Р Е Ш Е Н И Е
№ /
година, гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на десети декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
2. РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА
и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 2636
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационната жалба на „Йолина Джи“ ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. Варна срещу Решение № 260291/23.10.2020 година на
Районен съд - Варна, ХV-ти състав, с което е изменено Наказателно постановление
№ 03-012221/27.12.2019 година на директора на Дирекция „Инспекция по труда“.
Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при
нарушаване материалния закон. Твърди, че съдът неправилно е приел, че трудовото
възнаграждение на С Н И. не е изплатено по вина дружеството. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и вместо него да
постанови друго, с което да отмени наказателното постановление. Претендира
направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по жалбата на „Йолина Джи“
ЕООД със седалище и адрес на управление с. Варна срещу Наказателно
постановление № 03-012221/27.12.2019 година на директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ - Варна, с което на търговеца е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 150 лева за нарушение по чл. 415в, ал. 1, вр. чл. 128, т. 2 от Кодекса
на труда (КТ) затова, че на 26.11.2019 година не е изплатил трудовото
възнаграждение на С Н И. за м. октомври 2019 година.
С Решение № 260291/23.10.2020 година, постановено на НАХД № 2682/2020
година, състав на Районен съд - Варна е изменил наказателното постановление,
като е намалил размера на наложената имуществена санкция. За да постанови този
резултат съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, въз основа на
констативен протокол от 19.12.2019 година, ведомост за работни заплати за
м.10.2019 година и показанията на свидетелката М К Д и установителната сила на
акта за установяване на административно нарушение по чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, че на 26.11.2019 година „Йолина Джи“ ЕООД със седалище и адрес на
управление с. Варна, в качеството си на работодател, не е изплатило трудовото
възнаграждение на С Н И. за м.10.2019 година. Приел е, че жалбоподателят е
изплатил възнаграждението на И. на 23.12.2019 година. Приел е, че дружеството е
осъществило състава на нарушението по чл. 415В, вр. чл. 128, т. 2 от КТ. Съдът
е приел, че наложената имуществена санкция е в завишен размер и е намалил
същата до минимума, предвиден в специалната норма.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл.
63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените
доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Настоящият състав изцяло споделя
мотивите на въззивния съд.
Съгласно
разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове
да изплати уговореното трудово възнаграждение. Мястото
на изпълнение на задължението за плащане на трудовото възнаграждение е
предприятието, арг. чл. 270, ал. 1 от КТ, т.е. задължението е „търсимо“.
Следователно, служителят следва да се яви в предприятието, за да получи
трудовото си възнаграждение, а ако не го направи се счита, че неоправдано не
приема предложеното му от работодателя изпълнение и не дава необходимото
съдействие за изпълнението, в който случай е налице забава на кредитора по
смисъла на чл. 95 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД). В тази хипотеза, за да
се освободи от задължението си, длъжникът следва да предприеме действията по
чл. 97, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, а именно – да изпълни паричното си задължение
чрез влагане на сумата по сметка в банка на името на кредитора, за което не е
необходимо разрешение на съд. До предприемане на действията по чл. 97, ал. 1 от ЗЗД длъжникът не може
да се ползва от предвиденото в чл. 96 от ЗЗД освобождаване от
последиците на собствената си забава. В конкретния случай ответникът не твърди
да е предприел действията по чл. 97, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, като едва на
23.12.2019 година. е изплатил на работника трудовото възнаграждение за
м.10.2019 година. Следователно, същият не се е освободил от последиците на
собствената си забава, поради което и носи административнонаказателна
отговорност.
Административнонаказващият орган е съобразил последвалото изпълнение на
задължението за изплащане на трудовото възнаграждение и е приложил разпоредбата
на чл. 415в от КТ.
Предвид
изложеното съдът намира, че въззивният съд е постановил решението си, въз
основа на правилно установени факти и при правилно приложение на материалния
закон. В хода на въззивното производство не са допуснати процесуални нарушения.
Предвид горното проверяваното решение следва да се остави в сила.
На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на
размер на 80 лева, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
и съобразно даденото в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 година,
постановено по тълкувателно дело № 5/2009 година на Върховния административен
съд на Република България тълкувание, вр. чл. 23е от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
вр. чл. 63 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260291/23.10.2020 година
на Районен съд - Варна, ХV-ти състав, постановено по НАХД № 2682/2020 година.
ОСЪЖДА „Йолина Джи“ ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Съединение“ № 4, ет. 1, ап. 36, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ НА Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.