РЕШЕНИЕ
№ 703
гр. Бургас, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20252120202311 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на С. Д. Ж., ЕГН: **********, против
Наказателно постановление № 24-0769-003934/07.11.2024г., издадено от Началник група към
ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, предл. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер
на 200 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5
ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
твърди, че същото е материално незаконосъобразно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. К. от АК-Бургас, който заявява, че обжалва постановлението в цялост. Процесуалният
представител посочва, че липсвало виновно поведение от страна на жалбоподателя.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован се
представлява от юрк. Желязкова, която моли за потвърждаване на постановлението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като, видно от разписката на л.5, НП е било връчено на
12.06.2025 г., а жалбата е депозирана на 23.06.2025 г. Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 08.07.2024 г, около 12:51 часа, жалбоподателят С. Ж. управлявал лек автомобил
1
„Дачия Логан“ с рег. № ... в гр. Бургас. Същият преминал с автомобила през бензиностанция
„ОМВ“, находяща се на ул. „Транспортна“ № 55, без да спира за зареждане. При
преминаването през бензиностанцията до колонка за зареждане № 9 преминал през бетонов
бордюр, намиращ се отдясно, при което капакът на предна дясна джанта (тас) се отделил
настрани и се ударил в паркиран автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. ... Ж. продължил
движението си без да спре, като паркирал управлявания от него автомобил до хотел
„Авеню“.
На място бил извикан екип на Сектор „Пътна полиция“, в който бил и свидетелят И.
Е. Г.. След разговор с намиращи се на бензиностанцията лица, полицейските служители
намерили паркирания автомобил и се свързали с жалбоподателя. Бил изгледан запис от
камера на бензиностанцията, който не бил приобщен.
За констатираното св. Г. съставил АУАН с бл. № 396668 за извършени две нарушения
по ЗДвП- по чл. 20, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя,
които записал, че няма възражения.
Въз основа на АУАН на 07.11.2024 г. било издадено и процесното НП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. Изрично следва да се подчертае по отношение на изявленията на
актосъставителя, че жалбоподателят е карал с несъобразена скорост, че това не са твърдения
за факти, а само лична оценка, извод на свидетеля.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице –Началника
на Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от компетентен
орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок.
По отношение на първото нарушение:
Съдът намира, че по отношение на това нарушение не са съобразени нормите на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. Съгласно чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както акта за
установяване на административното нарушение, така и наказателното постановление следва
да съдържат словесно описание на нарушението, като е необходимо да е налице единство
между словесното описание на нарушението и посочените като нарушени законови норми.
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Неизпълнението на част от регламентираните в тази норма задължения е
скрепено със санкция, която е уредена в чл.179, ал.2 от ЗДвП - глоба в размер от 100 лева до
200 лева, ако деянието не съставлява престъпление за лице, което се движи с несъобразена
скорост, не спазва дистанцията или извърши нарушение на чл.179, ал.1 от ЗДвП. В
настоящия случай в АУАН и в НП не е посочен нито един от примерно изброените фактори,
с които водачите на превозните средства следва да съобразяват скоростта си, а единствено е
отразено, че водачът се е движил с несъобразена скорост, без да става ясно защо тази скорост
не е съобразена. Поради това съдът приема за нарушено правото на защита на наказаното
лице, доколкото за него не става ясно с какво не е съобразил скоростта си (дали с релефа на
2
местността, дали със състоянието на пътя, или с някой от друг от посочените в чл. 20, ал. 2
от ЗДвП фактори). В този смисъл са и Решение № 107 от 29.01.2016 г. по н. д. № 2249 / 2015
г. на Административен съд – Бургас, Решение № 1037 от 27.05.2016 г. по н. д. № 439/2016
г. на Административен съд – Бургас и др. Отделно от това стои въпросът, че по никакъв
начин АНО не е положил усилия да установи каква е била съобразената скорост в случая,
както и каква е била скоростта на жалбоподателя.Това е съществено, тъй като невинаги
когато е налице настъпило ПТП се касае за виновно поведение на водача. Обратното би
означавало винаги да се предполага виновно поведение, което противоречи на залегналия в
чл. 304 от НПК принцип, съгласно който присъдата, в случая- постановлението, не могат да
почиват на предположения. Установяването на величините на скоростта обаче не би могло
да стане за първи път в съдебна фаза, тъй като това означава да се въвеждат факти, които
дотогава не са били предявени на жалбоподателя. Актосъставителят заяви, че е гледал запис
от камера, който обаче по неясни причини не е приобщен към преписката. Освен това,
неговото твърдение, че скоростта е несъобразена, не е твърдение за факт, а представлява
негова преценка.
По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Нарушението на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се изразява в
неизпълнение на задължението на водача без да създава опасност за движението по пътя, да
спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Съставът намира, че липсват
процесуални нарушения при описание на нарушението.
Съдът обаче намира, че извършването на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е
останало недоказано от субективна страна. Съгласно чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП - водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. За да бъде санкционирано едно лице за нарушения на посочената
разпоредба, следва то да е имало знанието, че е участник в ПТП. В противен случай, не
може да му се вмени задължението да спре, за да установи какви са последиците.
От ангажираните по делото доказателства не може да се приеме за категорично
установено, че жалбоподателят е разбрал, че вследствие на негови действия са настъпили
щети по друг автомобил. В случая не се касае за типично ПТП, при което има директно
съприкосновение между два автомобила, а става въпрос за сравнително неголяма част от
автомобила на жалбоподателя- тас, която е изхвърчала настрани и е ударила паркиран
встрани автомобил. Нещо повече, тасът е част, към която водачът няма директна видимост, а
също така няма никакво въздействие върху възможността за управление, ако падне в
движение. При това е напълно възможно падането на таса да не е усетено. Също така,
актосъставителят посочи, че е установил, че след като жалбоподателят се е ударил в
бордюра на бензиностанцията, е продължил движението си без да спре. Всичко това прави
напълно достоверно изложеното от жалбоподателя като възражение, че в действителност
изобщо не е разбрал, че са причинени щети на друг автомобил.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред, а съгласно чл. 7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В случая, не се
установява вината на санкционираното лице, доколкото липсват доказателства за съзнание у
същото за възникнало ПТП. Предвид факта, че вината е съществен, субективен елемент от
състава на административното нарушение, то нейната липса, води до несъставомерност на
деянието и неправилно ангажиране на отговорността на лицето на основание чл. 175, ал.1,
т.5 от ЗДвП. В този смисъл е константната практика на съдилищата (напр. Решение № 2282
от 22.12.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2902/2017 г.). В заключение, по отношение
3
на това нарушение, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била
неправилно ангажирана и НП следва да бъде отменено в тази част.
Поради всичко гореизложено, НП следва да бъде изцяло отменено като
незаконосъобразно.
В съдебните производства по ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л. 25), в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв. По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно ЗАНН, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съдът намира, че претендираното
възнаграждение следва да бъде присъдено изцяло, тъй като не е прекомерно, доколкото се
касае за две нарушения. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото
лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-
Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски по съображенията,
изложени по-горе.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0769-003934/07.11.2024г., издадено от
Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на С. Д. Ж., ЕГН:
**********, за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, предл. 1 ЗДвП е
наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на С. Д. Ж., ЕГН: **********, съдебно-
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4