Р Е Ш Е Н И Е
№ 342
град Горна Оряховица, 14.08.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ЧЕТВЪРТИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ
при секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора
………….........., след като разгледа докладваното от съдията Станчев гражданско дело № 2292 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Установителен иск за собственост на недвижими имоти с
правно основание чл.124 от ГПК
ИЩЕЦЪТ А.И.М. твърди, че е
придобил по наследяване и давностно владение описания в исковата молба и
уточнението към нея имот, а именно: 1/2 (една втора) идеална част от поземлен
имот с пл. № 104, за който е отреден парцел IV-104 в квартал 34 по подробния
устройствен план на село Г., община Горна Оряховица, одобрен със заповеди № 863
и 864 от 1936 г., и реално построените в югоизточната част на имота, до
източната граница, къща и второстепенна постройка, представляващ по актуалната
скица № 15-883675/27.11.2018 г., издадена от АГКК-Велико Търново, 1/2 (една
втора) идеална част от имот с идентификатор № 17124.200.104 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-921 от 14.12.2017
г., находящ се в местността К. в землището на село Г., община Горна Оряховица,
с площ 3400 кв. м, с трайно предназначение на територията – земеделска, и начин
на ползване – нива, и реално построените в югоизточната част на имота, до
източната граница, къща и второстепенна постройка, при съседи: имоти с номера
17124.200.111, 17124.200.110, 17124.43.9901, 17124.200.12, 17124.200.103 и
17124.200.112. Твърди, че неговият дядо А.С. купил цялото дворно място и
построената в него къща през
ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНА ГОРНА ОРЯХОВИЦА
оспорва иска. Оспорва фактическото твърдение, че ищецът, а преди него неговите
дядо и баща, са упражнявали фактическа власт върху имота. Посочва, че в
разписния лист от
СЪДЪТ, след като прецени
събраните доказателства по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно подробния устройствен
план на село Г., одобрен със заповеди № 863 и 864, двете от 1936 г., за
процесния поземлен имот с пл. № 104 е отреден парцел IV-104 в квартал 34. В
разписния лист към цитирания план от 1936 г. имотът е записан на името на П.К.
като двор, придобит по наследство.
От показанията на свидетелите С.М.К.,
Е.М.М. и Е.М. се установява, че през 70-те години на ХХ век А.М.С. – дядо на
ищеца по бащина линия, купил от наследниците на П.К. целия имот. В северната
част на имота А.М.С. построил къща, в която се настанил със семейството си.
След няколко години в югоизточната част на имота, до източната граница, А.М.С.
построил нова къща. Приживе А.М.С. заявил пред роднините и пред съселяните си,
че оставя старата къща, построена в северната част на имота, на дъщеря си Н.И.М.,
а новата къща в югоизточната част на имота – на сина си И.И.М. (баща на ищеца).
След смъртта на А.М.С. на *** г. в къщата в югоизточната част на имота останали
да живеят съпругата му С.И.М. и синът му И.И.М.. И.И.М. отишъл на работа в С.,
където се оженил за свидетелката Е.М.. През *** година И. и Е. М. се върнали от
С. и се настанили в новата къща в югоизточната част на имота, в която до
смъртта си на *** г. живеела и майката на И.И.М. С.И.М.. На *** г. се родил
ищецът А.И.М.. Преди смъртта си на *** г. И.И.М. заявил пред съпругата си и
пред съселяните си, че оставя къщата в югоизточната част на имота и прилежащата
към нея земя на по-малкия си син – ищеца А.И.М.. Свидетелката Е.М., преживяла
съпруга на И.И.М. и майка на ищеца, заявява, че след смъртта на съпруга си
живее в имота и се грижи за него със съзнанието, че той е оставен за по-малкия
ѝ син А..
Видно от показанията на
свидетелите С.М.К. и Е.М., към настоящия момент построените в процесния имот
две къщи са разделени с ограда. Лелята на ищеца Н.И.М. продала старата къща и
прилежащата към нея част от земята на трето лице. В новата къща в югоизточната
част продължават да живеят ищецът и неговата майка, които обработват
прилежащата към тази къща част от земята.
Според актуалната скица №
15-883675/27.11.2018 г., издадена от АГКК-Велико Търново, претендираният от
ищеца имот представлява 1/2 (една втора) идеална част от имот с идентификатор №
17124.200.104 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед РД-18-921 от 14.12.2017 г., находящ се в местността К. в землището на
село Г., община Горна Оряховица, с площ 3400 кв. м, с трайно предназначение на
територията – земеделска, и начин на ползване – нива, и реално построените в
югоизточната част на имота, до източната граница, къща и второстепенна
постройка, при съседи: имоти с номера 17124.200.111, 17124.200.110,
17124.43.9901, 17124.200.12, 17124.200.103 и 17124.200.112.
Въз основа на така установените
факти по делото съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният иск е основателен.
От доказателствата се установява,
че ищецът А.И.М., а преди него неговите наследодатели баща му И.И.М. и дядо му по
бащина линия А.М.С. са осъществявали непрекъснато владение върху процесния имот
в продължение на повече от 10 години. От показанията на свидетелката Е. се
установява, че А.М.С. е купил цялото дворно място от наследниците на П.К. през
70-те години на ХХ век и построил в него две къщи, които оставил съответно за
дъщеря си Н. и за сина си И., а от удостоверението на л.7 е видно, че С.
починал на *** година. При това положение съдът приема, че С. е започнал да
владее цялото дворно място не по-късно от 01.01.1980 година. След смъртта на С.
владението върху построените в югоизточната част къща и второстепенна постройка
и прилежащата към тях част от дворното място е продължено от И.И.М. – баща на
ищеца. И.И.М. осъществявал владението върху имота лично, а в периода, когато
работел в С. – чрез майка си С.И.М., която останала да живее в имота след
смъртта на съпруга си А.М.С.. След смъртта на И.И.М. на *** г. владението върху
процесния имот е продължено от ищеца и негов син А.И.М.. До навършване на
пълнолетие ищецът осъществявал владението върху имота чрез своята майка и
законен представител свидетелката Е.М., а след това – лично. Предвид изложеното
съдът приема, че към датата на приключване на устните състезания по делото е
осъществен фактическият състав по чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 от ЗС, по силата
на който ищецът А.И.М. е придобил по наследяване и по давност процесния имот.
Неоснователно е възражението на
ответната община, че е придобила правото на собственост върху процесния имот на
основание чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. Видно от разписния лист към плана на село Г.,
към 1936 г. процесният имот е бил дворно място, включено в регулацията на
селото, и не е имал статут на земеделска земя. По делото не са представени
доказателства имотът да е бил стопанисван от или включен в трудовокооперативно
земеделско стопанство, държавно земеделско стопанство или друга, образувана въз
основа на тях селскостопанска организация. Видно от показанията на свидетелката
Е., имотът е бил владян от наследниците на П.К., посочен за собственик в
разписния лист към плана от 1936 г., до момента, в който те са предали владението
на дядото на ищеца. Предвид изложеното собствеността върху имота не е подлежала
на възстановяване на никое от предвидените в чл.10, ал.1 – 14 от ЗСПЗЗ
основания. При това положение не може да се приеме, че процесният имот влиза
във фонда по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и че ответната община е придобила правото на
собственост върху него по силата на закона. (Така решение № 21 от 04.02.2011 г.
на ВКС по гр.д. № 1327/2009 г., II г.о., ГК, решение № 427 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр.д.
№ 3255/2008 г., II г.о., ГК, решение № 380 от
04.08.2010 г. на ВКС по гр.д. № 110/2009 г., I г.о, ГК.)
Ответната община не сочи и не
доказва друго основание, на което да е придобила правото на собственост върху
процесния имот. По делото не са представени доказателства собствеността върху
имота да е придобивана и от държавата. Поради това не може да се приеме, че
имотът е частна държавна или общинска собственост, от което следва
неоснователността на възражението на ответната община за спиране на давността
за придобиване на имота за времето от 31.05.2006 г. до 31.12.2017 г. по силата
на §1, ал.1 от ЗР към ЗДЗС (ДВ, бр.46 от 2006 г., посл. изм. бр. 7 от 2018 г.)
Неотносими към предмета на спора
са възраженията на общината, че ищецът не е доказал да е наследник на П.К. или дядо
му А.М.С. да е придобил имота от наследниците на П.К. с договор за
покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт. Ищецът основава
правото си на собственост върху имота на давностно владение, осъществявано от
него и от неговите баща и дядо по бащина линия, а не на наследяване на П.К. или
на договор за покупко-продажба, сключен в предвидената в закона форма с наследниците
на П.К..
Без значение за изхода на спора е
соченото от общината обстоятелство, че на 04.12.2008 г., т.е. двадесет дни след
предявяване на иска, процесният имот е актуван като частна общинска
собственост. Съставянето на акта за частна общинска собственост няма
конститутивно действие и не засяга правото на собственост на ищеца, предмет на
иска.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответната община следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца направените разноски по делото за производство пред първата инстанция
в общ размер от 576 лв., в т.ч. 50 лв. държавна такса за разглеждане на иска, 5
лв. държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, 5 лв. държавна такса
за издаване на скица, 10 лв. държавна такса за вписване на исковата молба, 6
лв. такса за издаване на данъчна оценка и 500 лв. платено възнаграждение на
пълномощника адвокат.
Водим от изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ОБЩИНА ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ЕИК ***, с
адрес на управление ***, представлявана от кмета Д.С.Д. чрез пълномощника
старши юрисконсулт В.Г.Е., че ищецът А.И.М.,
ЕГН **********,***, представляван от пълномощника адв. Д.Д. ***, е собственик на основание наследяване и
давностно владение на следния недвижим имот, а именно 1/2 (една втора) идеална
част от поземлен имот с пл. № 104, за който е отреден парцел IV-104 в квартал
34 по подробния устройствен план на село Г., община Горна Оряховица, одобрен
със заповеди № 863 и 864 от 1936 г., и реално построените в югоизточната част
на имота, до източната граница, къща и второстепенна постройка, представляващ по актуалната скица №
15-883675/27.11.2018 г., издадена от АГКК-Велико Търново 1/2 (една втора) идеална част от имот с идентификатор № 17124.200.104
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-921
от 14.12.2017 г., находящ се в местността К. в землището на село Г., община
Горна Оряховица, с площ 3400 кв. м (три хиляди и четиристотин квадратни метра),
с трайно предназначение на територията – земеделска, и начин на ползване –
нива, и реално построените в югоизточната част на имота, до източната граница, къща и второстепенна постройка, при съседи: имоти с номера 17124.200.111,
17124.200.110, 17124.43.9901, 17124.200.12, 17124.200.103 и 17124.200.112.
На основание
чл.115, ал.2 от ЗС УКАЗВА на ищеца да поиска отбелязване на решението в
шестмесечен срок от влизането му в сила, като го предупреждава, че след
изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ЕИК ***, с адрес на управление ***,
представлявана от кмета Д.С.Д. чрез пълномощника старши юрисконсулт В.Г.Е., ДА ЗАПЛАТИ на А.И.М., ЕГН **********,***, представляван от пълномощника адв. Д.Д.
***, сумата 576 лв. (петстотин
седемдесет и шест лева), представляващи направените разноски в
производството пред първата инстанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на
преписа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………........