Присъда по дело №33/2024 на Районен съд - Ивайловград

Номер на акта: 2
Дата: 20 февруари 2025 г.
Съдия: Живко Делчев Янков
Дело: 20245650200033
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 2 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. Ивайловград, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЖИВКО Д. ЯНКОВ
при участието на секретаря Красимира Анг. Х.а
като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Наказателно дело частен
характер № 20245650200033 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. С. К. с ЕГН ********** от гр. Ивайловград,
Хасковска област, ул. Л***“ № ***, вх.** ет.**, ап**, български гражданин,
женен, с основно образование, пенсионер, неосъждан
ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА , ЧЕ :
На На 09.09.2024 г. в гр. Ивайловград, Хасковска област, във вход "**"
на жилищния блок на ул. Л***“ № *** е причинил на Б. Х. Х., с ЕГН
********** телесна повреда, изразяваща се в страдание без разстройство на
здравето, поради причинена плитка лезия в основата на нокътната плочка на
първи пръст на лявата ръка, поради което и на основание чл. 304 от НПК, вр.
чл. 15 от НК го ОПРАВДАВА по обвинението в извършване на престъпление
по чл. 130, ал.2 от НК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от частния тъжител Б. Х. Х., с ЕГН
**********, действащ със съгласието на баща си Х. Б. Х., с ЕГН ********** и
двамата от гр. Ивайловград, ул. Л***“ № ***, вх.** ет.**, ап*** граждански
иск против подсъдимия Н. С. К. с ЕГН ********** от гр. Ивайловград,
Хасковска област, ул. Л***“ № ***, вх.** ет.**, ап** за обезщетение от
причинените му от престъплението по чл. 130, ал.2 от НК, неимуществени
вреди в р-р на 500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането – 09.09.2024 г. до окончателното им изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА частния тъжител Б. Х. Х., с ЕГН **********, действащ със
съгласието на баща си Х. Б. Х., с ЕГН ********** и двамата от гр.
1
Ивайловград, ул. Л***“ № ***, вх.** ет.**, ап*** да заплати на подсъдимия Н.
С. К. с ЕГН ********** от гр. Ивайловград, Хасковска област, ул. Л***“ №
***, вх.** ет.**, ап**, сумата от 600 (шестстотин) лв. представляваща
адвокатско възнаграждение.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от днес
пред Хасковски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда № 2/ 20.02.2025 г.,постановена по НЧХД № ***/2024 г. по описа
на Ивайловградския районен съд

Обвинението против подсъдимия Н. С. К. с ЕГН ********** от
гр.Ивайловград, Хасковска област , ул. „Л**” № ***, вх.** ет.**, ап** е за
това, че:
На 09.09.2024 г. в гр. Ивайловград, Хасковска област, във вход „В“ на
жилищния блок на ул. „Л**“ № *** е причинил на Б. Х. Х., с ЕГН **********
телесна повреда, изразяваща се в страдание без разстройство на здравето,
поради причинена плитка лезия в основата на нокътната плочка на първи
пръст на лявата ръка – престъпление по чл. 130, ал.2 от НК.
Частният тъжител Б. Х. Х. – непълнолетен, действащ със съгласието на
баща си и негов законен представител Х. Х. е предявил срещу подсъдимия
граждански иск за присъждане на обезщетение в р-р на 500 /петстотин / лв.
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането (09.09.2024 г.) до окончателното им изплащане, както и
направените по делото разноски.
Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане с наказателния
процес.
Частният тъжител Б. Х. Х., чрез процесуалния си представител адв. П. К.
от АК – Хасково поддържа обвинението и предявения граждански иск. В
съдебно заседание пледира съдът да осъди подсъдимия, на доколкото
подсъдимият отговаря на критериите по чл. 78а от НК, да го освободи от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Моли
съда да уважи гражданския ск до размера в който е предявен. Претендира и
разноски.
В хода на съдебното следствие подсъдимият Н. С. К. дава обяснения по
обвинението:
На 09.09.2024 г. след обяд около 16.00 часа чул шум. Излезнал от
апартамента и видял, че се чупи прозореца на площадката между първи и
втори етаж. Видял до прозореца частния тъжител и майка му – св. И Х.А,
която държала в ръцете си чук и нож. Твърди, че неговите първи думи, когато
излязъл от апартамента си, били „момиче, защо го правиш, не рушиш нашето,
а рушиш и твоето си“. В този момент св. Х.А тръгнала с чука и ножа срещу
него. Подсъдимият се опитал да се предпази от ножа, но не успял, поради
което бил наранен. Хванал с лявата си ръка дясната ръка на св. Х.А, с която
държала ножа. Пояснява, че това се случва на стълбището от стълбищната
междуетажна площадка, по които се качваш на втория етаж. Той се намирал
по - отгоре на втора - трета стълба, но точно не може да кажа, тъй като не е
броил стълбите. Подсъдимият бил от страната на парапета, а частният
1
тъжител от дясната му страна. През цялото време му бил от дясната страна.
Частният тъжител хванал ръцете му под мишниците и дори му образувал
синини. На няколко пъти помолил частния тъжител да хване ножа на майка
си, за да не го нарани, но частния тъжител дори не се опитал да хване ръката
на майка си ножа, а му държал дясната ръка, като по такъв начин го
обездвижил. Подсъдимият с дясната ръка хванал и държал чука, а лявата му
ръка държал частния тъжител. Не можал да отнеме чука, защото св. И Х.А го
държала. Твърди, че няма как да е ударил частния тъжител при положение, че
и двете му ръце били заети. Изключва и да го е натиснал на парапета, тъй
като през цялото време той е бил от страната на парапета, а частният тъжител
от дясната му страна където е стената. Описва позицията на стълбите, че
слизайки надолу, парапета му оставал от лявата страна. Частният тъжител му
държал дясната ръка. Допуска, че частният тъжител е бил наранен, когато
подсъдимият се опитвал да се дръпне ръцете, за да си освободи ръката, за да
се предпази от чука и ножа, но не вярва. През това време св. И Х.А го
наранила и с чука и с ножа, които държала.
Конфликтът възникнал поради прозореца и отправена реплика отстрана
на подсъдимия към св. И Х.А, в насока, че руши освен общото и своето, която
тръгнала срещу него, репликирала. Опитал се да въздейства с думи, но нещата
ескалирали.
Защитникът му - адв. В. Т. от АК - Кърджали пледира съдът да
постанови съдебен акт, с който да го признае за невиновен в извършването на
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, по отношение на частния тъжител както
и да бъде отхвърлен и предявения граждански иск. Претендира разноски
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства: обяснения
на подсъдим, показания на свидетели и писмени материали прие за
установено следното:
Семействата на частния тъжител Б. Х. и на подс. К. живеят в един и същ
жилищен блок, в един вход на един етаж в гр. Ивайловград, ул. „Л**” № ***,
вх.** ет.**. На 09.09.2024 г., следобед, около 16.00 ч., тъй като температурите
били високи, майката на частния тъжител – св. И Х.А решила да отвори по
всякакъв начин прозореца на стълбищната площадка, намираща се между
първия и втория етаж в жилищния вход, за да влезе свеж въздух. Механизмът,
позволяващ безпрепятственото отваряне и затваряне на прозореца бил свален
от живущи във входа, за да се препятства отварянето му по нормален начин.
Тогава св. И Х.А решила да свали целия стъклопакет, като за целта взела със
себе си помощни инструменти – нож, чук и отвертка. С нея бил и синът й –
частният тъжител Б. Х.. Започнала да сваля стъклопакета, като от шума
излезли съседите, намиращи се в блока – подс. Н. К. и съпругата му Н.,
живущи на втори етаж св.Н. М., св. Г.Ч. и съпругата му – св.П.Ч., живущи на
първи етаж и св. М.Н. от по – горен етаж. Св. И Х.А била свалила лайстните
2
на стъклопакета. Подсъдимият К. направил забележка на СВ. Х.А, която
тръгнала към него от площадката между първия и втория етаж и конфликтът
се развил на стълбите към втори етаж. По време на конфликта, частната
тъжителка държала нож и чук в ръцете си, с които нанасяла удари към
подсъдимия. Ударила го с чука и го порязала с ножа. Напрежението
ескалирало с крясъци и викове и от двете страни. Св. М. се опитал да ги
разтърве, но тъжителката го подгонила с ножа и той побягнал към долния
етаж. По време на конфликта св. Б. Х. се озовал между частния тъжител и
подсъдимия, като хванал ръцете на подсъдимия, за да му попречи да удари
майка му. По изнесеното в тъжбата, подсъдимият ударил св. Х.А по ръката и
няколко пъти в областта на лицето, което уплашило частния тъжител, който
застанал между двамата, за да спре подсъдимия. Казал му „Спри, какво
правиш, защо биеш майка ми“. В отговор на това подсъдимият блъснал
частния тъжител към парапета, за да може отново да се приближи към майка
му. От блъскането частният тъжител си ударил пръста на лявата ръка, който
започнал да кърви. В хода на конфликта успял да се обади на баща си Х. Х.,
който се обадил в полицията. При пристигане на място полицейските
служители – Н. Н., Н. Р. и А. Д. заварили вече една спокойна обстановка. Св.
Х.А им заявила, че е получила шамар от подсъдимия. Частният тъжител не е
споделил пред полицейските служители за нараняването си, а и видимо нямал
следи от нараняване. Участниците в конфликта били консултирани да
потърсят медицинска помощ в спешен център. Подсъдимият, св. И Х.А и
частния тъжител са посетели ФСМП – Ивайловград, където били прегледани
от мед. фелдшер – св. Д. У.. Впоследствие са посетили и съдебен лекар. Във
връзка със случая е била образувана прокурорска преписка вх.№ 4057/2024 г.
по описа на РП – Хасково, ТО – Ивайловград, приключила с постановление за
отказ за образуване на Досъдебно производство от 08.10.2024 г.
Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от приложените
писмени доказателства, от показанията на разпитаните по делото свидетели и
вещо лице.
От показанията на св. И Х.А се установява, че на 09.09.2024 г. синът –
частният тъжител Б. Х. й се обадил, че прозорецът пак е затворен. Св. Х.А
знаела, че механизма на прозореца е свален от св. М. и и се обадила на
съпругата му да сложат механизма, за да може да се отваря прозореца.
Съпругата на М. отрекла, съпругът й да е свалял нещо. Св. Х.А се опитала да
отвори прозореца, но дръжката й останала в ръката. Тогава тя поискала от
сина си да и донесе отвертка й чук, както и да й донесе стол, на който
потвърждава, че е имало нож. Тъй като свидетелката и друг път била отваряла
прозореца по този начин започнала да чука по прозореца. Поради тази
причина подсъдимият излязъл от апартамента си и „започнал да се прави на
нещо повече“ от тях, за блока. Казал й „Ей сега ще ти покажа аз на тебе“. Св.
3
Х.А репликирала, че нищо не може да й покаже, че колкото подсъдимият бил
собственик, толкова била й и тя. Имала право да си отваря прозореца, когато
пожелае. Твърди, че подсъдимият започнал да й замахва. Частният тъжител се
озовал между двамата. В нея бил само чука. Подсъдимият я ударил няколко
пъти с юмрук. Синът й се уплашил. Подсъдимият го избутал към парапета,
където синът й се наранил. Видяла, че синът й бил наранен. Тогава ударила
подсъдимия, за да защити сина си. Жената на подсъдимия започнала да ги
удря с бастуна, а св. М. дошъл от долния етаж и започнал да я удря по
обувката. Счита, че подсъдимият нарочно е изблъскал частния тъжител към
парапета, за да може да я удари. Отрича да е имала нож, а само чук. Като
място на конфликта потвърждава, че е на стълбището между
междустълбищната площадка между първи и втори етаж и апартаментната
площадка на втори етаж. Прозорецът се намирал на междустълбищната
площадка. Свидетелката била на първо стъпало от междустълбищната
площадка, а подсъдимият около 3 стъпала по – нагоре, на около 4 – то стъпало.
Съпругата на подсъдимия била на апартаментната площадка на втори етаж.
Частният тъжител първоначално бил до нея, но след това застанал на
стълбищата между двамата, за да я защити – от лявата й страна, респ. от
дясната на подсъдимия. Не е видяла св. Н., която е била на трети етаж от
своята позиция.
От показанията на св. М.Н. се установява, че по време на скандала си
била в къщи. Живеела на по – горен етаж. Чула гюрултия и излязла да види
какво става. Не слязла до мястото на инцидента, а само няколко стъпала по -
надолу. Видяла караницата между подсъдимия и св. Х.А. Видяла частния
тъжител да бъде блъснат.
Според свидетелката инцидентът се е случил на втория етаж, на
апартаментната стълбищна площадка, като св. Х.А била на самата площадка,
а подсъдимия на най – горните стъпала. Частният тъжител бил до майка си.
Подсъдимият изблъскал частния тъжител към вратата на апартамента на
средния апартамент (описван от свидетелката като намиращ се направо,
насреща, като се качваш по стълбите) и той се ударил „назад, към ъгъла на
вратата“, на ръба на вратата. Не е видяла друго блъскане, не е видяла друг
човек освен тримата. Категорична е, че не е видяла спор на площадката с
прозореца, а по – нагоре на площадката на втория етаж.
От показанията на св. Н. М. се установява, че видял частния тъжител да
стои в десния край в ъгъла между подсъдимия и св. Х.А, на площадката която
се намира между първия и втория етаж и където бил въпросния , до вратата
на стаичката между етажите. Св. Х.А се намирала до прозореца, който се
опитвала да отвори, а подсъдимият се бил подпрял на парапета и си държал
ръката. Той бил на стъпалата на стълбите, които водят нагоре от прозореца и
надолу от техния етаж. След това, когато вече се била успокоила ситуацията се
4
качили на втория етаж и Б. бил до вратата с майка си. Как са се качили
нагоре, свидетелят не може да отговори. Не и виждал подсъдимия да удря или
блъска частния тъжител. Не видял частният тъжител да хваща ръката на
подсъдимия. Не чул подсъдимия да казва на частния тъжител да хване ръката
на майка си и да вземе ножа, но го е чул да го приканва да успокои майка си.
По време на конфликта, когато наранила подсъдимия, св. Х.А държала в
ръцете си чук и нож. Не е видял св. Н. по време на конфликта. Като пояснява,
че тъй като стълбищата са много приближени и трудно може да се види от
първия към третия етаж, но той не е и гледал в тази насока.
От показанията на св. Г.Ч. се установява, че когато излязъл на стълбището
видял, че частният тъжител бил между майка си и подсъдимия. Повтарял
„Спрете се, спрете се“. Подсъдимият се намирал на стълбите, св. Х.А на
долната площадка, а частният тъжител на площадката до вратата на
междината стаичка. Детето викаше "Спрете се , спрете се“. Не бил видял
някой някого да блъска, но частният тъжител се опитвал да ги хване за ръцете,
за да спрат. Така си го обяснява свидетеля. Възможно било частния тъжител
да е бил хванал за ръцете майка си или подсъдимия. Категоричен е, че
частният тъжител е искал да ги раздели, но не може да каже чия ръка е
държал, тъй като ръкомахали и се дърпали. Потвърждава за чука и ножа на св.
Х.А, но не може да каже дали съзнателно е ударила подсъдимия.
Св.Ч, също свидетел – очевидец е възприела идентична фактическа
обстановка, както свидетелите М. и Ч., че по време на конфликта между
подсъдимия и св. Х.А, който определя като „дърпане, борене“, частният
тъжител се е опитвал да ги разтърве като им е викал „Спрете се, спрете се“.
Подсъдимият и частният тъжител нямали нищо в ръцете си, а св. Х.А държала
чук и нож. Не е видяла частния тъжител да държи подсъдимия, не е видяла и
подсъдимия да бута частния тъжител.
Полицейските служители Н., К. и Д. твърдят, че във връзка с инцидента
са посетили сигнала, подаден в РУ – Ивайловград, описват разказана им
фактическа обстановка от участниците в конфликта, като цяло идентична като
причина за възникване на конфликта и място. Снели им били обяснения.
Консултирали участниците в конфликта, че могат да потърсят медицинска
помощ. Частният тъжител не е имал видими следи от нараняване, не е
споделил и за такива преди полицейските служители.
Св. У. – фелдшер във ФСМП - Ивайловград не си спомня тъжителят да е
ходил за преглед. Потвърждава, че тя е писала медицинския фиш и, че е
провела промивка, но не си спомня нищо друго, свързано с частния тъжител.
От назначената по делото съдебно – медицинска експертиза - № 345/2024
г. – по отношение травматичните увреждания получени от частния тъжител Б.
Х., се установява:
Частният тъжител Б. Х. е получил плитка лезия в основата на нокътната
5
плочка на първи пръст на лявата ръка. Увреждането се дължи на действие на
твърд тъп предмет и е възможно да се получи при инцидент с употреба на
физическа сила, по начина, времето и обстоятелствата, описани от
прегледания. Причинено е страдание, без разстройство на здравето. Срок за
възстановяване до 15 дни.
В съдебно заседание вещото лице д-р Е. потвърждава експертното си
заключение.
Пояснява, че от прегледа е установено плитка лезия в основата на
нокътната плочка на първи пръст на лявата ръка. Закачил е нокътя.
Отделянето било на протежение около 8 мм., като това нараняване не
нарушавало тъканта като рана, не нарушавало функция. Приравнено било на
охлузване и в този смисъл е причинена продължителна болка. Не се
налагало медицинско третиране. Механизмът, който е споделил е възможен.
Блъска се, хваща се за парапета и се наранява.
На изричен въпрос на съда целящ да определи силата на блъскане, за да
се получи нараняването, пояснява, че съвсем леко си е закачил пръста. Налице
било пряко увреждане от външния фактор, който го е дестабилизирал. Дали е
бил блъснат, или при взаимното противопоставяне не може да се каже, като се
вземело предвид, че е стълбище и има стъпала. При стъпване накриво също би
могъл да се залепи до парапета. Ефектът от този инцидент бил да посегне към
парапета. Ако го нямало инцидента, нямало и да посегне. Реакцията му била
при загуба на равновесие, да посегне към парапета. Като губи равновесие
частният тъжител не можел да контролира нещата. И по такъв начин се е
самонаранил. Дали е имало приложена сила или не, това не било решаващ
фактор.
Съдът приема експертното заключение като обективно и безпристрастно.
От представеното по делото и прието СМУ № 433/24 г. е видно, че
подсъдимият е получил по време на инцидента травматични увреждания, едно
от които по вътрешната повърхност на дясната мишница кръвонасядане с
наситено морав цвят и диаметър 5 см.
При така установената фактическа обстановка, следва де се приеме, че по
време на конфликта частният тъжител Б. Х. Х. е получил телесна повреда,
изразяваща се в страдание без разстройство на здравето, поради причинена
плитка лезия в основата на нокътната плочка на първи пръст на лявата ръка
По отношение на установената фактическа обстановка, съдът направи
своите изводи и формира вътрешното си убеждение във връзка с писмените
доказателства и въз основа на свидетелските показания, като взе предвид и
обстоятелствата, че св. И Х.А е заинтересовано лице – та я майка на частния
тъжител, основен участник в конфликта с подсъдимия и частен тъжител по
друго съдебно производство, образувано във връзка със същия инцидент и
водено срещу същия подсъдим – НЧХД № 32/2024 г. по описа на РС –
6
Ивайловград – факт, служебно известен на съда. Съдът кредитира показанията
на св. И Х.А, досежно причината за възникване на конфликта, мястото където
се е развил и положението на участниците в него един спрямо друг и спрямо
заобикалящата ги обстановка, доколкото не се оспорват от частния тъжител и
останалите основни участници в конфликта. Съдът приема, като достоверно и
неопровергано от другите доказателства по делото, че частният тъжител се е
опитал да предотврати развитието на конфликта, защитавайки майка си, като
същевременно кредитира и обясненията на подсъдимия, че частният тъжител
му е държал ръката, факт, подкрепен и от обективната находка – полученото
кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясната мишница.
Съдът не кредитира показанията на св. Н.. Тези показания не
кореспондират нито с показанията на всички останали свидетели, нито с
фактите, изнесени в частна тъжба. Никой от свидетелите – очевидци и
участниците в конфликта не посочва, че свидетелката е била на място по
време на инцидента, като се установи от свидетелите, живущи в блока, че е
почти невъзможно от мястото където са били свидетелите да се види дали има
някого на третия етаж. Според тази свидетелка конфликтът е станал на
апартаментната площадка на втория етаж, пред апартаментите на частния
тъжител и подсъдимия, като подсъдимия се е намирал на горното стъпало
преди площадката, а частния тъжител и майка му на апартаментната
площадка, а не на междустълбищната площадка и стълбите, водещи към
втория етаж, т.е. на съвсем друго място, различно както от изложеното в
частната тъжба, така и от твърдяното от всички свидетели и подсъдимия.
Твърди, че е видяла как подсъдимият блъска частния тъжител и той се ударил
на ръба на вратата. Нито от свидетелските показания, нито от обясненията на
подсъдимия, нито от изложеното в частната тъжба се установява, че
тъжителят вследствие на блъскане от страна на подсъдимия се е ударил във
врата, намираща се на апартаментната площадка на втория етаж. Показанията
на св. Н. описват съвсем различна ситуация от установената фактическа
обстановка и поради тази причина съдът не ги кредитира като цяло.
Настоящия състав кредитира показанията на останалите свидетели
относно описаната фактическа обстановка за случилото се, като ги намира за
безпристрастни и непротиворечиви помежду си.
Съдът не кредитира изцяло изнесените факти в частната тъжба.
На първо място – частният тъжител никъде не посочва, че е държал
ръката на подсъдимия, опитвайки се да предпази майка си.
На второ място – в тъжбата сочи, че подсъдимият много силно блъснал
частния тъжител към парапета на стълбището, за да може отново да се
приближи към майка му. Никой от свидетелите не сочи, че подсъдимият е
блъснал частния тъжител.
От свидетелските показания се установява безспорен конфликт между
7
подсъдимия и св. Х.А, с използване на физическа сила – „ръкомахане,
дърпане, борене“, описани по различен начин от различните свидетели.
Безспорно е установено и мястото на конфликта – стълбище, при което
участниците са на различна височина на стълбите, на различни повърхнини.
Видно от устното заключение на съдебния лекар, не е решаващ фактор дали е
била приложена сила и каква. Решаващ фактор е дестабилизирането на
частния тъжител, загубата на равновесие, посягане към парапета и
самонараняване. Конфликтът, изначало възникнал като такъв, намесата на
частния тъжител в него, дори от благородни подбуди да защити майка си е в
пряка връзка с полученото нараняване, а не конкретни целенасочени действия
от страна на подсъдимия, целящи да го наранят.
Доколкото травматичното увреждане на частния тъжител е безспорно
установено, но не е безспорно установено, че подсъдимият умишлено или по
непредпазливост е блъснал частния тъжител, така установените детайли и
свързани в логическа последователност налагат обоснован извод, че е налице
случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, дължащо се на моментната
обстановка по време на възникналия конфликт, по отношение на което съдът
приема следния механизъм - частният тъжител държи подсъдимия за
мишницата на дясната ръка, попречвайки му да удари майка му. Подсъдимият
от своя страна се опитва да освободи ръката си, за да се предпази от св. Х.А,
която държи нож и чук в ръцете си и оказва някакво противопоставяне на
частния тъжител. Това ръкомахане, дърпане, борене от страна на основните
участници в конфликта – подсъдимия и св. Х.А води до дестабилизирането на
частния тъжител, загубата на равновесие, посягане към парапета и
самонараняване. При тази ситуация, подсъдимият, предпазвайки се да не бъде
наранен, нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици - полученото травматично увреждане при
самонараняване от частния тъжител. За случайни деяния подсъдимите се
оправдават. /Постановление № 12 от 19.11.1973 г. по н.д. № 11/1973 г. на
Пленума на ВС, относно правото на неизбежна отбрана – Диспозитив, ІІІ, 3,
изр. последно/.
Предвид разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, че всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, съдът счита, не се носи
гражданска отговорност при случайно деяние. Тук няма вина, а тя е
предпоставка и за гражданската отговорност при непозволено увреждане.
Това са и мотивите на съдебния състав да приеме в присъдата си, че
подсъдимият не е виновен за извършеното деяние по чл. 130, ал.2 от НК и, че
същото е случайно деяние, вследствие на което е получено самонараняване,
както и да отхвърли предявения граждански иск за претърпените от частния
тъжител неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан.
Наред с това, следва частният тъжител да заплати на подсъдимия,
8
разноските направени по делото, а именно сумата от 600 лв. представляваща
адвокатско възнаграждение.
Водим от горните съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/ЖИВКО ЯНКОВ /
9