№ 111
гр. Ямбол, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Ваня Д. Динева
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20242300500223 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. К. В. от гр.**** и Н. К. В. от гр.****,
действащи чрез пълномощника адв.М.О., срещу Решение №220 от 22.04.2024г. на Ямболски
районен съд, постановено по гр.д. №2684/2022г. по описа на този съд, с което е уважен
предявеният от ищцата Р.Т.М., поч. на ********г. и заместена от М. К. Д., против Т. К. В. и
Н. К. В. иск с правно основание чл.75, ал.2 ЗН и е прогласена нищожността на съдебна
спогодба по гр. дело №118/2013г. по описа на Районен съд - Царево, одобрена на основание
чл.234 ГПК в о.с.з. на 22.10.2014г. по отношение на делбени имоти, оставени в наследство
от Т.Г.М. и М.П.А., поради неучастие на третото лице - наследствен съсобственик Р.Т.М..
Оплакването в жалбата е, че оспореното решение е неправилно, поради
нарушение на процесуалния закон и необоснованост, довели и до нарушение на
материалния закон – чл.79, ал.1, чл.68 и чл.69 ЗС. Въззивниците считат, че съдът не е
извършил правилна преценка на доказателствата по делото, включително на представената
нотариално заверена декларация на страните и не е обсъдил доказателствата, отнасящи се до
действителните отношения между наследниците. Намират за необоснован извода на
районния съд, че възражението на ответниците за придобИ.е на посочените в съдебната
спогодба имоти по давност не е било доказано по съображения, че с показанията на
свидетелите на ответниците се е твърдяло еднолично ползване от сънаследника Т. В., а от
свидетелите на ищците се твърдяло обратното. Оспорен е и извода на ЯРС, че са
недостатъчни дадените по делото свидетелски показания относно постигната в миналото
между страните договорка за своене на отделни включени в наследството на М.и. Т.А. вещи.
Според въззивниците, тези показания не са преценени съвкупно с представените по делото
други доказателства, които са в същия смисъл - разпити на свидетели в производство по
обезпечаване на доказателствата и протоколите, приложени по н.д. № 790/2015г. и по н.д. №
791/2015 г. на нотариус М.В., рег. № 370 на НК и р-н РС-Царево, удостоверяващи
изявленията на разпитаните в нотариалното производство свидетели и нотариално
заверената декларация, подписана на 21.12.2015г. от Т. В., Н. В. и Р.М.. Като изцяло
необоснован и несъобразен с трайната практика на ВКС е оспорен и извода на ЯРС, който
1
съдът е приел, че дори да е налице някакво разпределение на обектите, то може да бъде
единствено по отношение правото на ползване, но не и по отношение правото на
собственост. Изложените от въззивниците съображения са, че този извод е несъвместим с
изявлението на М. в декларацията, че се е запознала и е съгласна със съдържанието на
Решение №16/05.03.2014 г. по гр.д. № 118/2013г. на ЦРС по допускане на делбата (чиято
нищожност се претендира в настоящото дело) и с факта, че страните по делото - ищцата, в
лицето на починалата в хода на делото Р.М., и ответниците са си признали взаимно
придобИ.ето не само по наследство, но и по давност на правото на собственост върху
отделни имоти, включени в наследството на Т. М. и М.А.. Според въззивниците ЯРС не е
съобразил доказателственото значение на нотариално заверената декларация от 21.12.2015г.,
с която ищцовата страна е направила извънсъдебно признание за осъществени в миналото
факти и излагат, че в практиката на ВКС е застъпено виждането, че извършеното от
наследодателя неформално разпределяне на имотите между неговите низходящи няма за
правна последица прехвърляне на право на собственост, но може да има за последица
установяване на самостоятелна фактическа власт, т.е. да постави начало на давностно
владение, както и тезата, че когато владението на сънаследника, претендиращ придобИ.е на
имота по давност, е установено въз основа на постигнато съгласие между сънаследниците за
извършване на т.нар. неформална делба, това поставя началото на течението на срока по чл.
79 ЗС, като не е необходимо този сънаследник да демонстрира несъмнено промяната на
намерението си пред останалите съсобственици, така че да отблъсне техните претенции
върху имота. В този смисъл сочат практика на ВКС, която районният съд не е съобразил и
считат, че преценени поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото
установяват осъществяване както на обективния, така и на субективния елемент на изтекла
придобивна давност в полза на майката на ответниците Т. В. и Н. В. за недвижимия имот с
идентификатор 48619.502.311.1.2 и ПИ 48619.506.597, като фактическият състав на тази
давност е бил вече осъществен към датата на извършване на делбата на 22.10.2014г., поради
което извършената между двамата ответници делба не е нищожна на основание чл. 75, ал. 2
ЗН поради неучастието в нея на Р.М..
По подробно изложени във въззивната жалба съображения, се настоява ЯОС да
отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли
предявения иск по чл.75, ал.2 ЗН, с присъждане в полза на въззивниците на направените от
тях разноски пред двете съдебни инстанции по същество.
Въззиваемият М. Д., чрез адв. И.М., с подадения отговор е оспорил въззивната
жалба като неоснователна, с наведени доводи за правилност, законосъобразност и
обоснованост на обжалваното решение. Намира за изцяло неотносима цитираната във
въззивната жалба съдебна практика и изтъква, че по делото не е установено да е била
извършвана неформална делба на процесните наследствени имоти, не само преди
одобряването на спогодбата, прогласена за нищожна на основание чл.75, ал.2 от ЗН с
обжалваното решение, но и когато и да било след това. По подробно изложени съображения
въззиваемият моли за постановяване на решение от въззивния съд, с което да потвърди
изцяло обжалваното решение на ЯРС и също претендира присъждане на напревените пред
въззивната инстанция разноски.
В хода на въззивното производство е починал въззивникът Т. К. В. и на негово
място са конституирани наследниците му по закон – П. К. Георгиева –В., К. Т. В. и С. Т. В..
В о.с.з. жалбата се поддържа изцяло от пълномощника на всички въззивници -
адв.О..
Въззиваемият М.Д. не се явява в о.с.з.,а процесуалните му представители адв.М. и
адв.Пенев пледират за потвърждаване на оспореното решение и за присъждане на
разноските през въззивната инстанция.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от
легитимирани страни и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по
същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства,
взе предвид изявленията на страните и приема за установено от фактическа страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба
2
на ищцата Р.Т.М. от гр.****, с която против ответниците Т. К. В. от гр.**** и Н. К. В. от
гр.**** е предявен иск с правно основание чл.75, ал.2 от ЗН за прогласяване нищожността
на делба, сключена с одобрена от съда спогодба по протокол от 22.10.2014г. по гр. д.
№118/2013г. по описа на Царевски районен съд, в частта, с която е извършена делбата на
следните недвижими имоти, находящи се в гр.****: 1.Жилище-апартамент с идентификатор
48619.502.311.1.2 с площ от 65,90кв.м., намиращо се на втори етаж от двуетажна жилищна
сграда с идентификатор 48619.502.311.1, построена в дворно място с идентификатор
48619.502.311 с площ от 206 км.м. на административен адрес – гр.****, ул.“Цар С. „№7; 2.
Имот с идентификатор 48619.502.311.2, представляващ стопанска сграда-лятна кухня,
допълващо застрояване с площ от 16,25кв.м. и самостоятелен санитарен възел към нея с
площ от 1,80кв.м., построена в същото дворно място и 3. Поземлен имот с идентификатор
48619.506.597 – урбанизирана територия за застрояване с площ от 1054кв.м. по КК на
гр.****.
Ищцата е поддържала, че спорните имоти са придобити по наследство от общия
на страните наследодател Т.Г.М. – баща на ищцата и дядо на ответниците, и имотите са
съсобствени между тях при квоти 1/2 ид.част за ищцата и 1/2 ид.част общо за двамата
ответници, като делбата на тези имоти е била извършена без участието на ищцата като
сънаследник.
Ответниците, в качеството на преки наследници на С.Т.В..- другата дъщеря на
общия наследодател, са оспорили иска с основното релевирано възражение за липса на
съсобственост с ищцата върху спорните имоти, поради придобивна давност, започнала да
тече от 1972г. и изтекла до смъртта на майка им през 2002г., считано от когато е
присъединено и владението на двамата ответници. За това свое правоизключващо
възражение ответниците са се позовали на нотариално заверена декларация от 2015г.,
подписана от ищцата и от ответниците, както и на констативен нот.акт за собственост, с
който ищцата се е снабдила за първия етаж от жилищната сграда и за другата част от
поземления имот-лозе.
В хода на първоинстанционното производство ищцата Р.М. е починала и на нейно
място е конституиран единственият й наследник по закон, нейният син М. К. Д. от гр.****.
Фактическата обстановка по делото правилно е разкрита от първата инстанция и
същата е непроменена пред въззивната инстанция:
Установено е, че първоначалните страни по делото са наследници на общите
наследодатели Т. Георгиев Анастасов (М.), б.ж. на гр.****, поч. на 25.11.1972г. и на
съпругата му М.П.А., б.ж. на гр.****, поч. на *****г. Първоначалната ищца Р.Т.М. е дъщеря
на наследодателите, а ответниците Н. К. В. и Т. К. В. (починал в хода на процеса) са
наследници, синове на другата им дъщеря С.Т.В.., поч. на *****
С приетия нот.акт за покупко-продажба №164/09.12.1948г. на Околийски съд –
Малко Търново е установено, че общият наследодател на страните Т. М. е придобил
следните недвижими имоти: една нива за лозе, находяща се в землището на гр.**** в
местността „Бургарски път“ от 4 дка, както и дворно урегулирано място, находящо се в гр.
Царево от 195 кв.м., заедно с построената върху него къща.
Няма спор, че след закупуването от Т.М. на дворното място, в него е извършено
строителство на постройка на допълващо застрояване – обект с идентификатор
48619.502.311.2, представляващ стопанска сграда-лятна кухня с площ от 16,25кв.м. и
самостоятелен санитарен възел към нея с площ от 1,80кв.м.
След смъртта на наследодателите – съпрузите Т.А. (М.) и М.А., дъщерите Р.Т.М. и
С.Т.В.. са сключили договор от 04.09.1997г., с който са разпределили ползването на имота
лозе в м.“Бургарски път“, като постигнатото съгласие е Р.М. да ползва източната половина
на имота, а Ст.В. - западната половина на имота. Данните по делото са, че закупеният от
Т.А. (М.) земеделски имот - лозе от 4 дка. е бил заснет като имот пл.№1281 с площ от 2 дка,
от същия са били образувани два имота – имот пл.№2181 и имот пл.№2479, сега ПИ с
идентификатор 48619.506.597 (предоставен за ползване на С.В.) и ПИ с идентификатор
48619.506.369 ( предоставен за ползване на Р.М.).
По действащите КК и КР на гр.**** за дворното място в гр.**** е отреден ПИ с
3
идентификатор 48619.502.311, построената в него двуетажна жилищна сграда е с
идентификатор 48619.502.311.1, вторият жилищен етаж от сградата е жилище – апартамент с
идентификатор 48619.502.311.1.2, първият жилищен етаж – жилище-апартамент е с
идентификатор 48619.502.311.1.1, като в дворното място построената сграда на допълващо
застрояване е с идентификатор 48619.502.311.2.
От представените Решение №16/05.03.2014г. на Районен съд – Царево,
постановено по гр.д. №118/2013 г. по описа на този съд и въззивното Решение №
141/17.07.2014 г. на ЯОС по в.гр.д. № 257/2014г. е установено, че гр.д. № 118/2013г. по описа
на ЦРС е било образувано между съделителите Н. К. В. и Т. К. В. за делба на наследство,
останало от родителите им К.Н.В., починал на 07.07.1996г. и С.Т.В.., починала на *****
Делбеното производство е приключило със сключена съдебна спогодба между съделителите,
одобрена от ЦРС с протоколно определение по Протокол от 22.10.2014г. по гр.д.
№118/2013г., съгласно която в дял на съделителя Т. К. В. са възложени останалите в
наследството на С.Т.В.. недвижими имоти в гр.**** (по т.3 от спогодбата): жилище –
апартамент с идентификатор 48619.502.311.1.2 със застроена площ от 65.90 кв.м., намиращо
се в двуетажната сграда с идентификатор 48619.502.311.1.1, ведно с 1/2 ид.част от общите
части на сградата и 1/2 ид.част от дворното място в гр.**** на ул.„Цар С.“№7 с
идентификатор 48619.502.311, както и 1/2 ид.част от лятна кухня със застроена площ от
16.25 кв.м. и самостоятелен санитарен възел с площ от 1.80 кв.м., построени в същото
дворно място, което е с площ по КК от 206 кв.м.
Съгласно одобрената спогодба, допуснатият до делба при равни квоти недвижим
имот, представляващ ПИ с идентификатор 48619.506.597 – урбанизирана територия за
застрояване с площ от 1 054 кв.м. по КК на гр. Царево, е останал неподелен, в съсобственост
между съделителите, които са разпределили ползването му съобразно скица, представляваща
неразделна част от спогодбата.
След приключване на съдебната делба по гр.д. №118/2013 г. по описа на ЦРС, на
21.12.2015г. първоначалните страни по настоящото дело – ищцата Р.Т.М. от една страна, и от
друга страна – ответниците Н. К. В. и Т. К. В., с писмена декларация с нот.заверка на
подписите са заявили, че по наследство от Т.А. и М.А. са придобили недвижимите имоти -
лозе и дворно място с къща, описани в нот.акт № 164/1948г., като Н. В. и Т. В. по наследство
и давностно владение са придобили и са се снабдили с документи за собственост на своята
част от тези имоти въз основа на решенията на ЦРС, на ЯОС и съдебната спогодба по гр.д.
№118/2013г. по описа на ЦРС, а Р.Т.М. по наследство и давностно владение е придобила и се
е снабдила за своята част от имотите, съгласно констативен нотариален акт за собственост
№124 по нот.дело №791/2015 г. на нотариус № 370 в НотК - за лозето и нот.акт № 123 по
нот.дело № 790/2015г. за ид.част от дворното място, лятна кухня и самостоятелен санитарен
възел, както и за целия първи жилищен етаж от къщата. Всеки от тримата декларатори е
заявил в декларацията, че няма претенции към другите декларатори по отношение
собствеността на имотите, така както тя е отразена в посочените в декларацията документи
за собственост, че всички парични взаимоотношения са изцяло уредени преди подписване на
декларацията, като в бъдеще по отношение на общите имоти – дворното място, лятна кухня
със самостоятелен санитарен възел собствениците Р.М. и Т. В. ще упражняват правата си
съгласно ЗС. Същото съдържание на декларацията е удостоверено и от нотариус с рег. № 370
в НотК в издадено удостоверение от 30.03.2021г.
Установено е от представения Констативен нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот, признато чрез обстоятелствена проверка №
123/21.12.2015г. по н.д. № 790/2015г. на нотариус с рег. № 370 в НК, че със същия
първоначалната ищца Р.Т.М. е призната за собственик по давностно владение и наследство
на 1/2 ид.част от ПИ с идентификатор № 48619.502.311 по КК на гр.**** с площ от 206
кв.м., намиращо се на административен адрес – гр. Царево, ул.„Цар С.“ № 7, ведно с целия
първи етаж, представляващ самостоятелен обект жилище – апартамент с от 61.20 кв.м. с
идентификатор 48619.502.311.1.1, находящ се в сграда с идентификатор 48619.502.311.1,
построено в поземления имот, ведно с 1/2 ид.част от общите части на сградата, както и 1/2
ид.част от сграда с идентификатор 48619.502.311.2, построена в имота и представляваща
лятна кухня с площ от 16.25 кв.м. със самостоятелен санитарен възел с площ от 1.80 кв.м.
От приложеното нот.д.№791/2015г. на нотариус №370 в НотК е установено, че по
4
делото е издаден нот.акт №124/21.12.2015г. чрез обстоятелствена проверка, с който Р.М. е
призната за собственик по давностно владение и наследство и на частта от лозето в
м.“Бургарски път“ - ПИ с идентификатор 48619.506.369 с площ от 969 кв.м. По
нотариалното дело е приложена и нот.заверената декларация от 21.12.2015г.
Разпитаният по делото свидетел П.К. е описал двуетажната къща в гр.**** на
наследодателите Т. М. и съпругата му. Същият свидетел е поддържал показания, според
които от баща си знае, че Т. М. приживе е определил втория етаж да бъде за дъщеря му С.В.,
тъй като тя ще живее в гр.****, а долният етаж ще бъде за другата му дъщеря – Р.. Така
според свидетеля, на първия етаж до смъртта си живеели Т. М. и съпругата му, а на втория
етаж живеела дъщерята С. със съпруга си К.В.. След смъртта на С. вторият етаж ползвал
синът й Т., а другата дъщеря Р. идвала в имота само през лятото.
Съпругата на ответника Т. В. – П.В. разпитана също като свидетел пред първата
инстанция (сега въззивник в производството), е дала показания, според които, когато през
1987г. тя е сключила граждански брак с Т. В., на втория етаж от двуетажната къща в гр.
Царево са живеели родителите на съпруга й – Кръстьо и С.В.и, на долния първи етаж
живеела баба М. – майката на С.В., а когато лятото в имота идвала лелята Р.М., тя живеела на
първия етаж с майка си М.. Свидетелката е дала показания, че частта от 1 дка от лозето с
обща площ 2дка е била обработвана винаги от семейството на С.В. – първоначално от
съпруга й, а след неговата смърт от съпруга на свидетелката Т.В..
Посочените от ищцовата страна свидетели А.Д. и Й.К., които през лятото са
посещавали процесния имот в гр.****, идвайки на море и гостувайки на Р.М. и на сина й М.
Д., също са поддържали, че първият етаж от двуетажната къща е бил обитаван от Р.М., а на
втория етаж е живеела лелята на М. Д. и майка на ответниците – С.В..
Всички разпитани по делото свидетели са установили с показанията си, че двете
сестри Р. и С. са били в много добри отношения.
От приложеното ч.гр.д. №150/2020г. по описа на ЦРС, образувано по реда на
чл.207 ГПК за обезпечение на доказателства, е установено, че в това производство са
събрани гласни доказателства – показанията на свидетелката Б., която също е установила, че
след като едната дъщеря на Т. М. – Р. е отишла да учи в гр.София и е останала там да работи,
а голямата дъщеря С. (Т.) е останала в Царево и се е омъжила, нейните родители са й
отстъпили втория етаж от къщата, а те, възрастните, са останали да живеят на долния етаж.
След смъртта на Т. М. и на жена му, а по-късно след смъртта и на дъщеря им Т. и на нейния
съпруг, наследниците на Т. решили да уредят наследството, при което дъщерята Р. заявила,
че няма претенции към горния етаж.
Въззивната инстанция не обсъжда показанията на свидетелите, разпитани в
нотариалните охранителни производства, предвид установения в чл.11 ГПК принцип за
устност и непосредственост при събиране на доказателствата в гражданския процес.
При тези фактически данни, с постановеното по спора решение ЯРС е уважил
предявения иск и е прогласил нищожността на делбата, извършена със сключената съдебна
спогодба по гр.д.№ 118/2013г. по описа на Районен съд –Царево по отношение на делбените
имоти, останали в наследство от Т.Г.М. и М.П.А.. За да постанови този резултат, съдът е
приел, че ищцата Р.М. е наследила 1/2 ид.част от наследството на Т.М. и е следвало да
участва в делбата на спорните имоти от наследството на наследодателя. Съдът е приел за
неоснователно възражението на ответниците за упражнено давностно владение на имотите,
предмет на спогодбата, както и че чл.69 от ЗС не намира приложение в отношенията между
сънаследници. В тази връзка съдът е изложил мотиви, според които по делото от
свидетелските показания не е установено явно манифестирано намерение за своене на
имотите пред другия съсобственик Р.М., нито че ответниците са довели до знанието на
съсобственика Р.М. субективното си намерение да считат имотите, предмет на спогодбата за
изцяло свои. По отношение на представената нотариално заверена декларация от
21.12.2015г. изложените от съда съображения са, че същата е съставена след одобряването
на съдебната спогодба, същата не е породила вещнопрехвърлителното действие и
постигнатата между ответниците съдебна спогодба е изначало нищожна, поради
неучастието на сънаследник в нея.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
5
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед тези свои правомощия като възизвна инстанция, ЯОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо, но неправилно, а въззивната жалба за основателна.
Правото да се иска признаване на делбата за нищожна на основание чл. 75, ал. 2
ЗН и/или извършване на нова делба, принадлежи на участниците в съсобствеността - на
лишения от участие съсобственик и на всеки друг съсобственик. Реализирането на това
право се извършва в нов процес с участие на всички носители на правото на собственост. В
този смисъл са разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. №
1/2004 г., т. 1 и Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т.1. Съгласно
Тълкувателно решение №4/16.06.2025г.по т.д.№4/2023г. на ОСГК на ВКС, допустим е иск по
чл.75, ал. 2 ЗН за нищожност на съдебна делба и ако делбата е допусната с влязло в сила
решение, но все още не е извършена.
Искът по чл.75, ал.2 ЗН не е самоцелен, а е с оглед установяване правното
положение на неучаствалия съсобственик, поради което, когато едно лице твърди, че без
него е извършена делба, то следва да докаже материалното си право, че е участник в
съсобствеността. Релевантният момент, към който се преценява нищожността е моментът на
допускането/извършването на делбата, в случая - 22.10.2014г.
С Тълкувателно решение №1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че при
съсобственост, независимо от юридическия факт, от който произтича, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си. При позоваване на придобивна
давност в отношения между сънаследници, от съществено значение е основанието, на което
един от тях е започнал да упражнява фактическата власт върху съсобствения имот.
В практиката на ВКС, формирана с Решение № 32 от 8.02.2016г. по гр.д. №
4591/2015г., I гр.о., Решение № 60 от 7.06.2018г. по гр.д. № 2420/2017г., I гр.о., Решение № 3
от 25.01.2016г. по гр. д. № 3973/2015г., I гр.о. и др. е прието и е дадено тълкуване, че ако
приживе едно лице е предало владението върху недвижим имот на друго лице, следва да се
приеме, че последното установява самостоятелна фактическа власт върху имота с
намерението да придобие собствеността от този момент и ако до смъртта на лицето, което е
предало владението, не е изтекъл предвиденият в чл.79, ал.1 ЗС срок, фактът на
наследяването не променя обстоятелството, че в предходен момент един от сънаследниците
е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на наследодателя, като
не е необходимо приживе на наследодателя тази негова воля да се доведе до знанието на
останалите лица, които биха могли да имат качеството „наследници по закон“ след неговата
смърт.
Това тълкуване се възприема и споделя изцяло от настоящия съдебен състав на
ЯОС, който намира, че даденото разрешение е приложимо в разглеждания случай.
С оглед така приетото, основателни са доводите на въззивниците, че решението на
ЯРС е постановено в противоречие с посочената приложима практика на ВКС и че съдът е
извършил неправилна преценка на писмените доказателства и на свидетелските показания,
довела до неправилно приложение и на материалния закон относно предпоставките за
прилагане на презумпцията на чл. 69 ЗС.
Въззивният съд намира за безспорно установен фактът, че общите на страните
наследодатели Т.А. (М.) и М.А. приживе са предали владението на втория етаж от
жилищната сграда в гр.**** на дъщеря си С.В.. От показанията на свидетелите К. и Б. е
установен този факт - че наследодателят Т.М. е заявил волята си жилището на втория етаж
да е на дъщерята С., защото тя е останала да живее в Царево и се е омъжила в този град, при
което родителите са й отстъпили втория етаж, а те са се установили на първия етаж, който са
предназначили за другата си дъщеря Р.. Въззивната инстанция не намира причини да не
6
кредитира показанията на тези двама свидетели, независимо, че показанията на св.К. за
обсъждания факт не са преки, а косвени– свидетелят е препредал това, което е чул и узнал от
неговия баща. Показанията на свидетеля К. обаче са еднопосочи и съвпадащи с показанията
на св.Б., която е очевидец, а по делото не са събрани други доказателства, които да
опровергават показанията на св.К. и св.Б., поради което ценейки с доверие посоченото от
тези двама свидетели ЯОС приема за установен по несъмнен начин фактът, че волята на
общия наследодател и съпругата му е била за предаване владението на втория жилищен етаж
от къщата в гр.**** именно на дъщерята С.. Тези изявления и действия на общите
наследодатели установяват, че С.В. е установила владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС
върху процесния имот– втория етаж от жилищната сграда в гр.**** още приживе на Т.А.
(М.) и М.А. с тяхно съгласие. Установената от С.В. фактическа власт е с намерение за
придобИ.е на собствеността, противопоставима както на предалите владението нейни
родители, така и на техните наследници, при което установилата фактическата власт С.В. не
е била длъжна да демонстрира последваща промяна в намерението, с което упражнява
фактическата власт след открИ.е наследството на Т.М. и М.А., от които е получила
владението. При така установените факти следва извода, че презумпцията на чл.69 ЗС не е
опровергана. По делото не е установен точният момент на предаване на владението върху
процесния имот от общите наследодатели на Станка В.. Показанията на св. К. сочат, че това
е станало през 1970-1971г., т.е. преди смъртта на наследодателя Т.А. (М.). При преценка при
условията на чл.175 ГПК на изявленията на разпитаната П.В. (която е страна по делото и в
качеството на свидетел не може да дава показания) може да се приеме, че най-късният
момент на предаване на владението е 1987г. Към този момент и впоследствие
осъществяваното от С.В. владение е било постоянно по смисъла на чл. 81 ЗС, явно,
осъществявано е непрекъснато и по начин, който всеки е могъл да възприеме, включително
сестрата Р.М. – факти, които са установени с показанията на всички разпитани по делото
свидетели, включително с показанията на посочените и доведени от ищцовата страна
свидетели. След изтичане на десетгодишния давностен срок и при извършеното от
наследниците на С.В. позоваване на последиците от придобивната давност, изводът е, че
към 1997г. дъщерята С.В. вече е била придобила собствеността върху спорния имот и
същият е изгубил наследствения си характер.
Същевременно, нито ищцата Р.М., нито нейния син М.Д., не са доказали, че са
смущавали това владение на С.В. и са осуетили настъпването на правните му последици,
напротив – показанията на ангажираните от тях свидетели са, че при гостуванията си през
лятото в гр.**** сестрата Р.М. се е установявала на първия жилищен етаж от къщата, сестра
й (лелята на М.Д.) е живеела на втория етаж и двете сестри са били в много добри
отношения, или доказано е по несъмнен начин и знанието на Р.М. за установената от сестра
й самостоятелна фактическа власт върху втория жилищен етаж.
При тези данни, при извършване на делбата на втория жилищен етаж, придобит
по наследство и давностно владение от С.В. в сградата – етажна собственост в гр.****,
приложими са били разрешенията, дадени в практиката на ВКС, че когато предмет на
делбата е отделен обект в сграда-етажна собственост, до делба се допуска и припадащата му
се ид.част от земята, тъй като тя представлява обща част по смисъла на чл.38 от ЗС
(Решение №279/20.06.2011г. по гр.д.№915/2010г. на първо г.о., Решение №241/18.01.2017г. по
гр.д.№2444/2016г. на първо г.о.), като при извършването на делба на застроен със
самостоятелни обекти недвижим имот, съдебната делба следва да обхване самостоятелните
равностепенни обекти, но не и дворното място, което ще остане обща част, обслужваща като
принадлежност тези обекти (Решение №145/11.07.2013г. по гр.д.№1986/2013г. на второ г.о.).
В случая делбата между наследниците на С.В. е извършена по този начин – с припадащата
се ид.част от дворното място и от постройката на допълващото застрояване в дворното
място, която не е самостоятелен обект на правото на собственост.
По делото е безспорно установено, че през 2015г. сестрата Р.М. – първоначалната
ищца е подписала и нотариално заверена декларация, с която е признала владението на
имота– самостоятелния втори етаж от къщата, ведно с правата върху дворното място и
допълнителните постройки в него, както и върху лозето – ПИ с идентификатор
48619.506.597, както и че синовете на С.В. са придобили същите имоти на основание
наследство и давностно владение. Районният съд неправилно е преценил правното значение
на тази декларация, която макар да не съставлява акт на извършена доброволна делба, има
7
значение на изявление за признаване и зачитане на владението на С.В. върху спорните
имоти, в т.ч. на такива действия, които по ясен и недвусмислен начин са достигнали да
знанието на сестра й Р.М., при което е без значение дали останалите събрани по делото
доказателства установяват демонстрирано от С.В. пред Р.М. владеене на нейните части с
намерение за своене и отблъскване на владението й, каквито погрешни изводи е формирал
ЯРС. Декларацията, подписаната от Р.М. е признание и за правните последици от
осъщественото владение и осъществяването на оригинерния придобивен способ в полза на
наследодателката на първоначалните ответници – С.В., както по отношение на жилището,
така и по отношение на лозето. Изводът е, че тази нот.заверена декларация няма пряк
вещно-правен ефект, поради липса на форма, но незачитането на тази декларация от Р.М. и
третирайки имотите като наследствени, а не като собствени на нейната сестра, е нарушение
на правилата на логическата преценка на доказателствата по делото. Волята на
наследниците на С.В., от една страна и на Р.М. от друга, сочи на споразумение, изразено
пред официален орган, който факт ценен съвкупно с фактите, че и Р.М. също се е снабдила с
констативни нотариални актове за собственост на първия етаж от къщата, ведно с ид.части
от дворното място и от постройката на допълващото застрояване, както и на частта от
лозето, дава основание да се приеме, че към 22.10.2014г., когато между Т.В. и Н.В. е
извършена делбата на имотите, останали в наследството на С.В., същите не са имали
наследствен характер, първоначалната ищца Р.М. не е била съсобственик на тези имоти,
поради което не е следвало да участва в делбата им като съделител и делбата не е нищожна.
С оглед горните изводи решението на първата инстанция следва да се отмени
изцяло като неправилно и вместо него да се постанови друго решение, с което да се
отхвърли предявения иск по чл.75, ал.2 от ЗН.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноските пред
двете съдебни инстанции имат ответниците, сега въззивници, на които се присъждат
разноски в размер на общо 2 997,32лв. (2 500лв.- заплатено адв.възнаграждение пред
първата инстанция и 497,32лв. – ДТ за въззивното производство)
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение №220 от 22.04.2024г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д.№ 2684/2022г. по описа на този съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Т.М., поч. на ********г. и заместена от М. К. Д. от
гр.****, ул.****№**ет.**, ап.**, с ЕГН**********, против Н. К. В. от гр.****, кв.****,
ул.***№**, с ЕГН ********** и Т. К. В. от гр.****, поч. на 31.08.2024г. и заместен от П. К.
Г. от гр.****, ул.***№***, с ЕГН **********, К. Т. В. от гр.****, ул/****№**, с ЕГН
********** и С. Т. В. от гр.****, ул.****№ **, с ЕГН **********, иск с правно основание
чл.75, ал.2 ЗН за признаване за нищожна делбата, сключена с одобрена от съда спогодба по
протокол от 22.10.2014г. по гр. д. №118/2013г. по описа на Царевски районен съд, в частта на
следните недвижими имоти, находящи се в гр.****: Жилище-апартамент с идентификатор
48619.502.311.1.2 с площ от 65,90кв.м., намиращо се на втори етаж от двуетажна жилищна
сграда с идентификатор 48619.502.311.1, построена в дворно място с идентификатор
48619.502.311 с площ от 206 км.м. на административен адрес – гр.**** , ул.“Цар С. „№7;
Имот с идентификатор 48619.502.311.2, представляващ стопанска сграда-лятна кухня,
допълващо застрояване с площ от 16,25кв.м. и самостоятелен санитарен възел към нея с
площ от 1,80кв.м., построена в същото дворно място и Поземлен имот с идентификатор
48619.506.597 – урбанизирана територия за застрояване с площ от 1054кв.м. по КК на
гр.****, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. К. Д. от гр.****, ул.****№**ет.**, ап.**, с ЕГН********** ДА
ЗАПЛАТИ на Н. К. В. от гр.****, кв.****, ул.***№**, с ЕГН**********, П. К. Г. от гр.****,
ул.***№***, с ЕГН **********, К. Т. В. от гр.****, ул/****№**, с ЕГН ********** и С. Т.
В. от гр.****, ул.****№ **, с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК направените по
делото разноски пред първата и пред въззивнита инстанции в размер на общо 2 997,32лв.
8
(две хиляди деветстотин деветдесет и седем лева и 0,32ст.).
Решението подлежи на касационна обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9