Р Е Ш Е Н И Е
№………… 08.02.2019г. ГР. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав,
на
шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
Мл.с.СИЛВИЯ ИВАНОВА
Секретар: ДАФИНКА БОРИСОВА
Прокурор: ………………………
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 732 по описа за 2018 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение №1147/16.07.2018г. Пл.РС е признал за установено по отношение на ответника М.П.Б.
***, че дължи
на „Т*******” ЕАД, ЕИК ******,
гр. Плевен, представлявано от Й.В.В. , сумата от 351,96 лв., от
които 331,76 лв. представляващи стойността на незаплатена топлинна енергия,
отдадена за сградна инсталация и такса за услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2015г.– 30.04.2017г. и 20,20
лв.
представляващи лихва за забава за периода от 02.10.2015г. до 09.06.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата от 331,76 лв., считано от 16.06.2017г.
до изплащане на вземането, като за разликата до предявения размер 545,94 лева е отхвърлил иска като неоснователен и
недоказан.
Осъдил е М. Б.,***
да заплати на „Т*******” ЕАД, ЕИК ******, гр.П. сумата от 48,35 лв., представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство съобразно уважената част от
вземането, както и сумата от 2,54лв.,представляваща направени
деловодни разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Н***” ЕАД гр. С. .
Постъпила е въззивна жалба от М.П.Б. ***,чрез пълномощника адв.Илиана Д. от Пл.АК,в която се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на постановеното от Пл.РС решение по иска с
правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.410 от ГПК.Твърди се,че
липсва отделен,сключен между страните
договор на осн.чл.152 от ЗЕ,поради което въззивникът не е клиент на „Т*******” ЕАД.Също така няма сключен договор между етажната собственост и топлинния
счетоводител,договор №0640262/07.05.2001г. не доказва правото на
дружеството-ищец да получава данни по отношение на М.Б. от третото лице-помагач
по делото-„Н***” ЕАД гр.С. .
Пл.РС неправилно е приел,че приложеното
на л.140 от делото пред РС Свидетелство
за проверка на средство за измерване-топломер на блок „Първи май“,със срок на
валидност на проверката -09.04.2017г.,отговаря на метрологичните изисквания.Този
тип уред не би могъл да бъде ползван
поради липса на съответствие с изискванията за метрологична проверка и е
негоден за употреба.Такъв е и новият уред,монтиран в АС на блока на 17.04.2017г., защото е от
същия тип. Вещото лице,изготвило първоначалното и допълнителните заключения по
назначената пред РС съдебно-техническа експертиза, не е компетентно,налице е
противоречие между обстоятелствената част на заключенията и диспозитива на
същите, както и е налице противоречие с Методиката за дялово разпределение. Отопляемият
обем на сградата се изчислява само по архитектурен проект. В техническия
паспорт на сградата има РЗП на сградата,в която се включват и терасите-лоджии,в
отопляемия обем на апартаментите терасите не се
включват,в това е разликата.В отопляемия обем тези компоненти не се
включват.Въззивникът твърди,че съдът не се е произнесъл по исканията му с
писмения отговор на исковата молба.Прави се подробен анализ на събраните пред
РС доказателства и констатациите на вещото лице,които според въззивника са
напълно погрешни и тенденциозни.Моли съда да отмени изцяло решението на Пл.РС и
по съществото на правния спор да отхвърли изцяло като недоказан и неоснователен
предявеният иск от „Т*******”ЕАД, гр.П. с правно основание
чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК врчл.410 от ГПК,със законните от това последици.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемото дружество „Т*******” ЕАД, ЕИК ****** по подадената въззивна жалба, в който се излагат
доводи за неоснователност на същата. Посочва се,че въззивникът е потребител на
топлинна енергия по смисъла на пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за процесния период законодателство в областта на
енергетиката.Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие,се осъществява при публично
известни Общи условия/ОУ/ за продажба на топлинна енергия на потребители за
битови нужди в гр.Плевен,които се изготвят
от „Т*******” ЕАД и се
одобряват от ДКЕВР към МС.С тези ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите и дружеството,без да е необходимо тези ОУ
да се приемат изрично от потребителите. Между въззивника в качеството му на
клиент на топлинна енергия за битови нужди по см. на Глава Десета,Раздел 7-ми
от ЗЕ и дружеството съществува валидно облигационно правоотношение по
доставката и продажба на топлинна
енергия.На следващо място от неоспореното извлечение от сметка за Абонатен
№3756 е установено,че е била доставяна и
потребяване топлинна енергия за процесния период в жилище,собственост на
ответника и въззивник.Съгласно чл.139,ал.2 от ЗЕ дяловото разпределение в
сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие самостоятелно
или от лице,вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ.Това лице е избрано
от клиентите в сграда-етажна собственост,вписано в публичния регистър по
чл.139а от ЗЕ.Договорът между топлопреносното предприятие и лицата по
чл.139б,ал.1 от ЗЕ се сключва при ОУ,предложени от топлопреносното
предприятие.В конкретния случай се касае за избор на фирма за дялово
разпределение по чл.139а от ЗЕ
единствено от клиентите в сградата-етажна собственост,за което собствениците са
уведомили топлопреносното предприятие и са представили всички изискуеми
документи по закон-протокол от ОС на етажната собственост.В случая клиентите не
само са избрали доброволно фирмата за дяловото разпределение,но и са закупили и
монтирали уреди за дялово разпределение на топлинна енергия.
На следващо място съгл.чл.8,ал.2 от ОУ за
продажба на топлинна енергия от „Т*******” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.Плевен, продавачът
издава данъчни фактури, съдържащи минимален обем информация съгл.Приложение 1
към ОУ. Оригиналът на фактурата се предоставя на получателя по
доставката,където е записано изрично-оригинал.Същите са представени по
делото.Въззиваемото дружество моли
окръжния съд да потвърди обжалваното решение на Пл.РС като правилно.
Окръжният съд, като прецени доводите,
изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното
от фактическа страна:
Въззивната
жалба е неоснователна.
Касае се за предявен положителен установителен иск с
правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.410 от ГПК от „Т*******” ЕАД против М.П.Б. ***,за признаване за установено съществуването на вземане на
дружеството-ищец в общ размер на 499,76лв. като главница за консумирана
топлинна енергия за периода 01.08.2015г.-30.04.2017г. и лихва за забава в размер
на 46,18лв. за периода 02.10.2015г.-09.06.2017г., ведно със законната
лихва,считано от датата на подаване на заявлението пред Пл.РС по реда на чл.410
от ГПК за издаване на заповед за изпълнение,до окончателното изплащане на
сумите.
Видно от приложеното ч.гр.д.№4254/2017г. по описа
на Пл.РС , ищцовото дружество
е подало заявление по реда на чл.410 ГПК против М.П.Б. за издаване на заповед
за изпълнение за следните суми: 499,76лв. като главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.08.2015г. до 30.04.2017г.; 46,18лв.-лихва върху главницата за
периода от 02.10.2015г. до 09.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 16.06.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направени деловодни разноски: 25лв. ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.Издадена е Заповед №2785/19.06.2017г. по ч.гр.д. №4254/2017г. по описа
на Пл.РС,с която е разпоредено,че длъжникът М. П. Б.
следва да заплати на „Т*******” ЕАД,гр.П. сумата499,76лв. като главница за периода 01.08.2015г. до 30.04.2017г. и 46,18лв.-лихва върху главницата за периода 02.10.2015г.- 09.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25 лв. ДТ и 50 лв. юрк.
възнаграждение.
В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е
представил писмено възражение и с разпореждане съдът е указал на кредитора да
предяви установителен иск относно вземането си. Искът е предявен в срок, поради
което се явява допустим и правилно е разгледан по същество от РС.
Окръжният съд намира,че обжалваното
решение на Пл.РС е правилно и законосъобразно.С
исковата молба са представени Препис-извлечение от сметка за
задълженията за консумирана топлинна енергия от потребител с абонатен
№3756,както и с допълнителна молба от 28.11.2017г./на л.38 от делото пред РС/ е
представена като доказателство Справка-извлечение по пера за дължимите суми от М.Б.
с абонатен №3756.Пред РС е допусната съдебно-техническа експертиза,като са
изготвени първоначално и допълнителни заключения от в.л.Й.В.Й. .Същото е
установило,че в абонатната станция на сградата има монтиран един топломер,който
е преминал съответната държавна проверка в независима лаборатория на фирма „Т.“ЕАД.Ответникът
М.Б. има един компонент в своята сметка за отопление.Делът на имота му е от
сградна инсталация.Делът на топлинната енергия на имота е изчислен съгласно
т.6.1.3 от Методиката за дялово разпределение. Енергията, отдадена от сградната
инсталация е пресметната по т.6.1.1. от Методиката за дялово разпределение. Второто
допълнително заключение на в.лице е изготвено съгласно представените и описани документи,както и Технически паспорт
на топломера,монтиран в сградата,като е изготвена и таблица с отразяване на
средномесечната температура,ползвана при изчисленията по т.6.1.1.,както и
денградусите,които са ползвани през процесния период.По второто изготвено заключение ответникът
е представил снимков материал относно начина на монтажа на топломера , като от
същия е видно, че монтажът е на връщащата линия на абонатната станция, каквито
са технологичните изисквания.
От изготвеното заключение пред
първоинстанционния съд е установено, че проектната мощност на отоплителната
инсталация е 790,84 kW
а мощността на отоплителните тела е 407,05 kW, поради което не е изпълнено първото
условия на чл.78 Наредба за топлоснабдяването - топлинният товар не е намален с
повече от 50% и в този случай не е необходимо да се прилагат изискванията на
6.6 от Методика за дялово разпределение. Наличието само на едно
от двете условия не е достатъчно, за да възникне за ищцовото дружество
задължение да предприеме действия съгласно т. 6.6 и 6.6.1 от методиката. В съдебно заседание при разпита на вещото лице е уточнено, че отопляемия обем на
сградата е установен от приложения архитектурен проект ,който проект е бил
представен в дружеството при присъединяване на сградата и изграждане на
абонатната станция. Разликата в отопляемия обем на сградата в техническия
паспорт, изготвен по програма за саниране и проекта, представен от
собствениците при пускане в експлоатация на абонатната станция се явява от
площта на терасите, като при пресмятане на отопляемия обем, терасите не са
включени.
Пред
въззивната инстанция е назначена нова съдебно-техническа експертиза с поставена
задача от ответника в писмения му отговор по подадената искова молба пред
първоинстанционния съд, както и формулирана с определението на Плевенския районен
съд при изготвянето на проекто-доклада по реда
на чл.140 по ГПК на лист №35, том I от делото пред районния
съд на осн.чл.266, ал.3 от ГПК .Изготвено е заключение от вещо лице –
специалист по топлотехника С.П.М.,което съдът възприема като компетентно.Вещото
лице е отговорило на въпросите:1.Има ли монтиран търговски уред – топломер, по
който се извършва реално отчитане на топлинната енергия, преминаваща в
собственост на клиентите, съгласно изискваният на Закона за енергетиката,
Наредба №16 и Наредба №15.
2.Извършено ли е съобразно
правилата разпределението на топлоенергията до абонатната станция, в която е
имота на ответника и спазени ли са изискванията на чл.78 от Наредба за
топлоснабдяването.
3.Как е изчислен делът на
топлинната енергия на имота от отдадената от сградната инсталация топлинна
енергия – спазени ли са изискванията на методиката към Наредба №16-334/2007 г.
4.Разпределението на количеството топлинна
енергия извършено ли е съобразно нормативните изисквания, каква е стойността на
топлинната енергия за сградна инсталация и тази за отопление и има ли
превишение.
5.Спазени ли са изискванията, когато
количеството на енергията, отделена от сградната инсталация, е по-голямо от
количеството на енергия за отопление на имотите, топлопреносното предприятие да
уведоми клиентите и да предприеме действия по т.6.6 и т.6.6.1 от методиката.
Вещото
лице е установило ,че в абонатната станция/АС/ е монтиран търговски
уред-топломер,по който се извършва отчитане на топлинна енергия,преминаваща в
собственост на клиентите,съответстващ на изискванията на наредбите.Досежно обстоятелството
спазени ли са изискванията на чл.78 от Наредба за топлоснабдяването,вещото лице
е дало заключение в два варианта.По вариант 1 в процесния период няма
едновременно изпълнение и на двете подусловия на чл.78 от Наредбата.По вариант 2
следва да се приложат изискванията на чл.78 от Наредбата.Делът на имота ап.14 по отдадена топлинна енергия/ТЕ/
от сградна инсталация в сградата-етажна собственост,е определен съгласно
Методиката. Разпределението на количествата ТЕ е извършено съобразно нормативните
изисквания.Когато количеството ТЕ ,отдадена от сградната инсталация е по-голямо
за отопление на имотите, “Н***“ЕАД,гр.С. и топлопреносното предприятие следва да
уведоми клиентите и да предприеме
действия по т.6.6 и т.6.6.1. от Методиката.Спазени са изискванията на Наредба
№16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването по отношение на границата на
собственост на съоръженията,като се приспадат технологични загуби в рамките на
АС,разпределението на количеството ТЕ, доставено до АС,в която е имота на
въззивника е извършено съобразно предвидените нормативни правила.Вещото лице е
дало заключение и по вариант 2,при който вариант е следвало да се предостави
Констативен протокол на домоуправителя на сградата от фирмата,отчитаща
потребената ТЕ съгласно т.6.6 и 6.6.1 от Методиката срещу подпис.При
топлопреносното предприятие няма инвестиционен проект с определена проектна
мощност на отоплителната инсталация.По „Картон на обект“ проектният товар е
888,52kw,а по Технически паспорт 866 kw,разликата между тях е мощността
на БТВ.Топлинните загуби в АС са изчислявани на база Методика за определяне на
технологичните загуби в АС от „Т*******”ЕАД на проф.д-р А.К. с
договор №21/14.03.2013г.Не са включени всички самостоятелни обекти в сградата в
режима на определяне и разпределяне на сградната мощност-включени са 91
апартамента и един клуб.Вещото лице е посочило,че обемът на сградата е
коригиран.В имота на въззивника няма монтирана щранг-лира,ФДР „Н***“ЕАД не
прилага коефициенти и скали на уреди за имот ап.14,защото няма радиатори с
ИРУ.Ответникът не ползва услуга топла вода от БГВ.При разпита на вещото лице в
съдебно заседание на въпроса правилно ли е отчетена ТЕ за процесния период по
отношение имота на въззивника и има ли някакви нарушения,вещото лице
категорично е отговорило,че такива нарушения няма.
Съгласно редакцията на чл.153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ Тази норма урежда отношенията
между страните по делото през процесния период. Продажбата на топлинна енергия
на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия,
утвърдени по реда на чл.150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен
договор. Такава възможност съществува само факултативно като възможност в чл.151
от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице,
което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква
по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото
вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на договор
или откриване на партида на топлоснабдения имот.Неоснователно е възражението в
жалбата и писмения отговор по ИМ,че между страните не е сключен индивидуален
договор за доставка на топлинна енергия. По делото е представен договор №
0640262/07.05.2001г. с който е възложено на фирма за топлинно счетоводство да
извършва индивидуално отчитане на
разходите за отопление по показанията на индивидуалните топлинни разпределители
и разходите за топла вода. По делото е представено свидетелство на лист 140, от
което се установява, че Средството за измерване съответства на изискванията,
като метрологичната проверка е извършена съгласно ЗИ, Наредба за СИ, които
подлежат на метрологичен контрол и Наредба за съществените изисквания и
оценяване на съответствието БДС EN 1434 и BS EN 60751, като срокът на валидност на проверката е до 09.04.2017г.,
т.е. включва процесния период.
Правилни са изводите на Пл.РС,М.Б. е клиент на топлинна енергия, като
собственик на имот, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, в която
има абонатна станция и се доставя топлоенергия, находяща се на адрес гр.П. ул.Г.
№**, вх.А.
Съгласно чл.78 ,ал.1 от
Наредба 16-334/2007г. за топлоснабдяването,издадена от Министъра на икономиката
и енергетиката, когато топлинния товар на отоплителните тела в сграда-етажна
собственост, е намален с над 50 % от проектния отоплителен товар на сградата и
количеството на енергията, отделена от сградната инсталация е по-голямо от
количеството на енергията за отопление на имотите, топлопреносното предприятие
е длъжно писмено да уведоми за това клиентите в сградата и дружеството за
дялово разпределение,както и да предприеме действия по т.6.6 и т.6.6.1 от
Методиката.
Окръжният съд намира,че както пред РС,така и пред въззивната инстанция
след назначаването на новата съдебно-техническа експертиза, ответникът не е доказал наличието на двете кумулативни предпоставки, с
оглед възникване на задължение от страна на топлопреносното предприятие да
предприеме действия съгласно т. 6.6 и 6.6.1 от Методиката.
Дори и да са налице кумулативните
предпоставки на посочената по-горе разпоредба ,клиентите в етажната собственост
могат да изберат да останат клиенти при променените условия,но ако не заявят
писмено становището си в регламентирания срок-чл.78,ал.5 от
Наредбата,топлопреносното предприятие има право да прекрати топлоснабдяването.До
вземането на решение за прекратяване на топлоснабдяването,потребителите остават
такива за потребеното количество ТЕ,дори и при превишаващи спрямо общото
потребление стойности на отдадената от сградната инсталация енергия,по аргумент
от чл.153,ал.3 от ЗЕ.С чл.78,ал.7 от Наредбата за топлоснабдяването се
регламентира право,а не задължение за топлопреносното предприятие.Следователно
дори и при осъществавяне на предпоставките на чл.78,ал.1 от наредбата/какъвто
не е настоящият случай,тъй като е установено само увеличение на енергията,отдадена
от сградна инсталация спрямо тази за отопление на имотите за част от процесния период/,потребителите
дължат заплащане на тази енергия.Липсата на уведомление от страна на
топлопреносното предприятие до потребителите в етажната собственост за
констатирано увеличение дела на енергията,отдадена от сградната инсталация,само
по себе си не води до недължимост на цената на тази потребена ТЕ.
При установяване размера на задължението
на въззивника М.Б. като главница,представляваща стойността на незаплатена ТЕ, отдадена
от сградна инсталация и такса услуга дялово разпределение за периода
01.08.2015г.-30.04.2017г. и лихви за забава за периода 02.10.2015г.-09.06.2017г.,
Пл.РС се е съобразил с изготвеното заключение по назначената
съдебно-икономическа експертиза в хода на съдебното дирене от в.лице Т.И. ,възприето като обективно и
компетентно.,както и с представените документи за главен
отчет на уредите за дялово разпределение и справка за разпределение на топлинна
енергия за процесния период, издадени от „Н***” ЕАД
гр.С. .
Правилни
са изводите на РС, че предявеният положителен установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.410 от ГПК е доказан по
основание досежно консумирането на топлинна енергия от страна на въззивника,отдадена
от сградна инсталация в сграда-етажна собственост,където се намира собствения
на М.Б. недвижим имот.Въззивникът е клиент на топлинна енергия като собственик
на имот в сграда, в която има абонатна станция. Топломерите в сградата са
преминали задължителните технически прегледи. Доказано е наличието на договор,
сключен между ЕС и дружеството за дялово разпределение на топлоенергията.
Ответникът не ползва отопление и сумата за отполение през отоплителния сезон е
формирана само от сградна инсталация. Установено е, че през процесния период
няма отчетена консумация на уредите за топлоразпределение, нито щранг лира в
банята, която да топлоотдава. Но като собственик на имот в топлоснабдена
сграда, ответникът дължи заплащане на сградна инсталация, която е изчислена
съобразно изискванията на Наредба 16-334/2007г. и Методиката към нея.
Що се отнася за размера на претенцията в
частта за заплащане на ползвана топла вода, то РС правилно и законосъобразно е
приел, че искът в тази му част е неоснователен и го е отхвърлил като такъв.
Предвид изложеното следва да бъде потвърдено
обжалваното решение на Пл.РС като правилно.
При този изход на делото и на осн.чл.78,ал.8 от ГПК вр.чл.37 от ЗПр.П вр.чл.25,ал.1 от Наредба за заплащането
на правната помощ, следва да бъде осъден М.П.Б.,***,
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД,гр.Плевен, направените деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на 100лв.юрк.възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК решение №1147/16.07.2018г. на Пл.РС ,постановено по гр.д.№7588/2017г. по описа
на същия съд.
ОСЪЖДА на осн.чл.78,ал.8 от ГПК вр.чл.37 от ЗПр.П вр.чл.25,ал.1 от Наредба
за заплащането на правната помощ М. П. Б.,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД,ЕИК******, гр.Плевен, направените деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на 100лв.юрк.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице-помагач „Н***“ЕАД,гр.С. .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на РБ съгласно разпоредбата на чл.280ал.3,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: