Определение по дело №981/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260077
Дата: 10 август 2020 г. (в сила от 2 септември 2020 г.)
Съдия: Анна Иванова Щерева
Дело: 20202120100981
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ



10.08.2020г.


гр.Бургас


 


Бургаският районен съд

На десети август две хиляди и двадесета година В закрито заседание в следния състав :


I граждански състав


 

Председател: АННА ЩЕРЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Щерева гражданско дело № 981 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по иск на „Теленор България" ЕАД против Т.П.С. с ЕГН ********** *** за установяване съществуването на парични задължения, за които е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 7513/ 2019г. по описа на PC - Бургас.

Предявеният иск е с правно основание чл.124 ал.1 вр. чл.422 и чл.415, ал.1,т.2 от ГПК.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения установителен иск и на производството по него, за която исковият съд следи служебно във всяко положение на делото.

В хода на заповедното производство длъжникът не е открит за връчване на заповедта за изпълнение на заявения постоянен и настоящ адрес, като на основание чл.47 ал.1 от ГПК са били поставени уведомления. След изтичането на сроковете по чл.47 ал.2 от ГПК длъжникът не се е явил в канцеларията на съда за получаване на книжата. С разпореждане от 19.12.2019г. заповедният съд е приел, че заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника съгласно чл.47 ал.5 от ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта за изпълнение. Това разпореждане е връчено на заявителя на 13.01.2020г. и настоящият иск е предявен на 11.02.2020г. /с изпращане по пощата/ - в срока по чл.415 ал.4

от ГПК.

Указанията на заповедния съд са дадени при действието на цитираната норма на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, в редакцията преди изменението на закона, обнародвано в ДВ бр.100/ 20.12.2019г., съгласно която редакция във всички случаи на връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 от ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си. След влизане в сила на изменението на тази норма, обнародвано в ДВ бр. 100/ 20.12.2019г., хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е ограничена само до случаите на връчване на заповедта по чл.47 ал.5 от ГПК, при които връчителят е удостоверил, че длъжникът не живее на адреса. Следователно след влизането в сила на цитираното законово изменение законът установява правен интерес от предявяване на установителен иск за вземания по заповед за изпълнение само в случаите на фингирано редовно връчване на заповед за изпълнение съгласно чл.47 ал.5 от ГПК, при които е надлежно установено и удостоверено от връчителя, че длъжникът не пребивава на заявения адрес. В настоящия случай подобна хипотеза несъмнено не е налице - както в заповедното производство, така и в настоящото производство при връчването на съобщенията липсва удостоверяване на връчителя адресатът да не пребивава на адреса.

При липса на нарочна уредба, по правило новите процесуални норми се считат за незабавно приложими за съдебните производства, висящи към момента на тяхното влизане в сила. Поради това настоящият съд приема, че с влизане в сила на изменението на нормата на чл.415, ал. 1, т.2 от ГПК на 24.12.2019г. е отпаднал въведеният до този момент ех lege правен интерес от установителен иск за случаите по чл.47 ал.5 вр. чл.47, ал.1, предл.1 от ГПК - когато длъжникът не е открит на адреса си. Поради това се налага изводът, че след влизането в сила на цитираното изменение на закона процесната заповед за изпълнение е влязла в сила на основание чл.416, предл.1 вр. чл.47 ал.5 от ГПК и по аргумент от противното на действащата норма на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК не съществува правен интерес от предявения установителен иск.

По тези съображения съдът приема, че е налице липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и на производството по него, което следва да бъде прекратено.

Мотивиран от горното, на основание чл.130 от ГПК Бургаският районен съд

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на „Теленор България" ЕАД против Т.П.С. с ЕГН ********** *** за установяване съществуването на парични задължения, за които е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 7513/ 2019г. по описа на PC - Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Бургас в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящия съдебен акт препис от него да се докладва по ч.гр.д. № 7513/ 2019г. по описа на PC - Бургас за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.