№ 29594
гр. София, 08.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РФ
като разгледа докладваното от РФ Частно гражданско дело №
20211110161495 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „С“ ЕООД, ЕИК ,,,,,,,,, срещу В.Д. СП с
ЕГН**********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за сумата от 64,20 лв. – неустойка, начислена по Договор № **********/14.08.2020 г.,
за сумата от 63 лева – неустойка за забава.
От изложените в заявлението обстоятелства и видно от приложение Договор за
паричен заем и тарифа на „****“ се установява, че между длъжника и „****“ ООД е
сключен договор за кредит № **********/14.08.2020 г., по силата на който на длъжника е
предоставена сумата от 1600 лева, като последният се задължил да върне предоставената
сума, ведно с уговорената по договора възнаградителна лихва. Съгласно Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 от 04.05.2019 г. към
него вземането на кредитора по договора за кредит е цедирано в полза на заявителя.
Съгласно твърденията в заявлението и видно от клаузата на чл. 6 от Договора за
кредитополучателя е предвидено задължение в рамките на три дни от получаване на
заеманата сума да осигури обезпечение на задължението по Договора чрез поръчител – едно
или две физически лица които, да отговарят на определени условия, предвидени в ОУ на
кредитодателя, а именно да имат минимален осигурителен доход в размер най-малко 7 пъти
размера на минималната работна заплата, да са е поръчители по съществуващ кредит, нито
кредитополучатели, да няма записи в ЦКР относно просрочия, загуби и др. или банкова
гаранция. Според чл. 8 от Договора неизпълнението на това задължение от страна на
заемополучателя дава основание на кредитора да начисли неустойка в размер на 104,30
лева, платима на равни части към всяка погасителна вноска, като в този случай размера на
всяка погасителна вноска става 22,00 лева, а този на общото задължение – 374 лева. Твърди,
че това задължение не е изпълнено от страна на длъжника, за което по силата на сключения
между тях Договор е начислена неустойка в размер на 64,20 лева, за което се иска издаване
на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК. Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и
общите условия. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Основната цел на така
уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази
си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка. Ето защо и претендираното вземане за
1
неустойка в размер на 64,20 лева противоречи на добрите нрави и за него на основание чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК следва да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение на парично
задължение.
Заявителят претендира и заплащането неустойка за забава, която съобразно
твърденията в заявлението съставлява 25 % от размера на главницата и се начислява за
забава в плащане, при което заемодателят прави разходи за извънсъдебно събиране –
изпращане на покани, съобщения и писма. С процесните такси се преследва забранена от
закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава, поради което същите са нищожни,
а заявлението в тази част също следва да бъде отхвърлено.
Тези изводи се мотивират на предварителен етап в хода на заповедното производство
и въз основа само на изложените в заявлението обстоятелства. При евентуално предявен иск
по реда на чл.415 ГПК, в хода на състезателното исково производство въпросът ще бъде
разрешен по същество, след изслушване становищата на двете страни и обсъждане на
събраните по делото доказателства.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК на „С“ ЕООД, ЕИК ,,,,,,,,, срещу В.Д. СП с ЕГН********** за сумата от 64,20 лв. –
неустойка, начислена по Договор № **********/14.08.2020 г., за сумата от 63 лева –
неустойка за забава.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането, делото да се докладва за продължаване на
съдопроизводствените действия по реда на чл.415 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2