РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Нова Загора, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20212220100313 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Образувано е по искова молба, депозирана от „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.„България“ № 81, вх.В,
ет.8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез адв.В.Г. от САК против КР. З. АС., с
ЕГН ********** и адрес: *** за установяване на вземане в размер 112.38 лв.,
представляваща стойността на потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор
и отделно мораторна лихва за забава в размер на 31.59 лв.
В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу КР. З. АС. с
ЕГН ********** в Районен съд – Нова Загора било образувано ч.гр.д. № 842/2020 г. по
описа на PC - Нова Загора. В рамките на предвидения от законодателя едномесечен срок
постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение.
В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК ищецът
предявил настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане си ищеца
срещу ответника в настоящото производство.
В исковата си молба ищецът от фактическа страна заявява, че предявява исковата си
претенция срещу КР. З. АС. с ЕГН **********, въз основа на договор за цесия от дата
01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп” ООД с ЕИК *********, което
дружество, от своя страна, било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД.
Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД бил прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка
от които ищецът прилагал към исковата молба.
Твърди се, че ищцовото дружество „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК ********* било встъпило в
правата си на кредитор, въз основа на валидно правно основание, още преди подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК и в настоящото производство бил ищец по установителния
иск. Ищецът - кредитор бил придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им
принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и
други.
1
В исковата молба се посочва, че въз основа на договора с мобилния оператор,
ответникът бил ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението му било фактурирано под клиентския номер на абоната № 16774794001.
Излага се, че съгласно чл.29 от Общите условия на мобилния оператор
„Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на
ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като
БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число
на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на
предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично
на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване
на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за
който се иска съответната справка.“
В исковата молба се твърди също, че между кредитора „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД с ЕИК ********* и КР. З. АС., с ЕГН ********** бил
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
********** от дата - 13.09.2017 г., с който потребителят бил добавил за ползване мобилен
номер ********** по избран план Smart L, с месечна абонаментна такса в размер на 23.99
лв. с ДДС.
На същата дата бил подписан и договор за ползването на телевизионна услуга по
тарифен плат TV GO Start, с месечна абонаментна такса в размер на 8.90 лв. с ДДС за срок
от 24 месеца.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер 16774794001 между ответника и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД били издадени фактури, обективиращи вида и размера
на незаплатената електронна съобщителна услуга на стойност 112.38 лв., а именно:
********** от 22.09.2017 г., ********** от 22.10.2017 г., ********** от 22.11.2017 г.,
********** от 23.12.2017 г. за периода от 22.08.2017 г. до 22.12.2017 г., от които:
За отчетен период от 13.09.2017 г. до 21.09.2017 г., операторът бил начислил на
потребителя за незаплатени услуги в размер на 77.39 лв. с ДДС, обективирани във фактура
№ ********** от 22.09.2017 г., от които: По договор за мобилен номер **********:
Smart L 5.80 лв.;
Smart L 19.99 лв.;
Потребление Мобилни разговори 38.52 лв.;
SMS 0.18 лв.
По договор за телевизионна услуга: TV GO Start 2.15 лв.;
TV GO Start 7.42 лв.;
100% Отстъпка от месечен абонамент – 2.15 лв.;
100% Отстъпка от месечен абонамент - 7.42 лв.
ДДС ставка и сума 20% 12.90 лв.
Дължимата сума била платима в срок до 09.10.2017 г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
За отчетен период от 22.09.2017 г. до 21.10.2017 г., операторът бил начислил на
потребителя за незаплатени услуги в размер на 65.08 лв. с ДДС, обективирани във фактура
№ ********** от 22.10.2017 г., от които:
По договор за мобилен номер **********:
Smart L 19.90 лв. без ДДС;
Потребление Мобилни разговори 34.24 лв.
По Договор за телевизионна услуга:
Месечен абонамент TV GO Start 7.42 лв.;
100% отстъпка от месечен абонамент – 7.42 лв.
ДДС ставка и сума 20% 10.85 лв.
Дължимата сума била платима в срок до 09.11.2017 г. Към фактурата било
2
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
За отчетен период от 22.10.2017 г. до 21.11.2017 г., операторът бил начислил на
потребителя за незаплатени услуги в размер на 23.99 лв. с ДДС, обективирани във фактура
№ ********** от 22.11.2017 г., от които:
По договор за мобилен номер **********:
Smart L 19.90 лв. без ДДС;
По договор за телевизионна услуга:
TV GO Start 7.42 лв. без ДДС;
100% Отстъпка от месечен абонамент - 7.42 лв.
ДДС ставка и сума 20% 10.85 лв.
Дължимата сума била платима в срок 09.12.2017 г. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
За отчетен период от 22.12.2017 г. до 21.01.2018 г., операторът бил начислил на
потребителя за незаплатени услуги в размер на 5.94 лв. с ДДС, обективирани във фактура №
********** от 23.12.2017 г., от които:
По Договор за телевизионна услуга:
TV услуги 4.95 лв.
ДДС ставка и сума 20% 0.99 лв.
Дължимата сума била платима в срок до 08.01.2018 г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Твърди се, че абонатът бил потребил и не заплатил мобилни услуги, от които
ищецът имал правен интерес да претендира цедираната му незаплатена електронна
съобщителна услуга в размер на 112.38 лв., фактурирани за последователни отчетни месеци
– за месеците септември, октомври, ноември и декември 2017 г. Към всяка от фактурите има
приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Сочи се, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги на стойност 112.38 лв. обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ
във вр с чл.43, т.1. Абонатът имал следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите
суми за предоставените услуги;/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че
е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК имала право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След
едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилния оператор
бил издал по клиентски номер № 16774794001 крайна фактура № ********** от 23.12.2017
г., платима в срок до 07.01.2018 г. с начислена обща сума за плащане.
Уточнява се, че в издадената крайна фактура била начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, която не била предмет на
настоящото дело, фактурирана била цената, дължима се за потребените мобилни услуги от
предходните два отчетени периода в размер на 112.38 лв., която била предмет на
настоящото производство.
Датата на деактивация на процесния абонамент била 05.12.2017 г., като същата се
генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент.
Така абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не бил спазил
крайния срок за ползване на абонамента Smart L за мобилен номер ********** до 13.09.2019
г., съгласно договор от 13.09.2017 г.
Главницата била формирана като за периода от месец август 2017 г. до месец
декември 2017 г. Красимир Златков А. не бил платил месечните абонаментни такси за всяка
една от посочените по-горе услуги. Претенцията на заявителя 112.38л в. била формирана от
месечните абонаменти, съгласно посочените по-горе и представени със заявлението
договори – всичките на основания тях. Главницата била формирана по този начин и в нея не
3
била включена неустойка, нито обезщетение, а отделните потребени услуги и отделно
мораторна лихва върху главницата в размер на 31.59 лв. за периода от 08.01.2018 г. до
13.10.2020 г., начислена върху фактура № ********** от 23.12.2017 г.
Цената на иска представлявала сума, за която била издадена фактура от доставчика
на мобилната услуга /и цедент по първия договор за цесия/, начислена била мораторна лихва
за забава и бил посочен периодът й /иск по чл.86 от ЗЗД/ и действителният активно
легитимиран в процеса бил кредиторът-ищец в производството – цесионерът по втория
договор /заявителя по чл.410 от ГПК/.
Представените фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но
длъжникът-ответник бил сключил договор и бил ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, респ. получил бил предоставената лизигова вещ, които не бил заплатил в указания
срок, респ.същият бил в неизпълнение на договора си.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора фактури за ползваните мобилни
услуги обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл.43, т.1 Абонатът имал
следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;/да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване което и да е
задължение в т.43 от ОУ или в случай, че било налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, БТК имала право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключването на нов договор с него.
Точното изпълнение от страна на длъжника било цел, която стояла в основата на
всяко облигационно отношение. Според чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД неустойката обезпечавала
изпълнението на задължението и служела като обезщетение за вредите от неизпълнението,
без да било нужно те да се доказват. С неустоечната клауза предварително определяли
размера на обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид
виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на неустойката и
действително причинените от неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна
функция неустойката изпълнявала и наказателна функция. Това било така, защото
кредиторът можел да претендира неустойка и когато вреди изобщо не били настъпили, или
не са настъпили в предвидения размер. От тук следвало, че длъжникът ще заплати
неустойка, която ще бъде санкция за неговото неизпълнение.
Неизпълнението на основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения
срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна било дало основание
на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването
на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка за прекратяване
ползването на услугите.
Предвид изложеното, абонатът следвало да понесе отговорността си за
неизпълнението на договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за
предсрочното прекратяване на сключените договори.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор
„БТК“ ЕАД абонатът, подписвайки конкретна Декларация бил приел общите условия на
Оператора, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно
чл.45.1. от Общите Условия „Да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от
Абоната суми за предоставените услуги по Договора и общите условия“. Според чл.43.1.
„Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги;“. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги било обусловило правото на БТК да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение
в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, БТК имала право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него.
Разяснява се, че когато прехвърлял вземанията си, цедентът го бил извършил в
размер и спрямо длъжници, съществуващи към датата на прехвърлянето им, ведно с всички
обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към
индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били
4
неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор
в сила били общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл.25 от Общите условия, „25.Абонатът заплаща: 25.1. еднократно – цена
за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно – цена за месечен абонамент за
поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно – стойността на проведените разговори
и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец/или
периоди/“. Съгласно чл.35, „Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни
сметки, изготвени от БТК, както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се
изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично
посочен от абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия или в
индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължимите суми не освобождава
абоната от задължението за заплащане в определения срок.“
В исковата молба се твърди още, че потребителят отговарял и дължал връщане на
оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които били присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.29 от Общите условия
„Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на
ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаването на сметката/фактурата,
като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то
число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се
получи от предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят
само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез
получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на абоната от телефонния
номер, за който се иска съответната справка“.
Навежда се че, в конкретният случай ответникът КР. З. АС. с ЕГН ********** бил
подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал бил мобилни номера ********** и
********** не бил изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на
услугата, като с това си поведение бил изпаднал в забава. Издадена му била фактура, която
същият не заплатил в срок. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си.
Излага се още, че и двата договора за цесия били облигационни, консесуални,
двустранни и са породили правни последици за страните по тях. В договорните
правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не били елемент от
тях. Нямало законово ограничение по чл.99 от ЗЗД, относно предмета на договора за цесия и
платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не било важно за
длъжника. Законът го бранел, като поставял изискване единствено относно уведомяването
му, като го скрепвал като задължение на цедента, без да уточнява момента му. Единственото
изискване на законодателя било длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да
изпълни задължението си, да знае на кого да плати.
В конкретния казус, ищецът извеждал своето материално и процесуално право от
два договора за цесия. От тях било видно, че същите имали за предмет съвкупност от
индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора
обща цена за цялата съвкупност. Но това не означавало, че същите не били конкретизирани.
Неслучайно страните били избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в
отделно приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони.
В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК” ЕАД и „С.Г. Груп”
ООД, била дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1 - неразделна част от
договора за цесия: списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържаща
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от
Длъжниците по тях, както следва: име/фирма, ЕГН или ЕИК/Булстат, адрес на длъжника, с
който разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор.“
В чл.5.3 от договора за цесия било уговорено, че по искане на цесионера, цедентът
предоставял писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Цедентът бил декларирал в чл.3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по
вземанията, описани в Приложение № 1, не съществували други правоотношения.
Представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл.2, ал.2, т.3 от ЗЗЛД,
а именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът бил
5
придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработвали.
С оглед на посоченото, ищецът заявява, че представя и моли съда да приеме
извлечение от Приложение № 1, от което се установявало, че по силата на договор за цесия
от 16.10.2018 г. „БТК” ЕАД била прехвърлител, а „С.Г.Груп” ООД бил собственик на
вземането спрямо К.З. А., с ЕГН **********, което впоследствие било включено и във
втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. Груп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД.
Приложение № 1 представлявало списък/таблица в електронна форма на компактдиск,
съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки
един от Длъжниците по тях, както следв:а име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на
длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор. Самото вземане било индивидуализирано
по характер, длъжник, период, падеж и стойност.
С оглед спазване разпоредбите на чл.2, ал.2, т.3 на Закона за защита на личните
данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на Цесионера, Цедентът се
задължавал да издава документ, удостоверяващ, че вземането е включено в предмета на
договора за цесия. Документът представлявал извадка на хартиен носител на съответното
Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябвало да послужи на
цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените вземания.
С оглед гореизложеното, с настоящата искова молба представя и моли съда да
приеме извлечение от Приложение № 1, от което се установявало, че по силата на договор за
цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. Груп” ООД бил прехвърлител, а „ЮБЦ” ЕООД - собственик на
вземането спрямо КР. З. АС. с ЕГН **********.
Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии се посочва, че съгласно
чл.6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от подписването му, „ЮБЦ”
ЕООД имало качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с
уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания.
Ищеца счита, че няма никаква законова пречка старият кредитор да изпълни
задължението си да уведоми длъжника, чрез свой пълномощник. Подобно становище било
застъпено не само в редица решения на въззивни съдилища, но и от правната доктрина –
проф.Кожухаров, А.Калайджиев – Облигационно право изд.Сиби 2007, както и
проф.Кожухаров, които приемали, че упълномощаването на цесионера от страна на цедента
за уведомяване на длъжника било напълно допустима от закона правна сделка, която с нищо
не накърнявала интереса на длъжника. Още повече, когато длъжникът бил неизправен.
Към исковата молба било приложено уведомление за двете цесии, подписано от
законния представител на „С.Г. Груп” ООД, което дружество уведомявало длъжника от
името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на
цедент от 01.10.2019 г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която били приложени и документи
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионерар било възприето като
надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС.
Чрез Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., II т.о. ТК; Решение №
3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г., II т.о. на ВКС; Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т.д.
№ 2352/2013 г., II т.о. на ВКС, била приета за правилна съдебната практика, съгласно която
сама по себе си исковата молба не можела да се счете за уведомление по смисъла на чл.99,
ал.4 от ЗЗД, но когато към нея било приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на
длъжника се приемало, че съобщаване на цесията все пак било извършено. Безспорно било,
че уведомлението за цесия, приложено към исковата молба изхождало от цесионера, но
същото било отправено до длъжника от името на цедента, който изрично бил упълномощил
цесионера да извършва уведомяване по чл.99, ал.3 от ЗЗД от негово име. Това обстоятелство
било посочено в уведомлението. Цесионерът „С.Г. Груп’ ООД продължавал да има
качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и
ответникът не бил легитимиран да оспорва упълномощителната сделка.
В настоящия случай към исковата молба били приложени договорите за цесия. В
чл.6 от договора от 01.10.2019 г. било уговорено между страните, че цесионерът бил
изрично упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Твърди се, че
нямало законова пречка с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете
цесии, предвид факта, че КР. З. АС. с ЕГН ********** не бил изпълнил нито на мобилния
оператор, нито на „С.Г. Груп” ООД към датата на връчването на препис от исковата молба.
6
Законът не указвал формата и момента на съобщаването. Всички изисквания на закона,
целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре - на носителя на вземането
били изпълнени. Що се касаело до уведомяването, то имало това значение, че стабилизира
правата в лицето на цесионера и не можело да бъде изпълнено 7 валидно другиму. След като
бъде известен за цесията, длъжникът не можел да възразява на претенцията на цесионера за
реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. Практиката била установена.
Длъжникът можел да противопоставя възражение, че не му била надлежно съобщена
цесията само ако едновременно с това твърди, че бил изпълнил задължението си на стария
кредитор, за да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор.
По отношение на този въпрос било налице единодушие и в практиката и в
доктрината. Постановени били множество съдебни актове /посочени в исковата молба/, в
мотивите на които била възприета гореописаната теза.
Твърди се, че в конкретния случай, длъжникът-ответник КР. З. АС. с ЕГН
********** не бил изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението по
чл.410 от ГПК, към кредитора, както и към момента на депозиране на исковата молба в съда,
което обуславяло правния интерес на кредитора — ищец в настоящото производство, за
установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл.415 във вр.
с чл.422 от ГПК.
Ищецът моли съда, в случай, че ответникът не подаде отговор на исковата молба и
не се яви в първото по делото заседание, да постанови неприсъствено решение по смисъла
на чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да признае за установено вземането по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, както и да му
присъди направените по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар и заплатена
държавна такса.
С оглед изложеното в исковата молба и на основание чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК,
ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника КР. З. АС. с ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане в
размер на 112.38 лв., представляващи главница за потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга по договор, сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, отделно се
претендира и мораторна лихва за забава в размер съгласно издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК.
Ищецът моли да бъде осъден ответника да му заплати направените разноски в
настоящото и заповедното производства.
Отправя към съда доказателствени искания да се приложи и ч.гр.д. № 842/2020 г. по
описа на Pайонен съд - Нова Загора и представя доказателства по опис.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва
изцяло исковите претенции и моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК особения представител на ответника
КР. З. АС. - адв.Н.П. Д. от АК – Сливен е представила отговор на исковата молба с който
заявява, че тъй като няма връзка с ответника по делото, не може да даде становище по
допустимостта на иска и процесуалната му легитимация.
Относно основателността на иска заявява, че от представените доказателства по
делото, счита, че същите не били достатъчни и съответно убедителни за да признаят иска и
затова го оспорва като неоснователен.
С оглед становището на другата страна по делото и твърденията й моли съда да й
даде възможност да сочи доказателства по делото.
Постъпила е молба с вх.№ 404019 от 13.10.2021 г. от адв.В.Г. от САК, в качеството
на пълномощник на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, с която заявява, че не възразява да се даде ход на
делото в нейно отсъствие. Поддържа изцяло изложените в исковата молба срещу ответника
КР. З. АС.. В случай, че ответникът не се яви в първото поделото съдебно заседание, моли
съда да постанови по смисъла на чл.238 и чл.239 от ГПК неприсъствено решение, с което да
признае за установено вземането по заповед за изпълнение. В случай, че е направено
признание на исковите претенции прави искане по смисъла на чл.237 от ГПК за
постановяване на решение при признание на иска. По проекта за доклад по делото, заявява
че с изтичането на срока за депозиране на отговор на исковата молба за ответника се
преклудират сроковете за редица процесуални действия. Ответникът бил представил отговор
7
на исковата молба в предоставения му съгласно чл.131 от ГПК едномесечен срок. Запозната
била с отговора на исковата молба, депозиран по чл.131 от ГПК, като моли да се отдели като
безспорен факта, че за номер ********** и за телевизионна услуга са били доставени и
потребени далекосъобщителни услуги. Моли съда да приеме като неоспорени такива,
представените от ищцовото дружество с исковата молба писмени доказателства.
С молбата-становище ищцовото дружество, чрез пълномощника си адв.Г. изразява
подробно становище по съществото на делото, като моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника КР. З. АС., че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД в размер на 112.38 лв.,
представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор,
сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, отделно се претендира и мораторна лихва за забава
в размер, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производства.
Ищцовото дружество моли, ако ответникът не се яви в открито съдебно заседание,
съдът да постанови неприсъствено решение по смисъла на чл.238 и чл.239 от ГПК, с което
да признае за установено вземането по заповед за изпълнение. Моли се в случай, че
ответникът се яви в откритото съдебно заседание и признае иска, съдът да се произнесес
решение по реда на чл.237 от ГПК. Доколкото признанието на иска касаело право, признато
от нашия правен ред и не попадало в изключващите го хипотези на чл.237, ал.3 от ГПК,
ищцовото дружество моли направеното от него искане да бъде уважено.
В условията на евентуалност, в случай че искът бъде отхвърлен и ответната страна е
направила искане за присъждане на разноски, ищцовото дружество моли същите да бъдат
съобразени с разпоредбите на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, като
бъдат присъдени такива в минимален размер. С молбата-становище ищцовото дружество
представя препис от същата за ответната страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
следните писмени доказателства: Договор за прехвърляне на вземания/ цесия/ от 16.10.2018
г., приложение № 2- пълномощно, Договор за прехвърляне на взезмания/цесия от 01.10.2019
г., пълномощно, извлечение от приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019 г.,
потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99, ал.3 от Закона за задълженията и
договорите, уведомление за цесия от „БТК“ ЕАД, представлявано от Атанас Добрев –
изпълнителен директор, в качеството си на цедент по договор за цесия от 16.10.2018 г.,
действащо чрез пълномощника „С.Г.Груп“ ООД с ЕИК *********, представлявано от
Султанка Иванова Цампарова, със седалище – гр.Монтана, ул.„Васил Левски“ № 20 и от
„ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, в качеството
си на цедент по договор за цесия от 01.10.2019 г., месечна сметка № ********** от
22.09.2017 г., месечна сметка № ********** от 22.10.2017 г., месечна сметка № **********
от 22.11.2017 г., месечна сметка № ********** от 23.12.2017 г., месечна сметка №
********** от 22.01.2018 г., общи условия на договора между „БТК“ АД и абонатите на
услуги, предоставяне чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на
дружеството и ч.гр.д.№ 842/2020 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.
Видно от приетите доказателства по делото, а именно от Договор №
1677479413092017-41577440 от дата 13.09.2017 г., ответникът в настоящото производство
КР. З. АС. с ЕГН ********** е бил абонат с клиентски № 16774794001 на „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД с търговското наименование Виваком, относно
далекосъобщителна услуга Smart L с месечна абонаментна такса 23.99 лв. с мобилен номер
**********. Срокът на договора бил 24 месеца, както и Договор № 1677479413092017-
41577593, относно далекосъобщителна услуга TV GO Start с месечна абонаментна такса 8.90
лв. със същия краен срок на договора.
Представени са по делото Декларация и Общите условия на договора между
мобилния оператор и абонатите на услугите му, с който ответника се е съгласил,
подписвайки процесния договор и е декларирал, че ги е получил.
8
Съгласно разпоредбите на посочените Общи условия и по-точно чл.29 - периодът за
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата.
Чл.43, т.1 задължава абоната да плаща в срок дължимите суми за предоставените
услуги, а при неспазването му операторът имал право да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя, да ограничи предоставянето на услуги и да откаже
сключване на нов договор с него.
В чл.35 е разяснено също, че неполучаването на сметките за дължими суми, не
освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок.
Ищецът твърди, че ответника е подписал договор за далекосъобщителна услуга,
ползвал е същата, ползвал е интернет, телевизия, провеждал разговори и не е изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, за което му били издавани
фактури, незаплатени от него в срок, като с това си поведение е изпаднал в забава.
Ищцовото дружество предявило претенцията си на основание договор за цесия,
встъпвайки в правата на кредитора. Цедентът се намирал в договорни отношения с
ответника, във връзка с горепосочения договор за предоставяне на услуги от 13.09.2017 г. В
тази връзка те са посочени в приложените по делото копия на фактури за съответните
периоди. Неизпълнението на задълженията от страна на ответника до настоящия момент
обуславя правния интерес на ищеца от завеждане на делото.
Ищцовото дружество „ЮБЦ“ ЕООД, представлявано от адв.Г. претендира, да бъде
установено, че КР. З. АС., с ЕГН ********** му дължи сума в размер 112.38 лв. – главница
за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор и отделно мораторна лихва
за забава върху главницата в размер на 31.59 лв., както и ответника да бъде осъден, да
заплати разноските от настоящото и заповедното производства.
Видно от приложените доказателства ищецът е предприел действия за събиране на
дължимите суми, описани по-горе, подавайки заявление по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение. Районен съд – Нова Загора образувал ч.гр.д.
№ 842/2020 г. по описа си, в което производство е издадена исканата заповед № 473 от
30.10.2020 г.
При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 и чл.86 от ЗЗД, относно претенцията за лихви.
Съдът прие представените с исковата молба доказателства.
Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността на неизплатени
суми по Договор № 1677479413092017-41577440 от дата 13.09.2017 г. за далекосъобщителна
услуга Smart L, сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и КР. З.
АС. с ЕГН ********** и Договор № 1677479413092017-41577593, относно
далекосъобщителна услуга TV GO Start от същата дата с продължителност 24 месеца и срок
до 13.09.2019 г., както и мораторната лихва за забава върху главницата.
Вземанията по посочените договори са прехвърлени на 16.10.2018 г. с Договор за
цесия № ********** на „С.Г.Груп“ ООД, а последното дружество ги е прехвърлило на
ищеца в настоящото производство „ЮБЦ“ ЕООД с Договор за цесия от 01.10.2019 г.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от
ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
ищцовото дружество бе да докаже обстоятелствата, на които се основава претенцията му, в
това число за размера на дължимите от ответника суми, както и обстоятелството че е
уведомил длъжника за смяна на кредитора.
В тежест на ответника бе да докаже изплатил ли е задължението си изцяло или
частично за посочения период.
Претендираните от ищеца права произтичат от обстоятелствата, че сключил с
третото лице-цедент договор за цесия, встъпвайки в правата му на кредитор. Третото лице -
мобилен оператор сключил през 2017 г. договор за предоставяне на далекосъобщителни
9
услуги с ответника, които последния не му заплатил в срок. Това принудило ищецът да
подаде заявление по чл.410 от ГПК, а в образуваното заповедно производство е издадена
заповед за изпълнение № 473 от 30.10.2020 г., поради което и съгласно дадените му
указания, ищецът в едномесечен срок е завел дело за установяване на вземането си.
По същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:
Безспорно се установява, че между страните са налице облигационни отношения по
повод горепосочените договори. Ищецът е представил писмени доказателства, относно
сключването на договор между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и КР. З.
АС., докато последният не е представил никакви доказателства за постъпили плащания от
негова страна.
Безспорно е между страните и за съда обстоятелството, че са сключени договори
между ответника и третото лице за предоставяне на мобилни услуги, както и договор за
цесия между ищеца и третото лице, във връзка със спорното вземане.
Съдът счита, че приетите писмени доказателства достатъчно добре
индивидуализират и обосновават ищцовите претенции и не споделя наведеното от особения
представител на ответника – адв.Пейкова, че представените доказателства по делото, не
били достатъчни и съответно убедителни за да признаят иска, поради което е оспорила иска,
като неоснователен.
Предвид гореизложеното, съдът намира исковата претенция за основателна и
доказана, поради което следва да се уважи изцяло, така както е предявена.
Относно разноските:
При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с оглед на
представените доказателства за реално извършени такива и при спазване на правилата на
чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в размер на 505.00 лв. общо, от
които 25.00 лв. държавна такса, 180.00 лв. адвокатско възнаграждение и 300.00 лв. – депозит
за особен представител.
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва
да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост
от резултата на спора /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 315/2011 г., I
т.о., ТК/. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково производство, дължи
на ищеца и направените в заповедното производство разноски в размер на 205.00 лв., от
които 25.00 лв. държавна такса и 180.00 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд – Нова Загора
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.„България“ № 81, вх.В, ет.8, в КАЧЕСТВОТО МУ НА
ЦЕСИОНЕР против КР. З. АС. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за
което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
473 от 30.10.2020 г. по частно гражданско дело № 842 по описа на Районен съд – Нова
Загора за 2020 г., за СУМА в размер на 143.97 лв. /сто четиридесет и три лева и деветдесет
и седем стотинки/, от които 112.38 лв. /сто и дванадесет лева и тридесет и осем стотинки/
главница, представляваща дължими суми за незаплатени електронни съобщителни услуги
по договори с клиентски номер 16774794001, предоставени от мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК ********* на КР. З. АС. с ЕГН
**********, обективирани във фактури № ********** от 22.09.2017 г., ********** от
22.10.2017 г., ********** от 22.11.2017 г. и ********** от 23.12.2017 г. за периода от
22.08.2017 г. до 22.12.2017 г., както и 31.59 лв. /тридесет и един лева и петдесет и девет
стотинки/ мораторна лихва за забава за периода от 08.01.2018 г. до 13.10.2020 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, КР. З. АС. с ЕГН **********, ДА
10
ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, направените по делото разноски в размер на
505.00 лв. /петстотин и пет лева/.
ОСЪЖДА, КР. З. АС. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК
*********, направените разноски по ч.гр.д. № 842 по описа на Районен съд – Нова Загора за
2020 г., в размер на 205.00 лв. /двеста и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
11