№ 19179
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110123780 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. Р. Х. срещу
„Застрахователна компания Л. И.“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 432 КЗ.
Ищецът твърди, че във връзка с настъпило па 20.12.2023 г. ПТП,
представляващо застрахователно събитие, е образувана щета при ответното дружество
№ 0000-5000-23-00****, в качеството му на застраховател по „Гражданска
отговорност“ на причинителя на вредите, по която то е изплатило на 15.02.2024 г.
обезщетение за ненесени щети на собствения на ищеца автомобил „Ауди“, модел „Кю
7“, с рег. № СВ **** ВЕ, в размер на 2912,10 лв. Твърди, че необходимата стойност за
възстановяване на увреденото МПС възлиза на сумата в размер от 6 297,46 лв., поради
което счита, че обезщетението не отговоря на действителния размер на вредите.
Поради това иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3410,46
лв. /предявен изцяло след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК/,
представляваща разлика между твърдените като действителни вреди и изплатеното
обезщетение, ведно със законната лихва от 23.04.2024 г. до окончателното
изплащане.
Ответното дружество в депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на
исковата молба оспорва иска по размер. Твърди, че след предявена претенция пред
него е образувал щета № 0000-5000-23-00****, по която е извършил плащане на
обезщетение в полза на собственика на автомобила в размер на 2912,10 лв., с което
1
счита, че отговорността му е реализирана в пълен размер. Оспорва претенцията като
завишена. Твърди, че пред ответното дружество до момента не било постъпило
уведомление, според което собственикът не е съгласен с така определеното
обезщетение. Поддържа, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
В доклада по делото като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от
доказване на основание чл. 153 ГПК са отделени следните обстоятелства: наличието
на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния
лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“ с рег. № СА **** ХН към датата на
процесното ПТП – 20.12.2023 г., завеждането на извънсъдебна претенция при
ответника по щета по ГО № 0000-5000-23-00****и заплащане по нея в полза на ищеца
на сумата от 2912,10 лв.
За установява на стойността на причинените от процесното събитие вреди по
делото е изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза. От същата се
установява, че всички описани щети са в причинна връзка с процесното събитие.
Стойността за възстановяване на лек автомобил „Ауди Кю 7“ с рег. № СВ **** ВЕ,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 6322,56 лв., като при
определяне на стойността, предвид срока на експлоатация на автомобила, са ползвани
само алтернативни части.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от
наличието на общите процесуални предпоставки, още и от специалната такава,
предвидена изрично в императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – проведено
рекламационно производство, в което по извънсъдебен ред увреденият предявя
претенцията си за доброволно уреждане на отношенията със застрахователя и
изтичане на тримесечен срок от искането, в който ответникът не е извършил плащане
или е предложил такова в по-нисък размер, с който ищецът не е съгласен. За
наличието на тази процесуална предпоставка съдът следи служебно.
Установяването на специалната процесуална предпоставка следва от
представените и неоспорени писмени доказателства и несъгласието на увреденото
лице с размера на изплатеното обезщетение. Горните изводи обуславят допустимостта
на исковото производство, което налага разглеждането на исковите претенции по
същество.
Основателността на предявения пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата за заплащане
на имуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ се обуславя от кумулативното
наличие на следните обстоятелства: 1) противоправно и виновно поведение на лице, с
което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с
което са настъпили вреди и установяване на техния размер (деликт); 2) наличие на
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на
вредата и ответното застрахователно дружество. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
2
установяване погасяването на претендираното вземане и оборване на презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
Предвид извършеното от ответника частично погасяване на регресното вземане
съдът приема, че е налице извънсъдебно признание на всички елементи от
фактическия състав на съдебно предявеното вземане за главница, с изключение на
действителния размер на щетите, надхвърлящи размера на частичното погасяване.
Ето защо, по така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже каква е
действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП,
надхвърлящи размера на извършеното от ответника частично погасяване.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Спорните въпроси между страните по делото касаят определяне на размера на
понесените вреди.
Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ обезщетение се определя от реално
причинените от делинквента вреди, но не повече от договорената застрахователна
сума.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ, предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други
– чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена
по аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д.
№ 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г.
на ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК,
II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
Във връзка с индивидуализиране размера на обезщетението по законова
делегация на чл. 499, ал. 2 КЗ е предвидено създаването на Наредба, в която да се
определи методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства (Методиката). Същата се прилага като указание за
изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите, когато обезщетението се
определя от застрахователя, на когото не са представени доказателства (фактури) за
извършен ремонт в сервиз и застрахователното обезщетение се определя по експертна
оценка. Константна е практиката на съдилищата, в това число на касационната
инстанция, че Методиката към наредбата, приета от КФН, не дерогира приложението
на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да плати
обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда (в този
смисъл са решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., решение
№ 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., решение №
153/22.12.2011 г. по т. д. № 896/2010 г.; решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т.
д. № 1069/2010 г., II т. о., решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012
г., II т. о. и др. постановени при действие на Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН и
актуални и понастоящем). Поради това за съда не съществува задължение да
3
проверява дали определеното от вещото лице обезщетение не надхвърля тези вреди.
Поради това при определяне на дължимото обезщетение съдът следва да
съобрази заключението на вещото лице в частта, в която е определена стойността на
действителните вреди, изчислени на база средни пазарни цени. Същата според
експертизата възлиза на сумата от 6322,56 лв. От така определената стойност следва да
се приспадне заплатената извънсъдебно част от обезщетението в размер на 2912,10 лв.
Дължимият остатък, възлизащ на сумата от 3410,46 лв., следва да бъде заплатен от
ответника. Ето защо искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъде уважен
изцяло за сумата от 3410,46 лв., представляваща незаплатен остатък от обезщетение за
претърпените имуществени вреди, нанесени на лек автомобил „Ауди“, модел „Кю 7“, с
рег. № СВ **** ВЕ вследствие на ПТП от 20.12.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 23.04.2024 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва сторени разноски в общ размер 1077,49 лева, от
които 136,49 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за САТЕ и 641 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л. И.“ АД, ЕИК ********* да заплати на
М. Р. Х., ЕГН ********** на основание чл. 432 КЗ сумата от 3410,46 лв.,
представляваща незаплатен остатък от обезщетение за претърпените имуществени
вреди, нанесени на лек автомобил „Ауди“, модел „Кю 7“, с рег. № СВ **** ВЕ
вследствие на ПТП от 20.12.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда - 23.04.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Застрахователна компания Л. И.“
АД, ЕИК ********* да заплати на М. Р. Х., ЕГН ********** сумата 1077,49 лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4