Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 07.12.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1467
по описа за 2018 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Образувано е по молба на длъжника “В.” АД, ЕИК *******, за откриване на производство по несъстоятелност на
дружеството поради неплатежоспособност и при условията на евентуалност поради свръхзадълженост.
Молителят твърди,
че е в трайно състояние на неплатежоспособност и е спряло плащанията към своите
кредитори към датата на подаване на молбата. Сочи, че не е заявило за обявяване
в Търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години
преди подаване на молбата, поради което е налице презумпцията за
неплатежоспособност по чл. 608, ал. 2 от ТЗ. Твърди, че дружеството не
разполага с имущество, с което да погаси изискуемите си и безспорни парични
задължения, формирани от осъществяваната от него търговска дейност. Твърди, че
активите на дружеството (краткотрайни и дълготрайни) са били изцяло
амортизирани, бракувани и отписани.
Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността и при условията на евентуалност -
свърхзадължеността на дружеството, да бъде открито производство по
несъстоятелност на дружеството, да бъде обявено дружеството в несъстоятелност и
да бъде прекратена дейността на дружеството.
Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и събраните по делото доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото са представени от молителя и са приети като доказателства Годишни финансови отчети на дружеството за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. е 2017 г., както и счетоводни справки за дружеството.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192
от ГПК е изискана и приложена по делото справка от Агенцията по вписванията за
вписвания, отбелязвания или заличавания за територията на цялата страна по
партидата на молителя.
Изискана е и е представена по делото справка от СДВР – Отдел “Пътна полиция”, относно регистрирани на името на молителя моторни превозни средства.
От НАП е изискана и представена информация за наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК върху имуществото на “В.” АД, като е посочено, че няма започнало принудително изпълнение по реда на ДОПК. Към писмото са приложени постановления за налагане на обезпечителни мерки от публичен изпълнител при ТД на НАП - София.
За установяване на финансово-икономическото състояние на молителя, по делото е изслушано и прието заключение на Съдебна финансово-икономическа експертиза на вещото лице С.Й., като вещото лице е анализирало периода 2013 г. – 2017 г. вкл., и към 11.07.2018 г. Вещото лице дава заключение за структурата на активите и пасивите на молителя и е изчислило показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на молителя.
Вещото лице посочва при анализа на структурата на активите на молителя, че през целия изследван период основен дял в структурата на краткотрайните активи са имали вземанията, както следва: към 11.07.2018 г. възлизащи на 728 хил.лв., представляващи 99,2% от краткотрайните активи, към 31.12.2017 г. възлизащи на 728хил.лв., представляващи 99,2% от краткотрайните активи, към 31.12.2016 г. възлизащи на 728 хил.лв., представляващи 98,4% от краткотрайните активи, към 31.12.2015 г. възлизащи на 728 хил.лв., представляващи 97,3% от краткотрайните активи, към 31.12.2014 г. възлизащи на 728 хил.лв., представляващи 97,2% от краткотрайните активи, и към 31.12.2013 г. възлизащи на 515 хил.лв., представляващи 73,4% от краткотрайните активи.
Вещото лице
дава заключение, че с най-голям относителен дял от нетекущите активи са
дългосрочните финансови активи, които за всяка година от анализирания период са
в размер на 5 хил.лв., представляващи 83,3% от нетекущите активи.
Вещото лице дава заключение, че основен дял в структурата на пасивите, касаещи дългосрочни и краткосрочни задължения, през целия изследван период са имали краткосрочните задължения, като към 11.07.2018 г. са в размер на 2227 хил.лв., представляващи 97,4% от всички задължения, към 31.12.2017 г. са в размер на 2227 хил.лв., представляващи 97,4% от всички задължения, към 31.12.2016 г. са в размер на 2195 хил.лв., представляващи 79,2% от всички задължения, към 31.12.2015 г. са в размер на 2110 хил.лв., представляващи 96,6% от всички задължения, към 31.12.2014 г. са в размер на 2019 хил.лв., представляващи 96,4% от всички задължения и към 31.12.2013 г. са в размер на 1972 хил.лв., представляващи 96,1% от всички задължения.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща краткосрочните си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент на обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че коефициентът на обща ликвидност е, както следва: 0,3448 за 2013 г., 0,3604 за 2014 г., 0,3449 за 2015 г., 0,3283 за 2016 г., 0,3209 за 2017 г. и 0,3209 към 11.07.2018 г.
Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент в случая е със следните стойности: 0,3423 за 2013 г., 0,3580 за 2014 г., 0,3426 за 2015 г., 0,3261 за 2016 г., 0,3209 за 2017 г. и 0,3209 към 11.07.2018 г.
Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти съгласно ССчЕ е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност и коефициентът за абсолютна ликвидност са със следните стойности: 0,0894 за 2013 г., 0,0077 за 2014 г., 0,0069 за 2015 г., 0,0031 за 2016 г., 0,0026 за 2017 г. и 0,0026 към 11.07.2018 г.
Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за молителя: -0,6535 за 2013 г., -0,6390 за 2014 г., -0,6545 за 2015 г., -0,5498 за 2016 г., -0,6760 за 2017 г. и -0,6760 към 11.07.2018г.
Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва: -1,5302 за 2013 г., -1,5650 за 2014 г., -1,5280 за 2015 г., -1,8188 за 2016 г., -1,4793 за 2017г. и -1,4793 към 11.07.2018 г.
Вещото лице дава заключение, че коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност към 31.12.2013 г., 31.12.2014 г., 31.12.2015 г., 31.12.2016 г., 31.12.2017 г. и 11.07.2018 г. са извън референтните стойности.
Вещото лице дава заключение, че общата балансова стойност на всички активи – дълготрайни и краткотрайни, притежавани от “В.” АД към 31.12.2013 г., 31.12.2014 г., 31.12.2015 г., 31.12.2016 г., 31.12.2017 г. и 11.07.2018 г., не са били достатъчни за покриване на всички негови задължения – текущи и нетекущи.
Вещото лице дава заключение, че коефициентът на финансова автономност за целия анализиран период има отрицателна стойност, дружеството е декапитализирано и зависимо от кредиторите си.
Вещото лице дава заключение, че последното плащане на “В.” АД за погасяване на краткосрочно задължение, произтичащо от търговска сделка, е извършено от банковата му сметка на 14.08.2013 г. в размер на 2 144,22 лева и в брой на 30.09.2013 г. в размер на 1 718,54 лева (общо 3 862,76 лева), представляващи наем офис за м. август 2013 г. по фактура № **********/01.08.2013 г. Последното плащане към бюджета е извършено на 06.12.2013 г. в размер на 8 373,37 лева – ДДС за внасяне.
Вещото лице дава заключение, че молителят не може да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки. Може да се приеме, че още към 31.12.2013 г. “В.” АД обективно не е в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения към двама или повече кредитори. Вземанията на дружеството произтичат от 2013 г. и 2014 г., а другите вземания са с произход преди 2013 г., което е показателно за тяхната проблемна събираемост. Вещото лице посочва също, че задълженията към доставчици са с еднаква стойност за анализирания период – няма движение.
Вещото лице е изготвило алтернативен вариант, при който са включени в пасива ва баланса към 31.12.2017 г. и към 11.07.2018 г. неосчетоводените задължения към НАП в общ размер на 1008хил. лв., а в актива тази сума се посочва като разход за бъдещ период, показателите на ликвидност и на автономност имат следните стойности: към 31.12.2017 г. и към 11.07.2018 г. коефициентът на обща ликвидност на ответното дружество е 0,2228, коефициентът на бърза ликвидност – 0,2228, коефициентът на незабавна ликвидност – 0,0018, коефициентът на абсолютна ликвидност – 0,0018, коефициент на финансова автономност – -0,4692, коефициент на задлъжнялост -2,1313. Вещото лице дава заключение, че изчислените в алтернативен вариант коефициенти на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са извън референтните стойности. Вещото лице дава заключение, че изчислените в алтернативен вариант коефициенти на финансова автономност и на задлъжнялост имат отрицателни стойности, дружеството е декапитализирано и зависимо от кредиторите си.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че има декларирани и в банкова сметка ***, както и към годишния баланс за 2017 г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на молителя към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.
В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от длъжника, който се
явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Молителят “В.” АД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане,
или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече
от два месеца.
Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови възнаграждения при законоустановените предпоставки.
В
производството по несъстоятелност въз основа на анализ на
финансово-икономическото състояние на молителя за 2013 г. – 2017 г. и към 11.07.2018
г. и възможността му да изпълнява паричните си задължения към кредиторите,
съдът следва да установи дали молителят е в състояние на неплатежоспособност,
както и дали това състояние е обективно и трайно
или затрудненията на длъжника са временни, съответно той разполага с достатъчно
имущество за покриване на задълженията си без опасност за интересите на
кредиторите.
Коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на молителя за анализирания период са доста под нормата през целия изследван период, като коефициентът на обща ликвидност е значително под приемливата стойност от единица. Това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Дружеството не разполага с достатъчно кратокрайни активи за обслужване на краткосрочните си задължения. Като се включат в пасива на баланса към 31.12.2017 г. и към 11.07.2018 г. неосчетоводените задължения към НАП в общ размер на 1008хил. лв., показателите за ликвидност и показателите за финансова автономност и задлъжнялост допълнително се влошават.
Основният дял от активите на дружеството са краткосрочни вземания, за които вещото лице дава заключение, че произтичат от 2013 г. и 2014 г., а другите вземания са с произход преди 2013 г., което е показателно за тяхната проблемна събираемост. С оглед на това не се установява дали тези вземания са събираеми и дали могат да бъдат събрани, както и дали са предприети действия от дружеството за това. От заключението на вещото лице се установява също, че основният дял в структурата на пасивите през целия анализиран период са имали краткосрочните задължения, възлизащи на 2287хил.лв. към 31.12.2017 г. и към 11.07.2018 г.
Изложеното по-горе води до извод за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството през целия изследван период. След като коефициентът за обща ликвидност се съпостави с останалите коефициенти за ликвидност (за бърза, за незабавна и за абсолютна) и бъде анализиран заедно с тях, се налага изводът, че молителят има сериозни затруднения да посреща краткосрочните си задължения с краткотрайните активи, като е налице тенденция за влошаването им. От изчислените от вещото лице финансови показатели се установява, че през изследвания период молителят е в голяма зависимост от кредиторите си. Налице е влошаване на финансовото искономическо състояние на дружеството.
В разглеждания случай безспорно се установява от събраните доказателства, че молителят има изискуеми парични задължения по публично държавно вземане (данъчни задължения и осигурителни задължения) и задължения по търговски сделки (към доставчици и др.), които не е платило.
Молителят длъжник не е ангажирал доказателства, че затрудненията му са временни, а видно от заключението на вещото лице същите имат траен характер. Длъжникът не установява да разполага с достатъчно имущество за покриване на всички задължения, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ). По делото не се установява плащане на изискуемите задължения на молителя. Съгласно заключението на вещото лице и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че молителят е в състояние на неплатежоспособност, като това състояние има траен и необратим характер.
При така установеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на “В.” АД, поради неплатежоспособност.
Поради уважаване на молбата на това основание, не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане от съда на предявеното от молителя при условията на евентуалност искане да бъде открито производство по несъстоятелност на дружеството поради свръхзадълженост.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да се вземе предвид, че е необходимо длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, както и същият да е в състояние да не може с наличното си имущество да покрие всичките задължения към кредиторите си. Като взема предвид събраните по делото писмени доказателства и изслушаното и прието заключение на съдебната финансово-икономическа експертиза, съдът намира, че молителят не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения по публично държавно вземане към 31.12.2013 година. Към тази дата се установява от представените от молителя писмени доказателства и изслушаново заключение на Съдебната финансово-икономическа експертиза, че молителят е имал публични задължения за данъци и осигурителни вноски, които не е изплащал, като липсват доказателства за погасяването им. Тази дата следва да бъде определена като начална дата на неплатежоспособността.
Съдът намира,
че искането на молителя за обявяването му в
несъстоятелност и постановяване прекратяване на дейността му с произтичащите от
това последици, едновременно с откриване на производството по несъстоятелност в
хипотезата на чл.630, ал. 2 от ТЗ, следва да бъде уважено. В молбата по чл. 65
от ТЗ молителят сочи, че активите на дружеството са изцяло амортизирани, бракувани
и отписани, т.е. дружеството не разполага с имущество за продължаване на
дейността си. Това се установява и от представените писмени доказателства по
делото. Тези действия на управителния орган на дружеството застрашават от
увреждане масата на несъстоятелността и накърняване интересите на кредиторите в
производството предвид намаляването на имуществото.
Съдът намира, че с решението си следва да
назначи временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите.
Съдът намира, че за временен синдик на дружеството
следва да бъде назначен В.П.А., с адрес: ***, вписан
в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в
производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и
обнародван в ДВ, който да бъде уведомен, че
следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по
чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Като взема предвид прогнозния обем работа,
свързана с правомощията на временния синдик по ТЗ, включително и вмененото му
задължение с последното допълнение на чл. 668 от ТЗ (доп. - ДВ, бр. 105
от 2016 г.), за изследване и установяване на
свързаните лица с длъжника, съдът намира, че на временния синдик следва да бъде
определено месечно възнаграждение в размер на 800 лева,
считано от датата на встъпването му в изпълнение на
задълженията до настъпване на законна причина за изменение на размера на
възнаграждението.
При насрочване на първото събрание на кредиторите съдът следва да се
съобрази необходимото време за представяне от длъжника на документите по чл.
640 от ТЗ, както и да се даде възможност на временния синдик да изготви и
представи документите по чл. 668 от ТЗ. Поради това, съдът намира, че следва да
насрочи Първото събрание на кредиторите на 05.02.2019 г. от 10,00 часа, което
ще се проведе в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София,
бул. “Витоша” № 2, в залата за провеждане
на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, с дневен ред по чл.
672, ал. 1 от ТЗ.
По разноските:
В случая молителят е представил по делото доказателства за внесена по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 250 лева за откриване на производство по несъстоятелност, независимо от нормата на чл. 24, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, че по молба на длъжника, такса при подаването на молбата предварително не се събира.
Водим от изложеното и на основание чл. 630,
ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “В.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 31.12.2013 година.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност на длъжника “В.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника “В.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на длъжника “В.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да прави добавка “в несъстоятелност”.
ПРЕКРАТЯВА правомощията на органите на управление на “В.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
ЛИШАВА длъжника “В.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
ПОСТАНОВЯВА обща
възбрана и запор върху имуществото на длъжника “В.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на длъжника “В.” АД, ЕИК *******, В.П.А., с адрес: ***, вписан в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде уведомен, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на временния синдик В.П.А. в размер на 800 лева (осемстотин лева) месечно, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна причина за изменение на размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на временния синдик до три дни, считано от датата на получаване на препис от настоящето решение.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на “В.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, което следва да се проведе на 05.02.2019 г. от 10,00 часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “******, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 от ТЗ:
1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.
2. Избор на постоянен синдик и определяне на
възнаграждението му.
3. Избор на комитет на кредиторите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл. 624
от ТЗ вр. с чл. 14 от .
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се
води при СГС, ТО.
СЪДИЯ :