Решение по дело №4727/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2143
Дата: 8 май 2024 г.
Съдия: Веселина Иванова Няголова
Дело: 20231110204727
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2143
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110204727 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 4534985 издаден от С. на Х. С. П., с ЕГН **********, е
наложено наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева на осн. чл. 189, ал. 4, вр. с чл.
182, ал.1, т.4, от ЗДвП за извършено нарушение по чл. чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което
чрез процесуалния си представител- адвокат М., в срочно подадена жалба го атакува с
искане за отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. По делото са депозирани писмени бележки, в които се поддържа искането за
отмяна на ЕФ по съображения за недоказаност на нарушението и допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон. В тази връзка най-напред се сочи, че от представената
фотоснимка не се установява дали скоростта е именно на лекия автомобил "*****", предвид
факта, че не е видно дали няма други МПС в обсега на камерата, като от допълнително
приложена фотоснимка се установява заснемането и на друго МПС, чe не е правилно
изчислена редукцията на скоростта, както и не са налице данни за това кога и къде е била
изготвена снимката на самото техническо средство. На следващо място се сочи, че не е
надлежно попълнен протокола за използване на АТСС, същият е от дата, различна от датата
на нарушението, и освен това е налице неяснота относно позиционирането на АТСС. На
следващо място се изтъква, че недоказността на нарушението произтича и от
обстоятелството, че в представената от Столична община схема на организация на
движението липсва указание за поставен пътен знак В26 в посоката на движение на
автомобила.
Претендира се присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна, С.-ОПП, редовно призована, не изпраща
представител. Представени са писмени бележки, в които се излагат общи съображения за
1
законосъобразност на електронния фиш. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Х. С. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София,
ул."*********" №*******.
На 22.02.2021г. в 20:25 часа в гр.София, по бул. „Околовъстен път“, лек автомобил
марка „*****“, модел „**“ с регистрационен номер ********, собственост на жалбоподателя
Х. П., се движел в посока от бул.“България“ към бул.“Черни връх“. По същото време на бул.
„Околовръстен път“, в района на № 22(вход Ботаническа градина), от патрул на ОПП-С. бил
осъществяван контрол за спазване скоростта на движение чрез автоматизирано техническо
средство модел CORDON M2, с номер на устройството MD1192. Системата била въведена в
експлоатация от служител на ОПП-С., а измерването било извършено в периода от 18.30 до
21.00 часа на 22.02.2021г., съгласно приложения Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта.
При преминаване на посочения автомобил в района на контрол, била отчетена скорост
на движение от 111 км/ч, след отчитане на допустимото отклонението от 3 %, за скорост над
100 км/ч, при максимално разрешена скорост от 80 км/ч, въведена с нарочен пътен знак В26.
Скоростта на движение била установена с посоченото по-горе техническо средство чрез
изготвяне на фотоснимка, отразяваща, дата, точен час, адрес и географски координати,
както и скорост и самото превозно средство, в частност регистрационния номер на същото.
Въз основа на тези данни на основание 189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 ЗДвП на
жалбоподателя П. в качеството му на собственик на превозното средство с рег. № ********
бил издаден атакувания Електронен фиш серия К № 4534985.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства – Електронен фиш серия К № 4534985,
справка за регистрация и собственост на МПС, Заповед за утвърждаване на образец на
електронен фиш, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта от 22.02.2021г., рег. № 4332р-10801/23.02.21г. Протокол от проверка
№ 3-С-ИСИС/12.02.2021г., Удостоверение за одобрен тип техническо средство и справка от
електронния регистър на БИМ за вписан тип средство за измерване, Ежедневна форма на
отчет, справка от АИС-АНД, справка за нарушител/водач за жалбоподателя Х. С. П.,
Справка от СО, дирекция „Управление и анализ на трафика“ относно организацията на
движението и поставените пътни знаци на бул. “Околовъстен път“ с изх.№ СОА23-ДИ11-
2456-3/24.10.2023г., с приложена към същата схема, веществени доказателствени средства
–фотоснимка, изготвени с техническо средство, заснемащо датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, дигитална снимка
на техническото средство, дигитална снимка на пътен знак, Ръководство за работа с
CORDON, снимков материал.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени
доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни
съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното
производство и съдебното следствие.
Следва единствено да се отбележи, че противно на изложеното от страна на
жалбоподателя в Протокола за използване на АТТС изрично е отбелязана дата 22.02.2021г.
т.е. датата на нарушението, а другата вписана дата- 23.02.2021г. е датата на приемането му в
2
С., респективно поставяне на регистрационен номер, но това не внася съмнение относно
момента на експлоатация на уреда. Наред с това и съдът не намери основание за съмнение в
автентичността на изготвената с АТСС снимка на автомобила(л.10 от делото), с отразяване
на измерената скорост. Видно от същата от една страна върху гърба и са отпечатани данните
от техническото средство, и момента на заснемане, а от друга центърът на камерата, видим
на снимката, означен с кръстче е именно върху регистрационния номер на превозното
средство, което не оставя съмнение, че измерената скорост е именно тази на лекия
автомобил с рег. № ********, в който смисъл и цитираната в писмените бележки на
жалбоподателя съдебна практика е неотносима.(не на последно място деянията предмет на
двата посочени съдебни акт са установени с друг вид техническо средство, а основанията за
отмяна на ЕФ са свързани с нарушения на чл.188 ЗДвП). Предвид на това съдът не намери
основание за съмнение в достоверността на данните отразени във веществените
доказателствени средства- фотоснимки, изготвени с АТСС. Наличната по делото снимка,
отразяваща две МПС, като на преден план е МПС с рег. № ******* не дискредитира този
извод, като видно от писмо, към което е приложена, същата просто е изготвена във времевия
отрязък, дефиниран в запитването, наред със снимката, послужила за издаване на ЕФ. При
това обаче няма данни първата да е използвана при отчитането, респективно именно въз
основа на нея да е издаден ЕФ. Най-сетне противно на изложеното от жалбоподателя, в
приложената по делото схема на организацията на движението с изх. № СОА23-ДИ11-2456-
3/24.10.2023г. надлежно са отбелязани пътните знаци в района на контрол, като видно от
същата максималната скорост на движение е ограничена до 80 км/ч с пътен знак В 26.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, но разгледана по същество
жалбата се явява неоснователна в искането за отмяна по изложените по-долу съображения.
На първо място, съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения свързани със
съдържанието на оспорения от санкционираното лице електронен фиш. Той е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни
реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а
именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Макар и схематично описанието на нарушението съдържа всички обстоятелства от значение
за отговорността- място, време, изпълнително деяние и неговите обективни характеристики,
включително данните за скоростта и техническото средство, с което е установена, като
обемът на информацията в пълна степен позволява на нарушителя да разбере
административното обвинение. Тук е мястото да се отбележи, че в съдържанието на ЕФ,
еднозначно е посочена приетата за установена стойност на движение, срещу който именно
факт се защитава жалбоподателя, а при съпоставка с наличните по делото доказателства е
видно, че отразената стойност е след приспадане на толеранса от 3 %(приложим за скорост
над 100 км/ч), като закръглянето и извършено в полза на нарушителя. Предвид на това от
една страна административното обвинение е недвусмислено и правото на защита
гарантирано, а от друга са спазени правилата за определяне на наказуемата скорост.
Съгласно легалната дефиниция на §6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронния фиш е
"електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
3
нарушения от автоматизирани технически средства или системи.", т.е. същият се генерира
автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не представлява изявление на конкретно
физическо лице, поради което именно не съдържа издател, предвид, на което за
законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с информационната
система или неговата длъжност. Следва да се изтъкне, че уточнението на чл.189, ал.4 ЗДвП,
относно отсъствието на контролен орган и нарушител, касае именно процеса по генериране
на самия електронен фиш, а не на установяване на нарушението, доколкото абсурдно е да се
твърди, че което и да е нарушение е извършено в отсъствието на нарушителя, като видно от
текста на нормата именно процесът по издаване на ЕФ не включва участие на нарушителя
или контролен орган. Най-сетне макар да не съдържа дата на издаване, то от една страна
същата е отразена в АИС -АНД- 26.02.2021г., а от друга страна при съпоставяне на датите
на нарушението- 22.02.2021г., датата на връчване на ЕФ, отразена в АИС-АНД- 06.03.2023г.,
то въпросът за давността, въобще не се поставя.
На следващо място правилно е определен субекта на отговорността, като видно от
приложената справка за регистрация и собственост МПС с рег. № ********, е собственост
именно на жалбоподателя Х. П., поради което и при спазване на правилото на чл.189, ал.5,
вр чл.188, ал.1 ЗДвП, електронния фиш е издаде именно срещу него. Към депозираната
жалба е приложен екземпляр на ЕФ предвид, на което същият без съмнение е достигнал до
санкционираното лице, респективно не е ограничено правото на защита, нито пък
възможността по чл.189, ал.5, изр.2 ЗДвП да посочи друго лице като водач на автомобила.
Следва да се посочи, че нито ЗДвП, нито пък ЗАНН предвиждат ведно със санкционния акт
на нарушителя да се връчват каквито и да е други документи. От друга страна, доколкото
съгласно изричната разпоредба на чл.188, ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, то на
същият следва да са известни лицата, които са управлявали МПС на конкретна дата, а от
друга страна липсва нормативно изискване записите изготвяни от АТСС, използвани за
контрол на трафика да позволяват лицева идентификация на водача на ППС.
На следващо място съдът намира, че избрания за реализиране на отговорността на
жалбоподателя процесуален ред, а именно чрез издаване на Електронен фиш, а не на АУАН
и НП по правило се явява законосъобразен и съответен на нормативната уредба, актуална
към момента на деянието. Нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП, предвижда че “при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.
Понятието за автоматизирано техническо средство или система е легално дефинирано в §6,
т.65 от ДР на ЗДвП, въведена с изменението на ЗДвП от 13.03.2015г. Видно от посоченото в
цитираната разпоредба, техническото средство може да бъде както стационарно, така и
мобилно- "прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес”, както и в настоящия случай.
На следващо място мобилна система за видеоконтрол CORDON M2, с инвентарен
номер MD1192, е въведена в експлоатация от присъствалия на мястото на контрол
служител на С., което обаче не противоречи на реда за използване на автоматизирани
технически средства от категорията на мобилните, включително с оглед разпоредбите на
чл.9, ал.3 и ал.4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. За същата е представено както Решение за одобряване на средството за
измерване, издадено от държава членка на ЕС(Република Хърватия), така и и справка
удостоверяваща вписването на същото в Българския институт по метрология на основание
чл.34, вр. чл.32, ал.2, т.1 от Закона за измерванията, а така също и Протокол от проверка
4
№3-С-ИСИС/12.02.2021г. удостоверяващ изправността на конкретно използваното
устройство към датата на контрол. Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., АТСС
подлежат на последваща проверка от БИМ или от лица оправомощени от председателя на
ДАМТН, като в настоящия случай доколкото проверката е осъществена от БИМ, то
изследване на оправомощаването въобще не се налага. Видно от посочените документи,
използваната система представлява одобрен тип техническо средство, а на следващо място
видно от протокола, същото е преминало периодична проверка за изправност на 12.02.2021г.
в съответствие с чл.4, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., и е технически изправно
и годно точно да отчита скоростта на движение на МПС. С оглед на изложеното съдът не
намира основание за съмнение в установените при използването му обстоятелства.
При осъществения на 22.02.2021г. чрез мобилната система за видеоконтрол модел
CORDON M2, с инвентарен номер MD1192, контрол върху скоростта на движение на
превозните средства, са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на
МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства за контрол
на правилата за движение, относно начина на извършване на контрола. Видно от
приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта, съставен по образец, на 22.02.2021г. за времето от 18.30 до 21.00 часа контрол
върху скоростта на движение на пътните превозни средства е осъществяван чрез техническо
средство, което работи в автоматичен режим, като след като бъде приведено в действие,
същото функционира без намеса на контролен орган. С оглед на това, от една страна е
спазена предварително определената процедура, установена в цитирания подзаконов
нормативен акт, като следва да се изтъкне, че от една страна посочената наредба детайлно
регламентира реда за използване на мобилните системи за видеоконтрол, а от друга
използваното техническо средство, при установяване на нарушението функционира без
намеса на контролен орган т.е. същото отговаря на изискванията към техническите средства
по чл.165, ал.2, т.7 ЗДвП(редакция към датата на деянието), съгласно даденото от
върховната съдебна инстанция тълкуване и заложените в ТР № 1 от 2014г. на ВАС,
критерии. Видно от отбелязването в протокола за използване на АТСС, то е работило в
стационарен режим, посока на задействане- "приближаващи", надлежно е описано мястото
на контрол, като съгласно изричната сигнализация въведена с пътен знак В26 максимално
допустимата скорост в участъка е 80 км/ч, което е видно от представената от Столична
община, дирекция "Управление и анализ на трафика", справка относно организация на
движението и знаковото стопанство на бул."Околовръстен път", във визирания пътен
участък- при разклона за Ботаническата градина.
Предвид на изложеното съдът намери, че не са допуснати нарушения на
процесуалните правила по издаване на Електронния фиш, нито пък нарушения на
процедурата по установяване на нарушението с АТСС.
Електронният фиш е законосъобразен и от материална страна. В хода на
административнонаказателното производство на жалбоподателя Х. П. е било повдигнато
обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, като съгласно
атакувания електронен фиш е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, в. ал.1 от ЗДвП, тъй
като моторно превозно средство – лек автомобил марка „*****“, с рег. № ******** се е
движило със скорост над максимално разрешената от чл.21, ал.2 от ЗДвП, съгласно
монтирания в участъка пътен знак В26, с който е въведена максимално допустима скорост
от 80 км/ч. Техническото средство за контрол на правилата за движение по пътищата
CORDON M2 е отчело скорост на движение от 111 км/ч след приспадане на допустимото
отклонение. Следователно, автомобилът на жалбоподателя се е движил със скорост,
превишаваща максимално допустимата за съответния пътен участък с 31 км/ч, с което е
нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл,
5
тъй като П. е съзнавал общественоопасния характер на деянието - управление на МПС със
скорост над максимално допустимата, съобразно въведеното ограничение предвиждал е
общественоопасните последици - застрашаване на обществените отношения, свързани с
безопасността на движение по пътя, и пряко е целял настъпването им, доколкото съзнателно
е пренебрегнал наличието на ограничение на скоростта за движение и е шофирал с
избраната от него скорост.
С оглед на изложеното, отговорността на жалбоподателя е законосъобразно и
правилно е ангажирана за повторно извършено нарушение на чл.21 ЗДвП, а именно
нарушаване на ограниченията за максимално допустима скорост на движение на МПС.
Санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, предвижда за нарушения на
максимално допустимата скорост за движение в рамките на населено място, когато
превишаването е от 31 до 40 км/ч да се налага наказание глоба в размер на 400 лева.
Санкцията е абсолютно определена, поради което не съществува възможност размерът й да
бъде изменен от съда, с оглед, на което не се нуждае от допълнително обсъждане.
Предвид изложените съображения от фактическо и правно естество, жалбата се явява
неоснователна и процесният електронен фиш следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на основание чл.63д,
ал.4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане
на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за това е
нормата на чл.63д, ал.5 ЗАНН, в полза присъждането на възнаграждение определено според
правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на представителство на
административен орган от страна на юрисконсулт. В настоящото производство,
въззиваемата страна- С. е била представлявана от надлежно упълномощен за това
юрисконсулт, като са депозирани писмени бележки. Съдът намери, че справедливият размер
на възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е Наредбата за заплащането на
правната помощ, относим именно към защита в производства по ЗАНН е 80 лева, доколкото
по делото е проведени едно съдебно заседание. Същото следва да бъде присъдено в полза
на С.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4534985 издаден от С. на Х. С. П., с
ЕГН **********, е наложено наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева на осн.
чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.1, т.4, от ЗДвП за извършено нарушение по чл. чл.21, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Х. С. П., с ЕГН ********** да заплати на С. сумата от 80/осемдесет/ лева,
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6