РЕШЕНИЕ
№ 839
гр. Пловдив, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20215330117663 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл.
245, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът С. И. Й., ЕГН: **********, от ***, чрез *** срещу „Метекс” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Нестор Абаджиев“ № 61,
представлявано от *** *** обективно съединени искове да се осъди ответникът да заплати на
ищеца следните суми: сумата от 2 070 лева (две хиляди и седемдесет лева) – неизплатено трудово
възнаграждение за периода 11.03.2021г. – 19.10.2021г., законна лихва върху главниците и
разноски.
Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника, на осн. тр. договор от 01.03.2021г., на
длъжност „***”, че е полагал труд за периода 01.03.2021г. – 19.10.2021г., но не му е изплатен
частично остатък от ТВ в размер на 2 070 лева за периода 11.03.2021г. – 19.10.2021г., като ТПО
било прекратено със заповед от 19.10.2021г.
Ето защо моли да се осъди ответника да му заплати така посочените суми, претендира
законна лихва и разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника по реда на чл. 50, ал. 4 от
ГПК чрез залепване на уведомление до дружеството на адреса му на управление, като в
законоустановения срок писмен отговор не е постъпил.
Ответникът е бил редовно призован и за първото заседание, по реда на чл. 50, ал. 2 от
ГПК, като в изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се
1
гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, като няма
направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от разпореждането, с което е
изготвен доклад по делото, е редовно връчен на страните, като със същото е разпределена
доказателствената тежест между страните и на всяка от тях отново са разяснени последиците по
чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си *** изрично е поискал на
основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото
заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с
исковата молба писмени доказателства –трудов договор, заповед за прекр. на ТПО, може да се
направи извод за вероятната основателност на исковата претенция.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и
на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените
искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да заплати на ищеца претендираните суми за
главница в размер на 2 070 лева изцяло, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане
на исковата молба до окончателното плащане на дължимите суми.
Ищецът претендира направените по делото разноски, които, видно от представеното
пълномощно и договор за правна защита и съдействие възлизат на сумата от 600 лева (шестстотин
лева) - заплатено адвокатско възнаграждение. Същите с оглед изхода на спора същите следва да се
възложат на ответната страна.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху
уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК възлиза на 82, 80 лева (осемдесет и два лева и осемдесет
стотинки).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Метекс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Нестор Абаджиев“ № 61, представлявано от *** *** да заплати на С. И. Й., ЕГН:
**********, от ***, чрез *** следните суми: сумата от 2 070 лева (две хиляди и седемдесет лева)
– неизплатено трудово възнаграждение за периода 11.03.2021г. – 19.10.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 08.11.2021г. до
окончателното плащане на дължимите суми, както и сумата от 600 лева (шестстотин лева) -
2
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Метекс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Нестор Абаджиев“ № 61, представлявано от *** *** да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 82,
80 лева (осемдесет и два лева и осемдесет стотинки) - държавна такса върху уважените искове.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3