№ 1136
гр. Перник, 31.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20241720105508 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е във връзка с подадена искова молба от
„Топлофикация-Перник“ АД срещу С. С. М., с която са предявени обективно и
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация Перник” АД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: град **** – апартамент 16, като купувачът не
е заплатил дължимата цена. Твърди, че ответникът не е платил дължимите суми в
срок, поради което дължи и законна лихва за забава в претендирания размер.
Съобразно изложеното е направено искане да бъде признато за установено, че
ответника дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 1 197 лв. за периода от
01.08.2022 г. до 30.04.2023 г. включително, законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 173,05 лв. за периода от 11.10.2022 г. до 22.03.2024 г; както и
законната лихва върху главницата от 1 197 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2637/2024 г. Претендира разноски за платена държавна
такса.
От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор, в който заявява, че признава предявените искове и прави
искане да бъде постановено решение, съобразно направеното признание.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 04.12.2024 г. и с молба
от 25.11.2024 г. от ищеца е заявено, че прави искане за постановяване на решение по
1
реда на чл. 237 ГПК – при признание на предявените искове. Претендира разноски,
съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 04.12.2024 г.
ответникът, представляван от надлежно упълномощен процесуален представител –
адв. Б., заявява, че прави искане да бъде поставено решение, съобразно направеното
признание на исковете, и не възразява относно присъждането на разноски на ищеца за
внесена държавна такса.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 ГПК.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, че по силата на облигационно отношение, възникнало с ответника,
съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за
отопление и/или подгряване на вода/ в топлоснабдения имот, посочен в исковата
молба, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. По исковата претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на ответника в забава.
В доказателствена тежест на ответника и при доказване на горните факти е да
докаже положителния факт на погасяване на дълга в срок.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното поведение
на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 237 за постановяване на
решение при признание на иска, като съображенията за това са следните:
По аргумент от чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието с решение, в мотивите на което е достатъчно да се укаже, че същото се
основава на признанието на иска. Решението, основано на признание на иска, може да
се постанови само ако след проверка на процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че
предявеният иск е допустим. За това, независимо от направено признание на иска,
съдът следва да се произнесе по неговата допустимост, защото само един допустим
иск може да бъде основателен или неоснователен /в този смисъл: решение по гр. д. №
5289/2013 г., I г. о. на ВКС и др./.
В процесния случай предявената искова претенция е допустима, доколкото се
установява да е налице правен интерес от търсената защита. Исковете са допустими,
като депозирани от лице, в полза на което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 2637/2024 г. по
описа на Районен съд – Перник, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и в хипотезата на чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съдът намира, че са налице и предпоставките, предвидени в чл. 237 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение. По-конкретно, направено е признание на
исковите претенции от страна на ответника, обективирано депозирания писмен
отговор, като същевременно не са налице отрицателните процесуални предпоставки
по чл. 237, ал. 3 ГПК. Направено е и съответно искане от ищеца за прекратяване на
съдебното дирене и за произнасяне на съда съобразно признанието. В обобщение,
2
предвид изложеното, без да излага допълнителни мотиви, съдът следва да уважи
предявената искова претенция.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
има ищеца, който претендира разноски за платена държавна такса в исковото и в
заповедното производство в размер на общо 54,80 лв. Предвид изложеното в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноски, както следва: 27,40 лв. – държавна
такса за исковото производство, и 27,40 лв. – държавна такса за заповедното
производство ч. гр. д. № 2637/2024 г. по описа на Районен съд – Перник.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че С. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: град *****, дължи на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, следните суми: главница в размер на 1 197
лв., представляваща неплатена цена за доставена топлинна енергия в топлоснабден
имот, находящ се на адрес: град **** – апартамент 16, за периода от 01.08.2022 г. до
30.04.2023 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
173,05 лв. за периода от 11.10.2022 г. до 22.03.2024 г., както и законната лихва върху
главницата от 1 197 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 21.05.2024 г. до окончателното
плащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 2637/2024 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: град *****, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да плати на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“,
сума в размер на 27,40 лв. - държавна такса за исковото производство, и сума в размер
на 27,40 лв. – държавна такса за заповедното производство по ч. гр. д. № 2637/2024 г.
по описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3