РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. К., 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510101558 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с
чл.92 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление по чл.410 от ГПК,
******. Й. КР. е образувано ч.гр.д.№711/2020г., по описа на РС Н. и издадена
заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от *** лв. договорна
неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти. Във връзка
с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника и
депозирано възражение в срок, предявява на основание чл.422, във с чл. 415
ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Твърди, че между мобилния оператор „****** ****** и А. Й. КР. били
сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, по силата на които
ответникът бил абонат на дружеството. По повод сключен договор за
мобилни услуги от 01.06.2018г., ответникът А. Й. КР. била абонат с
клиентски номер №****** и титуляр по предпочетения мобилен номер
********. Отношенията били подновени с подписването на Допълнително
споразумение от 14.11.2018г., като абонатът избрала ползването на
абонаментна програма Тотал ** лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до
14.11.2020г. При възползване от преференциални условия абонатът сключила
и Договор за лизинг от 14.11.2018г., по силата на който взела мобилно
устройство марка ******** на изплащане посредством 23 месечни вноски в
размер на ** лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор, както и с правото след изтичане на 23-месечния срок на договора
срещу заплащане на допълнителна сума от ** лв. да придобие собствеността
върху лизинговата вещ / чл.1, ал.2 от договора за лизинг/. С оглед качеството
абонат на дружеството, на ответника било предоставено за ползване
мобилното устройство с отстъпка от стандартната цена, съгласно раздел II т.1
1
от Допълнителното споразумение, както следва: - Стандартната цена на
мобилното устройство /в брой, без абонамент/ е ** лв.; - Цена в брой или
общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал ** лв. била **
лв., следователно отстъпката от стандартната цена, която ответникът получил
възлиза на сума в размер на ** лв. Като лоялен абонат на Оператора и при
възползване от преференциални условия да ползва повече от една услуга,
абонатът-ответник взела втори мобилен номер, както следва: - Мобилен
номер ****** с предпочетена абонаментна програма Тотал ** лв., с уговорен
срок на действие 12 месеца до 13.11.2019г., съгласно Договор за мобилни
услуги от дата 13.11.2018г. Въз основа на посочения договор, ответникът
ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението
било фактурирано под клиентския номер на абоната № ******. Съгласно чл.
26 от Общите условия „при ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която
се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен
за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването
на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на
дължимите суми.". За отчетния период на потребление 15.12.2018г. -
14.03.2019г., абонатът не е изпълнила задължението си да заплати дължимите
месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в размер на **
лв. За потребените от абоната-ответник услуги за периода от 15.12.2018г. -
14.03.2019г. била издадена: - фактура №**********/15.01.2019 г. за отчетния
период на потребление от 15.12.2018г.-14.01.2019г. с начислена за периода
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на ** лв. /с ДДС/. - фактура
№**********/15.02.2019г. за отчетния период на потребление от
15.01.2019г.-14.02.2019г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на ** лв. /с ДДС/. При наличието на неплатени месечни
задължения на абоната, Операторът го уведомявал по реда на чл. 31а от
Общите условия. След изтичането на срока за плащане, указан във всяка от
издадените месечни фактури и при нерегистрирано плащане на дължимата
сума, последователно се ограничавало първо изходящите обаждания,
впоследствие и входящите обаждания на абоната, като операторът
неколкократно пращал смс - напомняне за налична незаплатена месечна
фактура. При нерегистрирано плащане, въпреки напомнянията от страна на
Оператора, ползваният телефонен номер е двустранно спрян, за което
абонатът бил уведомен с поредно смс-известяване. С оглед незаплащането от
страна на абоната-ответник на процесните фактури за отчетния период на
потребление 15.12.2018г. - 14.03.2019г., била Аажирана договорната
отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във
връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в от ОУ ****** прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти. След
прекратяване на отношенията, операторът издал крайна фактура
№**********/15.03.2019г., в която били начислени сумите: ** лв. за дължима
договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти
/която сума е процесна в настоящото производство/; - ** лв. незаплатени
лизингови вноски / която сума не е процесна в настоящото производство/; - **
лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги /която сума не е процесна в
настоящото производство/. В настоящото производство, интерес
2
представлявала начислената неустойка за предсрочно прекратяване на
процесните договори за мобилни услуги в размер на ** лв., която претендира
на основание т.11 от договора за мобилни услуги, която била уговорена
съобразно постигнатата с КЗП спогодба от 11.01.2018г., по която страна е
“****** ******. Датата на деактивация на процесния абонамент била
14.03.2019г., която се генерирала автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент. По повод сключен договор за мобилни услуги от дата
12.12.2018г., ответникът А. Й. КР. била абонат на дружеството на мобилни
услуги с клиентски номер №****** и титуляр по предпочетения мобилен
номер ****** с избрана абонаментна програма Интернет ** лв. /промо ** лв.,
с уговорен срок на действие 24 месеца до 12.12.2020г. При възползване от
преференциални условия на мобилния оператор, абонатът - ответник сключил
и Договор за лизинг от същата дата - 12.12.2018г., по силата на който е взел
мобилно устройство марка ******** ******** на изплащане посредством 23
месечни вноски в размер на ** лв. всяка, съгласно уговорения погасителен
план по лизинговия договор, както и с правото след изтичане на 23-месечния
срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от ** лв. да
придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл.1, ал.2 от договора за
лизинг/. С оглед качеството абонат на дружеството, на ответника било
предоставено за ползване това мобилно устройство с отстъпка от
стандартната цена, съгласно раздел II, т.1 от Допълнителното споразумение,
както следва: - Стандартната цена на мобилното устройство /в брой, без
абонамент/ е ** лв.; - Цена в брой или общата лизингова цена с избраната от
абоната програма Интернет ** лв. е **лв., следователно отстъпката от
стандартната цена, която ответникът получил възлизала на сума в размер на
** лв. Въз основа на посочения договор, ответникът е ползвал предоставяните
от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под
клиентския номер на абоната № ******. За отчетния период на потребление
12.12.2018г. - 17.02.2019г. абонатът не е изпълнил задължението си да заплати
дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в
размер на ** лв. За потребените от абоната-ответник услуги за периода от
12.12.2018г. - 17.02.2019г,. ****** издал: - фактура №**********/18.12.2018г.
за отчетния период на потребление от 12.12.2018г.-17.12.2018г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на ** лв. /с ДДС/. -
фактура №**********/18.01.2019г. за отчетния период на потребление от
18.12.2018г.-17.01.2019г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на ** лв. /с ДДС/. - фактура №**********/18.02.2019г. за
отчетния период на потребление от 18.01.2019г.-17.02.2019г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на ** лв. /с ДДС/.
При наличието на неплатени месечни задължения на абоната, Операторът го
уведомявал по реда на чл. 31а от Общите условия. След изтичането на срока
за плащане, указан във всяка от издадените месечни фактури и при
нерегистрирано плащане на дължимата сума, последователно се ограничавали
първо изходящите обаждания, впоследствие и входящите обаждания на
абоната, като операторът неколкократно пращал смс - напомняне за налична
незаплатена месечна фактура. При нерегистрирано плащане, въпреки
3
напомнянията от страна на Оператора, ползваният телефонен номер е
двустранно спрян, за което абонатът бил уведомен с поредно смс-известяване.
Предоставен бил пореден шанс за плащане на дължимите месечни суми. С
оглед незаплащането от страна на абоната-ответник на процесните фактури за
отчетния период на потребление 12.12.2018г. - 17.02.2019г., била Аажирана
договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги,
като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, ******
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните
абонаменти. След прекратяване на отношенията била издадена крайна
фактура №**********/18.03.2019г., в която били начислени суми в размер,
както следва: - ** лв. ** - за дължима договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на договорни абонаменти /която сума била процесна в
настоящото производство/; - ** лв. ****** ст./ - незаплатени лизингови
вноски /която сума не е процесна в настоящото производство/; - ** лв. ******
- за незаплатени далекосъобщителни услуги /която сума не била процесна в
настоящото производство/; В настоящото производство интерес за ищеца
представлявало начислената неустойка за предсрочно прекратяване на
процесните договори за мобилни услуги в размер на ** лв., която претендира
на основание т.11 от договора за мобилни услуги, която била уговорена
съобразно постигнатата с КЗП спогодба от 11.01.2018г., по която страна е
„****** БЪЛГАРИЯ" ЕАД. Датата на деактивация на процесния абонамент
била 14.03.2019г., като същата се генерирала автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието
на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент. Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си,
като същият не бил спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал **
лв. за мобилен номер ******** д о 14.11.2020г., съгласно Допълнително
споразумение от дата 14.11.2018г., както и не бил спазил крайния срок за
ползване на абонемента Тотал ** лв. за мобилен номер ****** д о
13.11.2019г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 13.11.2018г., както
и не бил спазил крайния срок за ползване на абонамента Интернет ** лв.
/промо ** лв. за мобилен номер ****** до 12.12.2020г., съгласно Договор за
мобилни услуги от дата 12.12.2018г. Неизпълнението обусловило правото да
Аажира договорната отговорност на абоната, съгласно клаузата на т.11 от
договора за мобилни услуги, като начислил в крайната издадена фактура
неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Клаузата на
т.11 предвиждала, че в случай на прекратяване на подписан договор преди
изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или по
нарушение на задълженията му по договора или приложения/документа
свързани с него, същият бил длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по
отношение на която било налице прекратяване. Предвид постигнато
споразумение с Комисия за защита на потребителите, дължимата се неустойка
от абонатите на дружеството при предсрочно прекратяване на договорите
била в размер: б.„а“- на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното
изречение, потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната
4
стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на
оставащия срок на договора.“ "б" „В случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по
предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл. Потребителят дължи
и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой,
без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване
на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства
на оставащия срок на договора." . Така претендирана неустойка съгласно
уговорените правила с комисията за защита на потребителите и съгласно
изричната клауза, съдържаща се и в т. 11 от договора за мобилни услуги била
*** лв. формирана, както следва: - за абонаментен план Тотал ** лв. към
мобилен номер ******** -** лв., представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси, без ДДС, или ** лв. х 3 = ** лв.; - абонаментен план Тотал
** лв. към мобилен номер ******** неустойка за ползване на устройство
********, в размер на ** лв., представляваща такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена
по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора; - за
абонаментен план Тотал ** лв. към мобилен номер ****** -**лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси без ДДС, или **
лв. х 3 = ** лв. ; -за абонаментен план Интернет ** лв. /промо **лв. към
мобилен номер ****** -** лв., представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси без ДДС, или ** лв. х 3 = ** лв., като разликата до пълния
размер представлява начислявани на абоната отстъпки, подлежащи на
връщане; - към абонаментен план Интернет ** лв. /промо ** лв. към мобилен
номер ****** за ползване на устройство ******** ********- ** лв.,
представляваща такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на
сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг),
съответстваща на оставащия срок на / договора; или общо дължимата се
неустойка за предсрочното прекратяване на договорните абонаменти била: -
** лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
14.11.2018г. за мобилен номер ********; - ** лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 13.11.2018г. за мобилен номер
******; - ** лв. неустойка за предсрочно Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника А. Й. КР., с ЕГН-
**********, че съществува изискуемо вземане „****** ******,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в гр.С., район
„Младост“, ж.к.“Младост 4“, ******, сграда 6, сумата от *** лв.
представляваща неустойки за предсрочното прекратяване на договорен
абонамент за мобилни услуги, от които: ** лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 14.11.2018г. за мобилен номер
********, ** лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 13.11.2018г. за мобилен номер ****** и ** лв. неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 12.12.2018г. за мобилен
номер ******. Претендира съдебни разноски.
5
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК,
назначеният особен представител на ответника оспорва иска по основание и
размер. В процесните договор за мобилни услуги от 01.06.2018 г., с
Клиентски №******, с предпочетен мобилен номер ********, анексиран с
Допълнително споразумение от 14.11.2018 г. /Тотал **/, Договор за мобилни
услуги от 13.11.2018 г., с мобилен телефон ****** /Тотал **/ и Договор за
мобилни услуги от 12.12.2018 г., с Клиентски № ****** с мобилен телефон
********** /Интернет ** лв./ било предвидено, че в случай на прекратяването
им, преди изтичане на уговорения срок по вина или по инициатива на
потребителя или при нарушаване на задълженията му, последният дължал за
всяка СИМ карта, по отношения на която било налице прекратяване: (а)
неустойка в размер на всички стандартни месечни вноски за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не можело да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В допълнение към неустойката по
предходното изречение, потребителят дължал и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща
на оставащия срок на договора и (б) в случаите, в които било предоставено
устройство за ползване на услуги, потребителят ще дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент),
съгласно действаща към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена),
съответстваща на оставащия срок на договора. Съгласно т. 196, б. "в" от
приложимите Общи условия, доставчикът имал право едностранно да
прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай, че
потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за
плащане по индивидуалния договор, съответно по Общите условия. Позовава
се на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Свободата на договаряне и диспозитивният характер
на чл. 87, ал. 1 ЗЗД не изключвали възможността страните да уговарят, че
развалянето на договора, може да стане без даване на нов срок за изпълнение
или дори автоматично - без отправяне на изявление (в т.см. Решение
№181/12.10.1999 г. по гр. д. № 511/1999 г. на ВКС, Решение № 131/13.11.2009
г. по т. д. № 661/2008 г. на ВКС, II т. о., Решение № 251/07.01.2013 г. по т. д.
№1002/2011 г. на ВКС, II т. о.). Страните не постигнали такова съгласие,
доколкото горепосочената неустоечна клауза от договора урежда
последиците от настъпилото разваляне, а клаузата на т.196, б. "в" от
приложимите Общи условия само прогласявала потестативното право на
кредитора да развали договора, но не урежда ред за упражняването му,
различен от предвидения в общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. В случая
ответникът не била уведомена за настъпилото събитие. В съдебната практика
трайно се поддържало становището, че двустранен договор можел да се
развали чрез връчването на исковата молба, с която се претендират
последиците от развалянето на договора, като това обстоятелство
настъпилото в хода на процеса следвало да вземе предвид на основание
чл.235, ал.3 от ГПК. В случая преписа от исковата молба с приложенията бил
връчен на особения представител на 16.11.2021 г., към който момент били
изтекли сроковете на договорите за мобилни услуги, поради което не била
налице предвидената в неустоечната клауза хипотеза на разваляне на
договора преди изтичане на срока, за който бил сключен. Въз основа на
6
изложеното счита, не се дължи претендираната неустойка. Отделно от това
задълженията по фактурите и посочените суми, не отговаряли едни на други,
като във въпросните фактури били посочени много по-големи суми за
предсрочно прекратяване на договора. В Спогодба с КЗП от 11.01.2018 г. не
ставало ясно какво точно са уговорили в нея ****** България ЕАД и
Комисия за защита на потребителя. Неустойката била проявление на чл.9 ЗЗД,
а именно - автономия на волята и свободата на договаряне, както изрично
било посочено и в задължителната практика на ВКС /ТР №1/2009 г.
постановено от ОСТК на 15.06.2010 г./. Обезпечителната функция в
уговорената неустойка излизала извън присъщото си предназначение, тъй
като не се компенсирало пропуснатото възнаграждение в лицето на размера
на дължимите вноски с договорената преференциална цена, а в размер на 3
вноски с размер на стандартната цена за услугата т.е. не се дължала неустойка
в размер на договореното възнаграждение, а над него и то за три вноски, а не
за една, което надхвърляло обезщетителната цел на неустойката. Досежно
уговорената неустойка в чл. 11, б. „б" от договорите за мобилни услуги,
съгласно която се дължала част от стандартна цена на устройствата по
Договора за лизинг от 14.11.2018 г., по силата на който е получено мобилно
устройство марка ******** и Договор за лизинг от 12.12.2018 г., по силата на
който е предоставено на доверителя ми мобилно устройство марка ********
******** и заплащането на цялата цена по договорите за лизинг. Клаузата,
касаеща дължимост на разликата в стандартната цена за устройствата по
договора за лизинг и договорената между страните и компенсаторното й
възстановяване, в случай на неизпълнение на някой от договорите за мобилни
услуги била нищожна. Отделно от това ищецът не е спазил изискването на
чл.10, ал.1 от ЗПК. Договорът за лизинг, се сключвал в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представяли с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. В този смисъл била и нормата на чл.5, ал.4 от ЗПК, касаеща общите
условия към договора за потребителски кредит/лизинг. Съгласно чл.11, ал.2
ЗПК общите условия са неразделна част от договора за лизинг и всяка
страница се подписва от страните по договора, но било видно, че шрифтът и
размерът на текста в договора, погасителният план и общите условия били
по-малки от размер 12, което представлявало нарушение на чл.22 от ЗПК и
съответно счита, че договорът е изцяло недействителен. Предвид това
обстоятелство и съобразно чл.23 от ЗПК ответникът дължал единствено
чистата стойност на лизинга, но не и неустойка за ползване на устройство
********, в размер на ** лева, представляваща такава част от разликата
между стандартната цена на устройството, съгласно действащата към
момента на сключване на договора ценова листа и заплатената от него при
предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на Договор за лизинг от
13.11.2018 г. и неустойка за ползване на устройство ******** ********, в
размер на ** лева, представляваща такава част от разликата между
стандартната цена на устройството, съгласно действащата към момента на
сключване на договора ценова листа и заплатената от него при
предоставянето му, съответстваща на оставащия срок н а Договор за лизинг
от 12.12.2018 г.. Моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
7
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д №711/2020г. по описа на РС-Н. се установява, че по
подадено от „****** ****** заявление е издадена заповед №402/28.09.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А.
Й. КР., с ЕГН-********** от гр.Н., обл.С., местност "Високо напрежение"
№6, за сумата *** лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договори,
както и разноски по делото: ** лв. адвокатски възнаграждение и ** лв.
държавна такса. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, за което кредиторът е уведомен на 20.01.2021 г. и с оглед
разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на 22.02.2021 г. е предявен иска по
чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК.
Не е спорно, а и от заверени копия на декларация – съгласие от 12.12.2018г.,
ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от
12.12.2018г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги, с мобилен номер +359********* от 14.11.2018г., договор за лизинг от
13.11.2018г., ценова листа за абонаментни планове от 14.11.2018г.,
допълнително споразумение от 14.11.2018 г., с предоставено за ползване
мобилно устройство ********, договор от 13.11.2018 г. за ползване на
мобилен номер ****** и договор от 12.12.2018 г. за ползване на мобилен
номер ****** с предоставено за ползване мобилно устройство ******** ***
4G ******, неоспорени се установява, че в процесния период ищецът и
ответникът са били в облигационни правоотношения за предоставяне и
ползване на мобилни услуги по фиксирани номера ********, ****** и
******. Между страните са сключени два договора за лизинг, както следва:
договор за лизинг от 14.11.2018г., по силата на който ответникът взел
мобилно устройство марка ******** на изплащане посредством 23 месечни
вноски в размер на ** лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор, както и с правото след изтичане на 23-месечния срок на
договора срещу заплащане на допълнителна сума от ** лв. да придобие
собствеността върху лизинговата вещ / чл.1, ал.2 от договора за лизинг/, и
договор за лизинг по силата на който на 12.12.2018г. дружество предоставило
на ответника мобилно устройство марка ******** ******** на изплащане
посредством 23 месечни вноски в размер на ** лв. всяка, съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор, както и с правото след изтичане на
23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от **
лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл.1, ал.2 от договора
за лизинг/. В т.11 на договорите за мобилни услуги е уговорено, че в случай
на прекратяване на договора преди изтичане на срока посочен в него по вина
или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по
договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите
Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на
която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на
неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойностна отстъпките от
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в
8
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок
не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена
по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора. В
договора за мобилни услуги от 13.11.2018 г. е уговорено, че в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на срока посочен в него по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по
договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите
Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на
която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на
неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок
не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена
по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
По делото са приети заверени копия на: Фактура №**********/15.01.2019г.
за отчетния период на потребление от 15/12/2018г. до 14/01/2019г. с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти **лв. /с ДДС/;
крайна фактура №**********/15.03.2019г. с начислени суми: ** лв.
договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти;
** лв. незаплатени лизингови вноски; ** лв. незаплатени далекосъобщителни
услуги; фактура №**********/18.12.2018г. за отчетния период на
потребление от 12/12/2018г. до 17/12/2018г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти -**лв. /с ДДС/; фактура
№**********/18.01.2019г. за отчетния период на потребление от 18/12/2018г.
до 17/01/2019г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти-57.80лв. /с ДДС/; фактура №**********/18.02.2019г. за отчетния
период на потребление от 18/01/2019г. до 17/02/2019г. с начислена за периода
сума за разговори и месечни абонаменти -**лв. /с ДДС/; крайна фактура
№**********/18.03.2019г., в която са начислени суми: **лв. договорна
неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, ** лв.
незаплатени лизингови вноски, **лв. незаплатени далекосъобщителни
услуги; кредитно известие №********** за отчетния период на потребление
от 15/02/2019г. до 14/02/2019г. с начислена за периода сума **лв. /с ДДС/;
кредитно известие №********** за отчетния период на потребление от
18/01//2019г. до 17/02/2019г. с начислена за периода сума за плащане **лв. /с
ДДС/ и фактура №**********/18.01.2019г. за отчетния период на
потребление от 15/02/2019г. до 14/03/2019г. с начислена за периода сума за
9
плащане -******лв. /с ДДС/.
Приложени по ч.гр.д. са Общи условия на договор за лизинг, подписани от
лизингополучателя А. Й. КР. /л.27/ и Общи условия на мобилния оператор за
взаимоотношения с потребителите та ел.съобщителни услуги /л.61/. В чл.6 от
Общите условия на договор за лизинг е предвидено задължение за
лизингополучателя срещу предоставеното ползване на устройството, да
заплати лизингодателя обща лизингова цена в размер, посочен в договора за
лизинг между страните, която включва първоначална лизингова вноска и
месечни лизингови вноски, като е предвидено лизинговата цена да се разделя
след приспадане на първоначалната лизингова вноска на равни месечни
вноски, като периодът, през който месечните вноски са дължими съвпада със
срока на договора за лизинг и размерът на всяка отделна вноска е посочен в
него. Предвидена е клауза, съобразно която при подписване на договор за
лизинг между страните лизингополучателят заплаща на лизингодателя
първоначална лизингова вноска в размер, който може да бъде различен от
размера на периодичните /месечни/ вноски и е посочен договора за лизинг
между страните. Общата лизингова цена, първоначалната лизингова вноска,
месечните вноски, както и всички други суми, дължими с лизингополучателя
по силата на Общите условия и договора за лизинг между страните, са с
включен ДДС. В ал.5 на чл.6 от Общите условия към договора за лизинг
изрично е предвидено месечните лизингови вноски да се фактурират от
лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете
условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в
качеството му на потребител на мобилни и/или на фиксирани телефонни
услуги съгласно сключения между страните договор за предоставяне на
мобилни и/или фиксирани услуги и приложимите Общи условия за
взаимоотношения с потребителите на съответния вид услуги. В случай на
неплащане на лизингова вноска е предвидена клауза лизингополучателят да
дължи на лизингодателя лихва в размер съгласно приложимите Общи
условия.
Представено е и заверено копие на писмо 19.02.2019 г. с покана за
доброволно плащане, съгласно която ищецът уведомява ответницата за
възможността доброволно да заплати претендираното задължение в 10 дневен
срок, с последиците при неплащане.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422
вр. с чл.415, ал.4 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен срок и
е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване на
вземането му, тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадената по ч.гр.д.№711/2020 г. по описа на РС-Н. е връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
В производството по чл.422 от ГПК ищецът следва да установи основанието
на вземането и неговия размер. В случая ищецът претендира главница в общ
размер *** лв., представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент по договор за мобилни услуги от 01.06.2018 г. с
предпочетен мобилен номер ********, анексиран с допълнително
споразумение от 14.11.2018 г. /Тотал **/, договор за мобилни услуги от
13.11.2018 г. за мобилен номер ****** /Тотал **/ и договор за мобилни
10
услуги от 12.12.2018 г. за мобилен номер ****** /Интернет ** лв./.
Ищецът основава претенцията си за заплащане на неустойка на клаузата в
т.11 от процесните три договора за мобилни услуги с предпочетени номера,
сключени с ответника, съгласно която при предсрочно прекратяване на
договора по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по договор или други документи, свързани с него, в т.ч.
приложимите ОУ, същият да дължи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения
срок, но максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Ответникът не
Аажира доказателства, че е изправна страна по процесните договори за
мобилни услуги и договори за лизинг, поради което следва да се приеме, че
като абонат не е изпълнила поетите към ищеца задължения да заплаща
ежемесечно уговорените абонаментни такси и лизингови вноски. Надлежното
упражняване на потестативното право за разваляне на договорите е елемент
от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка.
Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното
упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на
чл.87, ал.1 от ЗЗД. Писмените договори подлежат на прекратяване/разваляне
с изявление в същата форма. В клаузата на чл.19б от ОУ на ищеца е
предвидена възможността за едностранно прекратяване на договора от
оператора при неизпълнение от страна на длъжника, но тя не урежда хипотеза
на автоматично прекратяване на договора без насрещната страна да бъде
уведомена за това. От това и чл.87, ал.2 от ЗЗД следва, че когато развалянето
се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на
получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако
такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението
до длъжника. Следователно правото да се развали договора е преобразуващо
субективно право, което се упражнява чрез едностранно изявление на
кредитора, отправено до неизправния длъжник, без да е необходимо
съдействието на насрещната страна. Упражняването на правото е насочено
към правна промяна – прекратяване на облигационната връзка /Решение
№76/13.07.2017 г. по т.д.№1037/2016 г. на ВКС, I т.о./. По делото е
представена покана за доброволно изпълнение, адресирана до ответника А.К.,
с която й се предоставя подходящ срок за изпълнение и се съдържа
изявление, че при липса на изпълнение договорът за предоставяне на
мобилни/фиксирани услуги ще бъде прекратен, но не се установява факта на
получаване на това писмено предизвестие от нея. Следва да се посочи, че и в
процесните договори и в ОУ на оператора, не е посочено постигнато между
страните в договорната връзка съгласие кореспонденцията между тях да се
счита за връчена с достигането й до адресите им. В ОУ на ищеца
прекратяването и спирането на достъпа до услугите са уредени отделно,
поради което не може да се приеме, че преустановяването на услугата от
оператора е равнозначно на прекратяване на облигационната връзка.
Връчването на длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК при условията на чл.47, ал.5 от ГПК не може да замести отправеното от
кредитора уведомление за разваляне на договора, тъй като тя представлява
акт на съда, а не волеизявление на изправната страна по договора. В
цитираната разпоредба на ОУ изрично е предвидено развалянето на
11
индивидуалния договор като възможност за доставчика-изправна страна, но
не е предвидено автоматично разваляне/прекратяване при настъпване на
определени обстоятелства. Това означава, че развалянето има действие, само
след получаване от длъжника на едностранното изявление на кредитора, че
разваля облигационната връзка поради виновно неизпълнение на
задълженията по нея. Съобразно практиката на ВКС, при наличие на
останалите предпоставки по чл.87 ЗЗД е възможно договорът да бъде
развален с връчване на препис от исковата молба на ответника / в т.см.
Решение №178/12.11.2010г по т.д.№60/2010г. на ВКС, II т.о./. Уведомяването
на длъжника, че кредиторът разваля договора, направено с връчване на
препис от исковата молба по чл.422 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК или по друг
начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има
за последица настъпване на ефекта от развалянето на договора. Това
уведомяване обаче не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след
предявяване на иска, от значение за спорното право, съгласно чл.235, ал.3 от
ГПК, нито да обуслови основателност на иска за установяване
съществуването на вземането, нито може да промени с обратна сила момента
на настъпване на изискуемост на задължението за неустойка. Ако относимите
към възникването на задължението за неустойка факти не са се осъществили
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то
вземането не е изискуемо. Поради това предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото претенцията за разноски на ищеца се явява
неоснователна.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “****** ******, с предишно наименование
“****** ******, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
район Триадица, ж.к.“Младост 4“, ****** С., сграда 6, срещу А. Й. КР., с
ЕГН-**********, с настоящ адрес с.Ж., общ.Г., обл.С. и постоянен адрес
гр.Н., обл.С., ул.“**“ №18, иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от
ГПК, за сумата от *** лв., представляваща неустойки за предсрочното
прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги, от които: ** лв.
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
14.11.2018г. за мобилен номер ********, ** лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 13.11.2018г. за мобилен номер
****** и ** лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 12.12.2018г. за мобилен номер ******, за което е издадена
заповед №402/28.09.2020 г. за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№711/2020 г. по описа на РС- Н. като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
12