РЕШЕНИЕ
№ 2084
гр. Бургас, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20222120100833 по описа за 2022 година
Производството е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр.Бургас, кв.„Победа“, ул.„Генерал Владимир Вазов“ №3, представлявано от
изпълнителния директор инж.Г.Й.Т., понастоящем Ц. В. М., против В. А. Д.,
ЕГН **********, адрес в ***, с която се иска от съда да приеме за установено
по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 528,83 лева,
дължими по издадени фактури от периода 25.01.2019 г. – 20.12.2019 г., с
отчетен период по фактури от 04.12.2018 г. до 20.12.2019 г., с отчетен период
по фактури от 04.12.2018 г. – 02.12.2019 г., както и сумата от 152,20 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците,
дължимо за периода 24.02.2019 г. – 08.10.2021 г., както и лихвата от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за
които суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№***/2021 г. по описа на РС-Бургас.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е собственик на недвижим имот
с адрес в ***, и като такъв има качеството потребител на ВиК услуги.
Предоставянето на услугите се извършвало по силата на публично известни
1
общи условия, като отчитането се осъществявало по електронен път
посредством мобилно устройство. За задълженията на ответника ищецът
издавал фактури за абонатен номер №***, които следвало да бъдат заплатени
в 30-дневен срок, след изтичането на който длъжникът автоматично се
поставял в забава. Бездействието на потребителя пораждало правото на
ищеца да предяви вземанията си, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на изтичане на 30-дневния срок за
плащане, без да е необходимо да изпраща покана на изпадналия в забава
длъжник.
В подкрепа на исковете са ангажирани доказателства, претендират се
разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от назначения от
съда особен представител на ответника, с който исковете се оспорват като
неоснователни. Твърди, че считано от 2018 г. ответникът не е страна по
облигационното правоотношение с „ВиК“ ЕАД и няма качеството на
потребител. Същият не е пребивавал в имота, поради което и не е ползвал
услугите на ищеца, следователно не дължи исковите суми. Счита, че
отчитането на водомера не е извършено в съответствие с предвидения в
закона ред, а карнетите или справките не са коректно попълнени, което
опорочава показанията, които са отчетени с тях. В тази връзка оспорва като
документи с невярно съдържание на представените от ищеца справка-
извлечение от показанията на съответния водомер и фактурите, издадени ваъз
осонва на карнетите.
Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79 и чл.86
от ЗЗД.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е приложено ч.гр.д.№***/2021 г. по описа на РС-Бургас, по
което има издадена Заповед №***/18.10.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено В. А. Д. да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сумата от 528,83 лева, представляваща
главница за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен номер №***
по издадени фактури за периода от 25.01.2019г. до 20.12.2019 г., с отчетен
2
период по фактури от 04.12.2018 г. до 02.12.2019 г., сумата от 152,20 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 24.02.2019 г. – 08.10.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК на 15.10.2021 г. до окончателното й изплащане.
По делото е представена справка-извлечение за показанията на водомера,
отчитащ потребеното количество вода на адрес *** в която като титуляр на
откритата при ищеца партида е вписан В. А. Д.. Приложени и приети като
доказателства са още копия на издадените от „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД фактури за процесните главници, като същите отново са
издадени на името на ответника.
За установяване на релевантните за спорното правоотношение юридически
факти, по делото са представени доказателства за правото на собственост
върху водоснабдения имот –Постановление за възлагане на недвижим имот
от 18.12.2018 г. на ЧСИ Т.Д., издадено по изп.д.№***, в сила от 02.01.2019 г.
и Постановление за възлагане на недвижим имот от 23.10.2019 г. на ЧСИ Д.
Н., издадено по изп.д.№***, в сила от 26.11.2019 г., от съдържанието на които
става ясно, че в отчетния период 04.12.2018 г. – 01.01.2019 г. ответникът В. Д.
е бил собственик на процесния имот, а след 02.01.2019 г. на 2/3 ид.ч. от него.
Считано от 27.11.2019 г. собственик на имота е Й.В. Д..
Представени са още фактурите за начислената стойност на доставеното
количество вода и съставените при липса или отказ на потребителя да
осигури достъп на длъжностното лице до водомера протоколи.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по
която дава заключение, което съдът кредитира като компетентно и правилно,
че процесният имот е водоснабден, титуляр на партидата е ответника В. Д.,
измервателното устройство в обекта е едно, същото има изискуемите пломби
и баркод, необходим за отчитане с електронно устройство и е монтиран в
санитарния възел. Данните от отчитането на доставеното и консумирано
водно количество са нанесени в електронен карнет в открита партида с
абонатен №*** в програмата на водния оператор. Данните са възпроизведени
в приложената справка-извлечение. В съдебно заседание вещото лице
коригира заключението и пояснява, че изразходваното количество вода от
абоната, преминало през измервателното устройство за посочения в петитума
на иска отчетен период е 219,94 куб.м., ведно с количествата от
3
разпределение. Вещото лице дава заключение и за това, че цените в
издадените фактури отговарят на одобрените с Решения на КЕВР цени за
съответния период и същите са издадени в съответствие със Закона за
счетоводството.
При така събраните доказателства съдът намира от правна страна
следното:
Безспорно в отношенията между страните е качеството на ищеца на
оператор по смисъла на чл.198о, ал.1 от ЗВ, който доставя на потребителя
ВиК услуги срещу заплащане.
Съгласно чл.3 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, „потребители“ на ВиК услуги са собствениците
или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти.
Установи се по делото, че в отчетния период 04.12.2018 г. – 01.01.2019 г.
ответникът е бил собственик на процесния имот, а след 02.01.2019 г. на 2/3
ид.ч. от него, както и че считано от 27.11.2019 г. собственик на имота е Й.В.
Д..
Съгласно чл. 61, ал.1 от Общите условия на „ВиК“ ЕАД, приложени по
ч.гр.д.№***/2021 г. по описа на РС-Бургас, при промяна на собствеността или
на правото на ползване новият и/или предишният собственик или ползвател
са длъжни да подадат до „ВиК“ оператора в 30-дневен срок от датата на
промяната заявление по образец за откриване, промяна или закриване на
партида, като представят за справка документи, удостоверяващи
придобиването или прекратяването на правото на собственост или на правото
на ползване на имота. В същият смисъл е и чл.9а от цитираната по-горе
наредба, съгласно който промяната на носителя на правото на собственост, на
строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо
оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда,
определен в договора или в общите условия.
По делото няма данни това задължение да е било изпълнено от ответника в
качеството му на потребител, същият не твърди и не установява да е
уведомил ВиК оператора за промяната в собствеността, поради което и за
процесния период се явява задължено лице към дружеството, предоставящо
4
услугата, има качеството на „потребител“ на ВиК услуги и като такъв дължи
заплащане на процесните задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, услугите ВиК се заплащат
въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. Отчитането на водомера се
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, но
когато не е осигурен достъп, служебно се начислява потребление – аргумент
от чл.24 от ОУ. Отчитането на показанията на водомера се извършва от
отчетник на дружеството посредством мобилно устройство, като служителят
въвежда ръчно показанията на измервателния уред, които е възприел.
По делото се установи, че отчитането на водомера в процесния период се
извършвало от самия инкасатор-„видян“, „служебно“-когато не е бил
осигурен достъп до имота и по данни на клиента. Общото количество питейна
вода, отчетено от измервателното устройство за периода 04.12.2018 г. –
02.12.2019 г. е 219,94 куб. метра, ведно с количествата от разпределение.
Предвид на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че ищецът е
изправна страна по договора, а за ответникът е възникнало задължение за
заплащане на консумираната вода. След като не е изплатил потребената в
имота вода, не е уведомил ищцовото дружество за промяната в собствеността
на имота, то той се явява неизправна страна и това е основание за ангажиране
на отговорността му за сумите, представляващи задължение по фактури,
издадени в периода 25.01.2019 г. – 20.12.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ОУ операторът издава ежемесечни
фактури (дори и при служебно начисляване на количества), като
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането – чл.33, ал.2 от ОУ.
При липсата на твърдения и доказателства ответникът да е заплатил на
ищеца процесната главница, съдът намира, че предявеният установителен иск
в частта относно главница в размер на 528,83 лева се явява основателен и
доказан.
Основателен се явява и акцесорният иск за присъждане на обезщетение за
5
забава върху главниците по всяка от фактурите, считано от изпадането на
ответника в забава на 24.02.2019 г. до претендираната в заявлението и в
исковата молба дата -08.10.2021 г., (при съобразяване с разпоредбата на чл.6
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците,
според която в периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. включително, не се
прилагат последиците от забава за плащане и лихви за забава не се дължат от
всички частноправни субекти). По изчисления на съда сборната мораторна
лихва за този период възлиза на сумата от 152,20 лева, поради което и
предявеният иск се явява основателен и доказан и в частта относно
претендираната от ищеца мораторна лихва.
На основание чл.86 от ЗЗД, ответникът дължи и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на
15.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният установителен иск по
чл.422 от ГПК е основателен и доказан в пълен размер и следва да бъде
уважен изцяло.
С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца и направените от
него съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, които са в
размер от 825 лева, от които 75,00 лева за платена държавна такса, 100 лева -
юрисконсултско възнаграждение, 300 лева възнаграждение за вещо лице,
350,00 лева - възнаграждение за особен представител.
С оглед задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноските и в заповедното
производство, в което ищецът е сторил разноски в размер на 75,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. А. Д., ЕГН **********,
адрес в ***, че дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв.„Победа“, ул.
6
„Генерал Владимир Вазов“ №3, представлявано от изпълнителния директор
инж.Г.Й.Т., понастоящем Ц. В. М., сумата от 528,83 лева, дължима по
издадени фактури от периода 25.01.2019 г. – 20.12.2019 г., с отчетен период
по фактури от 04.12.2018 г. до 20.12.2019 г., както и сумата от 152,20 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците,
дължимо за периода 24.02.2019 г. – 08.10.2021 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК на 15.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които
суми ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение
№***, издадена на 18.10.2021 г. по ч.гр.д.№***/2021 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА В. А. Д., ЕГН **********, адрес в ***, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********,с седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, кв.„Победа“, ул.„Генерал Владимир Вазов“ №3,
представлявано от изпълнителния директор инж.Г.Й.Т., понастоящем Ц. В.
М., сумата от 825,00 лева, представляваща направените от ищеца разноски в
настоящото исково производство, както и сумата от 75, 00 лева,
представляваща направените от него разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7