Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.12.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На
деветнадесети октомври
година 2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9568
по описа за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с пр. основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, вр. чл.34 ЗЗД. Приет е за
разглеждане и насрещен иск с пр. основание чл.59 ЗЗД.
По изложените в искова молба
обстоятелства „К.К.Е.“ ЕООД, ЕИК ******,
представлявана от управителя Ц.С.Н., чрез пълномощника адв.Н. Г. -САК е
предявила срещу Ц.М.С., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 55, ал.1,
предл. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 34 от ЗЗД, за осъждане на ответника да плати на ищеца сума от 50 000 лева, като
получена на отпаднало правно основание, след унищожаването на Договор за заем с
нотариално удостоверени подписи рег.№ 2010/ 19.02.2013г. на нотариус М. И.№260
от НК, с влязло в сила решение
постановено по гр.д. № 1384/ 2014г. по описа на СГС, ГО, І-6 състав, ведно със
законна лихва върху главницата от завеждане на иска – 18.07.2019г. до
изплащането. Претендира разноски.
Твърди се, че на 19.02.2013 г.,
ищовото дружество сключило с ответника Договор за заем с нотариално
удостоверени подписи № 2010/19.02.2013 година по описа на Нотариус М. И., с
рег.№ 260 от НК, по силата на който ищецът предоставил на ответника сума от 50
000 лева. Твърди се, че заемната сума била предадена в деня на подписване на
договора, чрез банков превод по сметка на ответника С., открита в „Б.П.Б.“ АД.
Поради невръщане на сумата в договорения срок, дружеството ищец подало
заявление на основание чл. 417 от ГПК до Софийски районен съд и се снабдило с изпълнителен
лист, издаден по ч.гр.д. № 29737/2013 г. на СРС, І ГО, 28 състав, и Заповед за
незабавно изпълнение по същото дело за заплащане на сумата 50 000 лева. За събиране на сумата било образувано
изп.д.№20138460400780 по описа на ЧСИ О.М.№846 от КЧСИ, като сумата била
събрана в резултат на принудителното изпълнение.
Сочи
се още, че след депозирано от длъжник Ц.С.
възражение по чл.414 ал.1 ГПК в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, кредитната институция предявила иск за установяване
съществуване на вземането му. Твърди се, че по предявения по реда на чл.422 ГПК
установителен иск било образувано гр. дело № 1384 /2014 г. по описа на СГС, І -6
състав. С Решение от 19.12.2016 г. постановено по гр. дело № 1384/ 2014 г. по описа на СГС,
влязло в законна сила на 09.07.2018 г. бил отхвърлен изцяло искът с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК за установяване наличието на
задължение на Ц.М.С. в размер на 50 000 лева, представляващо дължима главница
по Договор за заем от 19.02.2013г. с нотариално удостоверени подписи № 2010/19.02.2013
година по описа на Нотариус М.И., № 260 от НК, поради доказано правоунищожаващо
възражение на ответника С. по чл. 31 от ЗЗД, че макар и дееспособен, в момента
на сключване на процесния договор, същият не е могъл да ръководи постъпките си
поради наличие на маниен епизод на биполярно афективно разстройство. На ответника С. бил издаден обратен
изпълнителен лист. Ц.С. образувал изпълнително дело, като сумата присъдена с обратния изпълнителен
лист била изцяло събрана от от ЧСИ Г. Д..
Ищцовото дружество поддържа, че с оглед унищожаването
на договора за заем и на основание чл. 34 от ЗЗД, е отпаднало правното
основание за предоставяне на заем, респективно след 09.07.2018 год.
предоставената сума в размер на 50 000 лева се явява получена от Ц.С. на
отпаднало основание, съгл. разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, и във връзка с чл. 34 от ЗЗД,
ответникът Ц.С. дължи връщането й на дружеството ищец. Съобразно изложеното
моли исковата претенция да бъде уважена. Прилага писмени доказателства.
Направено е искане за издаване на съдебно удостоверение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Ц.С., чрез пълномоощника адв.Б. Д. е подал
отговор на исковата молба, в който е изложено становище за недопустимост на
исковата претенция, в условията на евентуалност – неоснователност. Ответникът твърди, че заемната сума от 50
000лв. е изцяло погасена при принудителното изпълнение по изп.д. № 20138460400780
по описа на ЧСИ О.М.№846 от КЧСИ. Сочи, че
при извършено разпределение на сумата от 59 003,10лв. на „К.к.Е.“ ЕООД са
изплатени общо 53 350лв., от които 50 000лв. за цялостно плащане на главницата
и 3 350 лв. разноски. Ответникът излага,
че така главницата от 50 000лв. е погасена изцяло, поради което липсва правен
интерес от предявения иск. В отговора се твърди, че иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД е неоснователен,
защото с Решение от 19.12.2016 г. постановено по гр. дело № 1384/ 2014 г. по описа на СГС,
І – 7 състав Ц.С. е признат за
недееспособен към момента на сключване на договора за заем между страните.
Поддържа, че в случая следва да се приложи правилото на чл.58 от ЗЗД, според
което когато се дължи връщане от недееспоособен, от него може да се иска само
това което е отишло в негова полза. Сочи, че доколкото в случая не е обосновано
каква сума е отишла в полза на недееспособния, то искът е неоснователен по
размер. Моли за отхвърляне на осъдителния иск.
В срока за отговор е предявен насрещен
иск от Ц.М.С. срещу „К.к.Е.“ ЕООД за сумата 23 325
лв., представляваща разликата между присъдената в полза на С. сума от 26 675 лева по обратен
изпълнителен лист от 21.09.2018 г., издаден по гр.д. № 1384/2014 г. по описа на
СГС, І-6 състав и реалната пазарната
стойност на неговата ½ част от Апартамент № 6, находящ се в
гр. София, ж.к. „******, оценявана на 50 000 лв., ведно със законна лихва от
датата на предявяване на насрещия иск до изплащането.
Ищецът
по насрещния иск твърди, че по изп.дело № 20138460400780 по описа на ЧСИ О.М.с взискател „К.к.Е.“ ЕООД е
продадено жилище, от което той притежава ½
идеална част, а именно Апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „******. Това съсобствено на ищеца жилище с площ от
88,66 кв.м. било продадено на публична
продан от ЧСИ О.М.за сумата в размер на 59 002,10 лева, преди да влезе в сила
решение от 19.12.2016г., по гр.д. № 1384/2014г. по описа на СГС, ГО, І-6
състав, с което е отхвърлен искът предявен по чред на чл. 422 ГПК. С. поддържа, че е обеднял вследствие
продажбата на имота му на занижена цена под реалната пазарна стойност. Счита,
че стойността на имота му към онзи
момент е била 100 000лв., като оценява неговата ½ ид. част на 50 000лв.
Доколкото в негова полза е присъдена сумата
26 675 лева, счита че е обеднял с
разликата размер на 23 325лв.
На основание чл.211 от ГПК с определение
потановено в з.с.з. на 06.07.2020г., по делото е приет за съвместно радлеждане
предявения от Ц.М.С. срещу „К.К.Е.“ ЕООД насрещен осъдителен иск с правно основание чл.59 ЗЗД, за сумата
от 23 325 лева, с която ищецът е обедял, а ответното дружество неоснователно се
обогатило.
Препис от насрещната исковата молба е
изпратен на ответника по насрещния иск. В срока по чл.131 ГПК – „К.к.Е.“ ЕООД, депозира
отговор на насрещния иск, в който е
изложено становище за недопустимост, а в условията на евентуалност –
неоснователност на насрещната исковата претенция.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв.Г. поддържа предявения иск.Представя писмена защита и
списък на разноски.
В
съдебно заседание ответникът чрез адв.Д. оспорва
предявения от ищцовото иск. Поддържа насрещния иск. Представя писмена защита.
Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав,
преценявайки събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл.12 от ГПК във вр. с чл. 235 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че на 19.02.2013 между ищеца „К.к.Е.“ ООД като
заемодател и ответника Ц.С. като заемополучател
е сключен
договор за заем, с нотариална заверка на подписите под документ рег. № 2010/
19.02.2013г. на нотариус М. И.№260 от НК, /л.7 – л.11 от делото/ Съгласно чл.1 от договора заеемодателят предоставя на заемателят 50
000лв., при 5 % месечна лихва, като заемателят се задължава да върне получения паричен заем с уговорената
лихва по реда и в сроковете уговерени в заемния договор. В раздел II „Начин и
срок на предоставяне на заема“ e посочено, че заемодателят е предоставил на заемателя паричния заем по
банкова сметка *** „Б.П.Б.“. В клаузата
на чл.7 от договора за заем страните уговорили, че за обезпечаване на
отпуснатия заем, заемателят ще учреди в полза на заемодателят първа по ред
ипотека върху Апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „******, с площ от
88,66 кв.м.
Не е спорно, че
ищцовото дружество е превело 19.02.2013г. на ответника Ц.М.С., като получател по банковата му сметка
в „Б.П.Б.“ сумата 50 000лв., на
основание договор за заем от 19.02.2013г.,
като това се установява от приетото неоспорено платежно нареждане № 43/ 0202ААА
от 19.02.2013г. /л.12
от делото/
Не е
спорно, че ответникът Ц.С. не е връщал суми на „К.к.Е.“
ООД по сключения договор за заем.
По
реда на чл.417 от ГПК ищецът „К.к.Е.“ ООД заявление до
СРС за издаване на ЗНИ въз основа на документ – договор за заем с нотариална заверка
на подписите, като по ч.гр. д. № 29737/2013 г. на СРС, I ГО, 28 състав, на
ищеца била издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от
18.07.2013г. срещу Ц.М.С. за заплащане на сумата 50 000 лева - главница по Договор за заем с нотариално
удостоверяване на подписите № 2010 от 19.02.2013 г., ведно със законна лихва от
11.07.2013 г., както и за сумата 2 000лв. разноски в заповедното производство./л.13
от делото/
На 07.08.2013г. въз основа на
изпълнителния лист издаден по ч.гр. д. № 29737/2013 г. на СРС, I ГО, 28 състав,
по молба на „К.к.Е.“ ООД било образувано изп. дело №
20138460400780 по описа за 2013 год. на ЧСИ О.М.с рег.№ 846 от КЧСИ. /постановление
на л.127 от делото/
По делото е приложено в препис изп. дело №
20138460400780 по описа на ЧСИ О.М.рег. №846 от КЧСИ. Видно е, че в хода на изпълнителното
производство е извършен опис и обявена публична продан на Апартамент № 6,
находящ се в гр. София, ж.к. „******, с площ от 88,66 кв.м. – собственост на ипотекарните длъжници - Ц.М.С.
и Д.Д.Х.. Извършена е публична продан в периода 07.03.2014г.
до 07.04.2014г., като с постановление за възлагане от 14.04.2014г. недвижимият
имот е възложен на С.М.А.за сумата 58 961лв.
Постановлението за възлагане на недвижим имот от 14.04.2014г. е
обжалвано от Ц.М.С., като длъжник, по
съображения, че имота е възложен на силно занижена цена. С решение №17648 от 17.10.2014г. постановено
в производство по реда на чл.435 и сл. ГПК по ч.гр.д.№12029 / 2014г. по описа
на СГС, ГК, IV – Б въззивен състав е отхвърлена жалбата на Ц.М.С. срещу
постановление за възлагане на недвижим имот от 14.04.2014г. идзадено по По делото е приложено в препис изп. дело №
20138460400780 по описа на ЧСИ О.М.рег. №846 от КЧСИ, с което в резултат на
публична продан на Силвия Миткова е възложен недвижим, имот, представляващ
Апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „******, ведно с принадлежностите,
като неоснователна./препис на л.208 – л.210/ С протокол от 30.12.2014г.
ЧСИ О.М.е извършил по изп. дело №
20138460400780 разпределение на сумата от 59 002, 10 лв. събрана чрез пубична
продан на ипотекиран недвижим имот, като за вземанията на взискателя „К.к.Е.“ ЕООД, представляващи привилигировани
вземание на основание чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД, обезпечени с първа по ред
ипотека върху имота, са разпределени:
сумата 2000лв. разноски по ч.гр. д. № 29737/2013 г. на СРС, I ГО, 28
състав, от които 1000лв. – държавна такса и 1000лв. възнаграждение за адвокат,
сумата 50 000лв. – за цялосто плащане на главницата./л.221
от делото/ С
преводно нареждане от 16.01.2015г. ЧСИ О.М.е
превел сумата от 53 350лв. по сметка на „К.к.Е.“ ООД,
по изп.д.№780/13г. /л.223
от делото/
От приетото Удостоверение
изх.№6470/13.06.2017г. изд. от ЧСИ О.М.по изп. дело №
20138460400780 по описа му, се установява, че от публичната продан на
ипотекиран в полза на взискателя „К.к.Е.“ ЕООД
недвижим имот съсобствен на длъжника Ц.С. и ипотекарния
длъжник Д.Д.Х. са събрани общо 59 002, 10 лв., от
които съобразно влязло в сила разпределение на взискателят са изплатени общо 53
350лв., от които 350лв. – за погасявене
на вземането за допълнитени разноски по т.31, б.“д“ от ТТР към ЗЧСИ,
представляващи разноски за вещо лице за изготвено в хода на изпълнението
заключение за пазарната стойност на имот, 1000лв. - за погасяване разноски на
взискателя за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на
изпълнителното дело, 2000лв. – за погасяване на вземанията за разноски по ч.гр. д. № 29737/2013 г. на СРС, I ГО, 28
състав, 50 000лв. – за цялосто плащане на главницата./л.14
от делото/ В
удостоверението се сочи, че т.к. изнесения на публична продан недвижим имот бил
в режим на съсобственост между Ц.С. и ипотекарния длъжник Д.Д.Х., като
всеки от тях притежавал ½ ид. част от имот, то от имуществото на Ц.М.С. са събрани и изплатени в полза на взискателя „К.к.Е.“ ЕООД половината от посочените суми, а именно: 175
лв.- за погасявене на вземането за допълнитени разноски по т.31, б.“д“ от ТТР
към ЗЧСИ, цялото от 350лв.; 500 лв - за погасяване на ½ от разноски на
взискателя за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпъл. дело,
цялото в размер на 1000лв.; 1000лв. – за изплащане на ½ от вземането за разноски по ч.гр. д. № 29737/2013 г. на СРС, I ГО, 28
с-в, цялото в размер на 2000лв.; 25 000лв. – за изплащане на ½ част
от дължимата главница, цялата в размер на 50 000лв. Установява се, че общо 26 675лв. е половината от цялата
сума изплатена на взискателя, съответстваща на ½ идеална част от имата
на Ц.М.С..
Не е спорно, че на 19.09.2013 година,
след получаване на ПДИ по изп. дело № 20138460400780 по описа на ЧСИ О.М.ответникът
С. подал възражение в срока по чл.414, ал.1 ГПК против издадената заповед за
незабавно изпълнение, като запеведният съд е указал на заявителя да предяви иск
за установяване на вземането.
С
вх.рег.№ 11354/ 31.01.2014 г., ищцовото „К.к.Е.“ ЕООД е предявило срещу Ц. М. С. пред Софийски
градски съд иск с правно основание чл.415, ал. ГПК, във вр. чл.240 ЗЗД за
установяване съществуването на вземането по договор за заем, с нотариална
заверка на подписите под документ рег. №
2010/ 19.02.2013г. на нотариус М. И.№260 от НК. /препис от ИМ на л.18 –л.20 /.
По предявеният иск е образувано гр. дело
№ 1384/ 2014 г. по описа на СГС, ГО, I-6 състав. С Решение от 19.12.2016 год.,
постановено по гр. дело № 1384 /2014 г. по описа на СГС, ГО, I-6 състав, е отхвърлен изцяло искът на „К.к.Е.“
ЕООД срещу Ц. М. С., за признаване в отношенията между страните, че ответникът
дължи ищцовото дружество сумата от 50 000лв., неплатена главница дължима въз
основа на договор за заем с нотариална заверка на подписите рег. № 2010/ 19.02.2013г. на нотариус
М. И.№260 от НК, ведно със законна лихва, считано от 11.07.2013г. до
изплащането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК от 18.07.2013г. по ч.гр.д. №29737/2013 г.
на СРС, I ГО, 28 с-в. Решение № 9178 от
19.12.2016 год., постановено по гр. дело № 1384 /2014 г. по описа на СГС, ГО,
I-6 състав е влязло в сила на 09.07.2018г., видно от надлежното отбелязване./л. 22-л.27 от делото/ Предявеният по реда на чл.422 отт ГПК иск е
отхвърлен, поради разгледано и прието за доказано правоунищожително възражение по
чл.31 от ЗЗД, поради установеното в исковия процес обстоятелство, че към
момента на подписване на договора 19.02.2013г. ответникът е страдал от психично
разстройство, което му е пречело да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, както и че с унищожаването се заличава юридическия акт,
от който са произлезли права за ищце, респ. задължения за ответника.
На 21.09.2018г. по гр. дело № 1384/ 2014 г. по
описа на СГС, ГО, I-6 с-в,
на основние
чл.245, ал.3 ГПК е издаден обратен
изпълнителен лист, съгласно който „К.к.Е.“ ЕООД е
осъдена да върне на Ц.М.С., сумата от 26 675 лв. платена по изпълнително дело №
20138460400780 по описа на ЧСИ О.М.рег. №846 от КЧСИ, както и сумата 2076,62лв.,
развяваща се таксите по изпълнителното дело събрани за сметка на Ц.М.С., ведно със
законната лихва върху двете суми, считано от 30.12.2014г. до окончателното
плащане. Обратния изпълниетел лист е
издаден на Ц.М.С., на основание в.с. Решение № 9178 от 19.12.2016г. по гр. дело
№ 1384 /2014 г. по описа на СГС, I-6 състав, с което е признато, че сумите, за
които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №29737/2013 г. на СРС са недължими./л.32 от делото/
На 03.09.2018г. по гр. дело № 1384/ 2014 г. по описа
на СГС, ГО, I-6 състав, в полза на Ц.М.С. е издаден също изпълнителен лист за
сумата 2 790лв. разноски направени от ответника в първоинстанционното
производство, както и за сумата 2640 лв. разноски присъдени с решение от
28.06.2017г. по гр.д.№1713/2017г. по
описа на САС, ТО, 13 състав. /л.34 от делото/
По молба на Ц.М.С. въз основа на двата
изпълнителни листа издадени по гр.дело № 1384/ 2014 г. по описа на СГС, ГО, I-6
с-в, е образувано изп.д. №20197810400339 по описа на ЧСИ Георги
Д., по което на 10.06.2019г. е изпратена ПДИ до „К.к.Е.“
ЕООД, с която длъжникът е покана на осн. чл.428, ал.1 ГПК в
двуседмичен срок доброволно да заплати сумата
28 751, 62лв. главница ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 30.12.2014г. до плащането, 5430 лв съдебни разноски и 3 981,21 лв.
такси./л.35/
От
приетото Удостоверение изх.№12713/ 13.09.2019г. издадено от ЧСИ Г.Д., рег.№
781, се установява, че при него има
образувано изп.д. №20197810400339 по молба на Ц.М.С.
въз основа на два бр. изпълнителни листа от 03.09.2018г. и от 21.09.2018г. издадени по гр.дело № 1384/ 2014 г. по описа
на СГС, ГО, I-6 състав срещу „К.к.Е.“ ЕООД, за заплащена на сумата 28 751, 62лв. главница ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 30.12.2014г. до плащането, 5430 лв.
съдебни разноски, ведно с такси и разноските по изпълнението. Отразено е, че по
изп.д. №20197810400339 от наложен запор
върху банковите сметки на длъжника „К.к.Е.“ ЕООД са
постъпили ообща 51 245, 04лв., които не са разпределени към момента./л.47 от
делото/
От приетото заключение на съдебно оценителната
експертиза с вещо лице инж. Т. Л. Д. се установява, че към 14.04.2014г.
пазарната стойност на Апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „******, с
площ от 88,66 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения
определена по метода на сравнителните пазарни аналози възлиза на 72 000лв. Констатирано е, че жилището се
намира в панелна сграда, в район с изградена инфраструктура. Вещото лице
обосновава, че сравнителнните аналози касаят само имоти, чиито характеристики
съответстват в максимална степен на харкатеристиките на оценявания имот.
При изслушването в о.с.з. вещото лице Д.,
пояснява, че при идготвяне на оценката е
използвала шест оферти, като е подбрала апартаменти близки по площ с
оценявания.
Заключението на съдебно оценителната
експертиза с вещо лице инж. Т. Л. Д., съгл. чл.202 от ГПК, съдът възприема като обективно и
професионално дадено, кореспондиращо с приетите писмени доказателства.
В показанията на свидетеля Д.Н./54г. ,
без родство/ разпитан в о.с.з. на
29.06.2021г., се съдържат данни, че познава Ц.С. от факултета по архитектура,
където ответникът бил доцент, а свидетелят асисент. Сочи, че Ц. получавал кризи
през 2012г. – 2013г., през които трябвало
да приема медикаменти, като бил
видимо възбуден от състоянието си и имал нездрав вид. Двамата ходили заедно
да се хранят в преподавателския стол на ВИАЗ и се налагало свидетелят Н.да плаща обяда на Ц.. Преди кризите финансовото
състояние на Ц. не било цветущо. Свид. Н.сочи, че знае апартамента на Ц., т.к.
му помагал с колата си да изнасят литература от там. Жилището било голямо,
обзаведено семпло, с обзавеждане от 80 – те години, както и с много книги. От
сестрата на Ц. свидетелат разбрал, че ответникът е взел кредит и ще си загуби
апартамента.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Съдът приема, че е сезиран с главен
иск по чл. 55, ал. 1, предл.3 ЗЗД, във вр. с чл.34 от ЗЗД, както и акцесорен
иск по чл.86 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
3, вр. чл. 34 от ЗЗД.
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният
кондикционен иск предвид подържаните твърдения в исковата молба е допустим и
следва да бъде разгледан.
По
същество:
Предявен е иск с пр. основание чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, във вр. с чл.34 от ЗЗД с
цена на иска 50 000лв., представляваща получена на отпаднало
основание сума по Договор за заем с нотариално удостоверени подписи рег.№ 2010/
19.02.2013г. на нотариус М. И.№260 от НК, унищожен с влязло в сила решение постановено по гр.д. № 1384/ 2014г.
по описа на СГС, ГО, І-6 състав.
Доказателствената
тежест по исковете за връщане на полученото без основание се разпределя
съобразно общите принципи на гражданския процес - чл.154 ГПК. Фактическият
състав на чл.55, ал.1 ЗЗД при хипотезата на получено
без основание изисква ищецът - кредитор да докаже плащането и липсата на
основание за това, а в тежест на ответника е да установи претендираното от него
основание.
Нормата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД урежда
три отделни фактически състава на неоснователното обогатяване. Според третия от
тях, подлежи на връщане даденото на отпаднало основание. За да е налице третият
фактически състав на неоснователното обогатяване, уреден с разпоредбата на чл.
55, ал. 1, предл.3 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи, че макар и валидно
възникнало правоотношението, с оглед на което е престирал и което оправдава
предприетото от него разместване на имуществени блага, същото впоследствие е
отпаднало с обратна сила.
От представените по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че страните са били обвързани от сключен договор за заем от 19.02.2012
г.
Установи се от доказателствата по делото, че със сила на пресъдено нещо
между страните е унищожена процесната сделка предвид обстоятелството, че към
датата на сключването й заемателят е страдал от психично заболяване- маниен
синдром, поради което не е можел да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. С влязло в сила решение от 19.12.2016
година, постановено по гр. дело № 1384 /2014 г. по описа на СГС, ГО, I-6
състав, че е налице опорочено съгласие, изключващо валидно волеобразуване и е
отхвърлен изцяло искът на „К.к.Е.“ ЕООД срещу Ц.М.С.,
за признаване в отношенията между страните, че ответникът дължи ищцовото
дружество сумата от 50 000лв., неплатена главница дължима въз основа на договор
за заем с нотариална заверка на
подписите рег. № 2010/ 19.02.2013г.
При положение, че сделката е унищожена по
надлежния ред в настоящото производство ищецът следва да докаже при условията
на пълно главно доказване факта на получаване на заемната сума от ответника.
Установи
се, че ищцовото дружество в деня на сключване на договора - 19.02.2012г. е превело 19.02.2013г. на
ответника Ц.С. по банковата му сметка в
„Б.П.Б.“ сумата от 50 000лв., на
основание договор за заем от
19.02.2013г. с платежно нареждане № 43/ 0202ААА от 19.02.2013г.
Съгласно задължителните указания дадени в Постановление № 1 от
28.05.1979 г. на пленума на ВС при
третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при
получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Прието е, че текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци
на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване
на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в
други подобни случаи. задължението
за връщане на полученото на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
възниква по силата на закона и едностранно такова.
По отношение на последиците от нищожните и унищожените сделки съществува
и разпоредбата на чл. 34 от ЗЗД, която след изменението и със ЗИЗЗД, обнародван
в ДВ бр. 12/12.02.1993 година, предвижда, че когато договорът бъде признат за
нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна
всичко, което е получила от нея. След посоченото изменение на чл. 34 от ЗЗД,
предвидените с нея последици от нищожността или унищожаването на договорите са
идентични с тези по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Унищожаването на договора на
основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД има обратно действие, като заличава с обратна
сила както правните последици от него, така и самия факт на сключването му.
Това изрично следва от разпоредбата на чл. 34 от ЗЗД, уреждаща последиците от
нищожността и унищожаемостта на договорите,
като наред с това в ППВС № 1/28.05.1979 година унищожаването на договора е
посочено като основание за възникване на задължението за връщане на полученото
на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. /в този см. Решение
№ 20 от 17.09.2018г. по гр.д. № 208/2017 Г., Г. К., ІV г.о. на ВКС/
Въз основа на събраните доказателства, съдът приема, че са настъпили
последиците от унищожаване на договора
за заем от 19.02.2012г. и искането за
връщане на заемната сума дадена
по договора е доказано по основание, но
само за сумата, която е в патрумониума на ответника и не е погасена чрез
принудително изпълнение по изп. дело №
20138460400780 по описа на ЧСИ О.М.с рег.№846.
Материално правните предпоставките
на чл. 55, ал. 1, предл.3 ЗЗД са налице - ищецът е доказал както осъщественото
от него плащане по договора за заем от 19.02.2013г., така и отпадането с
обратна сила на облигационна връзка между страните, поради което искът по чл.
55, ал. 1, предл.3 ЗЗД за връщане на преведения от него паричен заем следва
да бъде уважен до размера на сумата от 25 000лв. представляваща ½ част
от главница, цялата в размер на 50 000лв., която сума е в патримониума
на ответника С.. За разликата от 25
000лв. до пълния размер от 50 000лв., предявения кондикционен иск следва да
бъде отхвърлен, поради посяване на вземането чрез принудително изпълнение по
изп. дело № 20138460400780 по описа на ЧСИ О.М.с рег.№846 и публична продан на
недвижим имот, ½ идеална част от
който е съсобствен на Д.Д.Х.,
чиято идеална част също е осребрена за сумата от 26 675лв. и преведена на
взискателя „К.к.Е.“ ЕООД./ вж. Удостоверение
изх.№6470/13.06.2017г. изд. от ЧСИ О.М./
Относно сумата от 26 675 лв. платена по изпълнително дело №
20138460400780 по описа на ЧСИ О.М.рег. №846 от КЧСИ, съответстваща на дела на
ответника Ц.С. е издазен обратен изпълнителен лист и
същата чрез изпълнителни действия по изп.д. №20197810400339 на ЧСИ Г. Д. е
възстановена в патримониума му. Както бе посочено даденото от ищеца не е върнато,
като получено на отпаднало основание.
Предвид изложеното искът по чл.
55, ал. 1, предл.3 ЗЗД, във вр. с чл.34 от ЗЗД,
следва да бъде уважен за сумата от 25 000лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 18.07.2019
г. до окончателното плащане.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника с пр. основание чл.58 ЗЗД, че от ответника като недееспособен се
дължи връщане само на онова, което е отишло в негова полза. Не се доказа
ответникът да е недееспособен. Не се твърди, нито доказва същият да е бил
поставен под запрещение за да се приеме за недееспособен.
По насрещния иск с пр.основание чл. 59 ЗЗД
По делото е приет за съвместно радлеждане
предявения от Ц.М.С. срещу „К.К.Е.“ ЕООД насрещен
осъдителен иск с правно основание чл.59 ЗЗД, за сумата от 23 325 лева, представлявава
разликата между присъдената в полза на С. сума от 26 675 лева по обратен
изпълнителен лист от 21.09.2018 г., издаден по гр.д. № 1384/2014 г. по описа на
СГС, І-6 състав и реалната пазарната стойност на неговата
½ част от Апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „******,
оценявана на 50 000 лв., с която ищецът
е обедял, а ответното дружество неоснователно се обогатило.
Осъдителният иск за непрестационно неоснователно обогатяване е процесуално допустим - налице е активна
и съответно пасивна процесуална легитимация, както и правен интерес от водене
на процеса, както и при валидно упражено право на иск от ищеца.
По същество искът е неоснователен: Фактическия състав на материално правните условия за
основателност на субсидиарния иск по чл.59 от ЗЗД включва - имуществено
разместване между ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца; връзка между обедняването на ищеца /което може да
има различни проявни форми/ и обогатяването на ответника /също може да се
обективира под различна форма/, като връзката не следва да е причинно - следствена
между състоянията на обедняване и съответно обогатяване, а да произтичат от общ
право пораждащ факт, както и липса на основание за имущественото разместване. В
случая ищецът по насрещния иск не установи да са налице всички елементи от
фактическия състав на иска по чл.59 от ЗЗД. От приетите по делото писмени
доказателства и заключението на приетата съдебно оценителна експертиза се
установи, че пазарната стойност на
съсобственото на ищеца жилище – апратамент №6, находящ се в гр.София, ж.к.
„Обеля 1“, чл.115 ,към 2014г. възлиза на 72 000лв. или за дела на ищеца –
½ ид. част стройността е 36 000лв., а не твърдяните 50 000лв. В този
смисъл не се установи обедняване на ищеца.
Не се доказа от ищеца, като страна, носеща доказателствената тежест за
положителните факти /арг. чл.154, ал.1 от ГПК/ дали за ответника има
обогатяване, под каква форма се е осъществило, какъв е размера на това
обогатяване, както и дали има причинно – следствена връзка между двата факта –
обедняването за ищеца и обогатяване за ответника.
Горното определя предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД като неоснователен. Неоснователно спрямо
главното вземане е и искането за присъждане на законна лихва от подаване на
иска до изплащането на дължимото.
По разноските:
При
този изход на делото право на разноски имат и двете страни, ищеца съразмерно
уважената част, ответникът съответно на отхвърлената. На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 1000 лв.,
съразмерно на уважената част от главния иск./Общо сторените от ищеца разноски възлизат на 2000лв. – платена д.т.,
съгл. списък по чл.80 ГПК на л.268 от делото/
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на
ответната страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от главния иск
в размер на 1413,50 лв../Общо сторените от ответника разноски възлизат на 2 827лв. – съгл. списък
по чл.80 ГПК на л.269 от делото/.
Водим от горното, Софийски градски
съд, ГО, І-7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц.М.С.,
ЕГН ********** да заплати на „К.К.Е.“ ЕООД, ЕИК ******,
представлявана от управителя Ц.С.Н., чрез пълномощника адв.Н. Г. – САК, следните суми:
- на
основание чл. 55, ал.1, предл.3 ЗЗД, във вр. чл.34 от ЗЗД сумата в размер
на 25 000лв., като получена на
отпаднало правно основание, след унищожаването на Договор за заем с нотариално
удостоверени подписи рег.№ 2010/ 19.02.2013г. на нотариус М. И.№260 от НК, с
влязло в сила решение постановено по
гр.д. № 1384/ 2014г. по описа на СГС, ГО, І-6 състав,
- на
основание чл.86 ЗЗД законна лихва
върху главницата от 25 000лв., считаноот завеждане на иска – 18.07.2019г. до
окончателното изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „К.К.Е.“ ЕООД, ЕИК ******, срещу Ц.М.С., ЕГН **********
иск за главница за разликата над 25 000лв. до претендирания размер от 50
000лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ц.М.С. срещу
„К.К.Е.“ ЕООД насрещен
осъдителен иск с правно основание чл.59 ЗЗД, за заплащане на сумата от 23 325 лева, представляваща разликата
между присъдената в полза на Ц.С. сума от 26 675 лева по обратен изпълнителен
лист от 21.09.2018 г., издаден по гр.д. №1384/2014 г. по описа на СГС, І-6
състав и реалната пазарната стойност на
неговата ½ част от
Апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „******, оценявана на 50 000
лв., с която ищецът е обедял, а
ответното дружество неоснователно се обогатило, ведно със законна лихва върху сумата 23 325лв., считано от
предявяване на иска – 03.10.2019г. до изплащането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ц.М.С., ЕГН ********** да заплати на „К.К.Е.“
ЕООД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1000 лв. разноски по делото
пред СГС, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К.К.Е.“ ЕООД, ЕИК ****** да заплати на Ц. М.С. сумата
1413,50 лв., разноски по делото пред
СГС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред САС.
СЪДИЯ: