№ 1096
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на шести
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20231100502403 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба, вх. № 120610 от 23.11.2022 г. по описа на
ЧСИ М.П., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
Постановление от10.11.2022, постановено по изп.д. № 20228510402842, с което ЧСИ М.П.
отказва да намали приетото за събиране адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело, претендирано от взискателя „Г.С.Ч.“ ЕООД, на основание чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата).
Сочи се, че претендираното възнаграждение е прекомерно и несъобразено с
Наредбата. Поддържа се още, че процесното възнаграждение не е съобразено с липсата на
каквато и да е правна и фактическа сложност на изпълнителното дело, произтичаща от
обстоятелството, че едноличен собственик на капитала на длъжника „Топлофикация София”
ЕАД била Столична община, а според практиката на ВКС общините били „сигурни платци“,
както и с извършените до момента изпълнителни действия за събирането на дължимата
сума, които от страна на взискателя се състояли единствено в изготвянето на молба за
образуване на изпълнителното дело. Жалбоподателят твърди, че изплатил всички дължими
суми в срока за доброволно изпълнение.
Предвид изложеното моли съда да отмени постановлението на ЧСИ М.П. от
10.11.2022 г. и да намали адвокатския хонорар на взискателя на 200 лв. съобразно минимума
за образуване на изпълнителното дело, както и да намали размера на начислената
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира разноски в настоящото
производство, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят по изпълнителното дело – „Г.С.Ч.“ ЕООД е депозирал писмено
възражение, с което оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Претендира
разноски в настоящото производство, включително за адвокатско възнаграждение.
Частен съдебен изпълнител М.П., подробно в представено писмено становище, е
1
изложил съображения за неоснователност на подадената жалба.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и възражението по нея, както
и писменото становище на частен съдебен изпълнител М.П., прие следното:
Изпълнителното дело № 20228510402842 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на
КЧСИ, е образувано по молба от 21.10.2022 г. на „Г.С.Ч.“ ЕООД срещу „Топлофикация
София“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 13.09.2022 г., издаден от Софийски
районен съд по ч.гр.д. № 6602/2022 г. С този изпълнителен лист настоящият жалбоподател
„Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на адв. С.Й.Д. сумата от 200 лв.,
представляваща адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В
молбата взискателят е посочил изпълнителен способ – насочване на изпълнението върху
движимите вещи на длъжника, запор върху дружествени дялове и възбрана на недвижимите
имоти, собственост на длъжника.
От представените към молбата за образуване на изпълнителното дело писмени
доказателства се установява, че адв. С.Й.Д. е цедирала вземането по изпълнителния лист на
„Г.С.Ч.“ ЕООД с Договор за цесия от 13.10.2022 г. Представено е и уведомление /писмо/ за
извършената цесия, получено от длъжника на 17.10.2022 г.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело са приложени още пълномощно в
полза на Адвокатско съдружие „Б.Ф.“, чрез адвокат В.Ф.С., за процесуално
представителство на взискателя по изпълнителното дело, Споразумение за адвокатско
възнаграждение от 20.10.2022 г., по силата на което страните са уговорили адвокатско
възнаграждение в полза Адвокатско съдружие „Б.Ф.“ в размер на 240 лв., както и платежно
нареждане за същата сума в полза на адвокатското съдружие.
След три дни (на 24.10.2022 г.) взискателят е депозирал молба, вх. №
102344/24.10.2022г. за промяна на изпълнителните действия, като е посочил, че оттегля
посочените такива в молбата за образуване на изпълнителното дело и посочва нов способ –
запор върху банковите сметки на длъжника (без да е посочена конкретна банка).
Върху молбата на взискателя от 24.10.2022г. е ситуирано разпореждане на ЧСИ от
24.10.2022 г., с което се постановява да се извършат поисканите действия след срока за
доброволно изпълнение.
На 26.10.2022 г. на длъжника „Топлофикация София“ ЕАД е връчена покана за
доброволно изпълнение, изх. № 61853/21.10.2022 г., и постановление за разноски, изх. №
61854/21.10.2022 г., в което е посочен и размерът на дължимите разноски по
изпълнителното производство, в това число сумата от 240 лв. – адвокатски възнаграждение
по изпълнителното дело.
По повод последното длъжникът „Топлофикация София” ЕАД е сезирал ЧСИ М.П. с
възражение, вх. № 108316/03.11.2022 г., с което отправя искане за намаляване на приетото
по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение поради прекомерност до минимално
определения размер в Наредбата, както и размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ съответно.
С обжалваното постановление съдебният изпълнител е отказал да намали приетото за
събиране адвокатско възнаграждение в полза на взискателя, като е посочил, че същото е в
минималните размери по чл. 10, т. 1 и 2, вр. чр. 7, ал. 2 От Наредба № 1/2004 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от процесуално легитимирано
лице - длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.
436, ал. 1 ГПК (обжалваният акт е връчен на жалбоподателя на 14.11.2022 г., а жалбата е
депозирана на 23.11.2022 г.) и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител -
Постановление от 10.11.2022 г., постановено по изп.д. № 20228510402842, с което ЧСИ
Петков отказва да намали приети за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на
2
взискателя.
Разгледана по същество, същата се явява и основателна по следните съображения:
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със
защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер, но същият не може да бъде
под минимално определения такъв съобразно чл. 36 ЗА, като Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения определя минималния размер на
възнаграждението за съответния вид правна помощ.
Възнаграждението за представителство и правна помощ по изпълнителни дела се
определя по реда на чл. 10 от Наредбата (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 84 от
2016 г.), като за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по
изпълнително дело възнаграждението е:
1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с
бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на
ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) за
образуване на изпълнително дело - 200 лв.;
2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.,
изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2.
В настоящия случай жалбоподателят - длъжник дължи на взискателите адвокатско
възнаграждение, но само за образуване на изпълнителното дело, което съдът, с оглед
ниската фактическа и правна сложност на делото, приема, че следва да бъде в минималния
размер по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а именно в размер на 200 лева. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти,
сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид
извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа
сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното
производство освен първоначалната молба по чл. 426 ГПК, с която е сезиран частният
съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви
други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане.
Действително в молбата по чл. 426 ГПК взискателят е посочил начина на изпълнението, а
именно - насочване на изпълнението върху движимите вещи на длъжника, запор върху
дружествени дялове и възбрана на недвижимите имоти, собственост на длъжника. Следва да
се има предвид обаче, че съгласно разпоредбата на чл. 426, ал. 2 ГПК, реквизит от
съдържанието на молбата за образуване на изпълнително производство е и посочване от
взискателя на начина на изпълнението, какъвто е настоящият случай. След три дни е
подадена нова молба за посочване на друг способ на изпълнение от взискателя (запор на
банкови сметки), която обаче може да се приеме единствено като допълнение към молбата за
образуване на изпълнителното дело. Адвокатът на взискателя не е извършил никакви други
необходими действия с цел удовлетворяване на вземането, поради което уговореното с
взискателя възнаграждение за такива не следва да се възлага на длъжника. Това налага да
бъде отменено разпореждането на ЧСИ по чл. 78, ал. 5 ГПК, като адвокатското
възнаграждение бъде намалено от 240 лева на 200 лева.
В тази връзка начислените от ЧСИ М.П. разноски по изпълнителното дело в размер
на 240 лв. за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, следва да бъдат
намалени до 200 лв. на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
3
Относно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, настоящият съдебен състав намира следното:
съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума. Под „парично вземане“ по смисъла на посочената норма се разбира само вземането,
което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително
дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи, т.е. таксата не се начислява върху
заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното
производство, респ. върху юрисконсултското възнаграждение. При това положение следва
да бъде намалена и таксата по т. 26 от ТТРЧСИ от 53.88 лв. до размера на 24 лв. с ДДС.
По изложените аргументи съдът намира, че жалбата против процесното
постановление е основателна и следва да бъде уважена.
С оглед изхода на делото, ответникът по жалбата няма право на разноски.
Относно претенцията за разноски на жалбоподателя, настоящият съдебен състав
намира, че в настоящото производство разноски не следва да се присъждат, а такива следва
да бъдат търсени по реда на чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА сумата от 240 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
на взискателя „Г.С.Ч.“ ЕООД по изпълнително дело № 20228510402842 по описа на ЧСИ
М.П., на 200 лв.
НАМАЛЯВА сумата от 53.88 лв., представляваща начислена такса по т. 26 от Тарифата
за таксите и разноските към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20228510402842 по описа на
ЧСИ М.П., с рег. № 785 на КЧСИ, до размера на 24 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
за присъждане на разноски в производството по в. ч.гр.д. № 2403/2023 г. по описа на
Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-І-Л състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Г.С.Ч.“, ЕИК ****, за присъждане на разноски
в производството по в. ч.гр.д. № 2403/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-
І-Л състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4