О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II -1056 13.04.2020
година град
Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на тринадесети април през две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Темелкова
въззивно гражданско дело № 796 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
С решение № 303 от
22.01.2020г., постановено по гражданско дело № 8285/2019г. по описа на
Бургаския районен съд е осъдена Главна
дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град
София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ 46, да заплати на Р.П.Р., ЕГН ********** *** сумата
от 1517,57 лева главница,
представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд – общо 215,36 часа, за периода от
01.10.2016г. до 30.09.2019г, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.10.2019г. до окончателното плащане.
Главна
дирекция “Гранична полиция“ на МВР е осъдена да заплати на Р.Р. , сумата от 420
лева съдебно-деловодни разноски, както и да заплати по сметка на Бургаския
районен съд 190 лева разноски по делото.
Против постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Красимира
Иванова, съдебен адрес:***. Жалбата е подадена в срок, от лице, имащо правен
интерес, поради което е допустима.
Въззивникът твърди, че решението на БРС е неправилно
поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Заявява, че за
процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, съгласно месечни графици и при
изчисляване на времето, което е отработил, съответно е компенсиран положеният извънреден труд, на основание
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Сочи, че ищецът има качеството държавен служител в
системата на МВР, по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и неговия статут се
урежда от ЗМВР. Посочва още, че има и
служители по чл.142, ал.1, т.2, които
също са държавни служители, чийто статут се урежда от ЗДСл, както и че в
системата на МВР има лица по трудови правоотношения, които се регулират от КТ. За всяка една от трите групи служители
има специални правни норми,които уреждат правоотношенията им във връзка с
полагане на труд. В жалбата се сочи, че предвид специфичната правна уредба,
когато законодателят е счел, че тя следва да е идентична с тази в КТ, то
препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми – напр.чл.38а,
ал.3 от ЗДСл препраща към чл.137 и ч.285 КТ, чл.180, ал.1 – ал.4 от ЗМВР
препраща към КТ относно отпуските и специалната закрила на някои категории
държавни служители към КТ, чл.88, ал.2 от ЗМВР препраща към чл.140, ал.3 и ал.4
от КТ.Нито в ЗМВР ,нито в ЗДСл има непряко препращане към нормите на КТ.
Приложима е нормативната уредба по ЗМВР и по-специално
издадените от Министъра на вътрешните работи Наредба
№8121з-407/11.08.2014г., Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.-2018г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.Тези наредби уреждат еднаква материя с НСОРЗ,Наредбата за
заплатите на служителите в държавната администрация ,както и Наредбата за
работното време, почивките и отпуските.Поради това счита,че правоотношението
между ищеца и дирекцията се урежда от специалните разпоредби на ЗМВР и
наредбите ,издадени въз основа на него,които са специални по отношение на КТ и
ЗДСл.Според чл.187, ал.1 ЗМВР е предвидено, че при работещите на смени,
работното време се изчислява сумарно за тримесечен период, както и че е
възможно полагането на труд между 22.00.ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва
да надвишават 8 часа, т.е. налице е разлика с продължителността на нощния труд
според КТ, която е до 7 часа. Подобно ограничение липсва в ЗМВР, поради
спецификата на задълженията на служителите в МВР. Поради тези завишени
изисквания в сравнение с работещите по трудови правоотношения, за служителите в
МВР са предвидени компенсационни механизми, от които останалите работещи не
могат да се ползват.
Твърди, че съдът е допуснал смесване на понятията
‚извънреден труд“ и „нощен труд“ като е създал конструкцията на „извънреден
нощен труд“. Извънреден труд има само, когато часовете положен труд надвишават
нормата за отчетния период.
Изложени са подробни съображения защо основанието в
чл.9, ал.2 от НСОРЗ не е предвидено в чл.187, ал.9 от ЗМВР, както и, че за
служителите в МВР продължителността на дневния и нощния труд съвпадат. Действително
, Наредба №8121з-407/11.08.2014г. регламентира спорния въпрос, и съгласно
чл.31, ал.2 от същата общия брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа се
умножава по 0,143, но тази норма не е възпроизведена в последващите наредби, а
и същата няма за цел генериране на извънреден нощен труд, а само цели да
установи има ли положен извънреден труд. В ЗМВР не е предвиден допълнително
възнаграждение за нощен труд, извън това в размер от 0,25 лв. на час.
Сочи още, че дори и по отношение на работниците, за
които се прилага КТ, нормата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ няма отношение към
допълнителното възнаграждение за нощен труд, а е относимо към увеличаването на
трудовото възнаграждение.
Липсата на подобна разпоредба в ЗМВР не представлява
празнота в правото, защото уредбата в ЗМВР е пълна и изчерпателна, а
подзаконовите нормативни актове, издадени от Министъра на вътрешните работи не
съдържат основание за превръщане на нощния труд в дневен.
Иска от съда решението да бъде отменено и да бъде
постановено ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендират
се разноски за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия Р.П.Р..
Тя е оспорена като неоснователна.Направен е анализ на нормативната уредба на
заплащането на труда на полицейските
служители в МВР в ЗМВР и се прави извод ,че при липса на специални норми се
прилагат общите.В действалите в исковия период
наредби,издадени от министъра на вътрешните работи по силата на
законовата делегация на чл.187,ал.9 ЗМВР, липсва изрична норма,която да
преобразува нощния труд в дневен с
коефициент 1,143.Липсата на такава уредба не води извод за забрана за
преизчисляване,а като празнота в уредбата.При такава непълнота следва да се
приложи общата НСОРЗ,а именно чл.9,ал.2.Счита,че искът е доказан по основание и
размер и е установено,че след преобразуване на положения от ищеца нощен труд в
дневен е получена разлика от 215,36часа, представляваща извънреден труд ,които
не е заплатен и ответникът дължи сумата 1517,57лв.Моли да се потвърди
обжалваното решение и да се присъдят разноски за втората инстанция на
въззиваемия –ищец.
Мотивиран от горното и на основание чл.267 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна
жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт
Красимира Иванова, съдебен адрес:*** против решение №303/22.01.2020г по
гр.д.№8285/2019г на БРС и отговора на Р.Р..
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: