М О Т И
В И към Присъда № 260036/20 г. по НОХД
237/2020 г. на СлРС, изготвени на 04.12.20г.
РП –
Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Р.П.Т. по чл. 343Б ал.1 от НК.
В с.з. представителят на РП – Сливен
поддържа обвинението така, както е предявено. Пледира за наказание „Лишаване от
свобода” за срок от една година, което на основание чл.66 от НК да бъде
отложено за изпитателен срок от три години, както и наказание „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от една година и глоба в размер 1000лв.
В с.з. подсъдимия, редовно призован се
явява, не се признава за виновен и дава
обяснения по предявеното му обвинение. Моли да бъде оправдан.
От събраните по
делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
През
2019г. подс.Т. работил като таксиметров шофъор .
На
23.10.2019г. в 14.54ч. от мобилен телефон с №******на ЕЕН112 е бил подаден
сигнал, че е забелязан мъж на около 35-45 години,който пие алкохол от „патронче“ в района на супермаркет „Мерканто“
в кв.“Клуцхор“ гр.Сливен. В сигнала е било посочено ,че веднага след това лицето
се е качило в таксиметров автомобил
м.“Шевролет“ с рег.№СН …..ВН като в купето е продължило да употребява алкохол и
в това състояние е потеглил с МПС в посока ОУ“Хр.Ботев“- гр. Сливен.
Около 15.00ч. св.Й. и св.С. *** получили
сигнал от дежурния по ОДЧ Сливен, че водач на таксиметров автомобил „Шевролет“
с рег.№СН……ВВ управлява автомобил в нетрезво състояние в посока ОУ“Хр.Ботев“ в
гр.Сливен.
Св.Й. и св.С. били близо до кв.“Клуцхор“ и
започнали да търсят въпросния автомобил.
На кръстовището на ул.“Хан Крум“ и
ул.“Хр.Смирненски“ в кв.“Клуцхор“ гр.Сливен, забелязали движещ с автомобил,
който отговарял по описание на сигнала и тръгнали със служебния автомобил след
него.
На ул.“Хан Крум“, автомобилът спрял, водачът
излязъл и се запътил към Друг паркиран автомобил пред дом №29.
Св.Й. и св.С. спрели служебния автомобил пред
автомобил „Шевролет“, обозначен като таксиметров, с рег.№СН***ВВ и се запътили
към водачът, който преди по-малко от 1 минути излязъл от него.
Служителите на РУ Сливен извършили проверка
на документите на водача и автомобила. Установили, че водачът е подс.Р.П.Т.,който
заявил на служителите на РУ Сливен, че
току що е пил алкохол, но не по време на движението, а след като е спрял да
управлява МПС .
Според св.Й. и св.С., подс.Т. бил във видимо
нетрезво състояние — зачервен, подпухнал, говорел заваляно.
Служителите
на РУ Сливен , около 15.15ч. се обадили на техни колеги в сектор ПП при ОД МВР
за съдействие.
На място пристигнали св.Д. и колегата му В.М.
- мл.автоконтрольори в сектор ПП при ОД МВР Сливен.
Подс.Т. бил изпробван с дрегер „Алкотест“
7510 с № ARDM0204 за алкохол в издишания от него въздух. Уредът отчел 1,63
промила в 15.31ч.
На Т.
бил издаден талон за медицинско изследване, но същият отказал да даде кръв за
проба, като в талона собственоръчно записал, че приема показанията на
техническото средство. Съставен му бил АУАН №289316/23.10.19г. за нарушение на
чл.5 ал.З т.1 от ЗДвП.
По делото е изготвена съдебна фоноскопска
експертиза, в заключението на която е описан проведения разговор с телефон 112
.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за безспорно установена, въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства взети в тяхната
съвкупност и поотделно, тъй като те са безпротиворечиви и се намират в
отношение на пълно покриване и допълване.
Съдът изцяло кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели–св.Й./включително
приобщените по реда на чл. 281 от НПК/ и св.С.,според които подс.Т. е бил във
видимо нетрезво състояние — зачервен, подпухнал, говорел заваляно.Двамата
свидетели са категорични и относно обстоятелството, че след спирането на
подсъдимия пред дома му те незабавно са започнали извършване на проверка на
документите му,което напълно изключва достоверността на версията на подсъдимия,
че е употребил алкохол след спиране на МПС. Видно от показанията на посочените
свидетели не е имало технологично време ,през което подсъдимият да започне да
пие , още повече ,че той твърди ,че е влязъл в гаража на дома си и там също е
пил алкохол ,като това е станало след спирането му и преди пристигането на
полицейските служители. Съдът кредитира и показанията на останалите полицейски
служители , а именно св. М. и св. Д. ,които са безпротиворечиви помежду си и
напълно съответни на останалия доказателствен матариал.Съдът не кредитира
показанията на св. Тодорова и св. Т., като
счита същите за заинтересувани от изхода на делото .Не кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като те не съответствуват на останалите доказателства.
Съдът дава вяра на писмените доказателства приобщени към доказателствения
материал по съответния процесуален ред.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна, съдът изведе следните правни изводи:
С деянието си подсъдимия Р.П.Т., роден на ***г***, жител и живущ ***-В-22,
български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, реабилитиран
по право, ЕГН ********** е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление
по чл. 343Б ал.1 от НК,тъй като на 23.10.2019г. в гр.Сливен е управлявал МПС-
л.а. „Шевролет Авео“ с рег.№СН*****ВВ с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,63 на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство дрегер „Алкотест“ 7510 с № ARDM0204 .
По делото е
безспорно установено авторството на деянието и механизма на извършване на
престъплението. Установено е, че на инкриминираната дата подсъдимият е привел в
движение и управлявал МПС марка „Шевролет Авео" с рег. №СН ****ВВ след като
е употребил алкохол. Установена е концентрацията на алкохол в кръвта на водача
чрез техническо средство Алкотест „Дрегер 7510" с фабр. № ARDM 0204, а
именно – 1,63 промила на хиляда.
Въз основа на
назначената по делото съдебна експертизата фоноскопска експертиза,съдът приема
,че е налице доказателство за непосредствено възприемане на поведението на
подсъдимия във връзка със закупуването и консумацията на алкохол както
последващо привеждане в движение и
управление на таксиметровия автомобил с който е бил засечен в района на
супермаркет“Мерканто“ .
Деянието е извършено от подсъдимия с пряк
умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасния характер на извършеното но е искал
и е допускал настъпването им.
Причини, мотиви и условия за извършване на
престъплението, съдът намира в незачитане на императивните разпоредби на ЗДвП и слаби морално-волеви задръжки.
При определяне вида
и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се
съобрази с всички индивидуализиращи вината обстоятелства, като не отчете
наличието на отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Съдът счита, че по отношение на подсъдимия са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, изразяващи се в добри
характеристични данни,чисто съдебно минало и добро процесуално поведение.
Съдът не отчете
наличие на отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Ръководен от тези изводи и като взе предвид
целите на индивидуалната и генерална превенция, съдът сметна, че на подс. Т.
следва да се наложи наказание при условията на чл. 55, ал. 1 т.1 от НК , а
именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК,следва да се отложи за изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила,доколкото са налице основания за това .
На
основание чл. 343Г от НК,съдът наложи на
подсъдимия Т. наказание „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от една година, считано от датата на отнемане на СУМПС.
На основание чл. 55 ал.3 от НК,съдът не налага кумулативно предвиденото наказание
„Глоба”,тъй като прие,че подсъдимият е лице с ниска обществена опасност, а от
деянието липсват вредни последици .
Допълнителен мотив за неналагане на посоченото наказание ,съдът извежда и от
факта,че Т. работи като таксиметров шофъор ,а по време на
изтърпяване на наложеното му наказание „Лишаване от право да управлява МПС“
няма да има трудови доходи от тази дейност .
По
правилата на процеса ,съдът осъди подсъдимия
Р. П.Т. да заплати направените по делото
разноски в размер на 43,20 лв. в полза
на бюджета на държавата по сметка на ОД-МВР-Сливен.
По
правилата на процеса,съдът осъди подсъдимия Р.П.Т. да заплати направените по делото
разноски в размер на 15,70 лв. в полза бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд-Сливен.
Съдът прие така наложеното наказание за
максимално справедливо и отговарящо в максимална степен, както на обществената
опасност на деянието и извършителя, така и на целите и задачите на индивидуалната и генерална превенция .
Ръководен от изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: