М О Т
И В И
към присъда по НОХД 119/2021г.
по описа на БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД
Подсъдимата Д.Д.Р., родена на *** година в гр. М., с постоянен и настоящ
адрес:***2, българка, българска гражданка, със средно образование, омъжена,
работеща във фирма „***“ ЕООД – П. на длъжност чистач, неосъждана, с ЕГН: **********, е предадена на съд с обвинение за
извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК за
това, че на
28.06.2020г. около 13.40часа в с.Р., общ.П., обл.Софийска
е отнела чужди движими вещи - 1бр.чанта за документи на фирма „Tupperware“ на стойност 11,00лева, 1бр. мобилен телефон,
марка „Huawei“, модела „MYA-L41“ на стойност 80,00лева, смарт
часовник марка „Smartwatch на стойност 40,00лева,
1бр. сребърна детелина с тегло около 1 грам на стойност 4,00лева, дамско
портмоне от изкуствена кожа, червено на цвят на стойност 14,00лева, флаш-памет 16 GB на стойност 14,00лева, външна батерия на
фирма „Tupperware“ на стойност 15,00лева, зарядно устройство за смарт
часовник марка „Smartwatch“ включен в цената на
часовника, 2бр. химикалки на стойност за 1 бр. 1,00 лев на обща стойност
2,00лева, тефтерче на стойност 3,00лева, 3бр. каталози на фирма „Tupperware“ на стойност за 1бр. 3,00лева, на обща стойност
9,00лева, 6бр. секретни ключове на стойност за 1 бр. 11,00лева на обща стойност
66,00лева и сумата от 850лева или всичко
отнето на стойност – 1108,00лева от
владението на Н.В.Г. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
В съдебно заседание, представителя на
Ботевградска районна прокуратура поддържа обвинението спрямо подсъдимата Р.,
така както е предявено с обвинителния акт и внесено в БРС за разглеждане. Прокурорът
счита, че са налице достатъчно доказателства, сочещи, че Р. е извършила престъплението, за което е
привлечена към наказателна отговорност и че за същото следва да бъде наложено
наказание лишаване от свобода около средния
предвиден размер, чието изтърпяване да бъде отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание, повереника на частния обвинител и
гражданския ищец - адвокат М. Н. от САК пледира за това, подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й
обвинение и да й се наложи наказание лишаване от свобода три години, и изтърпяването му да бъде отложено на основание чл.66 от НК,
както, моли да бъде уважен допуснатия за съвместно разглеждане граждански иск.
Гражданския ищец и частен обвинител - Н.В.Г. поддържа казаното от нейният повереник.
В
съдебно заседание, защитникът - адвокат В.
В. от САК и подсъдимата пледират за
оправдателна присъда. Адв.В. излага доводи, че не са
налице доказателства, подкрепящи обвинителната теза.
Подсъдимата отрича да е отнемала вещи, находящи се в чантата на частния обвинител и граждански
ищец.
След поотделна
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 28.06. 2020г. след обяд, св.Н.В.Г. решила
да закара с личния си автомобил, марка „Форд“, модел „Мондео“
с рег.№ СО 6996 АТ, майка си - св.Г.Н.С. до гр.Ботевград. Преди да тръгне от
домът си в с.Р., обл.Софийска св.Г. оставила върху
багажника на автомобила си в лявата му
част, чанта за документи на фирма „Tupperware“,
съдържаща: 1бр. мобилен телефон, марка „Huawei“, модела „MYA-L41“, смарт часовник марка „Smartwatch“,
сребърна детелина с тегло около 1 грам, дамско портмоне от изкуствена кожа,
червено на цвят, флаш-памет 16 GB, лична карта,
свидетелство за управление на МПС, контролен талон към СУМПС, дебитна карта към
банка „ОББ“, кредитна карта към банка „ОББ“, книжка за смарт
часовник, външна батерия на фирма „Tupperware“, зарядно устройство за смарт
часовник марка „Smartwatch“, 2бр. химикалки,
тефтерче, 3бр. каталози на фирма „Tupperware“, 6бр.
секретни ключове и сумата от 850лева в банкноти от по 10, 20 и 50 лева.
След като св.Г. се качила на
мястото на водача в автомобила и до нея седнала
св.С., същата забравила да вземе чантата от багажника. Св.Г. привела в
движение автомобила си и потеглила към гр.Ботевград, като се движела по главен
път I-3. Същия ден, около 13.39ч., на изхода на с.Р., вследствие движението на
автомобила, чантата паднала от багажника му върху настилката на пътя.
Малко след това, по главен път I-3 в посока от гр.Ботевград към с.Р.
преминал лек автомобил, марка „Тойота“,
модел „Корола Версо“ с рег.СО
2419 СК, управляван от подс. Д.Д.Р.
***. Последната забелязала падналата
чанта на пътя, при което, намалила скоростта за да я огледа, и след като я
подминала направила обратен завой в посока към гр.Ботевград като спряла до нея.
Без да слиза от автомобила подс.Р. отворила предна
лява врата, пресегнала се и взела чантата, като я прибрала вътре. След това
отново направила обратен завой и продължила към гр.П..
Междувременно св. Н.В.Г.
пристигайки в гр.Ботевград, установила липсата на чантата, върнала се да я
търси по пътя по който минала и след като нея открила уведомила за случилото се
органите на МВР.
В хода на извършените оперативно издирвателни мероприятия св.П.Т.С. и св.С.И.Г. – полицейски
служители при РУ-П. посетили дома на подс.Р. *** и
провели беседа по повод на намерената от нея чанта на пътя. Същия ден по
телефона подсъдимата им съобщила, че след като е взела намерената от нея чанта,
я е изхвърлила в контейнер в близост до хотел „Риу“ –гр.П.. Малко след това св.С.
и св.Г. отишли на мястото, посочено им от подсъдимата, където заварили същата и
нейната дъщеря – св.М.Б.Р.. Последните две се намирали до контейнер за
отпадъци, а подсъдимата държала чантата, като казала, че я е извадила от същия
контейнер. С протокол за доброволно
предаване от 01.07.2020г. подс.Р. предала на служител при РУ-П. – св.Ц.Г.А. 1бр.
чанта за документи на фирма „Tupperware“ с намиращите
се в нея вещи и документи, без сумата от 850лева, смарт
часовник марка „Smartwatch“ и сребърна детелина с
тегло около 1 грам. За предадените вещи подсъдимата саморъчно написала в протокола, че на
28.06.2020г. пътувайки към гр.П., намерила чантата и я изхвърлила в контейнер.
По делото е е приобщен като
веществено доказателство CD-R диск със
запис от видонаблюдение на камера в с.Р. от
28.06.2020г., разположена на изхода на с.Р. в посока гр.Ботевград.
От приетата по делото видеотехническа експертиза се установява, че видеофайловете на
диска са два и обхващат периода от 13.34ч. до 13.49ч. на 28.06.2020г. На същите
се наблюдава ясно преминаването на л.а. „Форд“, модел „Мондео“
с рег.№ СО 6996 АТ, намиращата се в лявата част на багажника му чанта, която
пада на пътя в 13.39.38ч. а в 13.42.19ч. - появата на лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Корола Версо“
с рег.№ СО 2429 СК, извършените от този автомобил маневри и взимането от водача
му на чантата.
Видно от приобщената по съдебно – оценителна експертиза, стойността на
вещите, собственост на частния обвинители граждански ищец, изпаднали на процесната дата от управлявания от нея автомобил са както
следва: 1бр.чанта
за документи на фирма „Tupperware“ на стойност
11,00лева, 1бр. мобилен телефон, марка „Huawei“, модела „MYA-L41“ на стойност
80,00лева, смарт часовник марка „Smartwatch
на стойност 40,00лева, 1бр. сребърна детелина с тегло около 1 грам на стойност
4,00лева, дамско портмоне от изкуствена кожа, червено на цвят на стойност
14,00лева, флаш-памет 16 GB на стойност 14,00лева,
външна батерия на фирма „Tupperware“ на стойност
15,00лева, зарядно устройство за смарт
часовник марка „Smartwatch“ включен в цената на
часовника, 2бр. химикалки на стойност за 1 бр. 1,00 лев на обща стойност
2,00лева, тефтерче на стойност 3,00лева, 3бр. каталози на фирма „Tupperware“ на стойност за 1бр. 3,00лева, на обща стойност
9,00левае, 6бр. секретни ключове на стойност за 1 бр. 11,00лева на обща
стойност 66,00лева и сумата от 850лева в банкноти от по 10, 20 и 50 лева, или
всичко отнето е на стойност – 1108,00лева.
Така приетата от съда фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства – показанията на Н.В.Г.,
както и от тези дадени по същото дело на досъдебното производство и приобщени
към доказателствения материал по делото по реда на
чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК, Теодор Д.Г., както и от тези дадени
от него на досъдебното производство, приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1
т.2 от НПК, на Г.Н.С., Б.И.Р.,М.Б.Р., С.И.Г., П.Т.С. и Ц.Г.А.,
от видеотехническат–
експертиза и съдебно-оценителна експертиза; служебна бележка, изх. №033/21.04.2021 г. от
„СКДУ“ ЕООД - гр. П., справка за съдимост №476/04.04.2022г.
на подсъдимата Д.Д.Р., протокол за доброволно
предаване от 01.07.2020г.; протокол за предупреждение от 01.07.2020г.; разписка
за върнат и вещи от 01.07.2020г.; протокол за доброволно предаване от
05.07.2020г.; свидетелство за регистрация на МПС – част І; справка от УИС на
ПРБ; протокол за уведомяване на пострадал от престъпление от 06.10.2020г.;
протокол за доброволно предаване от 05.01.2021г.; справка от Агенция по
вписванията; справка за съдимост № 116/04.02.2021г.; характеристична справка на
Д.Д.Р.; декларация за семейно и материално положени и
имотно състояние на Д.Д.Р..
Съдът кредитира изцяло показанията на всичките
разпитани по делото свидетели, които са непротиворечиви помежду си в
основните факти по делото, като със същите се установява, по безспорен
начин, че на 28.06.2020г. около
13.40часа в с.Р., обл.Софийска подс.Р.
е намерила и взела изгубената преди това от Н.В.Г. чанта, с находящите
се в нея цитирани по –горе вещи, след което я е изхвърлила в контейнер за
отпадъци.
Съдът кредитира изцяло
показанията дадени от Н.В.Г. и св.Г.Н.С., като логични непротиворечиви и
последователни, както и кореспондиращи с изготвената и приета по делото
видео-техническа експертиза. От техните показания е видно, че на процесната дата св.Г. си е оставила чантата на задния капак на автомобила, с който е
пътувала от с.Р. за гр.Ботевград и че същата е изпаднала по време на движение
на пътІ-3 в землището на с.Р., като след известно време, пристигайки в района
на автогарата в гр.Ботевград св.Г. е установила липсата й и не е знаела нейното
местонахождение.
Съдът кредитира изцяло и
показанията на свидетелите Теодор Д.Г., Ц.Г.А., С.И.Г. и П.Т.С., като намира
същите за логични, последователни, непротиворечиви и дадени от незаинтересовани
от изхода на делото лица. С техните показания се установяват факти, сочещи, че
именно подс.Р. е намерила на пътя изгубената от св.Г.
чанта, взела я е, след което я е изхвърлила в контейнер за отпадъци, и на 01.07.20г.
я е извадила от същия и я е предала в РУ – П., с протокол за доброволно предаване,
като част от вещите находящи се в нея са липсвали.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица
по изслушаните и приетите по делото
съдебно- видеотехническа експертиза и съдебно-оценителна
експертиза, като конкретни, обосновани, точни и изготвени от лица, които
притежават съответните специални знания.
Съдът кредитира
изцяло показанията на св. Р., в които се
установява, че той е собственик на автомобила м.“Тойота“ и че съпругата му – подс.Р.
му е споделила, че е намерила чанта на
пътя, взела я е, след което я е изхвърлила, като последното кореспондира с
показанията на горецитираните свидетели. Въпреки, че
св.Р. и св.М. Р., като близки на подсъдимата са заинтересовани от изхода на
делото, съдът даде вяра на показанията
им с оглед на това, че същите се
подкрепят от приетата по делото видеотехническа
експертиза и показанията на разпитаните по делото полицейски служители. Единствено
съдът намери противоречие в показанията на св.Р. по отношение на това кой е
транспортирал извадената от контейнера
чанта до сградата на РУ – П., като отдава това на объркване от нейна страна,
предвид изминалия голям период от време от тогава.
Съдът, счита че
приобщената по делото служебна бележка, изх. №033/21.04.2021 г. от „СКДУ“ ЕООД
- гр. П., сама по себе си не установява, че на 01.07.2020г. подс.
Р. не е извадила от контейнера за смет чантата,
която преди това е била изхвърлила там, като фактите отразени в същата не се
подкрепят от други доказателства.
При
така приетата за установена фактическа обстановка от правна страна съдът
намира, че обвинението остана изцяло недоказано.
От събраните по делото доказателства настоящата инстанция счита, че се
установи по безспорен начин, че вещите предмет на вмененото на подс.Р. престъпление по чл.194, ал.1 от НК са били изгубени
към момента на деянието й и е невъзможно тя да е осъществила състава на
престъплението кражба. В случая, с изпадането на пътя от капака на автомобила, чанта на св.Г., с находящите се в нея вещи, същата е излязла от фактическата й власт и тя не е
знаела вече местонахождението й, реално
тя по този начин се е лишила от владение върху нея. За да бъде осъществена
кражба, следва дееца да прекъсне фактическата власт върху веща, предмет на
престъплението, което в случая е било невъзможно подс.Р.
да извърши с оглед на това, че вещите, които тя е намерила и взела, са били
вече с прекъснато владение от собственика им поради изгубването им и незнанието
на тяхното местонахождение. Настоящия съдебен състав е категоричен че в случая
предмета на престъплението, вменено на подс.Р. е изгубена
вещ/вещи и предвид задължителната съдебна практика съгл. Постановление № 6 от
26. IV. 1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от
6. VII. 1987 г.) не може да бъде предмет на кражба.
Съдът намира,
че с оглед на това, че не е налице изменение на обвинението по реда на чл.287
от НПК, по фактите, не следва да се обсъждат доказателствата с оглед
осъществено от подс.Р. престъпление по чл.207, ал.1 от НК.
Следователно по делото по категоричен начин
липсват доказателства, водещи до извод, още по-малко несъмнен за осъществяване от
подсъдимата на престъплението,
предмет на повдигнатото обвинение. По тези съображения съдът намира, че престъплението,
за което подсъдимата е предадена на съд не е осъществено от нея от обективна страна, поради което я оправда
по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
В
тази връзка приетият за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански
иск за имуществени и неимуществени вреди
с правно основание в чл.45 от ЗЗД, съдът намира за изцяло неоснователен и
недоказан, тъй като в случая, видно от изложената по-горе фактическа
обстановка, не са налице елементите от състава на непозволеното увреждане, а
именно виновно поведение от страна на подсъдимата, претърпени от гражданския
ищец имуществени вреди и причинна връзка между тях. Затова и след като не е
доказано авторството на деянието претенцията на Н.В.Г. срещу подсъдимата Д.Д.Р., за причинените й имуществени вреди от
престъплението, в размер на 894.00 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането, бе
отхвърлена от съда като неоснователна и недоказана.
При този изход на процеса и на основание
чл.190, ал.1 от НПК съдебно-деловодните разноски остават за сметка на
държавата.
Съдът постанови, след влизане в сила на присъдата,
вещественото доказателство по делото - диск със записи от
охранителна камера, да остане по делото
в срока на съхранението му, след което да
бъде унищожен като вещ без
стойност
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си по НОХД №119/2021г. по описа на Ботевградски
районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :