забава върху нея е в размер на 23,58
лева. За периода е била изготвена изравнителна сметка, по кято не били открити
писмени възражения. Били изготвяни и изпращани до абоната месечни фактури. Към заключението вещото лице е приложило и
документи, послужили за изготвяне на същото. Видно от Протокол от 09.11.2001г.
за *** в ЕС на адрес гр. Враца, ********,
се е подписала Л.Д., ЕГН **********.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
установителен иск е допустим, същият е предявен в срок от правен субект с
правен интерес. Разгледан по същество,същият е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия през процесния период Закон за
енергетиката продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на
задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр.
Съгласно изричната разпоредба на ал.2 на същия член, Общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите. На настоящият съд е служебно известно във връзка с
предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно
горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник - във вестник
„24 часа“, в бр.24 от 25.01.2008 г. и във вестник „Шанс Експрес“ – ежедневник
за Враца и региона, в бр.10 от 16.01.2008 г. Следователно в нормативната уредба
не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между
топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за
битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с
продажбата на топлинна енергия. Такова правооотношение възниква по силата на
самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях
права и задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и
специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. В случая по делото липсват доводи и доказателства,
че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което приложими са
утвърдените ОУ на дружеството.
В настоящия
случай, по делото е безспорно между страните, че на името на ответника Л.Х.Д. е
открита партида по отношение на имот с адрес гр. Враца, ********, ***, като се
установи, че ответницата е била наемател на имота, който е общинска
собственост, към дата 29.01.2016г., била е настанена там със заповед от 2009г.,
но също така се установи, че е била в имота и през 2001г., като се е подписала
като ползвател на имота.
По делото не
се спори и се установява от заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира
горепосоченото жилище е етажна собственост и е топлоснабдена.
В чл.142
ал.2 от ЗЕ е залегнало положението,че топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Съгласно чл.143 ал.3,топлинната енергия по ал.ал.1 и 2, а
именно отдадената от сградната инсталация и за отоплението на общите части, се
разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти по проект.
При така
установената нормативна уредба към момента на начисляването на сумите, следва
да се приеме, че за ответникът е възникнало задължение по силата на закон да
заплаща на ищеца количества топлинна енергия.
Съгласно
чл.32 от ОУ,одобрени с решение №ОУ-004/ 07.01.2008 г. на ДКЕВР, купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия/прогнозни или
изравнителни/ в 30-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнасят. В
текста е предвидено право на купувачите да предявяват възражения за начислената
сума за топлинна енергия, урежда се и санкцията при неизпълнение на
задълженията за плащане – обезщетение за забава в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането.
При липсата
на доказателства за направени от абоната възражения за начислените от ищеца
суми и същевременно при наличието на такива,които установяват по категоричен
начин, че за имота е отчетена и таксувана топлинна енергия, налага се изводът, че
ответникът дължи начислените суми, ведно с обезщетение за забавено плащане от
падежа на всяко едно периодично задължение с оглед на наличие на установени
срокове за заплащане на консумацията. Заплащането на общите разходи, вкл. на
суми за сградна инсталация, произтича от факта на ползване на имота въз основа
на право на собственост, т.е. дължи се дори да не се ползва топлинна енергия /в
този смисъл е и тълкувателно решение №2/2016 г. от 25.05.2017 г. по
тълкувателно дело №2/2016 г. на ОСГК на ВКС/. Законоустановени са и срокове за
погасяване на задълженията за заплащане на топлинна енергия, покани са
необходими само ако такива не са установени.
Неоснователно
е възражнието на особения представител на ответика за изтекла погасителна
давност по отношение на задълженията. Заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 01.08.2018г.,
а падежът на първото претендирано задължение е 31.10.2015г., като между тези
дати не е изтекъл тригодишен срок.
Съдът не
приема и направеното от процесуалния представител на ответника възражение във
връзка с настъпилата промяна в ползването на имота. Сумите, които се
претендират са начислени за отоплителен сезон 2015/2016г., като от
представените доказателства се установи, че към 29.01.2016г. собственикът на
имота – Община Враца е дала информация, че ответницата е наемател в имота,
съгласно заповед от 2009г. Постоянният и настоящ адрес на ответницата са
регистрирани на адреса на процесния имот.
С оглед
изложеното, исковете следва да бъдат уважени изцяло.
Съгласно
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада. На ищецът следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в заповедното производство в размер на 75
лева, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
му заплати направените в настоящото производство разноски. На основание чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал.1
от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в полза на заявителя в размер на 100,00 лв., държавна такса от 75
лева, 150 лева за депозит за вещо лице, 150 лева депозит за особен
представител, или общо 475 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Х.Д., с ЕГН **********,***, че дължи на
”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Враца ул.”Максим Горки”№9, представлявано от изп. директор Радослав Иванов
Михайлов, сумата
от 98,78 лева/деветдесет
и осем лева и 78 ст./, представляваща стойността на
незаплатена доставена топлинна енергия за периода от 30.09.2015г. до
30.06.2015г., и сумата от 23,64 лева /двадесет и три лева и 64 ст./,
представляваща размера на обезщетението от всяко отделно месечно задължение до
датата на подаване на заявлението за периода от 31.10.2015г. до 04.07.2018г.,
ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.08.2018 г. до изплащане на вземането, за
които е издадена заповед за изпълнение №2223/ 07.08.2018г. по ч.гр.д. №3457/2018г. на РС - Враца.
ОСЪЖДА Л.Х.Д., с ЕГН **********, да заплати на
”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Враца ул.”Максим Горки”№9, представлявано от изп. директор Радослав Иванов
Михайлов, сумата от 75 лева / седемдесет
и пет лева/ деловодни разноски по ч.гр. дело №3457/ 2018г. на РС- Враца, както
и 475 лева /четиристотин седемдесет и
пет лева/ деловодни разноски по настоящето дело.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: