№ 32554
гр. София, 30.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20211110145888 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Производството е във връзка с определение от 15.11.2022 г. по в. гр. д. № 11572/2022
г. по описа на СГС, II-Г въззивен състав. Във въззивната жалба на Б. А. М. е направено
искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като
въззивницата поддържа, че в първоинстанционното решение не са изложени мотиви, от
които да става ясно защо адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ответницата е намалено поради прекомерност, а това на процесуалния представител на
ищеца не.
Ищецът в първоинстанционното производство и въззиваем Д. Б. Н. не взема
становище по това искане в отговора на въззивната жалба.
Съдът намира искането за изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските за неоснователно.
Предявени са искове чл. 50 ЗЗД. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК размерът на цената
на иска по искове за парични вземания е търсената сума, която в случая е 3617 лева и 1000
лева.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ в редакцията към момента на постановяване на
първоинстанционното решение, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с интерес от 1000 до 5000 лева възнаграждението е 300 лева + 7 % за горницата над
1000 лева. Интересът по делото е в общ размер на 4617 лева, поради което минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 553,19 лева, като ищецът е претендирал
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, което съдът, с оглед фактическата и
правна сложност на делото, а именно предявени искове с правна квалификация чл. 50 ЗЗД,
извършените процесуални действия, проведените две съдебни заседания и съобразявайки
минимално предвидения в наредбата размер, не е счел за прекомерно и от което, съразмерно
с уважената част от предявените искове, е присъдил съответната част.
По отношение на претендираното от ответницата адвокатско възнаграждение съдът е
1
съобразил разпоредбата на чл. 9, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ в редакцията към
момента на постановяване на първоинстанционното решение, според която за изготвяне на
писмен отговор по искова молба възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по
чл. 7, но не по-малко от 300 лева. Ответницата е претендирала адвокатско възнаграждение в
размер на 700 лева, което съдът, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и
останалите предпоставки, посочени по-горе, както и минимално предвидения в наредбата
размер, който в конкретния случай е в размер на 414,89 лева, е намалил до 500 лева.
По тези съображения искането на ответницата за изменение на решението в частта за
разноските, инкорпорирано във въззивната ѝ жалба, следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. А. М. с правно основание чл. 248 ГПК за
изменение на решение от 11.08.2022 г. по гр. д. № 45888/2021 г., 82 състав, в частта за
разноските, обективирано във въззивна жалба от 29.09.2022 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2