Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 07.01.2022 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
и при участието на секретаря Лиана Тенекева, като разгледа докладваното
от съдията Йорданова бр. гр. дело № 1008 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 – чл.
329 ГПК.
Предявен иск за развод от Б.И.С. ЕГН ********** *** срещу М.М., роден на
*** г., гражданин на Сърбия.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на
25.09.2017 г. Твърди, че от края на 2017 г. ответникът е в неизвестност и тя не
поддържа контакт с него. Иска се прекратяването на гражданския брак като
дълбоко и непоправимо разстроен, като вина за разстройството му има съпруга
В подкрепа на твърденията си ищцата представя доказателства за сключването
на гражданския брак.
Ответникът е призован по реда на чл. 48 ГПК чрез публично обявление –
чрез публикация в неофициален раздел на “Държавен вестник” бр. 45/2021 г. В двуседмичния срок от
публикацията той не се е явил, за да получи книжата /препис от искова молба и
доказателствата/ в канцеларията на съда. Поради това и съобразно разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ГПК, на ответника
М. М.. му бе предоставена правна помощ под формата на процесуално
представителство.
В срока по чл. 131 ГПК особеният му представител адв. Г. не оспорва
иска за развод.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа и правна страна:
Страните са сключили брак на 25.09.2017 г., видно от представеното
удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен
граждански брак № 3264/28.09.2017 г. на
Столична община, Район „Люлин“.
От показанията на св. Минчо Байрактаров, се
установява, че от 2018 г. до настоящия
момент не е виждал съпруга на Б.С., въпреки че често я посещавал. Тя му е
споделяла, че не поддържа каквато и да е връзка със съпруга си.
С оглед установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с
развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство по реда на чл. 49, ал. 1 СК
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да
иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
От твърденията на ищцата, които не са оспорени от
ответника и които са подкрепени от показанията на разпитания свидетел, се
установи, че съпрузите са разделени от няколко години и не живеят заедно в общо
домакинство.
Предвид продължителния период на фактическа раздяла
съдът приема, че в действителност бракът между страните е лишен от съдържание.
Няма съмнение, че настъпилото между съпрузите отчуждение, липса на
привързаност, уважение и дружба, както и желание за полагане на общи усилия за
развитие на семейството прави безсмислено продължаване съществуването на брака,
поради което и същият следва да бъде прекратен.
По въпроса за вината, съдът
намира следното: с оглед направеното искане на ищцата за произнасяне по въпроса
за вината и предвид събраните по делото доказателства съдът намира, че по
делото не се доказа поведение на ответника, което да е несъвместимо със
задълженията, прокламирани в гл. III
на Семейния
кодекс. Не се сбраха еднозначни доказателства за поведение на
ответника, които да доведат до категоричния извод за това, че единствено той
има вина
на разстройството на брака. За да се стигне до подобна продължителна
раздяла, е очевидно, че и двамата съпрузи са нарушили основните си задължения
да градят отношенията помежду си на взаимно уважение и съвместно живеене,
задължението за взаимно разбирателство и общи усилия за осигуряване
благополучието на семейството. В хода на производството не се събраха каквито и
да е доказателства за направени усилия от страна на съпругата за запазване на
семейната връзка Предвид изложеното, съдът намира, че на основание чл. 49, ал. 3
СК, съдът следва да се
произнесе, че за дълбокото и непоправимо разстройство на брака вина имат и
двамата съпрузи.
Относно
държавните такси и разноските
Тъй като съдът прие, че и двамата съпрузи имат вина за
разтрогването на брака си, направените разноски остават в тежест на всеки един
от тях така, както са сторени, но страните следва да заплатят по равно
окончателната такса по развода в съответствие с чл. 6, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
(ГПК) в размер на 20,00
лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА МЕЖДУ Б.И.С. ЕГН ********** *** срещу М.М., гражданин на
Република Сърбия, роден на *** г., за който е съставен акт за граждански брак №
3264/25.09.2017 г. на Столична община, Район „Люлин“ КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН ПО ВИНА НА ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
ОСЪЖДА Б.И.С. ЕГН ********** *** и М.М., гражданин
на Република Сърбия, роден на *** г. ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на Ихтиманския районен съд държавна такса по развода в размер
на 20,00 /двадесет/ лева, ведно с пет лева за служебно издаване на изпълнителен
лист, в случай, че не ги внесат доброволно.
Решението по развода е окончателно,
а в останалата част подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Р. Йорданова)